Постановление на Пленума на ВС № 1/83 г.

[advocatusdiaboli]

Здравейте.
Дали някой случайно разполага с текста на Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г.?

[Biby]

Чл. 342 НК
Чл. 342, ал. 1 НК
Чл. 342, ал. 2 НК
Чл. 342, ал. 3 НК
Чл. 343 НК
Чл. 343, ал. 1 НК
Чл. 343, ал. 1, б. б НК
Чл. 343, ал. 2 НК
Чл. 343, ал. 3 НК
Чл. 343а НК
Чл. 343а, б. в НК
Чл. 343а, б. г НК
Чл. 37 НК
Чл. 37, т. 6 НК
Чл. 37, т. 7 НК
Чл. 55 НК
Чл. 59, ал. 3 НК
Пленумът на Върховния съд, като взе предвид резултатите от проверката как съдилищата изпълняват дадените с постановление № 6/69 г. и № 1/77 г. указания относно разглеждането и решаването на делата за престъпления от транспорта и измененията и допълненията на НК (ДВ, бр. 28/82 г.), намира за необходимо да издаде обобщено постановление, като се променят някои от възприетите тълкувания на закона и се разрешат и други спорни въпроси, възникнали в практиката на съдилищата.
1. За субектите на престъпленията по чл. 342 и 343 НК.
а) С изменението на чл. 342, ал. 1 НК и отменяването на чл. 394 НК за престъпленията по транспорта се създаде еднакъв наказателноправен режим, като субекти на тези престъпления са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на лични или обществени превозни средства - подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина, допуснат нарушения на правилата за движение и от това последват съставомерни последици. В управлението на горните превозни средства и машини участват в някои случаи и лица, които, макар и непосредствено да не манипулират с приборите за управление, са оправомощени да дават задължителни указания по движението. Те също са субекти на престъпленията по транспорта, когато нарушават правилата за движение и причинят предвидените в закона последици.
Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работата, за която са предназначени и пригодени, вследствие нарушение на съответните правила по техника на безопасността на труда причинят съставомерни последици, не са субекти на престъпленията по транспорта, защото в тези случаи не важат правилата за движение. Те отговарят по чл. 123 или по чл. 134 НК.
б) Субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 2 НК могат да бъдат само работници и служители по транспорта в държавния или обществения сектор, на които по надлежния ред е възложена дейност по експлоатацията или ремонта на подвижния състав, пътищата или съоръженията. Възлагане по "надлежния ред" има, когато съответната дейност е посочена изрично в заповед, трудов договор, друг акт или произтича от характера на длъжността на работника или служителя. Необходимо е в акта за възлагане или в друг акт да бъдат определени правата и задълженията на работника или служителя относно възложената му дейност по транспорта. Обектът на тази дейност включва права и задължения за ръководене, контрол или извършване на конкретна техническа или друга работа в сектора на експлоатацията или на ремонта на обектите.
От тази категория субекти на престъпленията по транспорта се изключват лицата, които работят по производството на транспортните средства и съоръжения и по построяването на пътя, защото е промишлена дейност. Неправилно в постановление № 6/69 г. основният ремонт е изключен от ремонта. Пленумът приема, че по смисъла на закона и основният ремонт по своята същност е ремонт и извършващите го лица могат да бъдат субекти на престъпленията по транспорта.
2. За обективната страна на престъплението.
а) Деянието на водачите по чл. 342, ал. 1 НК на посочените превозни средства, бойна или специална машина се изразява в нарушение на правилата за движението. Субектите по чл. 342, ал. 2 НК нарушават правилата за експлоатация, изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията.
Понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение.
"Добро качество на ремонта" е налице, когато ремонтът отговаря на техническите изисквания и се отстранява съществуващата или не се създава нова опасност за причиняване на съставомерни последици.
б) "Значителни имуществени вреди" по смисъла на чл. 342 и 343 НК могат да бъдат причинени на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на гражданите. В тези вреди не се включват имуществените вреди, резултат от телесни повреди или смърт.
