риторика

[dimova.i]

Колеги,трябва ми защитна или обвинителна реч за курсова работа по риторика!Може ли някой да помогне?E-mail dimova.i@abv.bg

[karanedeff]

Х Р И С Т О С В О З К Р Е С Е!
Ще се опитам да помогна!
1. Казусът:

[karanedeff]

2. Заданието:

[karanedeff]

3.1. Обвинителната ми Реч:

[karanedeff]

3.2. Защитната ми реч

[karanedeff]

П.С. Речите на
Ше д`Ест Анж
Анатолий Фьодорович Кони
Анри Робер
Фьодор Никифоривич Плевало
Петър Корнажев
до поисквание

[sunshine_75]

Бройте ги за поискани! Ако мислите, че ще натоварим "масовия" участник във форума, моля на адрес: sunshine_75@abv.bg. Сърдечни благодарности, без значение мястото на споделянето им.

[karanedeff]

РЕЧ НА АНАТОЛИЙ ФЬОДОРОВИЧ КОНИ СРЕЩУ МИХАЙЛОВ
Господа съдии и съдебни заседатели!
На 10 януари т.г. отец Иларион, йеромонах в Александро - Невския манастир бе намерен в килията си умрял по насилствен начин чужда ръка. Точно след един месец, днес, на 10 февруари пред вас на подсъдимата скамейка се намира лице, което се признава за виновен В това убийство. Изглежда, като че ли от тази минута нататък вашата задача става проста: остава на подсъдимия да се наложи онова наказание, което е заслужил според закона. Но според мен, такъв възглед не би отговарял нито на важността на вашето задължение, нито на достойнството на правосъдието. Вие, представители на съда по това дело, не можете да бъдете оръдие в ничии ръце, следователно не можете да бъдете такова и в ръцете на подсъдимия и да решите делото само с оглед на неговите обяснения като вървите по пътя, по който той желае да ви води. Не трябва да се доверявате дословно на неговите обяснения, макар да са негови самопризнания, съвсем чисти, както подсъдимият заявява тук, без строга преценка на тези показания. Самопризнанията биват най-различни видове и от тяхното число знаем само един вид, към който можем да се отнесем с пълно доверие. Това е самопризнанието, при което следите от престъплението са внимателно прикрити, когато лицето извършило престъпление не е оставило след себе си никакви улики и когато виновният сам.по собствено желание, вследствие на угризения на съвестта се явява в съда, съобщава какво е направил и иска наказание, за да се успокои. В това дело няма такова самопризнание, а има такова от друг вид. То се числи към тези самопризнания, произтичащи от самите данни по делото. В действителност като вникнем в делото виждаме, че самопризнанието на подсъдимия съвсем не е чисто, в него има различия и във всеки случай не казва напълно истината, макар да заявява пред съда, че казва самата истина, както пред Бога и началството. За тази цел е необходимо да разгледаме данните по делото и преди всичко да се спрем на личността на потърпевшия. Според показанията на монасите, които живеят в манастира, тя се характеризира със следните качества: бил е стар, съсредоточен, суров, живеел е в постоянна самота, като в многолюдния манастир си е създал истинска пустиня. Веднъж на 10 години се е виждал с хора, чиито килии са се срещали в един коридор с неговата, за развлечение си е позволявал да храни с бял хляб птиците като сам се е лишавал от него, с една дума - мрачен, затворен в себе си, идеален, ако мога да се изразя така, монах. Този самотен човек, постоянно заключен в килията си и несрещащ се с никого, не е давал никакви признаци на живот в течение на цялата вечер през нощта и половината от следващия ден. Това не събужда безпокойство у никого, което показва колко малък е надзорът върху това, което става в коридора. Но най-после се поражда безпокойство - поглеждат през ключалката и виждат крака - мислят, че му е станало лошо, извикват лекар, отварят вратата и откриват, че е мъртъв - убит. Тогава се явяват полицейските и следствените власти и започват следствие. Протоколът на огледа дава всички подробности по констатираното и аз считам за излишно да ги напомням. Ще посоча преди всичко онези въпроси, които са възникнали у лицата, изследвали това дело, и ще видите как самата обстановка на местопроизшествието отговаря напълно и красноречиво на тези въпроси. .