Учебен казус

[jafi_retroto]

Здравейте, бих искал да попитам дали това примерно решение на казус става за нещо. Благодаря.

Източник: http://legaltheory-forums.org/phpBB3/vi ... =43&t=1778

Тема: Престация

1. Петров заменил хладилника си “Урлпул” за автоматичната пералня “Аристон”, собственост на колегата му Янков. Уговорили се Янков да донесе пералнята и вземе хладилника в края на месеца. След няколко дни Петров съобщил на Янков, че се отказва от договора. Драганов, научавайки за отказа предложил на Петров да купи пералнята за 300 лв. Последният се съгласил. Купувачът платил половината от цената и взел хладилника. В края на месеца Янков донесъл пералнята и поискал да вземе хладилника. Петров го уведомил, че е продал хладилника си на Драганов, показал и сключения между тях в писмена форма договор. Янков възразил : 1) отказът не прекратява облигационното отношение; 2) собственик на хладилника е той по силата на по-рано сключения договор за замяна; 3) сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното.

Анализирайте възраженията на Янков? Разрешете спора.

Решение

1. Отоворът на въпроса относно дали възражението на Я е основателно, т.е. да се анализира дали отказът не прекратява облигационното отношение, предполага отговор на следните подвъпроси:

1.1. Възникнало ли е облигационното отношение?
1.2. Ако да, кога може да бъде прекратено то?

1.1. Възникнало ли е облигационното отношение?

Според доктриналното разбиране, облигационното отношение е правна връзка между две лица, по силата на която едното лице (кредитор) може да иска от друго лице (длъжник) изпълнение на определена престация, спазване на определено поведение.

Престацията – това е предметът на задължението. Съществуват различни определения на понятието „престация”. Според проф. Павлова и проф. А. Калайджиев тя (престацията) е резултат от дължимото поведение. Без да е определена или определяема престацията, не може да има облигационно отношение.


Източниците на облигационното отношение биват два вида:
1. Договорни – това са всички онези източници, които включват в себе си правна сделка (договори и едностранни сделки).
2. Извъндоговорни – неоснователно обогатяване, водене на чужда работа и непозволено увреждане.


Отношението между П и Я може да се квалифицира като облигационно, тъй като има за свой източник сключения между двете страни договор за замяна (чл. 222 и сл. ЗЗД), по силата на който всяка една от страните се задължава за престация от вида „dare” – да прехвърли собствеността (Я да прехвърли на П собствеността на пералнята, а П да прехвърли правото на собственост на хладилника на Я).

Договорът за замяна (чл. 222 и сл. ЗЗД) е двустранен, безвъзмезден, комутативен договор, сключен с модалитет условие – в края на месеца страните да предадат вещите.

Законодателят не предвижда форма за действителност (ad solemnitatem). Обектите на договора за замяна (пералнята и хладилника) са движими вещи (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Изискването за нотариална форма се поставя за недвижимите имоти, при прехвърляне на правото на собственост или на други вещни права (чл. 18 ЗЗД).


1.2. Ако да, кога може да бъде прекратено то?

В казуса е упоменато, че П е съобщил на Я, че се отказва от договора. Това е и причината за направеното от Я възражение ( т.1).

В т. 1.1. се установи, че е възникнало облигационно отношение между П и Я. Случаите, в които е допустимо „прекратяването” на облигационното отношение са нормативно уредени в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, съществуват две взъможности, при които е допустимо развалянето на облигационно отношение, а именно:
- с уговорка между страните по правоотношението;
- на основания предвидени в закона;

От представените данни няма основание, въз основа на които да се направи извод за наличие на подобна уговорка между страните по правоотношението.
От друга страна, липсва и основание в закона (чл. 222 и сл. ЗЗД), което да определя такава възможност за разваляне на облигационното отношение.

Във всички останали случаи, при които липсва уговорка между страните по правоотношението или основание, предвидено в закона, едностранният отказ не може да прекрати облигационното отношение. В българската правна система едностранното прекратяване на договор е познато, само когато изрично е предвидено в закон или уговорка по договора. Едностранното прекратяване представлява отказ да се изпълняват задълженията, но не може да има за своя последица отпадане на договорната връзка (Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.).

