Здравейте,
може ли някой да ми каже къде мога да намеря закона за пробация ?
Благодаря
- Дата и час: 13 Дек 2024, 15:50 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Закон за пробация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Закон за пробация
Все още няма такъв :) правила съм коментар на въпроса още преди да приемат чл.42а :") да не говорим, че един текст влиза в сила преди 2004 ;) ... законодателен пропуск...
ПРОБАЦИЯ – АЛТЕРНАТИВНА МЯРКА ЗА НАКАЗАНИЕ НА ЛИЦАТА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Предлагам на Вашетио внимание, моята втора научна статия, публикувана в Сборник на "Студентска Научна Конференция"2002 год, ТУ - гр.Варна
/към този момент все още не бяха приети измененията на НК/
Гергана Георгиева
С настоящата статия се цели да се покаже необходимостта от законодателни промони в областта на Българското Наказателно право и неговото унифициране с оглед предстоящото асоцииране на Република България към Европейската Икономическа Общност. Неотложните и бързи законодателни решения следва да бъдат съобразени с традициите и практиката на западноевропейските ни партньори и техните препоръки за въвеждане на нов вид наказателна репресия, по отношение на осъдените лица. Целта е да се налага минимална принуда съчетана с максимално поправително и възпитателно въздействие върху престъпния индивит. По своята същност постигането на тази цел не е невъзможно. Опитът и практиката в развитите западноверопейски страни показва, че това е възможно с въвеждане на така наречените пробационни наказания по отношение на осъдените за престъпление лица. Различните видове пробационни мерки се прилагат както самостоятелно така и кумулативно с оглед по-бързата адаптация на индивида и възможността да не остане откъснат от социалната среда в която живее, всичко това съчетано със задължителен общественополезен труд в рамките на определен брой часове през периода в който трае режима на пробационен надзор върху него.
Българското наказателно право е един от отраслите на действащото право в Република България, то е система от правни норми които регулират специфични обществени отношения. Визирайки отрицателните прояви във всички сфери на обществения живот, Наказателното право отразява негативното отношение на обществеността към противоправните деяния които застрашават или увреждат обществните отношения. То пресича всички сфери на обществения живот и си служи с две основни категории престъпление – или това обществено опасное деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо – чл.9,ал.1, НК и наказание, което се явява като специфичния метод, реакция за борба срещу престъпоността. Наказанието, санкцията е указание за нетърпимостта и укоримостта от страна на обществото към престъпността. Нашето наказателно право е далеч от идеята, че наказателната репресия трябва да бъде гола принуда и възприема принципа, че санкцията освен да накаже извъриштеля на престъплението трябва да му въздейства поправително и превъзпитателно. Наказанието цели да въздейства и предупредително и възпитателно, към другите членове на общество с което си въздействие спомага за предотвратяването и намаляването на извършваните престъпления.
1. Необходимост от въвеждане на наказанието пробация системата от наказания в българското наказателно право.
С желанието за членство на Република България в ЕС, се появи и острата нужда от бързото и качествено унифициране на нашето законодателство с това на страните членки от Европейския съюз. Това налага редица промени, както в областта на Гражданското право така и в областта на Наказателното право и възприемане на нови институти в системата на престъпленията и наказанията. През последните години в страните от западна Европа се наблюдава тенденцията към използване на минимална принуда към правонарошителите съчетана с максимално поправително-възпитателно въздействие спрямо тях. Един от използваните методи за това е непознатия в Република България до този момент институт на ПРОБАЦИЯТА. Пробационните наказания са чужди на българското наказателно право. По своята същност този вид наказателна репресия се изразява в полагането на безплатен, обществено полезен труд от страна на осъдения, самостоятелно или съчетан с други пробационни мерки за въздействие по отношение на престъпния индивид.
