чл.206,ал.1 или ал.6 НК

[urist11]

колега сега се зачетох в НК я виж чл.218б,ал.1 - може би е решение само не знам колко ти е стойността.Може да се преквалифицира ако ти е до 150 лева

[system]

Ами ако пострадалият не желае парично обезщетение, а си иска вещите - ще се приеме ли отново, че има възстановяване(разбира се при положение, че вещта е налична).

Чл. 206 ал. 6 от НК не изисква връщане на самата обсебена вещ, а "внасяне или заместване" на имущество. Ако това е сторено от или за сметка на дееца, привилегията на тази алинея би била приложима.

Аз съм на мнение, че за да се приложи ал.6 трябва деецът да върне вещта(или да плати сумата) по собствена воля и желание, без да е притискан от каквото и да било обстоятелство.

Той поначало е притиснат от обстоятелството, че срещу него се води наказателно производство. Така че според мен самият акт на връщане от или за негова (на дееца) сметка, или с негово съдействие (посочване на мястото на укриването, продажбата и т. н., последвано от изземване на обсебеното имущество) е основание за приложимост на привилегирования състав.

[kpavlova]

По собствена воля и желание - да , доколкото не трябва да се изземва от него в никакъв случай, възстановяването да не е резултат от проц.принуда, упражнена срещу самия деец.?Би следвало да е продукт ан преоценка, но не винаги е така май
Ако посочи къде нещото - предмет на престъплението п/ в собствеността-се намира/ когато не е в негова фактическа власт/ е притиснат от определени обстоятелства/преследване/, но съдейства - освен за разкриването , така и за възстановяването доброволно...
.Иначе ако остава да е съвсем по "собствена подбуда"...това би значело преди да го грози, каквото и да било преследване, да върне, когато може и да не връща, възстановява..
Има довършено резултатно престъпление.Става дума за поведение с обратен знак - да поправим вредите.Законът щеше да изисква възстановяване преди началото на преследването, а той го позволява до края на съдебното следствие в първа инстанция - когато деецът си е с висящо преследване, а то си е повод за достатъчно притеснение.
Така че мисля, бонус да бъде наказан по -леко следва да получи деец, който 1.сам връща, 2.съм възстановява равностойност, замества със същия род, 3.овластява друго лице да го направи,тука много не се формализираме с вида на овластяването 4.дава обяснения къде точно се намира вещта / може и да е в обяснения от проверка, а не проц.способ разпит на обв./, така че да бъде намерени, дори и иззета - но само от трето лице
Практиката налага и по -разширит.подход : ако докато е подсъдим, жена му в пристъп на човеколюбие , донесе вещите или плати от общия бюджет,че и без негово знание, вероятно ще му се приложи ал.6 на дееца- нали го прави за доброто на нейничкия и за негова сметка Т.е. може да се връща / възстановява и заради дееца, като НК не се интересува от отношенията между плащащия и дееца.
Дори един съучастник да внесе, привилегията на намалената отговорност при кражбите например, ползва останалите, по -хитри, така се приема на практика, което е съвсем голямо разширение на бонуса .

Факт е, че за да се намали отговорността, следва деецът да е преоценил поведението си- да поправи злото, ама практически явно се приема за достатъчно и да е положил някакви усилия в тази посока като се ценят самите усилия - и резултата - все пак вещта да се върне / замести.

[portokal]

Т.е. може да се връща / възстановява и заради дееца, като НК не се интересува от отношенията между плащащия и дееца.

И аз нямах предвид, че се интересува от конкретните отношения; явно не съм се изразила добре - имах предвид именно внасяне / заместване заради дееца, за което няма как да не го го мотивират някакви отношения с него, към него и т.н.

...като се ценят самите усилия - и резултата...

И двете едновременно; затова пък няма нужда възстановяването да е станало само в резултат на усилията.

[svettoslav]