Преди ВСИЧКО, какво имаме? Очевидно убийство. С каква цел? Счупеното сандъче, отворените долапи, разхвърляните дрехи - всичко това говори за извършване на престъплението с цел за грабеж. Кога? След вечернята, следователно след 5 вечерта. Към 6 на отец Иларион са били донесени -дърва и вода за самовара, след това той е бил намерен там почти пълен, чайникът с чай е бил съвсем пълен. Вижда се, че като се е върнал от вечернята е попарил чая и даже не е успял да пие. И тъй, убийството е извършено около 6 вечерта. След това обстоятелствата, при които е извършено са също ясни: това е станало с остър предмет, нанесени са поредица от тежки рани, предизвикали обилен кръвоизлив, който е причинил смъртта и както се вижда от самите рани, нанесени са от човек приближил се отзад. Виждат се даже преходите, през които се е водила борба между покойния и убиеца. Кръвта се е събрала особено много на две места. На едното има много кръв и тук именно се намират натрошената захар и ножът, с който са чупили захарта за самовара. Явно е, че тук е мястото, където е бил нанесен първия удар. След това има много кръв до вратата и на самата врата. На дръжката на бравата са намерени отпечатъци от окървавени ръце. Очевидно е, че някой е искал да излезе през тази врата. Най-необходимо е било за отец Иларион да стори това, той е дошъл или допълзял до вратата и там му са нанесени вторите удари. Борбата е била много жестока, на покойния е изтръгната почти цялата доста дълга брада, кичури, от която са се търкаляли из цялата стая. Той се е бранил, защото окървавеният нож, с който са били нанасяни раните е намерен превит перпендикулярно на дръжката, самите ръце на покойния са порязани. Явно е, че той е хващал ножа, с който са нанасяли ударите и е искал да го изтръгне. Най-после от данните по делото се вижда какво е правил подсъдимият след убийството. Той е започнал да рови в долапа, извадил всички чекмеджета, взел обущарски нож и започнал с него да чупи сандъчето. Вие знаете от протокола на огледа, че на чашката на медния светилник има петна от различен род: бледо-розови, а сред тях силно червени. Това показва, че убиецът е мил ръцете си - трябва да е бил ранен. Прясна кръв е покапала върху светилника и е оставила следи на средата на всяко розово петно и на дръжката на ножа, с който е извършено разбиването. Тези данни навеждат на мисълта, че убиецът е ранен, че убийството е извършено в такова време, когато в коридора не е имало никого и е извършено от човек, който се е приближил отзад, следователно убийството е извършено от близък човек, от когото покойният не се е опасявал.
Като е взела пред вид тези данни и обстоятелства, тайна-та полиция започнала своите издирвания. Между другото се узнало, че в навечерието на убийството в манастира е нощувал Иван Михайлов, който е идвал с молба да бъде назначен на някаква служба, че не е получил такава и заминал обратно. Намерили са го на станция Окуловка. Когато агентът на тайната полиция се явил на станцията, открил подсъдимия да се разхожда пиян като се опитвал да се скрие. Бил облечен в панталоните и жилетката на покойния отец Иларион, а в джоба му били намерени златни монети, между които и наполеони, а у брат му е бил намерен часовникът на покойния, а у него самия - друг принадлежащ също на отец Иларион. Той се обърква, изплашва се, ръката му е ранена. Залавят го. Какво може да каже? Какво обясне-ние да даде? Остава му само едно: да направи самопризнание. Да до-каже, че е получил нещата от другиго - трябва да каже от кого, ако каже, че не е бил в манастира, трябва да каже къде е бил. Но той не може да посочи нито лице, нито място. Да мълчи упорито - но около него всичко се е наредило така, че не може да мълчи. Остава му да направи самопризнание и той го прави. Затова аз наричам самопризнанието му принудено от обстоятелствата на делото. Това е било неизбежно и веднъж получено по такъв начин, не можем напълно да му се доверим, трябва да се отнесем критично към основните му части, имен-но към това, което се отнася до престъпното намерение. Чухте как подсъдимият казва, че мисълта да убие отец Иларион му дошла внезапно, че грехът го е объркал, че самият той е отишъл без да знае защо и без каквото и да било намерение да убие отец Иларион. С една дума старае се да докаже пред вас, че влизайки в килията с думите: "Боже наш помилуй нас", съвсем не е знаел, че след няколко минути ще трябва да излезе от там като убиец. Аз мисля, обаче, че това не е така, че мисълта за убийството не се е явила внезапно, че той е имал готовност, в течение на известно време да я прецени и обмис-ли: или да я прогони от главата си или да я обработи - избрал е последното. Мисля, че като признаци за съществуване на умисъл слу-жат както данните по делото, така и известни нравствени съображе-ния.
