Практика по чл.209 от НК

[bebitor]

"Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква, вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи, както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. Налице е и разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по чл. 209 от НК. При гражданската измама неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда. За измамата по чл. 209 от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, като следствие на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилната представа за нещата. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т.е. умисъла за измама. Третата разлика се изразява в общественото значение. Наказателната измама е общественоопасно деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е общественоопасна. Следва да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл. 209 от НК е престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда. Освен наказателно, деецът отговаря и по реда на гражданското съдопроизводство за причинената имотна вреда. При гражданската измама, изправната страна може да иска само унищожаване на договора, като това нейно право е потестативно и упражняването му зависи изцяло от волята на правоимащия субект, като унищожаемостта може и да отпадне при условията на чл. 35 от ЗЗД."

От изложеното става ясно, че освен по ГП ред се опитвам да ангажирам и наказателна отговорност, само че прокуратурата не мисли като мен Необходима ми е конкретна наказателна практика по сходни случаи, когато длъжникът по предварителен договор е получил цената, а после се е разпоредил с имота, предмет на предварителния договор (в моя случай на два пъти даже).

Ще съм ви безкрайно благодарна!

[kpavlova]

Бебитор, няма да ти помогна особено, понеже положението е подобно.Случаите, които познавам са различни - предварителните договори са за учредяване на право на строеж, който строеж естествено никога не се случва, всичките спестявания / всъщност едната жена си беше продала бащиния дом/ срещу даже не и дупка,ами представена й една неодобрена архитектура, която няма как и да стане одобрена, никога, понеже общината никога не е имала такива градоустройствени мераци , и да имаше - проектът не е влизал в нея, пълна отмяна на ЗУТ не предстои..Не винаги е платена цялата сума, слава богу...Другото са предварителни договори за продажба,вариант 1 на чужд вече имот, вариант 2 - на възбранен имот/ тука божа работа, има изпълнително поризводство, но длъжникът -обв.не е уводемяван редовно/, трети - при вписана искова молба за недействителност на титула на продавача, понеже е извършен от един сънаследник и няма изгледи да остане относително действителен, никакви.Т.е. не са идентични, а не са и приключили, а се движат мъчително, първото е четиринадесетгодишно/ с недобрената архитектура е 14 годишно и е по -голямо от юридическия ми стаж/.Хубавото е ,че част от деятелите са с подходящо минало като висящност и осъждаемост, та може и нещо да излезе от усилието, но гаранции няма.
Та Е възможно - да те подготвя психически, съмнявам се да не си ,
едно добро начало на първа инстанция, но
на втора инстанция би могло да стане така

.Въззивният съд не
се съгласява и с други изводи на ....С,а именно,че
сключването на предварителен договор за покупко-продажба
със св.В.Н.има косвено значение за субективния състав на
престъпление,осъществено от подсъдимия........Умисълът
за неизпълнение на един договор винаги следва да се
преценява към момента на деянието,в конкретния случай –
към момента на сключване на договор със св. Б.Д.К.Видно
е също така от съдържанието на типовия договор за
построяване на апартамент в жилищна сграда,че
задължението за прехвърляне по нотариален ред в полза на
възложителя(св. Б.Д.К.) не е било безусловно,а само при
изразена готовност от негова страна за заплащане от
възложителя на сумата по чл.3,т.1,б.”б” от договора,т.е.
3 650 щ.д. и в рамките на 14 –дн срок след това.По
делото не се доказа кога и как св. Б.Д.К. е изразил
готовност за плащане,съответно – от кой момент за
подсъдимия е започнал да тече предвидения 14-дневен срок
за сключване на договор за продажба. Безспорно е
установено също така,че в срока по чл.2,т.2 от договора
(30. 10. 1999г. ) подсъдимият не е изпълнил задължението
си по чл.2,т.2.11 от договора. Следователно,не се
опровергава факта,че при такова двустранно неизпълнение
на задължението на двете страни, подсъдимият е имал
право да очаква разваляне на договора поради
неизпълнение в съответните срокове,уговорени в
него.Наред с това св. Б.Д.К. е разполагал с правните
възможности на чл.19 от ЗЗД преди сключване на договора
между подсъдимия и св.В.Н.,свързано със съответно
вписване на исковата молба.В тази връзка действията на
подсъдимия по сключване на договор със св.В.Н. не могат
да бъдат разглеждани и оценявани,като престъпно
поведение на подсъдимия с пострадало лице – Б.Д.К.
При така установената фактическа обстановка се
налага правния извод,че от субективна страна не се
доказва подсъдимият да е осъществил състав на
престъплението “измама”,поради което и на основание
чл.304 от НПК въззивният съд го оправда по предявеното
му обвинение.
Следва да се посочи,че поначало конструкцията на
обвинението е неправилна,при това е възпроизведена
изцяло в атакуваната присъда.Обвинението твърди,че
подсъдимият е “възбудил заблуждение у Б.Д.К.,че му
продава недвижим имот.” Твърди се това заблуждение да е
възбудено при сключване на договор с клауза на
предварителен договор за покупко-продажба.Договорът за
покупко-продажба на недвижим имот следва да е сключен в
определена от закона форма,за да произведе транслативен
вещноправен ефект.Поради това обстоятелство не е било
възможно да се възбуди заблуждение у св. Б.Д.К.,че ще се
прехвърли собственост с предварителен договор за
покупко-продажба.Ето защо деянието,така както е
формулирано в обвинителния акт, е несъставомерно ,а
направеният по-горе анализ е обвързан с евентуална
конструкция на обвинението подсъдимият да е възбудил
заблуждение,че ще прехвърли собствеността на недвижим
имот.Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

