Неизбежна отбрана.Проблеми.Грешки на Окръжните съдилища.

[rosi_i]

Не знам за тунелното съзнание, но в медицината, включително и съдебната, си има в употреба термин "стеснено съзнание". Тунелното може би означава повече - и "затъмнено"

[system]

Съгласен съм. Това е далеч по-изчистено като термин, и няма претенции за оригиналничене.
В крайна сметка, важно е съдържанието на едно понятие.

[blag009]

Колкото до тунелното съзнание, май най-близко до него е нокдауна при боксьорите.Та нищо чудно в нокдаун Д. да драпа за живота си!!!!
Кибик Блаже

[kpavlova]

Ей, откъде била връзката между "тунелното съзнание" и мисълта на докладчика по делото, от нокдауна. От специалните знания на съдията.Нали знаете, че е бил КМС по бокс,май...

[kalahan2008]

Не претендирам за задълбочени познания по Наказателно право тъй като нямам никаква практика в тази материя, но (по спомени го карам) терминът, който ни назова навремето Лазар Груев, беше "частична невменяемост"

Ще си позволя леко лирично отклонение от темата - тъй като в университета изучавах паралелно Наказателното право и Психиатрията и можех да сравнявам терминологията. Общо взето, останах с впечатление, че съдържанието, което влагат юристите и психолозите (и психиатрите) в едни и същи понятия доста се разминава. На психиатъра, който ни води лекцията точно за правните аспекти в психиатрията (невменяемост и запрещение) му беше меко казано трудно да ни обясни с прости думи що за чудо е това "невменяемостта"-за него невменяемост=психоза. Когато го запитах за умственото изоставане (това, което българските закони и правна доктрина не съвсем удачно наричат "слабоумие"-ЗН или "олигофрения") - той ми отвърна, че...умственото изоставане не водело до невменяемост (което беше в сериозно противоречие с това, което ни наливаха в главите по НП).
Разминаване има и в обратната посока-навсякъде в определенията за формите на вината се говори за "представи в съзнанието", а е очевидно, че става дума не само са представи, но и за 'понятия" като когнитивни актове.
В учебника на Мария Павлова по Гражданско право напр. са допуснати груби терминологични грешки-когато говори за поставяне под пълно запрещение, тя твърди, че "първото изискване по чл. 5 ЗЛС е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята". "Всяко хлапе знае" обаче, че волята и интелектът са форми на психиката, а не нещо отделно от нея.
По-нататък на същата страница тя твърди: "Слабоумието според медицинската наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: имбецилност, идиотия, дебилност, олигофрения"-това е много погрешно - имбецилността, идиотията и дебилността са степените на олигофренията (слабоумието), а не нещо различно от него. Понастоящем тази класификация е изоставена от повече от 10 години, поради негативното съдържание, което се влага в тези понятия, като е въведена 4-степенна скала на умствената изостаналост, съобразно коефициента на интелигентност: лека, умерена, тежка и дълбока. Освен това Умственото изоставане невинаги е по рождение-до него може да се стигне вслдствие на асфикция, менингит или друго инфекционно заболяване и т.н.
И накрая една последна критика към покойната проф. Павлова-пак на същата страница тя твърди, че "Душевните болести (психопатиите) представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др." Грешките тук от гл. т. на психиатрията са няколко-първо дефиницията е неточна-очевидно проф. Павлова има предвид психозите, а не психопатиите (т.е. личностовите разстройства). Другата грешка е да слага епилепсията в групата на психозите-действително до преди 20 години епилепсията все още се е считала за психично заболяване, но съгласно най-модерните възгледи в медицината епилепсията е неврологично заболяване, което може да бъде съпътствано от психично разстройство. Циклофренията вече се нарича "биполярно афективно разстройство" и т.н.
Всички тези примери, които посочих, имат своя аналог и в наказателноправните разбирания за невменяемостта и вината. В учебника на Стойнов по НП дефиницията на вината е: "Преди всичко тя е психично отношение. Вината се формира като сложен психичен процес, в резултат на който се стига до отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието и неговото отрицателно въздействие върху съществуващата обществена действителност."
Сходна е дефиницията за понятието "разбиране"-тя представлявала "мисловна дейност, при която факти и явления от действителността се отразяват в съзнанието на човека"
И в двете дефиниции личи ярко влиянието на дефинията за съзнание, дадена от Маркс. Т.нар. "марксическа психология" е била единствената , преподавана в България в комунистическия период и съвсем нормално учебниците,писани по онова време, да са съобразени с нейните постулати. Недоумение буди обаче фактът, че наказателноправната доктрина продължава да се придържа към старите постулати на марксическата психология, отдавна оспорени и дори отречени в модерната психология и психитрия. Едва ли е уместно да се впускам в подробности, защото е невъзможно да бъде преразказана цяла наука в две изречения. Просто исках да илюстирам това, че в момента масово се борави с понятия, които отдавна са променили научното си съдържание. Аз лично не знам да има някакъв по-съвременен учебник по съдебна психиатрия, а и да има, там вероятно още се използват термини и понятия от преди 20, 30, 40 и повече години.
Моят скромен съвет към ентусиастите в областта на съдебната медицина е поне да прочетат "настолното четиво" на всеки психиатър (а и медик):
Международната класификация на болестите - Х ревизия
В МКБ-10 понятие "тунелно съзнание" НЯМА. Никъде не съм срещал това понятие и ми е любопитно от къде го е изровил съдебният състав този термин. Наистина, както посочи и rosi_i, терминът е "стеснено съзнание"-имат се предвид тези състояния на съзнанието, когато под влиянието на интоксикация, напр., или под влияние на силен афект, се включват несъзнателни механизми за реагиране, с други думи, възприемането на реалността "се изкривява", като превес вземат несъзнателните импулси. Погрешно е посочено в съдебното решение, че страхът бил най-силното чувство-несъществува способ да се измери силата на афекта. В съдебното решение е допусната и още една неточност-говори се за "нормално безафектно състояние". Афектът (емоцията) обаче съпътства всеки психичен акт на нормалния човек, няма нещо, в което нормалният човек да не влага емоция. Липсата на емоция говори всъщност за патология, а не за норма - напр. един от негативнит симптоми на шизофренията е именно липсата на афект. Това, което съдебният състав трябваше да вземе предвид, е не "интензивността" на емоцията, а нейното качество и съдържание-въпрос, който съдебният състав обаче не е изследвал, но очевидно и вещото лице не е засегнал този въпрос.
Надявам се да не съм досадил на аудиторията с излишно психологизиране, съзнавам, че това е правен, а не психологически или психиатричен форум.