В съдебната практика нееднакво се определя кои вреди са значителни. Пленумът намира, че значителните имуществени вреди следва да се отграничават от незначителните имуществени вреди, като се изхожда от абсолютния им размер. Това е така, защото абсолютният размер на вредата се отразява върху общественото или личното имущество. Минималният размер на значителна имуществена вреда следва да се определи на не по-малко от хиляда лева.
В размера на значителните имуществени вреди се включват всички разходи, необходими за пълното възстановяване на повреденото имущество, изчислено по държавни цени на дребно, а когато се касае до моторно превозно средство - по цени за ремонт, извършен в държавен сервиз. Когато е унищожено превозно средство, което не подлежи на възстановяване, вредите се определят по държавни цени на дребно, като се спаднат овехтяването и стойността на частите, които могат да бъдат използвани от собственика. Ако унищоженото превозно средство няма определена цена на дребно, следва да се изисква определяне на такава цена от компетентните държавни органи.
в) Нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 342 и 343 НК, се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта на подвижния състав, пътя и съоръженията. Когато бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл. 2, ал. 2 НК, т. е. прилага се най-благоприятният закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната наказателна норма и уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието.
3. За субективната страна на престъпленията по чл. 342 и 343 НК.
а) Вината при престъпленията по чл. 342, ал. 1 и 2 НК е във формата на евентуален умисъл. Деецът при управление на изброените в текста превозни средства, бойна или специална машина нарушава правилата за движение, за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта, като допуска настъпването на предвидените общественоопасните последици, съгласява се с настъпването им, макар че не цели това и не прави нищо за предотвратяването им. С употребеното понятие "допуска" законодателят е изключил прекия умисъл в горните случаи, когато не са настъпили телесни повреди или смърт на другиго, а е създадена само опасност за настъпването им.
По ал. 3 на същия текст формата на вината е умисъл, но тук се включва както евентуален, така и пряк умисъл. Изискването е "умишлено" да са причинени предвидените последици. От тази редакция на текста следва изводът, че вината може да бъде във формата както на евентуален, така и на пряк умисъл.
Когато деецът действа при пряк умисъл, но поради независещи от него причини не са настъпили предвидените в ал. 3 на чл. 342 НК последици, ще е налице опит към престъпление по този текст.
Член 342, ал. 3 НК е специален по отношение на чл. 115 и сл., 128, 129 НК , поради което ако деянието е осъществено чрез нарушаване правилата за движение при управление на превозно средство, бойна или специална машина или чрез нарушаване правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта, деецът ще носи наказателна отговорност по този текст от НК.
б) Формата на вината на престъплението по чл. 343 НК е несъзнавана и съзнателна непредпазливост.
Пленумът намира за необходимо да напомни на съдилищата, че вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение, експлоатация и добро качество на ремонта. Умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на същата и влияе върху размера на наказанието.
4. За квалифицираните състави по чл. 343 НК.
Квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 2 НК бяха две: пияно състояние и причиняване на средна или тежка телесна повреда или смърт на повече от едно лице. С изменението на НК (ДВ, бр. 28 от 9.IV.1982 г.) се прибави още едно квалифициращо обстоятелство - ако деецът е "избягал от местопроизшествието".
а) Наказателния кодекс, както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието "пияно състояние". Пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 2 НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. Законът има предвид не какво да е състояние на непригодност поради употреба на някакви вещества, а пияно състояние вследствие употреба на алкохол. Затова неправилно в постановление № 1/77 г. на Пленума на Върховния съд е посочена като една от причините за изпадане на водача в пияно състояние и употребата на друго силно упойващо вещество.
Според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 %. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство.
б) В чл. 343 НК не е посочено, че пияното състояние не се отнася само за водачи на моторни превозни средства. Понеже в този текст са отразени основните елементи на състава на чл. 342 НК, правилно е да се приеме, че пияното състояние се отнася и до субектите на престъпленията по транспорта, посочени в ал. 2 на чл. 342 НК, т. е. и до служителите и работниците по транспорта, когато осъществяват своята дейност по експлоатацията или по ремонта и допуснат нарушения на правилата за експлоатация или изискването за добро качество на ремонта.
в) При виновно причиняване на съставомерни последици пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 343, ал. 2 НК. Не се изисква да е налице причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение или експлоатация или на изискванията за добро качество на ремонта, т. е. те да са резултат на пияното състояние. Затова не е необходимо да се доказва такава причинна връзка.