Преди всичко погледнете отношението на подсъдимия към отец Иларион. Той каза, че е отишъл при него без да знае защо. Но съвсем невъзможно е да допуснем такова неоснователно и неправдопо-добно обяснение. Може да се предположи друго - че е отишъл при него като при познат, при когото някога е служил като слуга. Защо наистина да не посети отец Иларион? Но вие знаете характера на йеромона-ха. Бил е човек, който не е обичал да бъде посещаван, човек, който се е държал настрана от всички, а още повече, разбира се, от слуга-та си. И откъде накъде този слуга, който отдавна вече не служи при него и случайно останал в Петербург за това, че влакът с който е искал да отпътува заминал преди той да се приготви, ще отиде при отец Иларион, за когото не е и помислял докато е прекарал два и по-ловина дни в манастира? Защо от всичките си петербургски познати избира точно отец Иларион? Защо не отива при Лавров, с когото са се познавали добре и който му е писал заявлението? Защо не отива при йеромонах Нектария, който разказва, че го смята за добър човек? Неведнъж той го е гощавал с чай, препоръчвал го е в железопътното управление и изобщо и до сега се отнася по-благосклонно към него отколкото към другите? И ако отива в манастира да посети някого, трябва да посети отец Нектария. Най-накрая, може да посети онези пазачи, които живеят до вратата и при които е прекарал две нощи. Напротив, отива прикрито, като минава покрай будката на вратаря и без да се отбива някъде, влиза направо в килията на покойния. Защо отива там? Какво общо може да има с него отец Иларион, този затво-рен човек, който не се интересува даже от това което правят близките му.Нищо. След това забележете какъв час е избран за извършване на престъплението. Избран е часът, когато според манастирските оби-чаи в коридора не е имало никого. От коридора се отива за 6 килии: едната е заемал отец Григорий, в другите две са живели двама прис-тигнали архимандрити, две през този ден са били празни, а в другата е живеел отец Иларион. Според манастирските правила, пристигна-лите архимандрити е трябвало да бъдат на службата в Кръстовата черква при митрополията. За това знаят разбира се всички служители. Как е могъл Иван Михайлов да узнае това? Освен това е могъл и да го чуе от този, които е нощувал още веднъж. И ето, във времето ко-гато в коридора не е имало никого от споменатите лица, когато ве-чернята е била минала и е започнала нощната служба, в която не е участвувал само отец Иларион, защото е бил освободен. Когато е ос-танал сам архимандритите не са били в килиите си, отец Григорий също не е бил там,за да присъствува на нощната служба,подсъдимият влиза в килията на отец Иларион. Ако е желаел да се види с отец .Иларион, защо не е отишъл при него веднага след завръщането си от железопътното управление?3ащо не е отишъл в 4 часа когато се е върнал.Защо е отишъл точно в 6 часа, когато в коридора не е имало и не може да е имало никого? Затова смятам, че е искал да завари отец Иларион сам. По-гледнете на още една страна на делото - вътрешната. Подсъдимият казва, че е извършил престъплението изведнъж, че мисълта за убий-ството му е дошла внезапно, когато е влязъл в килията. По думите му, хванал отец Иларион, този висок и здрав човек за врата. По-следният го отблъснал. Тогава подсъдимият взел "ножчето", както той се изрази прекалено нежно, и започнал да го коли. Но от заклю-чението знаем, че това не е било така, защото раните са нанесени от човек, която се е приближил отзад, от човек, приближил се тихо и коварно. Следователно, не е хванал отец Иларион за врата, защото ако го беше хванал, той нямаше да се обърне с гръб и да даде въз-можност да му нанасят ударите отзад, а би се обърнал с лице към нападателя и би започнал да се бори с него, както е и направил след това. Разгледайте следващите действия на подсъдимия от нрав-ствена страна. Той е извършил убийство. Убил без сам да знае защо и как, "грехът го забъркал", но въпреки това пролял потоци кръв по цялата къща, измъчил стареца и в дългата и озлобена борба му изтръгнал на кичури цялата брада, а най-накрая му отнел живота. След това поискал да открадне нещо, както и направил. Но убиец, който внезапно извършва престъпление не би действувал така спокой-но и обмислено, както е действувал Михайлов. След неочакваното убийство, след като убиецът се опомни от разгара на борбата би по-бързал да избяга като грабне нещо набързо, защото всичко, което е направил изпъква пред него с цялото си безобразие. Трябва да го обхване ужас, ще грабне каквото му попадне под ръка и ще се отдалеч по-скоро от злокобното място, където внезапно и почти против волята си е станал престъпник. Забелязваме ли нещо подобно у подсъдимия, той рови спокойно из нещата на покойния и то тъй спо-койно, че даже обмисля къде да търси и къде не. Според протокола на огледа, чекмеджето