Благодаря!
Категорично мнение май нямаме,но е факт,че въпроса е гражданскоправен.
Не е възможно,според мен,да се отнеме възможността да се заместят вредите.
Относно отношението между дееца и възстановяващия вече си мисля,че това няма абсолютно никакво значение.Важно е само заместени/възстановени ли са,без значение от кого и какъв е точно мотивът.Достатъчно е да са престирани.Обективно вреда няма вече и това е целта на закона.
Щом разследващите са достигнали сами до купувача,в чиято СОБСТВЕНОСТ вещите вече се намират,не може да има привилегия,макар и собственикът да е казал напр.че ги дава "в полза на дееца" и че той напр.преди малко му се обадил точно за това.
Такива неща в случая няма,но едно е най-важното,според мен,а именно ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ИМАМЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТ.ВЛАСТ,КОГАТО ДРУГО ЛИЦЕ Е СОБСТВЕНИК?Не може според мен."urist11" казва,че може да бъдат заплатени и това според мен важи дори да е предадена факт.власт от страна на полицията(разсл.органи).
Как е възможно да се отнеме собствеността на купувача,та нали "възстановяване" по смисъла на НК означава възст. на факт.власт.Съгласен съм и със "Систем",който казва,че трябва да бъде издирен ПРАВОИМАЩИЯ,а в случая вещите се дават на "ПРАВОИМАЛИЯ",условно казано.
Какво от това,че страните не знаят правото,респ. кой е собственикът.
Възстановяването може да бъде само на собственика (или на владелеца),от който е отнета вещта,тъй като вещното му право не е изгубено.Но във всички случаи,според мен,се касае за възстановяване на правомощието владение,а не за право на собственост или на право на ползване например.Още повече,че законът говори за отнето владение,а не за отнета собственост,т.к.ясно е че П.С. може да се отнема по точно определени от закона начини.Какво е основанието да се отнема П.С. от купувача и по какъв начин.Простото даване,както се каза,да се полза като В.Д. нищо не променя.Вещта е трябвало да бъде върната на правоимащия,а това в случая е купувача.
При плащането до първото с.з наистина би се стигнало до неоснователно обогатяване,но това е друг въпрос.
Благодаря за чл.218 "б",няма как да стане!
Още по-абсурдно би било например да се счита,че е отнето само владението на добросъвестния купувач,а той си остава собственик.

[kpavlova]

Усложнението идва донякъде и от процесуалния закон.Възможно е да има връщане на лице, което вече не е собственик и то напълно съобразно закона.
Стария НПК предвиждаше в 108 ,че ВД - предмети , вкл и на престъплението, се връщат на собствениците им.
Новият НПк "облекчава " в някаква степен разследването от разрешаване на преюдициални въпроси/ без да ги изключва - доколкото го има 113 , разбира се / като казва, че ВД се връщат на "правоимащите, от които са отнети".Има се предвид безспорно отнетите с престъплението и в никакъв случай от органите / те изземат, а не отнемат /Та в такъв случай може да става дума и за вече бивши правоимащи, били такива при отнемането, чиито права върху вещ оборотът ги е "погълнал",при първопричина у престъплението , но като следствие- по законен начин/ някой някога по веригата е станал собственик след престъплението/.Ако не се "повдигне" спор за собственост, така че да се приложи разпоредбата на 113 - пр. да се върнат на "отговорно пазене" на единия претендиращ/ без право на разпореждане/, абсолютно законосъобразно органите са върнали на когото трябва и както трябва.
Доколкото право на собственост не се придобива с престъпление от дееца, наистина и органът връща само "вещ" - факт.власт , а не право.
След като тази власт е вече върнатана пострадалия, по един или друг начин, няма какво да се връща повече, а за възстановяване на равностойност е преждевременно да се мисли.
Ако вещта не може да се" върне"/ властта върху вещта/, понеже друг е вече собственика- има право да си я държи и задържи, то този въпрос трябва да бъде решен по 113, а не в нохд.Спорът между двамата спорещи собственици някак си не следва да го решава наказат. съд , макар да няма неподвластен нему преюдициален въпрос.Конкр. въпрос не е пре-юдициален, а след-юридициален - не касае съставомерността на деянието, предмета на доказване, а какво се е случило после акта на присвояване, или какъв е ГП ефект на деянието, но вън от състава на престъплението- някой е станал собственик по чл.78 ЗС. За това го има 113.По НПК се връщат власти върху вещите, а не права
Ако някога първият собственик изтърпи успешно проведена ревандикация, ще може да води деликтен иск за равностойност Иначе се получава - вещта е върната на правоимащия от прокурора - както изисква НПК, това е и пострадалия от конкретно това престъпление обсебване, няма спор за собствеността/ никой не го е повдигнал/, и сега, заради дееца, следва да се приеме, че това връщане или 1.все едно че не е станало или 2.е станало, старият пострадал собственик обаче трябва мигом да върне факт.власт на изкупвача на пункта, да му признае правата на собственик и да си получи обезвредата равностойност- което няма как да бъде задължен да стори в този наказат.процес и е вън от предмета му/ вън от процеса може и да измислят начин за оправия, де /.
Получава се несправедливост, доколкото деецът има желание да си плати, но няма възможност да го направи- факт .Но пък е започнал пръв
Ако деецът беше "инициатор" на връщането, но собственици спорят по 113, няма проблем да се приложи привил.състав, но не ми се вижда допустимо да се плаща при вече налична факт.власт върху вещ , когато деецът е пропуснал възможността да върне/ спомогне да бъде върната сам
Май не помогнах особено за каузата, но за сметка на това бях кратка .
П.П.Като Портокал - искам да кажа, че нямат значение отношенията между възстановяващия и дееца, но възстановяващият трябва да има "намерение за възстановяване", това е нов вид намерение , който си измислих- демек прави го, за да възстанови другиму заради дееца, по причина /на основание/безинтересна за НПК.Добросъвестният човечец, който органите1. сами го намират/получава нерадостна офиц.покана плюс 2. му вземат или той предава доброволно купената / платената вещ няма никакво намерение за възстановяване заради дееца, той предава веществено.