При наличието на пияно състояние и нарушение на правилата за движение, ако не са налице съставомерни последици и причинна връзка между нарушенията на правилата за движение и последиците, деецът ще носи административнонаказателна, а не наказателна отговорност.
г) Деецът носи повишена наказателна отговорност и когато е в пияно състояние и не той лично управлява моторното превозно средство, а го е преотстъпил на друго неправоспособно или употребило алкохол лице и това лице допусне нарушение на правилата за движение и причини съставомерни последици. И тук не може да се търси причинна връзка между пияното състояние на дееца и нарушението на правилата за движение, изразило се в преотстъпване на превозното средство на неправоспособно или употребило алкохол лице. Нарушенията на забраната да се преотстъпва управлението на моторното превозно средство на неправоспособно или употребило алкохол лице при положение, че поелият управлението на моторното превозно средство виновно причини съставомерни последици, е достатъчно основание за отговорност на преотстъпващия.
Преотстъпващият управлението на моторно превозно средство е длъжен да се убеди, че лицето, на което преотстъпва управлението, притежава свидетелство за управление и не е употребило алкохол.
Когато обаче преотстъпващият не е бил в пияно състояние, макар причиняващият съставомерните последици да е бил в пияно състояние, той няма да носи отговорност по ал. 2 на чл. 343 НК - за извършване на престъпление по транспорта в пияно състояние, защото той обективно не е бил в такова състояние.
д) Пияното състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК - химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината, медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено химическото изследване, но има данни за поет алкохол, свидетелски показания и др.
Химическото изследване на алкохол в кръвта и урината на дееца следва да се извърши съгласно изискванията на Наредба № 9 от 1980 г. на МНЗ (ДВ, бр. 62 от 8.VIII.1980 г.)
Пияното състояние може да се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. В тези случаи следва да се имат предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и явления и др., за да може да се направи положителен извод, че деецът действително е бил в пияно състояние.
е) Относно квалифициращия признак причиняване на средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице се налага да се изясни: законодателят в чл. 343, ал. 3 НК е приел квалификация по ал. 2, б. "б" на същия текст и когато при произшествието е причинена смърт на едно лице и телесни повреди (средни или тежки, или средни и тежки) на други лица. Следователно приета е квалификация като за повече от един смъртен случай, а телесните повреди, т. е. по-леките престъпни резултати, се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието - чл. 54, респективно чл. 55 НК.
ж) В практиката на съдилищата се спори по въпроса: когато при транспортно произшествие виновно са причинени телесни повреди, едната от които е налице, извън предвидените в чл. 348а НК, а другата или другите - на лица, предвидени в този текст - съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, и никой от последните не е подал тъжба, каква следва да бъде квалификацията на деянието - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК или по чл. 343, ал. 2 НК . Подобен е и случаят, когато са причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице - близки на дееца, а само едно от тях е подало тъжба.
Пленумът счита, че в горните два случая квалификацията на деянието следва да бъде по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, а не по ал. 2 на същия текст. В противен случай би се изключило даденото право на посочените в текста близки на виновното лице да възбуждат или не наказателно преследване, а виновният би се поставил в положение да не може да се ползва от едно право, предоставено му от закона, т. е. по воля на увредения негов близък да не носи наказателна отговорност. Изключение прави случаят, когато прокурорът при условията на чл. 46 НПК образува наказателно преследване вместо пострадалия близък на дееца.
з) Поглъщането на по-леки от по-тежки престъпни състави е уредено изрично в чл. 343 НК. Поглъща се "значителни имуществени вреди" от последицата средна или тежка телесна повреда или смърт. Това поглъщане се отнася и до случаите на ал. 2 на чл. 243 НК, независимо че то не е изрично прогласено. Не може да се приеме, че тук е налице идеалната съвкупност от престъпление по чл. 343, ал. 2 и по ал. 1, б. "а", защото поглъщането принципно е обявено в първата алинея, а в ал. 2 само е посочено квалифициращото обстоятелство и отговорността.
и) Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието " е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. Той може да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадалия и пр.