[best_judge]

темата е интересна, доста често се срещат подобни житейски - строително-алкохолни, ситуации. особено ако се намеси малко мастика за допълване на емоциите. е, тогава какво писане на мотиви пада - афект, неизбежна отбрана, уплаха,смущение и всички други възможни варианти. предполагам, че в случая - тунелното съзнание - се е появило изобщо по делото в резултат на използван от експертите израз./но пък колко поводи за анализ и смях във форума даде/ стесненото съзнание не изключва вменяемостта - според мен това е в основата на решението на Филчев. афектът - от друга страна - при пълното си психологическо съдържание, в съставите на НК има друго значение. например - в състояние на обикновено алкохолно опиване реалното раздразнение и активност на дееца е обичайното му поведение - но престъплението няма да е извършено в афект. съдебните психиатри трайно приемат, че употребата на алкохол изключва афекта. как стоят нещата ако обаче деецът е в състояние на алкохолно опиване, извърши убийство при условията на неизбежна отбрана и защитата се пледира за чл. 12 ал. 4 от НК. какво би било влиянието на алкохола върху възможностите на дееца напълно да възприема всички характеристики на ситуацията, включително и да изпитва страх или смущение. и т.н.
не разбрах последната част от темата - за грешките на Окръжните съдилища. ако се чете само практиката на ВКС - очевидно без да познаваме отделните дела - няма как да преценим. всъщност нали повече дела, по които България е осъдена от ЕСПЧ са по дела окончателно решени от ВКС. от друга страна - какво мислите за съдебните грешки у нас - има ли ги, няма ли ги...

[bay4o]

Не срещнах понятието "тунелно съзнание" нейде из търсачките /изключая бисера на Филчев/. Виж, "Тунелно виждане/визия/" е срещан термин. Та по този повод найдих нещо, което ще си позволя да поствам, с риск да се разрази Трета световна /или Първа междуполова/ война.
http://www.class.bg/view.php?id=6718

[system]

Какъвто и термин да е използвал Филчев в решението си - важно е какво е имал предвид и дали е бил прав в конкретния случай, като е отсъдил така (защото според мен е сгрешил, но това е друга тема). Важно е инициаторът на темата да вникне в съдържанието на това, което чете, а не да го повтаря като папагал.

