Продължение на протокола "...
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Законопроектът съдържа разпоредби уреждащи дейността на инспекторат към ВСС /чл. 58/ и на инспекторат към Министъра на правосъдието /чл. 69/. В първите точки и на двете първи алинеи на двата текста се предвижда проверка на организацията на администрацията и административната дейност, както от инспектората към ВСС, така и от този към Министерство на правосъдието. От текстовете на законопроекта следва, че не работата на магистрата се проверява, а на административния ръководител, начина по който той организира работата си. Законът обаче, не предвижда никакви разпоредби за координация на дейността на тези два инспектората. Следователно, по една жалба, съвсем теоритично, Инспекторатът към ВСС може да ме предложи за наказание, а Инспекторатът към Министерство на правосъдието да ми каже, че съм си организирал отлично работата. Така че, според мен, тази теоретична ситуация е напълно възможна.
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Все пак е утеха за магистрата да му се каже, че работи добре.
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Утехата за магистрата, според мен, е по-добра, когато Инспекторатът към ВСС му каже, че работи добре.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА – член на Правната комисия:
Колега, аз съм взела предвид това припокриване на правомощия и го третирахме в правната комисия още при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене. Предлагам то да отпадне в правомощията на Инспектората към МП, тъй като логиката е той да проверява държавните съдебни изпълнители и нотариусите.
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
И като прибавите и ревизионните комисии към апелативните съдилища.
Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Трябва да ви утешим, защото имаме един малък успех. Вие може би трябва да ме насочите към решението. В случая Инспекторатът към Министъра на правосъдието трябва да проверява само дейността на съдебната администрация по организирането й, а не магистратите, а инспекторатът проверява доколкото магистратът участва в организирането и това трябва да ни кажете дали практически трябва да бъде разграничавано.
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Тя съдебната администрация се проверява реално от Председателя.
Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Говорим за административното ръководство на съда.
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
То може да бъде проверено как организира работата си и от двата инспектората. Поне трябва да има някаква разпоредба, която предвижда някакви координации между двата инспектората.
Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Въпросът ми беше има ли нужда да се разграничи проверката в/у съдебната администрация, т. е. в/у служителите, които се занимават с организацията и проверка от страна на вече този конституционен инспекторат в/у магистратите, доколкото те имат отношение към организацията на работата.
Г-н СОТИР ЦАЦАРОВ:
Моето мнение е, че трябва да останат само функциите на Инспектората към ВСС.
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Припокриват се функциите, категорично.
ЮЛИЯН РУСEНОВ - Зам. председател на Пловдивски апелативен съд:
Уважаеми колеги, искам да се обърна към нашите уважаеми гости депутати. Наистина е чудесно, че те ни уважиха с присъствието си, за да заимстват нашето мнение, но всичко, което казваме до тук като че ли е нещо дребно.
Аз искам малко да вдъхна кураж на уважаемите членове на Правната комисия, които са сега срещу нас и да им препоръчам, когато те обсъждат проблемите на ЗСВ м/у І и ІІ четене, по смело, да обсъждат глобално закона, защото знаете ли какво става. –
Няколко промени на Конституцията се правят, между променините ще променяме ЗСВ и тогава вече Конституцията ни пречи. Когато дойде време да променяме Конституцията, правим някакви промени, които после ни създават усложнения. И когато сега стои въпросът за ЗСВ, по-смело, с риск да влезете в историята. Какво може да се направи така, че Законът и Конституцията да се променят глобално. Сега например се създава новият инспекторат. ВСС, според нашата конституционноправна уредба, е част от съдебната власт. В Конституцията са изброени най-различни органи, които са част от съдебната власт, макар че за прокуратурата и следствието е много спорно, че са част от тази власт. Нашата конституционна традиция, съгласно старата ни Конституция съдебната власт принадлежи на съдилищата по места. Никой не оспорва този факт, а като правим конституция набутваме към съдебната власт разни други органи. Цялото конституционна рамка трябва да се преосмисли.
Сега този инспекторат, който се създава, какво представлява? Значи, това е орган на законодателната власт за контрол на съдебната власт, но е в вкаран в рамката на съдебната власт, значи и той е съдебна власт.
МАЯ МАНОЛОВА – член на Правната комисия на НС:
Той е към Висшия съдебен съвет.
Г- н ЮЛИЯН РУСЕНОВ:
Не е към ВСС. По-скоро той ще проверява ВСС. В мониторинговите доклади се искаше да се създаде орган за контрол на съдебната власт. Създаде се орган lege artis за контрол на съдебната власт, нищо лошо, но защо в съдебната власт?
По въпроса за представителното, за което говори колежката. Налице е една система от органи, която няма свой председател или представител. Ако иска някой от чужбина да се обади на шефа на съдебната власт, няма на кого да се обади. Шефът на Парламента, ако иска да установи контакт със съдебната власт, няма към кого да се обърне. И вие си мълчите! Нашият конституционен модел се пука по шевовете, а съдебната система трябва да е ясно какво представлява, как е организирана и структурирана.
Иначе аз приветствам тази тенденция за засилена отговорност, разбира се, съчетана с много здрав статут, а при нас се злоупотребява. Имам предвид, че властта по управление не е съдебна, а съдебната власт е съдията, който решава делото.
Желая ви успех и повече кураж, да влезете в историята с нови конституционни идеи.
ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР НА ХАСКОВО:
Искам само с няколко думи да защитя становището на прокуратурата от нуждата от административна прокуратура.