к) Най-тежката квалификация - "особено тежък случай", следва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай с оглед на законното определение, дадено в чл. 93, т. 8 НК. Особено тежък случай на причиняване средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Необходимо е общественоопасните последици да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да са увредени или причинена смърт на повече от двама души или да е налице освен това и пияно състояние или деецът да е избягал от местопроизшествието. Такива са още и многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания за нарушение на правилата за движение или за експлоатация, ремонт и др. Особено тежкият случай предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието и на дееца, тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат на тежка укоримост на поведението на дееца.
5. Относно намалената отговорност по чл. 343а НК.
а) До изменението на НК оказването на помощ на пострадалия беше законно намаляващо отговорността на дееца обстоятелство в случаите на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" и по ал. 2 НК, когато е настъпила смърт и в особено тежък случай. За случаите на причиняване телесни повреди по чл. 343, ал. 1, б. "б" и ал. 2 НК оказването на помощ не бе намаляващо отговорността обстоятелство. Наред с това оказването на помощ в предвидените от закона случаи ползваше и дееца, който е бил в пияно състояние при извършване на деянието.
Със създаването на чл. 343а НК положението се измени в следните насоки: намалената отговорност обхваща и деянието по ал. 1, б. "б" (при причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице), както и по ал. 2, б. "а" (причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно лице). От друга страна, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б. "в" и "г" на чл. 343а НК , където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства "пияно състояние" и "избягал от местопроизшествието". В противен случай законодателят не би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал. 1 на чл. 343 НК.
б) Основните изисквания, за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия или пострадалите по смисъла на чл. 343а НК, се определят, както следва:
Деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.) , обстановката в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил.
Друго изискване е помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.
В постановление № 6/69 г. на Пленума на Върховния съд бе прието, че ако пострадалите са повече от едно лице, деецът следва да е оказал помощ на всички. В противен случай оказаната помощ не може да бъде счетена като намаляваща отговорността обстоятелство, а само като смекчаващо обстоятелство. Поддържаше се разбирането, че когато някой от пострадалите е починал, то оказването на помощ на останалите също така не е намаляващо отговорността обстоятелство, защото не е оказана помощ на всички пострадали. Това разбиране не отговаря на действителния смисъл на закона, според който изискването е деецът да действа според възможностите си за намаляване вредите от виновното му поведение. Затова съществено е да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на тези, които са живи. Когато обаче той е имал възможност, но не е оказал помощ на всички пострадали, следва да се приеме, че не е направил всичко зависещо от него.
6. По някои въпроси на наказанието лишаване от права за престъпления по транспорта.
а) Един от основните въпроси относно лишаването на водач на моторно превозно средство от право на управление за извършено престъпление по транспорта е въпросът може ли да бъде лишено от такова право лице, което няма свидетелство за управление. Съдържанието на чл. 37 НК дава основание да се приеме, че по нашето наказателно право извършилите престъпления следва в определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права, които те притежават, не и от евентуални бъдещи права. Затова деец, който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишен от такова право. Възможността такъв деец да придобие в бъдеще право да управлява моторно превозно средство е уредена в изменението на чл. 13 Здвп.
Поради това законодателното изменение относно придобиване правото за управление на моторно превозно средство, постановление № 1/58 г. на Пленума на Върховния съд, т. V е неприложимо.
Наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го упражняват.
Съгласно изменението на чл. 66 НК е недопустимо отлагане изпълнението на наказанието лишаване от горните права.
б) По отношение на срока на наказанието лишаване от правоуправление за престъпления по транспорта се налагат следните разяснения:
Срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото престъпление.
Когато в определени от закона случаи се налага задължителното наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство завинаги, то същото не може да се замени с лишаване от право за определен срок поради обстоятелството, че съдът е наложил другото наказание при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и е приложил разпоредбата на чл. 55 НК. Този текст не е приложим, защото в него изрично са посочени наказанията, върху които влияят изключителните или многобройните смекчаващи обстоятелства, а това са смъртното наказание, лишаване от свобода, поправителен труд и задължително заселване. Лишаване от права не е предвидено.