[blag009]

Ей, откъде била връзката между "тунелното съзнание" и мисълта на докладчика по делото, от нокдауна. От специалните знания на съдията.Нали знаете, че е бил КМС по бокс,май...

Ааа, има СИ и такъв трик от 90-те г. Измисля се нов "термин" както в случая "тунелно съзнание" и после се убеждава садЪт , че няма такова животно в НК. Припомнете си как се измисли термина "рекет" и всичко отиде на м..... си Райна, и сига ривеме защо ни куца правораздаването !!!
Не съм юрист, дори съм далеч от таз наука, но поне 33 г. от живота ми е минал в границите на закони, наредби, инструкции и т.н., тика че умея да лавирам из тях и да си паза "дъто". Но И както се изразява един мой приятел юрист :
-Тъй като над 90 % от разните членове в правният мир при социализма с в РАЗРЕШИТЕЛЕН вид, а разнобразието на живота и глупоста на чувека е безкрайна, затова при нас всичко е на "м.... си Райна"!!!!
Не знам защо, тук при Вас не виждам някоя тема, именно за разните термини идиотки и тяхното противоречие на чувешката логика !
Кибик Блаже
ПП.Така че не се чудете на вица, за тъжната и веселата вест за гибелта на "Титаник" !!!!

[kalahan2008]

Какъвто и термин да е използвал Филчев в решението си - важно е какво е имал предвид и дали е бил прав в конкретния случай, като е отсъдил така (защото според мен е сгрешил, но това е друга тема).

Не съм съгласен, както и в правото, в психиатрията терминологията също е много важна. Има разлика между "натурален акт" и "нотариален акт" - има и разлика между "стеснено съзнание" и "тунелно съзнание"

[system]

Какъвто и термин да е използвал Филчев в решението си - важно е какво е имал предвид и дали е бил прав в конкретния случай, като е отсъдил така (защото според мен е сгрешил, но това е друга тема).

Не съм съгласен, както и в правото, в психиатрията терминологията също е много важна. Има разлика между "натурален акт" и "нотариален акт" - има и разлика между "стеснено съзнание" и "тунелно съзнание"

Що бе, нотариалният акт е и натурален - нали този, на когото се издава, си го взема (акта де) в натура, т. е. взема си самия акт, той за него е реално съществуващ, естествен и т. н. Значи е натурален.

[portokal]

На този с натуралния акт може само да му се пожелае винаги да си има и имота в натура.

[INVESTIGATOR_OSLS]

По темата може да се пише много. Едва ли има нужда да си преписваме учебниците точно тук. Имам предвид като теоретични постановки. Но в края на краищата ако деянието е извършено при предпоставките на НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, тънката ми мисъл е защо изобщо следва да се стига до съд??? Че той да решава така или иначе. Стана дума, че ВКС бил "единствено справедлив" по отношение на тия правни казуси. Аз лично съм следовател, но ако бях прокурор, нито секунда нямаше да се поколебая да "преклудирам" наказателно производство, срещу човек осъществил защитата си в законовите рамки на неизбежната отбрана /имам предвид недоказано обвинение след проведено разследване/.
И ОЩЕ НЕЩО: Докато има разни прокурори - нещастници пълни, които разсъждават така - "АЗ ДА ГО ВНЕСА, ПЪК СЪДА ДА ГО ОПРАВДАЕ....." освен да разчитаме на ВКС друг начин няма. Този начин на разсъждаване, на измъкване от водата сух, "прехвърлянето на топката" в друга институция само и само да не постановиш законосъобразен и справедлив акт, е чиста проба жалко поведение. Не мога да коментирам това по друг начин. Горенаписаното разбира се няма за цел да оправдае деяния осъществяващи състав на престъпления по един или друг текст от НК. Там следва да се носи наказателна отговорност такава каквато е предвидена. Аз имах предвид друго.....и се постарах да го напиша

[Гост]

Напълно права сте, в решението си Филчев на практика обосновава приложението на чл. 12 ал. 4, въпреки че приема квалбификация по чл. 119 от НК. Впрочем, господин Николов може да ме опровергае.
Но това решение още веднъж потвърждава това, което обсъждахме одеве - всеки конкретен случай на неизбежна отбрана, превишаване на нейните предели и наличието или липсата на уплаха или смущение следва да се разглежда сам за себе си. Обобщаващи изводи е трудно да се правят, а въвеждането на понятия като любимото на господин Николов тунелно съзнание е неуместно и излишно.