На първо място, аз считам, че този въпрос донякъде е уреден в два нови законопроекта. В чл. 4 от ЗСВ е отразено, че структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата. Тогава питам аз, на административния съд каква прокуратура съответства. На ІІ място - в проекта за Административно-наказателен кодекс се предвижда до края на годината да бъдат създадени такива административни прокуратури. Аз недоумявам, че се поставя този въпрос. В чл. 124, ал. 2 от ЗСВ е предвидено в производството пред административния съд да участва прокурор от съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.
А на въпроса на госпожа Караиванова ще отговоря съвсем категорично и определено, след като съм направила справка, че работата на прокуратурата по тези дела в никакъв случай няма да намалее. Какво имам предвид? АПК предвижда участие на прокурор по всички касационни административни дела, т. е. административно-наказателните производства и касационни производства, които до сега се гледаха от наказателните състави на окръжния съд минават в административния съд. По тях е задължително участието на проктурора. В проекта за Административно-наказателен кодекс, с който непосредствено се запознах, се възлагат нови задачи на прокуратурата. На първо място, там е предвидено по всички наказателни постановления делата, които досега се гледаха от районните съдилища, да се разглеждат от административния съд, като по по-голямата част от тях е предвидено учасието на прокурор.
На второ място – предвидено е в този кодекс всички административно-наказателни производства, които не са завършили с издаване на наказателни постановления и по които има съставен акт, и след това административно-наказващият орган не е издал постанолвение, защото е решил, че трябва да ги прекрати и поради това, че е предвидено споразумение, тези производства, тези преписки, се изпращат на прокурора, който да прецени правилно или неправилно не е наложена санкцията и ако приеме, че е неправилно да състави протест за налагане на административна санкция с наказателно постановление. Считам, че тази работа, която е възложена в двата законопроекта, изисква едно по-сериозно отношение. И ако Вие искате прокуратурата действително да работи активно по тези дела и да помага на съда, тя трябва да бъде специализирана и да се занимава само с това, защото в противен случай колегите от окръжна прокуратура ще си гледат наказателните производства и по тези дела ще се явяват само за протокола.
ЗАМ. МИНИСТЪР КАРАИВАНОВА:
Колко колеги прокурори има в Районна прокуратура – Димитровград?
ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР НА ХАСКОВО:
В Димитровград има четирима прокурори.
Г-ЖА КАРАИВАНОВА:
Много от колегите на следствието бяха назначени в проку-ратурата и затова ви питам. Трябва да се следи натовареността.
Според мен не трябваше да се създават административни съдилища във всички градове, защото в Силистра, примерно, има 10 административни дела, а им направихме съд, хайде да им направим и прокуратура сега.
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Никой от магистратите няма противното становище.
Г-н СТЕФАН САРЪНЕДЕЛЧЕВ:
Кметовете ходеха и се молеха. Общинският съвет в нашия град прави замени. Там, където имаше сгради, там трябваше да се направят административни съдилища.
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Колега Сарънеделчев, много Ви моля, предложението Ви е много революционно, но не е предмет на обсъждане.
Г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Ние не отговаряме поне за сградите, но сигурно може би тази екстравагантна идея има място и да дадем предложение там, където нямат сгради, административните съдилища да ги закриват.
Г-жа РАДКА ПЕТРОВА:
Не може да става дискусия по отношение на административните съдилища, защото няма две мнения, че бяха излишни. Няма противоречиви становища. Да се съсредоточим върху Закона за съдебната власт.
РОСЕН РУСЕВ – Председател на Окръжен съд – Хасково:
Имам две кратки бележки. Първата е във връзка с чл. 105, ал. 2 от законопроекта, касаещ, разпределението на съдебните заседатели по делата – че то се извършва чрез жребий. Смятам, че тази норма не може да работи още повече в малките съдилища. Списъкът на съдебните заседатели е различен от този, по който приоритетно на практика се работи. Работи се с почти едни и същи съдебни заседатели, които имат възможност да присъстват редовно. Определено съм на мнение, че с императивни начини не могат да се вкарват съдебните заседатели в залата – с глоби и т. н. Затова, според мен, ал. 2 на чл. 105 трябва да отпадне. Какво ще стане, ако съдебен заседател, определен чрез жребий, не можем да го вкараме в съдебната зала?
Втората ми бележка е по § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, съгласно който “Насрочените конкурси за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.” Смятам, че сте забравили да включите конкурса за съдии. Трябва да се проведат насрочените конкурси за съдии през месец юни.
Г-н РУМЕН БОЕВ:
След като има категорично становище да няма административни прокуратури да се премахне и Върховната административна прокуратура и тя да е само отделение на Върховната касационна прокуратура. Без административни прокуратури ще се увеличи натовареността на окръжните прокуратури, защото те ще поемат дейността. Считам, че моделът е даден и трябва да се спазва, а в противен случай трябва да се увеличи щатът.
Г-жа ТЯНКОВА - Председателят на Районен съд – Хасково:
Искам да се спра конкретно на чл. 336 от законопроекта, уреждащ ползването на отпуските, което сме коментирали между нас. Дали е наложително председателите на окръжните съдилища да разрешават отпуските на съдиите в районните съдилища от района на съответния окръжен съд, съответно председателите на апелативните съдилища да разрешават тези на съдиите от окръжен съд? Ние занимаваме председателите на окръжните съдилища с молби на колегите от районния съд, а доколко и каква е натовареността на съответния съдия трябва да се преценява на място. Бави се и във времето разрешаването на отпуските, освен че се губи времето на председателя на съответния окръжен съд. Категорично, отпуските на председателите на районните съдилища трябва да ги разрешават председателите на окръжния съд, но считам, че това не е нужно за съдиите.
......." продължава
Да взема пък да му отговаря, на човека, ако не възразявате 
