да живее народния съд-2`41г.

[kostadin_yordanov]

Това противоречи на Конституцията. Забранено е да има извънредни съдилища , а този съд би бил именно такъв. Да помислят за създаване на специални отдели към съществуващ съд. ...

Разбира се, на мен също ми направи впечатление, че един извънреден съд може да бъде и специализиран, но той няма как да стане единствено специализиран само защото на Искра Фидосова и се иска да бъде наричан по такъв начин

[chadel]

Дали един такъв съд е "извънреден" или "специализиран" може да реши само многопочитаемият Конституционен съд.

[nezret]

Повече от сигурен съм че Коституционният съд, ще се произнесе по "целесъобразност" както направи с новия ГПК .
Така че хода на президента, ще удари на камък. А факта че ситуацията много напомня на тази от 30-те години в САЩ когато Върховния съд на САЩ непрекъснато стопираше законодателната политика. т.н."Новия курс" на Рулвелт, ясно е как завърши тази междуинституционална война между президента и ВС на САЩ. На практика великият колега адвокат Франклин Делано Рузвелт , принуди противниковите (прорепубликански,поръчкови висши магистрати, да абдикират) и сложи свои хора във ВС на САЩ, нормално. Чак когато де факто концентрира цялата власт в свои ръце , разчитайки на свои лоялни към него хора и професионалисти, той направи чудото в държавнически план, превърна една престъпна територия с елементи на държавност в Първа световна, военнополитическа, икономическа и културна супер сила на 20 век.
Въпреки обвиненията на опозиционните палета, той спечели изборите и признателността на народа си 4 поредни мандата. Само от куртоазия , не промени Коституцията , а много елегантно я заобиколи , като на практика игнорира т.н разделение на властите. На практика по времето на колегата адвокат Рузвелт , той е в ролята на Краля Слънце Луи ІV, в истинския смисъл на това понятие.
Казано на прост език това е опит за създаване и назначаване на свои хора в съдебната система и то по знакови дела, за да може да има реална ефективност. Естествено въобще не се изключва и възможността за разчистване на сметки, това е нормално.
Но по добре да бъдат такива ВИП особи осъдени, от специализиран съд, но живи, отколкото душите им да бъдат изпращани директно при Създателя , като компетентен съд ,съгласно родовата компетентност за такива деяния.
М да ,колкото до това че на мнозина това не им харесва,това си е техен проблем. Ситуацията е променена и в геополитически план и дърдореници за правата на човека(престъпник) ,комунизъм и прочие изми просто не връзват вече дикиш,нито тук нито в ЕС още по малко в САЩ,Русия или Китай. Отдавна студената война приключи а с нея и остарялата реторика.Вече има други приоритети.

[chadel]

+ 1 Незрет

[kostadin_yordanov]

ОБЩЕСТВОТО НЯМА НУЖДА ОТ ПОСЛУШНИ СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Не може изискванията за тях да се побират в разтегливата формулировка за добро име в обществото. Докато не се преразгледа системата за избора, особен смисъл от тях няма

... Обикновено заседателите послушно седят до съдията и се опитват да предвидят настроението и нагласите му, за да могат да му угодят. Защото са зависими от него и знаят, че има магистрати, които ще спрат да ги търсят за заседания, ако не са доволни. А това най-малкото си е загуба на пари. Заседател в районен съд получава близо 40 лв. на ден, а в окръжен - с няколко лева повече. Възнаграждението се определя в зависимост от това на съдиите - дневният хонорар е 1/22 от 50% от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд. Хонорарите обаче са прекалено ниски за хора в работоспособна възраст.
...

Въпреки че законът ги приравнява на съдиите, заседателите винаги остават в сянка.

Те не декларират имуществото си пред Сметната палата, нито възможен конфликт на интереси. Конфликт на интереси декларират секретарите, призовкарите и деловодителите. Логично е законът да важи и за заседателите. Въпреки доста широката цедка, през която влизат в системата, не ги проверяват за допуск до класифицирана информация. Шефът на съда може да глобява заседателите между 50 и 500 лв. за неизпълнение на задълженията. ...

Изискванията за заседателите са повече от минимални -

всеки дееспособен български гражданин на възраст между 21 и 70 години (към началото на 5-годишния мандат), който се ползва с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, може да седне до съдията и да решава съдби. 10% от номинираните трябва да са с педагогическо образование, за да участват по дела срещу непълнолетни. Кандидатите се предлагат от общинските съвети и се избират от общото събрание на по-високия по степен съд - окръжен за районен и апелативен за окръжен.

Как общинските съвети правят списъците, също е голяма мъгла. Ясно е, че предложенията се правят преди всичко по партиен признак, въпреки че съдът е последното място, където трябва да важат политическите пристрастия. Най-добрата атестация е да си близък на някой общински съветник. Така ще си осигуриш платено местенце и разнообразие в пенсионерското всекидневие.