Пробацията е позната като мярка налагана на извършителя на престъпление още през 10-ти век във Великобритания, но едва през 1907 год. тя е официално регламентирана в наказателен закон. От своето възникване до сега тя се изразява в полагане на труд от осъдения. Същевремено осъденият е по пробационен надзор на екип от специалисти които го подготвят и му помагат да се адаптира към нормален живот и разумно поведение в обществото. Пробацията може да бъде разгледана и като “правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при не спазване на неговите распореждания и на предписания модел на поведение, наложен от него пробационно наказание може да бъде заменено във всеки един момент с друго по-тежко и неблагоприятно за осъдения. Именно тази заплаха, този страх от налагането на по-тежка наказателна репресия, стимулира извършителите да се придържат към пробационния режим и едновременно с това действа превъзпитателно на неговото съзнание.
Идеята за пробация като наказателна мярка не е чужда на нашето наказателно право, макар че на този етап тя не е популярна както сред обществеността, така и сред по-голяма част от българските магистрати. Много от елементите и се прилагат у нас под формата на превантивни административни мерки, но разликата е твърде съществена. Компетентен да постанови пробационно наказание е съда и той го налага на лице извършило престъпление, докато административното наказание се налага за административно нарушение от компетентния административнонаказващ орган. При един подробен анализ, елементи на пробацията могат да бъдат открити и в системата на наказанията без лишаване от свобода, но това не означава че в България съществува някаква форма на “скрита” пробация. Така например в чл. 67, НК е предвидена възможност съда да възложи на съответна обществена организация или трудов колектив да полагат възпитателни грижи спрямо осъдения в изпитателния срок, но както ще видим по долу, тази идея е далеч по-добре развита в системата на пробационите наказания регламентирани в наказателните закони за Западноевропейските страни, САЩ, Канада, Австралия и други.
2. Същност и система на пробационите наказания. Видове.
Смисъла на пробацията като наказание се изразява в голямата му социална роля и адаптирането на престъпния индивид към нормален начин на живот. Наказанието се изтърпява чрез полагане на обществено полезен труд под контрола на специално създадени за това пробационни органи. Целта е индивидът да не бъде откъснат от семейството и своята нормалната жизнена среда. При нарушаване на правилата на пробацията, то може да се замени с друго по-тежко за извършителя на престъпление наказание - “лишаване от свобода”.
Особен интерес представлява така наречения електронен мониторинг. С развитието на новите технологии в средата на 90-те години в някои страни /САЩ/ той беше въведен експериментално и доказа,че е една сигурна гаранция за неотклонение от пробациония режим на осъдения. Електрония мониторинг се изразява в поставянето на “гривна” която локализира по компютърен път осъдения, който има право да се движи в определен периметър или граници на населено място. В случай на опит за отклонение от тези предварително определени от съда периметри, както и за свалянето на така наречената “гривна”, същата сигнализира централния компютър и осъдения може да бъде своевремено заловен, с това се цели както предотвратяването на извършването на ново престъпление така и предаването на осъдения на компетентния съд, който следва да наложи по-тежко наказание в следствие неспазването на неговите предписания относно наложение пробационнен режим.
Интересна е практиката на страните, които в системата на наказанията включват и пробация. Те показват добри резултати в борбата срещу престъпността и необходимост от групи за пробационен контрол и надзор още в досъдебното производство. Изграждането на екипи от специалисти юристи, психолози, психиатри, социолози и други дава възможност за работа с предполагаемия извършител и даването на една професионална оценка, за причините поради които е извършено престъплението, възможностите за избягване на рецидив и предложение до компетентния съдебен орган къде и как да се проведе изтърпяването на наказанието дали извън или в местата предвидени за лишаване от свобода и за изтърпяване на наложените от съда наказания.
Пробацията включва система от специфични мерки, които са средство за контрол и ограничаване на престъпността, без правонарушителя да бъде отделян от своята социална среда и ежедневни семейни,трудови и други задалжения.