Ако искаш да се аргументираш с практика на ВКС, мисля, че може да ти послужи това решение / не е избощо за такъв случай, но принципно би могло да върши работа :

І. За да оправдае подсъдимия, СГС, от една страна, е определил твърде тясно предмета на доказване на престъпната измама по чл. 209 НК; посочил е, че при нея деецът "изначално не е в състояние обективно да изпълни това, с което е мотивирал пострадалия към имуществено разпореждане" (мотиви, с. 7). Безспорно е обаче, че измамникът действа вредоносно и когато обективно е в състояние да изпълни поетото задължение, но въпреки това не възнамерява да го изпълни още при поемането му. Нещо повече - тъкмо последната, субективна особеност е характерен белег на наказателноправната измама (вж. и р. 1037/06 - І, Бюл. 8/07), а само понякога този белег се доказва косвено от липсата и на обективна възможност за изпълнение на задължението, поето към пострадалия.
Оправдавайки подсъдимия, СГС, от друга страна, не е съобразил особеностите на доказването с косвени доказателства, когато е обсъждал справката от А. по вписванията, като единственото потвърждение за измамническото намерение на подсъдимия. Разбира се, че сама по себе си липсата на регистрирани в А. сделки с недвижими имоти с участието на Ш. не сочи единствено такова намерение; но съществуват и други косвени доказателства, че Ст. Ш. е лъгал Д. К. за действителните си намерения и затова изолирането на едно от тези доказателства и поставянето му под съмнение не може да бъде решаващо. Доказателствено значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях, извън която те се обезсмислят. От тази гледна точка СГС изобщо не е забелязал, че справката от А. по вписванията доказва всъщност още една възможна лъжа на подсъдимия, спрямо пострадалия - че ще върне заетите 16 000 лева от цената, за която продал общ съпружески недвижим имот (апартамент) в ж. к. "М".
............Ако пък всичко това, СГС, за разлика от СРС, е смятал за недостатъчно в подкрепа на обвинението с оглед на чл. 107, ал. 3 НПК, редно е било и той да изпълни своите задължения по чл. 107, ал. 2 НПК за разкриване на обективната истина, произтичащи от другите прояви на подсъдимия, за които има данни по делото и от които също могат да се направят изводи, че е постъпвал като измамник - например случая с "Д" ЕООД и РИК "С" ООД, независимо че е останал извън предмета на сегашното обвинение; само след съобразяване на собствената си процесуална дейност с чл. 107, ал. 2 НПК, СГС би имал и правото да упрекне РС (вж. отново с. 7 от мотивите) в нарушаване на забраната по чл. 303 НПК да бъдат издавани присъди върху предположения (за недопустимостта предположенията на първата инстанция да бъдат заменяни с предположения на втората инстанция вж. р. 80/07 - І, Бюл. 10/07).

РЕШЕНИЕ № 550 ОТ 19.01.2009 Г. ПО Н. Д. № 607/2008 Г., І Н. О. НА ВКС е това
Доказателствено значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях, извън която те се обезсмислят.
Щом си убедена, че си права, може би е редно да проследиш / не ти сама, чрез Орган, има ли такова натрупване на косвени доказателства-освен поведението на дееца при сделката, непосредствено след нея, междувременно / до разкритието- лъгал ли е за нещо, за какво и как, за друго лъгал ли е , освен жена си другиго лъгал ли е /, акцент върху обстоятелството, че е прибрал цялата цена напред, не капаро, има ли и други предварителни договори, може и устни договорки , това е нак.процес, , препродаден ли е имотът два пъти за кратко време, в какъв смисъл е била комуникацията от продажбата до установяването, на какви цени е извършена последващата продажба, има ли индиции последващите да са между свързани лица ...да се разпитат последващите купувачи - имат ли яснота за друга сделка с подобно естество, има ли странна и много интензивна по движение имотна партида "продавачът" и...сега си влизам и ме е напекла жегата, др.не мога да измисля т.н. или поне органът по преследване да ги провери тези работи / ако жалиш прекратяване/, за да си изпълни задължението за пълно всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото поне, за да изчерпи предела на доказателствените възможности, каквото и да приеме накрая, че е станало или хич не е.
Не ти помогнах, но дотолкова ми се простират възможностите, поне предоставям съчувствие .
П.П. на два пъти даже се е разпоредил - не те разбрах, продал е един и същи имот два пъти, задължил се е два пъти още да го продаде, ...което и да е - и то във веригата от косвени, които трябва да са в хармоничната верига, която не търпи друга версия, освен да не е имал намерение да дава , а само да вземе и договорното задължаване е средството за заблуждаване.

[bebitor]

Много благодаря, КПавлова! Оставам задължена (не за пръв път). Част от аргументите ще ми свършат работа. Помогна ми много. Както си се досетила, жаля отказ да се образува дознание и прекратяване на проверка по преписка.