на скрина е било отворено и по него има кап-чици кръв. Той не се е докоснал до това чекмедже, защото долните дрехи не са побутнати, сигурно защото е мислил, че там няма пари. Затова отворил и преровил другите чекмеджета, прегледал всичко,като много неща взел, а други оставил, взел е часовника и парите, като повече от 10 рубли оставил, също и медни пари, които биха му пречи-ли. Когато отец Иларион лежи умиращ и кръвта му изтича, подсъдимият съблича дрехите си и ги изгаря в печката, облича тези на жертвата си, след това занася свещта и я оставя в спалнята, отделена с преграда от гостната, в която по този начин нищо не може да се види отвън, измива ръцете си и чак тогава си отива, като заключва вра-тата и взима ключа със себе си. По този начин той действува обмислено, преценявайки всички последствия от действията си. Съобразява, че ако остави вратата отворена, след 8 часа ще донесат вечерята и ще открият мъртвия, след което ще започнат да търсят виновника, може да видят подсъдимия в околностите на манастира, да го задържат и т.н. Затова трябва да се попречи на едно бързо раз-следване, трябва да се заключи вратата: ще дойдат, ще почукат и ще оставят за сутринта, когато той ще бъде вече в Окуловка. Ето как е разсъждавал или е трябвало да разсъждава подсъдимият, нещо, което произтича даже от неговите показания. По този начин обста-новката, в която са извършени неговите действия съвсем не навежда на мисълта за внезапност на намерението за убийство, при което всичко е било известно и обмислено, преценено от по-рано, макар и не много преди убийството, за което сочат и следващите действия, предприети спокойно и с пълна увереност.
Но като казвам, че имаме случай на предумишлено убийство, длъжен съм да посоча по какъв начин се е създало, по мое мнение от по-рано обмисленото намерение да убие отец Иларион.
Подсъдимият е бил стрелочник в Окуловка, напуснал работа-та си и заминал за Петербург като казал на домашните си, че отива да търси работа. Каква длъжност може да си намери? Разбира се, служба най-вече по железниците, където е работил. Но той малко раз-чита да получи нова, след като е напуснал първата и затова не бър-за. Едва след два и половина дни от пристигането си отива в железо-пътното управление. Всичкото си време прекарва при приятелите си- пазачите на манастира. Тук отново си спомня подробностите на мана-стирския живот, отново вижда реда, пред него е тъмния коридор, сла-бо осветен, в килиите, до който всички живеят като в пустиня, отново този богат монах, отец Иларион, отново пазачите, които никога не влизат в коридора и за да ги повикаш трябва да слезеш чак долу.. Не може да си намери място, парите му са на свършване, няма къде да отиде, не си заслужава да се върне без да е намерил работа, това даже е срамно. Разбира се, мисълта за убийството е още далеч. В манастира идва приятелят му Лавров. Защо? Получил писмо от послушника - отец Сергии, че заминават в сряда в 2,30 часа. Следовател-но килиите още повече ще опустеят и ще се освободят от пристигналите. По този начин научава, че в сряда вечерта след 3 часа в килиите, излизащи в коридора ще останат само отец Иларион, Григорий и двамата пристигнали архимандрити. На следващия ден отива в Же-лезопътното управление със заявление и го предава на свидетеля Баро. Както трябва да се очаква той му отказал. Междувременно влакът заминал и той трябвало да изчака следващия и да отпътува с него за дома си. Тук в главата му отново възниква обстановката в манастира. Архимандрит Сергей е заминал, послушниците, които са с него - също, Отец Григорий и двамата архимандрити ще отидат в 6 в Кръстовата черква и тогава отец Иларион ще остане сам. Той е богат и стар... А коридорът е празен. Ето кога е трябвало да се появи първата ми-съл за убийството. Ето кога подсъдимият е решил да отиде, по думи-те му, без каквато и да е нужда при отец Иларион. Под влияние на тази мисъл той е гледал да не се показва пред никого. Заявява, без обаче да представи никакви доказателства, че е прекарал нощта на убийството в кръчмата, която се намира не-далеч от Александро - Невския манастир. Не мисля, че това е така. Тук ще ви припомня думите на йеромонах Ювенал, който свидетелству-ваше, че чардакът, който се намира в края на коридора и от където се вижда кой идва и си отива от коридора надолу по стълбата е бил заключен малко преди убийството, а след него е намерен отключен. Но показва ли това, че подсъдимият е бил на чардака - нещо, което е било удобно да се направи, защото никой на е ходил там, пък и не всички са знаели за неговото идване, както