Основен и в повечето случаи самостоятелен елемент на системата от пробационни мерки е полагането на безплатен труд в полза на обществото въведен още през 1973 год. В различните законодателства на Европейските страни, а също така и на САЩ, Канада и Австралия той варира от 40 до 240 часа в рамките на наложения от съда пробационен срок на наказание. Възприетия пробационен срок е също различен за всяка една от посочените страни, но също варира в определени граници - от 6 месеца до 3 години в зависимост от степента на обществена опастност на извършеното престъпление. Възможно е така също преминаването от наказание “лишаване от свобода” към определено пробационно наказание, но това зависи от комптетентните органи съдадени в местата за лишаване от свобода. При едно евентуално въвеждане на пробацията в системата на българското наказателно право, в момента Министерството на правосъдието работи по проект за ЗИДНК в който е заложен и института на пробацията, ще се наложи и изменение на ЗИН, в който трябва да се регламентира състава, целите, функциите и задачите на пробационите органи и служители в местата за лишаване от свобода. Внимателно трябва да бъдат регламентирани и реда и условията за преминаване от по-тежко към по-леко пробационно наказание.
Освен полагането на обществено полезен и безплатен труд, в системата на пробационите наказания се включва и задължителна регистрация по местоживеене на осъдения. Първоначално тя е ежедневна, а с изтичането на определен период от време регистрацията е седмична, след това месечна докато накрая напълно отпадне. Въпросът който се поставя тук е къде ще се извършва тази регистрация, дали тя ще бъде възложена на пробационен служител, който ще бъде назначен в съответните райони полицейски управления или за това също ще бъде изградена специализирана служба. Във Великобритания и Ирландия, САЩ, Швейцария и други западноевропейски страни тази функция е възложена на пробациони служители към съответните полицейски поделения които следят за неотклонението и спазването на пробационите мерки наложени от съда на осъдения.
Пробацията като мярка за превъзпитание реализира свойте функции и чрез периодични срещи на осъдения с пробационни служители, тяхната функция е различна от тази на посочените по-горе. Основната им задача е да консултират осъдения и да коригират отрицателните му модели на поведение. Тези служители трябва да имат широка обща култура и задълбочени познания в областа на психологията, а когато пробационото наказание е наложено на непълнолетен извърител, особено важно е в работещия с него екип да има и педагог с необходимия опит в областта на работа с така наречените “проблемни деца”. Именно към тези консултативни пробационни служители, осъдения се обръща за помомощ при решаването на своите лични проблеми – в семейството, в работата. Законодателствата с пробационна система на наказания предвиждат възможността за намиране и/или организиране на преквалификациони курсове от тези служители, насърчаване на осъдения и помощ при продължаване на неговото образование. Търсене на жилище и въобще едно цялостно подпомагане на осъдения в периода на коригиране на неговото поведение и адаптация към социален живот.
Често пъти проблема стоящ пред пробационите служители са осъдените с умствена изостаналост, проявяват различна степен на интелектуален дефект или са безработни, а особено трудна и сложна е работата им с осъдени с алкохолна или наркоманна зависимост. Предвид тези и други особености, в системата на пробационите наказания са включени така наречените “Тренировачни програми”, които се провеждат в специално изградени за целта пробационни центрове по местоживеене на осъдените. В центровете освен специалисти работят и доброволни сътрудници подпомоагащи пробационите служители. Особеното тук е, че съда може да постанови задължително посещаване на тренировачна програма от осъдения в рамките на определеното в наказателния закон време. При системно отклонение от програмата или при еднократното и непосоещаване без уважителни причини, пробациония служител е длъжен да сезира съда, който отменя пробационото наказание и налага друго, по-тежко.