[svettoslav]

Напротив,помогнахте много за каузата,и бяхте най-вече много кратка.
С последното съм съгласен,няма никакво намерение да въстановява на никого нищо,изземват се като В.д.
Казвате,че се връща факт.власт,при това подробно обяснихте всичко.Може и да ми е трудно да съм обективен,но пък Обв. в случая няма какво да губи.Ще се внесат парите до С.З.,пък каквото стане,в крайна сметка имаме спорен момент,естествено е да се тълкува в полза на Обв.
Въпреки това обаче могат да се посочат още няколко интересни момента.Дали наистина е допустимо с оглед целите на нак.процес де се ПОСЯГА ВЪРХУ ПРАВОМОЩИЕТО "ВЛАДЕНИЕ" на новия собственик и именно заради това той да има единствената възможност да води съдебен иск,ако не му бъде върната доброволно?
Както посочвате,става дума за предаване на "отнетата",а не за иззетата вещ,т.е отнетата чрез престъплението.О`К! НО КЪДЕ Е ОСНОВАНИЕТО ДА СЕ ПРЕДАВА ДАДЕНА ФАКТ.ВЛАСТ,ПРИНАДЛЕЖАЩА НА КУПУВАЧА,още повече ЧЕ ТЯ СЪСТАВЛЯВА ЧАСТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРАВОТО МУ НА СОБСТВЕНОСТ.
"ПРАВОИМАЩИТЕ", от които са отнети".Точно тук е цялата работа.Отнета ли е от предишния собственик?Безспорно.Правоимащ ли е той в случая?Очевидно,че не е такъв.Тогава на кого трябва да се върне вещта?
За да се отговори и на този въпрос тярябва може би да се изясни какво е това "правоимащ".Какво право има той,бившия собственик-да получи откраднатата вещ или равностойността и`.Идва въпроса може ли да получи факт.власт,която му е отнета?Според мен това може да стане ако ИМАМЕ ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ФАКТ.ВЛАСТ.Кое е правното основание???
Такова не може да бъде действието на органите на досъд.пр-во.
Дали договор или нещо друго,какво друго?Процес.закон да разпорежда да се посяга върху едно от трите правомощия на собственика?Не мисля.
Кокто се изясни вещите се предават като В.Д. Какво от това,че купувачът не ги е потърсил и не е завел дело?
Няма как наистина наказ съд да се занимава с правото на собственост,когато не е сезиран да решава тези въпросе.Но и няма как да не се занимае с тях точно защото ИМЕННО ТОВА НЕЩО ЩЕ ОПРЕДЕЛИ И КВАЛИФИКАЦИЯТА на деянието.
Ако в случая на пострадалия няма какво да му се връща,какво ще прави той с тази вещ?Само ще я ползва и с какви правомощия?Вещно право на ползване или облигационно?И какво е основанието да не дължи ВРЪЩАНЕ НА ВЕЩТА?Може би основанието е това,че тя е била иззета като В.Д?
В крайна сметка също съм на мнение,че спорът,ако имаше такъв,няма да се решава в наказ.дело.Такъв обаче няма,а имаме увреден купувач.Той наистина може да си иска факт.власт от пострадалия,НО МИСЛЯ ЧЕ ТОВА ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ СЕ ОТРАЗЯВА НА ПРАВОТО НА ДЕЕЦА ДА ПЛАТИ РАВНОСТОЙНОСТТА `И ИЛИ ДА Я ЗАМЕСТИ С ДРУГА ВЕЩ,защото имаме и пострадал по смисъла на НПК,който трябва да получи равностойността на вещите,защото нищо друго не е възможно да получи.Предаването е БЕЗ ОСНОВАНИЕ и той дължи връщане още в момента,когато я получава обратно.
Върху вещно право не може да се посяга по какъвто и да било начин,а само по точно определен,а в случая има такова посегателство,тъй като вещта не е била върната на нейния собственик,а на предишния.Това бездействие,а впоследствие и действие е противоправно,тъй като няма пр.основание да му се отнеме владението.Предишният собственик НЯМА ПРАВО ДА ПОЛЗВА ЧУЖДА ВЕЩ,щом такова право не му е учредено по надлежния ред.В случая не виждам такова нещо.
Благодаря за мнението,може и да се окажете права в кр.сметка или пък може и да не сте,но пък Съда да реши по Вашата логика.Дано да не е така.
П.П.
Последно смятам,че когато се връща факт.власт на пострадалия,то в случая той трябва да е този,който ИМА ПРАВО ДА ВЛАДЕЕ-собственик,носител на друго В.П.,наемател,заемател и т.н.Е не е такъв в кр.сметка,няма право да владее.Чао

[svettoslav]

Кой каза,че не става?Каква правна мисъл летя днеска в оная ми ти съдебна зала,братчеееее...Просто да се гръмнеш!
Да видим сега протест ши има ли няма ли..Бях стажант навремето при г-жа прокурорът и въпреки разликата във възрастта ни,добре си изкарах в интерес на неистината
Ще видим ако е рекъл..