Естествено, не може да се генерализира. Сред стотиците заседатели със сигурност има свестни хора, които си вършат работата съвестно. Които четат делата, по които участват, и не дремят по време на заседанията. Които задават въпроси и биха отстоявали мнението си, вместо да се съгласят сервилно със съдиите. Но не може да се разчита, че такива хора ще попаднат случайно в системата. Затова цедката трябва да е много по-тясна. Сега в наредбата за съдебните заседатели пише, че те трябва да влизат в заседанията с представително облекло, но не и че трябва да минават някакъв обучителен курс, например.

"Няма система, по която добрите да се различават от лошите",

обяснява съдия Петко Петков от Софийския районен съд. Според него при сегашната уредба съществена полза от заседателите няма. ...

Съдията признава, че никога не му се е случвало заседател да поиска да се запознае с цялото дело преди заседанието. ...

Трябва да се помисли за нов модел за избирането на заседателите, убеден е съдията. Защото с неписаното правило за избор на партийни квоти сега сред тях попадат хора, които нито имат моралните качества, нито необходимия жизнен опит. За политическите квоти признава и Григор Цветков, който сега започва втория си мандат като заседател в СРС. По думите му обаче след това не се усеща политически натиск.

Според съдията е добре да се въведе някакъв образователен ценз, както и някакво кратко обучение за задълженията и отговорностите им. Цветков обяснява, че някои от колегите му "изобщо не разбират за какво става въпрос". Затова и той не е убеден, че системата на заседателите в сегашния й вид върши кой знае каква работа.

"Освен това след като съдията работи при прозрачно имущество и при деклариран конфликт на интереси, е редно и останалите членове от състава да са при същите условия. Още повече, че те формират мнозинство", категоричен е съдия Петков. С това се съгласява и заседателят.
...

Скоро ще бъдат избрани най-важните за властта заседатели - в специализирания съд, който ще разглежда делата срещу организираната престъпност и корупцията. Преди това е добре регламентацията за заседателите да бъде прегледана и прецизирана.

Докато правилата не станат ясни, прецизни и не започнат да се изпълняват, темата периодично ще изплува на дневен ред. Сега моментът е подходящ, защото текат промени в съдебния закон. Но никой не отваря дума за това. Ледът не се пропуква.

8.9.2010 г.
http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0001301

[toni_sf]

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/01/27/paradoks-prokurorite-shte-naznachavat-slujebni-advokati.84937#comments

Третият пункт, който предизвика съпротива, е предвидената възможност присъдата да се крепи само на анонимен свидетел и на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства.

Хлъц!
Ми те що ще си губят времето въобще да водят "дело"?

Не пожелавам на никой нормален гражданин да попадне в полицейско-прокурорска постановка и да усети силата на "закона" без да има възможност за адекватна защита. С тези текстове няма да се премахне корупцията в правораздавателната система, нито ще се накарат калпавите и некадърни магистрати да заработят. Акцентът трябва да се сложи върху кадровата политика и изчистване на системата от политически и мафиотски назначени шефове...

Не съм юрист, но в "Архипелаг ГУЛаг" Солженицин поставя едно от основните си ударения върху "единодействието" на прокурорите и адвокатите в "процесите".

Има несъгласни с власта,има проблем.Арестуваме несъгласния, милиционера и един поръчков адвокат свидетелстват пред конкретен изпълняващ поръчките съдия и по кратката процедура хайде в затвора.ГОСПОДА и Др.Сталин би завидял на тез Чорбаджий и Изедници.КОМУНИСТИЧЕСКАТА система беше цвете пред този Ужас,който живеем днес,а и става все по-лошо.

Е то сега в ерата на глобалният тероризъм ,ще чакаме да те взривят и тогава да говорим за СРП докато не е приемат със закон ,разговорите и снимковият видео материал да важат в съда трябва да има някой като Сталин , Хитлер и Пиночет

[justmy]

Десетина дни след като Министерството на правосъдието публикува на интернет страницата си законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Висшият адвокатски съвет нападна кабинета за някои от предложените поправки. Сред тях е и промяна в преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС, с която срокът за осигуряването на минимална жилищна площ за всеки лишен от свобода от 4 кв. м се удължава с цели 6 години - от края на 2012 г. той отива на 1 януари 2019 година.
В становището си ВАС напомня, че битовите условия в българските затвори са най-лоши в сравнение с тези в държавите членки не само на Европейския съюз, но и на Съвета на Европа. "Вместо да изпълни препоръката за 6 кв. м жилищна площ, държавата е готова да се откаже и от поетия ангажимент за осигуряването на санитарен минимум от 4 кв. метра. Много европейски държави са постигнали по-високи стандарти от препоръчаните още на този етап. Във Великобритания минималната жилищна площ е 8 кв. метра. Турция, която не е член на Европейския съюз и до началото на 90-те години на миналия век беше нарицателно за лоши условия в затворите, днес осигурява минимална площ от 10 кв. м на лишен от свобода. В държавите от Скандинавския полуостров тази площ е още по-голяма", пише в становището си ВАС.