Най-острата форма на пробационен надзор, е настаняването в пробационно общежитие. Тази мярка се прилага към лица с висока степен на обществена опастност, която по мнение на пробационните служители в досъдебното производство не трябва да изтърпяват наказание лишаване от собода и препоръчват настаняване в пробационно общежитие. В пробационно общежитие се настаняват и осдените които нямат къде да живеят и немогат да поемат сами разходите си по наемане на жилище и други свързани с нормалното им съществуване – храна, вода, ток. Една част от осъдените и настанените в пробационно общежитие работят на пълен работен ден, други които нямат професионална квалификация или образование посещават различни куросве и придобиват разлчини трудови умения които ще им бъдат от полза в периода на адаптация и преминаване към по-лек пробационен режим, например посещаване на консултативни и корекциони служители, или задалжителна регистрация по местоживеене на осъдения. Положителното е, че осъденият не остава изолиран от социалната действителност и обществото като цяло, какъвто процес се наблюдава по отношение на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и същевременно с това, превантивно в часовете от 23:00 до 7:00 той задължително трябва да се намира в пробационото общежитие, като през този интервал от денононщието същото се заключва и охранява. Отклонението от този режим, също има неблагоприятни последици върху осъдения,а именно заменяне на пробационото наказание от съда с друго, по-тежко.
Пробацията, като наказание се прилага както самостоятелно така и кумулативно. В много страни които имат традиции в нейното прилагане е възможно преминаване от наказание лишаване от свобода към определен вид или видове пробационни наказания. Желателно е при обсъждането и приемането на пробацията и различните пробационни мерки в системата на българското наказателно право, този въпро да бъде внимателно регламентиран, като законодателя трябва да подходи с особено внимание при определянето на критериите и начините за преминаване от наказание “лишаване от свобода” към някое от посочените по-горе пробационни наказания.
3. Особено приложение.
Освен изложеното до тук, пробацията като мярка прилагана към осъдения има и друго, по специфично, особено приложение. Във Великобритания осъдените на 1 година лишаване от свобода се осовобождават предсрочно по право, след изтърпяване на половината от наложеното наказание. Законодателят е либерален и дори не поставя осъдените под пробационен надзор, а сама им налага изпитателен срок. В случай че бъде извършено ново престъпление в предвидения изпитателен срок осъдения доизтърпява остатъка от наказанието си отделно от новото, което също следва да изтърпи. Лишените от свобода от 1 до 4 години, след изтърпяване на половината от наказанието си, биват освобождавани и поставяни под пробационен надзор в рамките на остатъка от наказаниетио. Осъдените над 4 години “лишаване от собода” могат да бъдат освободени и поставени под различни пробациони мерски от Административен съвет – Parole Board, който е в състав от 7 души, един за цялата страна. За да бъде поставен под пробационен надзор обаче осъдения, трябва да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, да има добро поведение и да демонстрира коригиране на своите престъпни и асоциални навици.
Особено интересно и приложението на пробацията по отношение на осъдените на доживотен затвор. За тях Британския съд определя така наречения първоначален “трафик” период, който е от 7 до 17 години. Размерат му се определя съобразно материалите по делото, вида на престъплението и личността на извършителя. През този “трафик” период, осъдения е под непрекъснатото наблюдение на специалисти юристи, психолози, социални работници и други. Те отчитат дали в поведенческият модел, който е възприел осъдения има положителни промени и готов ли е да премине в условията на облекчен затворнически режим – друг тип пенитенциарно заведение, разрешаване на домашен отпуск и други. При трайни положителни промени, които са демонстрирани не само привидно от осъдения, а реални, той може да получи възможността за живот на свобода, чрез така наречения “лиценз за живот на свобода”. Именно тук се проявява цялата сложност и трудност на работа на психолозите в наблюдаващия екип да установят дали действително осъденият коригира поведението си или това е само привидно с цел заблуда и виждане на една нова възможност за извършване на нови престъпления след като получи своя “лиценз” и бъде отново на свобода. Именно за да се избегне и тази възможност, получилия лиценз се поставя под пробационен надзор за срок от 5 години. След изтичането му той остава на свобода, но особеното е, че доживотната присъда не се отменя. При извършването на ново престъпление съда е компетентен да реши дали да му наложи срочно наказание или да възстанови доживотната присъда с нов трафик период. Това интересно законодателно решение, присъства в британската съдебна практика от векове и показва положителни резултати от които българският законодател може да извлече полезният и да регламентира подобно особено приложение на пробационите наказания по отношение на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода или доживотен затвор.