заяви свидетелят Яков Петров. От чардака е било удобно да се види кога ще отидат отец Григорий и пристигналите архимандрити на нощната служба и следователно, кога отец Иларион ще остане сам в килията си. След това ста-на въпрос за железния прът. Какъв е неговият произход? - Трудно с да се каже. От къде е попаднал в стаята на отец Иларион - няма точни данни. Но ние знаем едно - че го е нямало преди убийството. Това доказват в пълно единомислие всички свидетели. Разбира се, ако той принадлежеше на отец Иларион, за това щеше да свидетел-ствува Панкратиева, която два пъти в седмицата е миела пода на ки-лията и която разбира се би видяла този прът. От къде е взет? Предполагам, че с основание се стига до заключението, че е бил до-несен от подсъдимия. Като е идвал от Железопътното управление, ко-гато у него се е зародила мисълта за убийството, той е могъл да го купи от първия попаднал му пред очите дюкян за старо желязо, а та-кива има много от Николаевската гара до манастира. Подсъдимият е дошъл в килията, когато отец Иларион е бил вече сам, без съседи, посрещнал го е сурово и на думите му "Боже помилуй нас" не му отвърнал даже с обичайните поздрави, а отишъл да чупи захар за самовара, където са били и хлябът, и ножът, известни на всички свидетели. Настъпило удобно за нападение на отец Иларион време. Но ножът билл много по-добро средство за причиняване на смърт отколкото пръта, затова той е оставен настрана. Подсъдимият каза, че е започнал да нанася раните с джобно ножче. Може би някоя от тях е била нанесена с такова, но после са били нанасяни с голям. Той каз-ва, че сам се е защищавал срещу този нож и го е изтръгнал. Това не е вярно, защото раните образувани по ръцете от изтръгването на но-жа са у отец Иларион, а не на подсъдимия. Следователно, отец Иларион се е опитал да изтръгне ножа, а не се е защищавал с него. Вие чухте описанието на тези рани. Нито една от тях не е по-плитка от 5 ил 6 сантиметра. Такива рани стават от голям нож и без съмнение, намиращият се пред вас остър, голям нож е именно ножът, с който са били нанесени тези рани, не напразно е кървав и тъй силно сгънат. Такива рани, от които една прерязва гърлото, е неудобно да се нанасят с малко ножче с тясно и късо острие.
Ето как у подсъдимия се е породила умисъл и как я е привел в изпълнение. Затова мисля, че вие може би ще се отнесете към самопризнанието със съмнение и ще признаете, че това самопризнание е 'непълно и че подсъдимият не току-така е станал престъпник, както той обяснява. Аз мисля, че когато си представяте този подсъдим без служба да отива от Железопътното управление, където са му отказали работа при странящия от хората и нему чужд отец Иларион и след като извършва там убийство като спокойно си сменя долните дрехи, изтрива ръцете си и преглежда и имуществото на отеца в същото време, когато той умира ранен до него и агонизира, когато си представите, че този човек заключва вратата като знае защо прави това и си оти-ва, за да пиянства в Окуловка, мисля, че ще признаете, че у такъв човек мисълта за извършване на престъплението не се е явила внезапно, че почвата за него е била подготвена, че мисълта за убийство се е появила и е узряла няколко часа преди извършването му.
Обвинявам подсъдимия Михайлов в това, че е извършил престъпление с предварително обмислено намерение. Подсъдимият иска да докаже, че то е извършено съвсем внезапно, без предумисъл. Кой от нас има право - ще решите вие. Законът счита и двете престъпления за тежки. Но обвинителната власт в този случай не мисли за строгостта на наказанието. Има едно съображение, което, както ми се струва трябва да бъде взето под внимание в това дело. Подсъди-мият е млад, на 18 години, животът е пред него. Той го е започнал с много печално дело, с престъпна сделка със съвестта си. Но трябва да се мисли, че не е загинал окончателно, може разбира се да се поправи и да започне да се отнася по друг начин към изискванията на живота, и към самия себе си. За това поправяне, строгата и спра-ведлива присъда на съда трябва да бъде първата стъпка. Сделката със съвестта не му се удаде. Сега той се намира пред вас и иска да направи сделка с правосъдието: като прави самопризнание като след-ствие на неотразимите факти. Той обаче не признава всичко, иска да се пазари по въпроса за внезапността на умисъла. Не мисля, че ще му се отрази добре в нравствено отношение ако тази втора сделка сполучи. Ето защо мисля, че тя може да не му се удаде.
(Текстът е взет от А.Ф. Кони, Избрани съ-дебни речи, кн. I, С., 1932, с.107-118/ превод Георги Ст. Георгиев)