Ръководството на адвокатурата дори не се наема да предскаже къде ще затварят бандитите си тези държави на 1 януари 2019 г., когато ние евентуално ще добутаме затворническата площ до 4 кв. м на човек. Отбелязва се обаче, че във всички държави от Централна и Източна Европа в годините на прехода са построени по един или повече затвори. Според ВАС към подобни начинания има значителен инвеститорски интерес и у нас, и в чужбина с оглед на възможността по-голямата част от вложените средства да бъдат върнати с труда на лишените от свобода. В становището на адвокатите се прави и мрачното предсказание, че България ще продължи да плаща обезщетения по загубени дела в Страсбург заради лошите условия в местата за лишаване от свобода. Нищо чудно до 1 януари 2019 г. лишените от свобода да получат общо като обезщетения "по-голяма сума от необходимата за построяването на нов затвор".

Плановете за строеж на нов затвор бяха приключени само няколко месеца след като новият директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"Митко Димитров изрази надежда първата копка да бъде направена до края на тази година. Според него новият затвор, за който общината ще предостави терен от 500 дка край Волуяк или Кремиковци, ще стане готов за четири години и въпреки цената от 100 млн. евро може да бъде финансиран с пари от европейски програми и с нисколихвени вътрешни кредити. Димитров припомни и препоръката от евроекспертите при обсъждането на глава "Правосъдие и вътрешен ред" да осигурим минимум 6 кв. м площ за всеки затворник. А същата цифра е предвидена и в стратегията на Министерството на правосъдието за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в периода 2011- 2013 година.

Преди година нещата изглеждаха твърде различно. През септември 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков посети Софийския затвор и този в Кремиковци, за да се "запознае" с условията, при които живеят осъдените и работят надзирателите. Въпреки прозрачното внушение, че ще строи нов затвор, търсеният ефект не беше постигнат, тъй като Дянков нищо не обеща. След посещението му правосъдният министър Маргарита Попова все пак звучеше бодро с пояснението, че бъдещият затвор ще е за 2000 души и ще е най-големият и най-модерният у нас. В него трябва да има общежитие, медицински център и цехове за работа.

Предимството на Дянковото мълчание е, че понеже нищо не е обещавал, финасовият министър няма и за какво да се оправдава. Но както и за всичко останало, той може да се позове на кризата и на липсата на средства в държавата. Той не е коментирал никога и чисто финансовата страна на въпроса - може ли наистина проектът да се изгради по механизма на публично-частното партньорство - общината да даде само терена, а частният инвеститор да печели от труда на затворниците. На думи това звучи добре и се прилага в различни държави, но на практика означава да се развие на конкурентно производство и да се усвояват пазари за реализация на продукцията. Мълчанието на Дянков вероятно означава, че напливът на такива инвеститори е преувеличен, а да се очаква конкурентна продукция с висока принадена стойност от престъпници и рецидивисти е наивно.

Извън икономическите спънки пълната амнезия на всички управлавящи в последните две десетилетия за нуждата от нови затвори си е чиста проба липса на наказателна политика. Или наказателна антиполитика. Проблемът е не просто в липсата на достатъчно площ за осъдените и задържаните в следствените арести, а опира до нуждата от далеч повече места от сегашните за десетина хиляди затворници, тъй като огромният брой престъпници са на свобода и просто няма кой да ги осъди. Съществуващите 12 затвора и 23 затворнически общежития от закрит и открит тип към тях са абсолютно несъизмерими с броя и обхвата на подобните заведения в развитите страни, нито с равнището на престъпността у нас.

В становището си Висшият адвокатски съвет изразява съмненията си ще бъде ли ефективен предвиденият с промените в ЗИНЗС Фонд за изграждане, преустройство, реконструкция и ремонт на местата за лишаване от свобода. Адвокатурата припомня, че се възстановява една стара постановка от Закона за съдебната власт за създаване на Фонд "Съдебни и затворни сгради". Той просъществува кратко време без да финансира строежа или ремонта на тези заведения. В предвидения сега фонд приходите трябва да идват на първо място от субсидии от републиканския бюджет. В същото време законпроектът за поправки в ЗИНЗС предвижда да отпаднат куп задължения на държавата към местата за лишаване от свобода поради наличието на сериозен финансов дефицит. Сред тях е дори плащането на пощенските разходи за искания и молби на затворниците. Начело на новия фонд, който ще бъде председателстван от министъра на правосъдието, обаче трябва да стои управителен съвет, в който членуват заместник-министри на пет министерства, един представител на Висшия съдебен съвет и главния директор на ГДИН. И, както си му е редът у нас, всички тези хора ще си определят подобаващи възнаграждения за тази управленска дейност.