Въз основа на изложеното, можем да заключим, че пробацията е наказание, мярка която съдържа определен обем от правоограничения по отношение на осъдения, но същевременно с това тя е хуманно средство за помощ и адаптация на престъпление индивиди, които след пробационите мерки взето по отношение на тях трябва да намерят своята роля и място в обществото. Компетентен да наложи пробационно наказание е само съда. Разумно е българския законодател да се поучи от западноевропейските ни партньори, подпомагащи дейността ни по унифициране на нашето Българско законодателство, в това число и в областта на Наказателното право, с това на страните членки от ЕС и да предвиди не само налагане на пробационни наказания, но и пробационни мерки в досъдебното производство - по отношение на обвиняемия и подсъдимия. Идеята за въвеждането на пробацията в системата на наказанията, не е чужда на нашия законодател. В тази насока е предприета необходимата законодателна инициатива от Министерството на правосъдието, като се очаква тя да бъде въведена до края на 2002 година. При прокарването и реализирането на тази идея, законодателя трябва да е последователен и да подходи с необходимата задълбоченост и внимание, като се има предвид особенността и липсата на практика в приложението на това ново за българското наказателно право наказание.
Използвана литература:
1. Наказателно право на Република България, Обща част, Книга първа, проф. Иван Ненов
2. Приложимост на пробацията в България, Петър Василев - Гл. Директор на ГД "ГУМЛС" - София
ПРОБАЦИЯ – АЛТЕРНАТИВНА МЯРКА ЗА НАКАЗАНИЕ НА ЛИЦАТА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Предлагам на Вашетио внимание, моята втора научна статия, публикувана в Сборник на "Студентска Научна Конференция"2002 год, ТУ - гр.Варна
/към този момент все още не бяха приети измененията на НК/
Гергана Георгиева
С настоящата статия се цели да се покаже необходимостта от законодателни промони в областта на Българското Наказателно право и неговото унифициране с оглед предстоящото асоцииране на Република България към Европейската Икономическа Общност. Неотложните и бързи законодателни решения следва да бъдат съобразени с традициите и практиката на западноевропейските ни партньори и техните препоръки за въвеждане на нов вид наказателна репресия, по отношение на осъдените лица. Целта е да се налага минимална принуда съчетана с максимално поправително и възпитателно въздействие върху престъпния индивит. По своята същност постигането на тази цел не е невъзможно. Опитът и практиката в развитите западноверопейски страни показва, че това е възможно с въвеждане на така наречените пробационни наказания по отношение на осъдените за престъпление лица. Различните видове пробационни мерки се прилагат както самостоятелно така и кумулативно с оглед по-бързата адаптация на индивида и възможността да не остане откъснат от социалната среда в която живее, всичко това съчетано със задължителен общественополезен труд в рамките на определен брой часове през периода в който трае режима на пробационен надзор върху него.
Българското наказателно право е един от отраслите на действащото право в Република България, то е система от правни норми които регулират специфични обществени отношения. Визирайки отрицателните прояви във всички сфери на обществения живот, Наказателното право отразява негативното отношение на обществеността към противоправните деяния които застрашават или увреждат обществните отношения. То пресича всички сфери на обществения живот и си служи с две основни категории престъпление – или това обществено опасное деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо – чл.9,ал.1, НК и наказание, което се явява като специфичния метод, реакция за борба срещу престъпоността. Наказанието, санкцията е указание за нетърпимостта и укоримостта от страна на обществото към престъпността. Нашето наказателно право е далеч от идеята, че наказателната репресия трябва да бъде гола принуда и възприема принципа, че санкцията освен да накаже извъриштеля на престъплението трябва да му въздейства поправително и превъзпитателно. Наказанието цели да въздейства и предупредително и възпитателно, към другите членове на общество с което си въздействие спомага за предотвратяването и намаляването на извършваните престъпления.