Умисъл или предумисъл? Това е основният спорен въпрос по делото за убийството на отец Иларион. Противно на подсъдимия,който поддържа, че е убил в резултат на внезапно появило се желание за убийство, обвинителят Анатолий Фьодорович Кони смята, че се касае за предумисъл и користна цел. Изясняването на целите и мотивите на престъпника става при "Излагане фабулата на делото" и то при т. нар. хронологически способ, при който излагането на обстоятелствата на престъплението се придружава от анализа и оценката на доказателствата относно тях, т.е. имаме сливане на анализа и оценката на доказателствата и из-лагане на обстоятелствата на престъплението, които биха могли да бъдат и самостоятелни дялове на главната част на речта.
Интересно в края на речта Кони още веднъж изминава пътя на престъпника - този път по т. нар. систематически способ за из-лагане обстоятелствата на престъплението, при който "... обстоя-телствата на извършване на престъплението се изобразяват така, как-то си ги представя обвинителят".
За доказването на тезата си Кони разглежда три групи обстоятелства, свързани с:
1. избора на жертвата и времето на убийството;
2. начина на извършване на престъплението и
3. поведението на подсъдимия след извършване на престъплението. ;
Тук, както и в останалите си съдебни речи, Кони впечатля-ва с умението си да прониква в психиката kа престъпника при изясня-ването на целите и мотивите му при извършване на престъплението.
Типично за речите на Кони обаче е не толкова дълбокият психологи-зъм, колкото изключителната логичност на доказателството му. Спо-собността му да оценява, анализира и подрежда фактите е ненадмина-та. В речите му конкретният фактически материал е свързан със за-конодателството и теорията по начин, което ги прави изключително нагледни, подобни на лекции по наказателно право и почти изключва-щи възможността за възприемане на становище, различно от неговото. Подсъдимият е признат за виновен в извършване на умишлено убийство с цел грабеж.

[dimova.i]

Мерси, karanedeff!!!

[karanedeff]

Благодаря на всички, които ми пратиха ЛС, че хоста http://www.picsbg.com/ не работи!
След като има все още интерес готов съм да постна и речите на
Анри Робер
Фьодор Никифоривич Плевало
Петър Корнажев