Вместо нови затвори законопроектът ще решава нещата по най-лесния и евтин начин - чрез нови правомощия на директора на ГДИН за регулиране на пренаселеността в местата за лишаване от свобода. При недостиг на места той ще може да разпределя затворници в различни краища на страната. Сега това правомощие има министърът на правосъдието, а поначало законът изисква осъдените да изтърпяват наказанието си в най-близкия затвор до техния постоянен адрес. Остава въпросът как и докога директорът на ГДИН ще преразпределя затворници, щом затворите като цяло не достигат. Предишният шеф на затворите Петър Василев дори уточни в интервю за "Параграф 22" колко не достигат: според него е крайно необходимо изграждането поне на три нови затвора, а изграждането на поне един е направо неотложно, и то от много години.
Какво още не харесва адвокатурата в променения ЗИНЗС.

- Увеличаването на размера на минималната част от наказанието, което трябва да бъде изтърпяно преди затворникът да бъде преместен в по-лек тип места за лишаване от свобода. Така се намалява размерът на остатъка за настаняване в затворнически общежития от открит тип. Според Адвокатския съвет тези ограничения по отношение на осъдените за участие в организирана престъпна група могат да бъдат реализирани и при действащия регламент, а в законопроекта е предвидена и възможност режимът на всеки друг затворник да не бъде облекчаван, ако поведението му е незадоволително.

- Въвеждането на задължително психологическо изследване само за някои категории затворници - на осъдените на доживотен затвор, на осъдените с наложено наказание над десет години лишаване от свобода и други категории лица с рисково поведение. Адвокатурата иска изготвянето на психологическо заключение да е задължително за всички затворници, а на лицата с повишен риск да се обръща особено внимание със специализирано психологическо изследване.

- Ограничаването на времето за провеждане на срещи с адвокатите в рамките на работното време за администрацията на съответното място за лишаване от свобода и въвеждането на задължителен обиск за лишените от свобода след всяка среща с техния защитник. Такъв обиск може да бъде направен и сега, но обявяването му за задължителен насаждало усещане, че защитниците са най-големите нарушители на реда в местата за лишаване от свобода. Практиката пък показвала, че опити за внасяне на непозволени вещи се констатират например след срещи с журналисти, с представители на неправителствени организации и религиозни общности, но в тези случаи не се предлага провеждането на задължителен обиск.

- Разширяването на приложното поле на доброволния незаплатен труд, който лишените от свобода полагат по свое желание. Така излизало, че доброволният труд ще се полага по принцип, вместо по изключение - той ще се превърне в основен вид труд в местата за лишаване от свобода и няма да останат възможности за полагането на заплатен труд. Ощетени щели да бъдат неплатежоспособните затворници, които ще изтъргуват честта и достойнството си за по някоя цигара. В същото време няма да имат пари за облекло и обувки, за медицинското обслужване и за пощенски разноски.

- Ограничението бракосъчетание на лишен от свобода да се извършва задължително в затвора, затворническото общежитие или следствения арест. Сключването на брак в затвора от осъдено лице трябвало да става по изключение, само при наличието на много сериозни основания. Практиката пък показвала, че повечето такива бракове се сключвали във фазата на досъдебното производство, когато присъда още няма.

- Липсата на разпоредба, която гарантира, че държавата ще изпълнява задължението си да осигури безплатно облекло и обувки за онези затворници, които не могат да си осигурят собствени. Вместо това им давали стари армейски униформи, което унижавало човешкото им достойнство, тъй като така приличали на военнопленници.

- Въвеждането на дисциплинарна отговорност за молби и жалби с обидно и клеветническо съдържание. Тази възможност е била отменена по препоръка на Европейския комитет против изтезанията още в средата на 90-те години, но през 2009 г. при обсъждането на ЗИНЗС по изключителното настояване на началниците на затвори и на синдиката на служителите компромисно е приета такава разпоредба. Тя се отнася обаче само до клевета или набеждаване, които са отправени устно и пред повече хора, а законът изрично е забранявал да се търси дисциплинирана отговорност за молби и жалби.

- Разширяването на възможностите лишените от свобода да бъдат настанени в изолация. Според ВАС изолираното настаняване в най-малка степен допринася за постигането на основната цел на наказанието - ресоциализацията, а води и до психологически и физиологически травми. Според международните стандарти изолация за повече от 15 дни не се препоръчва, а изолация с такава продължителност може да бъде приложена само с цел да се овладеят временни състояния на гняв и агресия.

http://www.banker.bg/?Channel=4&Category=0&Article=457714