Всъщност,трябва да се подчертае,че между т.нар.тунелно съзнание и физиологичния афект разлика има.


Изключително е важно да обсъдим кога е налице уплаха?

По този въпрос Върховния съд има две противиречиви мнения.

Според едното уплахата е налице,когато подсъдимият е изпаднал във физиологичен афект-това е достатъчно.

В друго свое решение Съдът подчертава,че,за да е на лице уплаха,подсъдимия трябва да се намира в патологичен aфект.Тук решенията на Съда са две.


Ако се приеме второто становище,според мен,то въобще от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност не поради това,че е бил в състояние на патологичен афект,а в случая ще липсва субективната страна на деянието на основание чл.9,а не на основание чл.12 ал.4

Не знам защо така си противоречи Върховния съд,но,за да се приеме второто становище е абсурдно.Така че решението на Филчев е незаконосъобразно.


Към Систем,колега,не знам защо си мислиш,че преписвам.Достатъчно съм грамотен,за да разбера какво чета.Не ми е нужно да имам упражнения и лекции по Наказателно право,че да знам за какво става на въпрос.Сам се готвил по Наказателно право и това е доказателство,че една наука може да се задълбочено да се усвои и вкъщи.И без това на упражнения нищо не мога да науча,защото a priori това дето го упражняваме аз съм го усвоил и преминал по-дълбоко,защото подготовката ми е силна,защото не чета от хвърчащи листове хартия начречени лекции.А и не забравяй,че съм във втори курс и имам доста време още да усвоявам.Сам се научил по Накзателно-никой не ми е помагал(е,разбира се,учебниците и практиката са ми помогнали,но това е неизбежно)

А сега Систем,кажи какво мислиш по поставения въпрос,както и всички участници занимаващи се и интересуващи се от Наказателно право.

[kpavlova]

.

Според едното уплахата е налице,когато подсъдимият е изпаднал във физиологичен афект-това е достатъчно.

Мисля това да е вярното тълкуване на чл.12, ал.4.Иначе текстът е излишен - ако лицето изобщо не разбира и ръководи, не може да му се вмени въобще, няма НОЛ.Ако се питаме каква е разликата за практиката- за нак.отговорност, няма да има като "ефект"- в единия случай - ненаказуемо е деянието, т.е. пак присъдата ще бъде оправдателна, в другия случай, субектът не е вменяем, пак е оправдат.акта , но на друго основание- 33.Разликата обаче ще е налице в гражданската отговорност.При уплаха се дължи обезвреда по гр.иск.

[Гост]

.

Според едното уплахата е налице,когато подсъдимият е изпаднал във физиологичен афект-това е достатъчно.

Мисля това да е вярното тълкуване на чл.12, ал.4.Иначе текстът е излишен - ако лицето изобщо не разбира и ръководи, не може да му се вмени въобще, няма НОЛ.

По пътя на логиката е така-има ли патологичен афект липсва и престъпление.Така че остава първото становище и това решение на Филчев-пак повтарям-е незаконосъобразно,защото е проложил чл.119,а не чл. 12 ал.4

[kpavlova]

а INVESTIGATOR_OSLS е донякъде прав.Не само, че въпросите на НО никога не ги решава прокуратурата/ т.е. не прекратява на това основание- вр.чл.12, никога, освен Военната П /, макар и всички доказателства, вкл.СПЕ,да са събрани, НО " да излиза".Не само,че не прекратява, но и ОА по чл.119 не се внасят.Всичко върви по 116/ защото това е по-прил.квалификация от "чистото" 115/ а съдът да се оправя.

[system]

Да направим едно терминологично уточнение: няма пълно покриване между понятието физиологичен афект и понятията уплаха и смущение. Уплахата или смущението са две от възможните проявления на физиологичния афект, при които (само при тях) деецът не се наказва при превишаване пределите на неизбежната отбрана, съгласно чл. 12 ал. 4 от НК.