в) Съгласно разпоредбата нa чл. 59, ал. 3 НК при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7 НК се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Спорен е въпросът, освен в случаите на отнемане на свидетелството за управление като принудителна административна мярка по чл. 42 ЗДвП или като административно наказание по чл. 56 ЗДвП, приспада ли се времето, през което на водача е отнето свидетелство за управление, без да е издадена заповед или наказателното постановление?
Пленумът на Върховния съд счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК се прилага във всички случаи, когато водачът фактически е лишен от възможност да управлява моторно превозно средство от надлежен административен орган чрез отнемане на свидетелството за управление, независимо от това дали е издадена заповед или наказателно постановление.
г) В практиката на съдилищата е спорен и въпросът: когато преди изменението на НК (ДВ, бр. 28/82 г.) с влязла в сила присъда осъденият е бил лишен от права, а преди това за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява за определено време същите права и наказанието лишаване от права се изтърпява при действието на чл. 59, ал. 3 НК , следва ли да се приспадне времето, през което по административен ред деецът е бил лишен от възможността да упражнява същите права, и кой е компетентен да направи това.
Пленумът намира, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК с оглед изричния й текст се прилага във всички случаи, когато наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство се изтърпява след 1.VII.1982 г. Времето, през което водачът по административен ред фактически е бил лишен от възможност да управлява моторно превозно средство, следва да се приспадне като изтърпяно наказание. Компетентен да извърши това приспадане е органът по изпълнението на наказанието.
7. За наказателната практика и превантивната дейност по делата за престъпления по транспорта.
От направената проверка на работата на съдилищата се констатира, че не във всички случаи на престъпления по транспорта фактическата обстановка се изяснява напълно. Наказателната практика показва все още прояви на неоправдано снизхождение при определяне наказанието на подсъдимите. Съдилищата не отчитат в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, тежките общественоопасни последици, ръста и тежестта на тези престъпления, извършени в пияно състояние, формата и степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и водач на моторно превозно средство и др.
От друга страна, превантивната дейност на съдилищата е недостатъчна, а доколкото се провежда, тя не е разнообразна и качествена, поради което не е ефективна. Недостатъчна е сигналната дейност.
Всичко това налага да се обърне внимание на съдилищата да проявяват по-голяма активност за събиране на всички налични и имащи значение за разкриването на истината доказателства, за да се възприеме една по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция. Също така да се засили и разнообрази превантивната дейност на съдилищата.
8. По някои въпроси на гражданския иск в наказателния процес за престъпления по транспорта.
а) По някои наказателни дела за престъпления по транспорта при предявяване на иск за обезщетение се привлича като ответник и Държавният застрахователен институт. Това е процесуално недопустимо, защото съгласно чл. 62 НПК в наказателния процес се допуска съвместно разглеждане и разрешаване на гражданския спор когато се основава на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД), изразило се в престъплението на подсъдимия или на солидарна отговорност и на други лица (чл. 49 ЗЗД). Отговорността на Държавния застрахователен институт не се основава на тези текстове по ЗЗД, независимо че тя може да се реализира само при условие, че настъпят вреди от деликт, респективно от престъпление. Поради това включването на Държавния застрахователен институт в наказателния процес като ответник е недопустимо.
б) Пленумът констатира, че когато гражданският иск за вреди от причинена телесна повреда е предявен против подсъдимия и съответното транспортно учреждение, предприятие или организация, където той работи, съдилищата поначало не събират доказателства, за да се установи настъпила ли е трайна нетрудоспособност за пострадалия пътник или работник, или служител от персонала по експлоатацията на обществените транспортни средства. Това е необходимо, защото по силата на задължителната застраховка по УЗЗПП - чл. 7, в тези случаи ДЗИ изплаща застрахователната сума, а транспортното учреждение, предприятие или организация се освобождават от заплащане на обезщетения. Затова на съдилищата следва да се обърне внимание да събират доказателства за наличие на трайна нетрудоспособност.
9. С настоящето постановление се разрешиха някои основни въпроси с оглед изменението на НК в сила от 1.VII.1982 г. както и въпросите, включени в постановления № 6/69 г. и № 1/77 г., поради което тези постановления следва да се обявят за загубили сила.

[liridan]

Благодаря. Много информативно.