Извод: Няма основание (т.1.2.) едностранният отказ на П да прекрати възникналото по-рано облигационното отношение (т.1.1.). На основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД възражението на Я е основателно и следва да бъде уважено.

2. Анализът на второто възражение на Я, изисква изследването на правото на собственост - дали той (Я) придобива собствеността върху хладилника на основание сключеният с П договор за замяна или правото на собственост ще бъде придобито от някой друг и на друго основание.

В последствие П продава вещта на Д. Няма информация за претенция на други лица върху процесната вещ. Единствено Я и П се конкурират относно правото на собственост върху хладилника „Урлпул”. Налице е случай на конкуренция на субективни права м-у Я и П, които са взаимоизключващи се и могат да се квалифицират като контрадикторни. Това е и предпоставка да се приложи правилото за изключеното трето, което поставя такъв вид изискване. Въз основа на това правило собсвтеник ще е или Я или Д – няма претенции относно собствеността на спорната вещ от други субекти.

Я претендира за правото на собственост на основание сключеният между него и П договор за замяна. В последствие П продава вещта на Д. Договорът за продажба (чл. 183 – 213 ЗЗД) е деривативен способ за придобиване на субективни права като случая е налице транслативна сукцесия, прехвърляне на правото на собственост. При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При производното придобиване, за разлика от първичното, съществува необходима зависимост между придобиването и определено субективно право, притежавано от точно определено лице. Последното е обуславяща придобиването правна предпоставка, ако тя липсва, не настъпва и производно придобиване от друг правен субект. Продажбата на чужда вещ е валиден договор, който не прехвърля собствеността, което следва от принципа nemo dat quod non habet. Така на основание договора за продажба с П, Д не може да стане собственик.

Д обаче ще е собственик ако са се осъществили елементите на ФС на правилото на чл. 78 от ЗС. Придобиването на правото на собственост по чл. 78 ЗС е оригинерен (първичен) способ за придобиване на субективни права, който няма като елемент ЮФ или ФС друго лице да е притежавало определеното субективно право (в случая правото на собственост).

Чл. 78 от ЗС изисква следните елементи във ФС, които трябва да са в кумулативна даденост:

* Владение, получено от предишния владелец.
* Възмездно правно основание.
* Добросъвестност на владелеца.

Под регулаторния обхват на чл. 78 ЗС попадат два вида вещи: движими вещи и ЦКн. Хладилникът "Урлпул" е движима вещ (арг. чл. 110 ЗС).

* За да се придобие правото на собственост на основание чл. 78 от ЗС, преди всичко трябва да е установена фактическата власт в-у движимата вещ. Владениeто трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик. Установи се в т.1, че по силата на сключения договор за замяна Я е собственик и когато П е предал вещта на Др при сключване на договора за продажба, Я не е бил собственик.

* Второто изискване, което поставя чл. 78 от ЗС , е правното основание да е възмездно. П и Др са сключили договор за продажба, който е възмезден (чл. 183, ал. 1 ЗЗД).

* Владелецът трябва да е добросъвестен, т.е. да не е знаел, че придобива от несобственик. Няма предоставена информация, от която да се установи, че Др е знаел, че П не е собственик. Въз основа на оборимата презумпция на чл. 70, ал. 2 от ЗС се предполага, че Др е добросъвестен.

Извод: от преценките на фактите е видно, че са осъществени елементите на ФС и на основание чл. 78 от ЗС собственик на спорната вещ е Д.


3. „Сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното”

Основанията, уредени в чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сделката.
Съдържанието на волеизявлението при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нематериално благо, човешки действия или бездействия, отделни права и/или задължения, както и съвкупност от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици – субективните права и правните задължения, които тя поражда. За да породи правно действие, волеизявлението трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделка е пречка тя да породи правни последици. Настъпилата след сключване на сделката невъзможност на предмета не е основание за нищожност.

Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект. Продажбата на чужда вещ е действителна, но не прехвърля собственост.

Договорът ще е нищожен на посоченото основание (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД) когато липсва обектът на правоотношението (Решение № 725 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 163/2008 г.).

Извод: възражението следва да се отхвърли.


Няма ли кой да погледне?