[kpavlova]

Така е, не са идентични понятията.Афектното състояние не обуславя, нито изключва НО.Ако деянието е извършено при превишаване на пределите на НО, поначало това изкл."афекта" като квалификация, не като състояние, доколкото при 118 нападението е приключило.Ако деецът е в състояние на афект при превишаване на пределите на НО, това ще се преценява при индивидуализацията/ по начало санкцията за превишване на пределите на НО е по -ниска от тази при афекта по 118 /, освен ако не е смутен или уплашен, така, че да се изкл.наказуемостта.Да цитираме пак съдия-докладчик Н.Филчев, че сме го започнали,само че от друго решение, което е по -вярно, защото се е съобразил с Пост.Пл, че деянието все пак е виновно/ ще рече, че и деецът е вменяем/: " уплахата И смущението съставляват такова психическо състояние, при което е намалена значително способността на дееца да възприема и оценява правилно обстановката и да избира адекватно поведение, т.е. да се защитава в рамките на неизбежната отбрана. Степента на вината в случая е толкова ниска, че законодателят е сметнал, че не е обществено оправдано това деяние да се наказва
Незнайно защо, ама в съд.практика "уплахата и смущението" все вървят в комплект.Или се казва - от доказателствата по делото / действията на дееца/ е видно, че не е осъщ.дението в състояние на уплаха или смущение/ никога няма коментар поотделно/, или се казва бил е в състояние на "уплаха и смущение", поради което способността му .....".Като винаги водеща е уплахата, защото страхът бил най-силното човешко чувство/ да повярваме за целите на нак.процес сега, че така/ и никога смущението, като самостоятелно основание за ненаказуемост.НК не изисква кумул.им наличие, а в СР винаги се сочат заедно .Защо?
Kalahan може и да ме поправи десетина пъти от психолог.гл.т., но от гл.т. на съд.практика уплахата е силен страх, а смущението е дезориентиране и объркване.И двете огр. в значителна степен възможността за правилна оценка на обстановката и за избор на онова поведение, което ще си остане в пределите на НО.Ако е налице
страхов физиологичен афект, деецът е действал поради уплаха по смисъла на чл. 12, ал. 4НК.
Въпросът е, може ли деецът да е смутен/ дезориентиран, объркан/,вкл.и като водещо е друго чувство, бидейки внезапно смутен от нападението, без да е уплашен.Практически това не е невъзможно, особено ако защитава не себе си.Също така, проблем е и ако отбраняващият се е алкохолно повлиян/като объркването му не е от пиенето, а от нападането/.
Имам предвид смущение без да е налице грешка в непосредствеността на нападението/ не става дума за мнима НО/
В училище съм учила/ а това беше отдавна/, че уплахата засяга повече волевия момент, като израз на инстинкта за самосъхранение у нападнатия.Смущението е неправилно възприемане на обстановката, засягащо интел.момент в по-голяма степен, дължащо се на внезапността на нападението и липсата на време да протече "правилна мисъл".
Простичко казано, може ли деецът да е смутен без да се страхува и това да изключи наказуемостта?Мисля да може, но като цяло практиката винаги третира двете основания заедно?Макар едното да стига, като следва да е достатъчно да е смутен от внезапността на нападането ?

[kalahan2008]

както вече посочих, не мога да коментирам нещата от нак.-пр. гл.т., а само от пс. гл.т. Разликата между уплаха и смущение е както между т.нар. "страхова невроза" (днес се нарича "фобия") и "натраплива невроза" (днес се нарича "обсесивно-компулсивно разстройство"). И двете са вид неврози, но има разлика между тях. При фобията човек се страхува от нещо точно конкретно - напр. от определен вид животни, предмети, ситуации, хора, а при обсесивното разстройство човек просто е по-стеснителен, притеснителен , срамежлив и лесно се смущава. Двете са различни неща, макар и близки. Точно затова казах, че в горецитираното решение съдът не е обсъдил психическото състояние на дееца в момента на извършване на деянието - вещото лице не е коментирало характеровите му особености, защото в една и съща ситуация различните хора реагират различно-един лесно може да се смути, друг лесно да се уплаши, а трети - да си остане хладнокръвен. Всеки случай е конкретен и различен и не бива да се извеждат някакви фундаментални концепции за някакви "тунелни съзнания" и прочие.
И един въпрос към kpavlova-можете ли да посочите съдебно решение, където е обяснено защо уплахата била силен страх. Всъщност най-силният страх е Ужасът, но имаме и Паника, Тревожност и т.н. Няма единна концепция в науката относно различните форми на страх и затова мен лично много ме смущава когато съдът започва да психологизира излишно без нужната специална подготовка.
Според мен в горецитираното решение човекът просто се е паникьосал.