1. Необходимост от въвеждане на наказанието пробация системата от наказания в българското наказателно право.
С желанието за членство на Република България в ЕС, се появи и острата нужда от бързото и качествено унифициране на нашето законодателство с това на страните членки от Европейския съюз. Това налага редица промени, както в областта на Гражданското право така и в областта на Наказателното право и възприемане на нови институти в системата на престъпленията и наказанията. През последните години в страните от западна Европа се наблюдава тенденцията към използване на минимална принуда към правонарошителите съчетана с максимално поправително-възпитателно въздействие спрямо тях. Един от използваните методи за това е непознатия в Република България до този момент институт на ПРОБАЦИЯТА. Пробационните наказания са чужди на българското наказателно право. По своята същност този вид наказателна репресия се изразява в полагането на безплатен, обществено полезен труд от страна на осъдения, самостоятелно или съчетан с други пробационни мерки за въздействие по отношение на престъпния индивид.
Пробацията е позната като мярка налагана на извършителя на престъпление още през 10-ти век във Великобритания, но едва през 1907 год. тя е официално регламентирана в наказателен закон. От своето възникване до сега тя се изразява в полагане на труд от осъдения. Същевремено осъденият е по пробационен надзор на екип от специалисти които го подготвят и му помагат да се адаптира към нормален живот и разумно поведение в обществото. Пробацията може да бъде разгледана и като “правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при не спазване на неговите распореждания и на предписания модел на поведение, наложен от него пробационно наказание може да бъде заменено във всеки един момент с друго по-тежко и неблагоприятно за осъдения. Именно тази заплаха, този страх от налагането на по-тежка наказателна репресия, стимулира извършителите да се придържат към пробационния режим и едновременно с това действа превъзпитателно на неговото съзнание.
Идеята за пробация като наказателна мярка не е чужда на нашето наказателно право, макар че на този етап тя не е популярна както сред обществеността, така и сред по-голяма част от българските магистрати. Много от елементите и се прилагат у нас под формата на превантивни административни мерки, но разликата е твърде съществена. Компетентен да постанови пробационно наказание е съда и той го налага на лице извършило престъпление, докато административното наказание се налага за административно нарушение от компетентния административнонаказващ орган. При един подробен анализ, елементи на пробацията могат да бъдат открити и в системата на наказанията без лишаване от свобода, но това не означава че в България съществува някаква форма на “скрита” пробация. Така например в чл. 67, НК е предвидена възможност съда да възложи на съответна обществена организация или трудов колектив да полагат възпитателни грижи спрямо осъдения в изпитателния срок, но както ще видим по долу, тази идея е далеч по-добре развита в системата на пробационите наказания регламентирани в наказателните закони за Западноевропейските страни, САЩ, Канада, Австралия и други.
2. Същност и система на пробационите наказания. Видове.
Смисъла на пробацията като наказание се изразява в голямата му социална роля и адаптирането на престъпния индивид към нормален начин на живот. Наказанието се изтърпява чрез полагане на обществено полезен труд под контрола на специално създадени за това пробационни органи. Целта е индивидът да не бъде откъснат от семейството и своята нормалната жизнена среда. При нарушаване на правилата на пробацията, то може да се замени с друго по-тежко за извършителя на престъпление наказание - “лишаване от свобода”.
Особен интерес представлява така наречения електронен мониторинг. С развитието на новите технологии в средата на 90-те години в някои страни /САЩ/ той беше въведен експериментално и доказа,че е една сигурна гаранция за неотклонение от пробациония режим на осъдения. Електрония мониторинг се изразява в поставянето на “гривна” която локализира по компютърен път осъдения, който има право да се движи в определен периметър или граници на населено място. В случай на опит за отклонение от тези предварително определени от съда периметри, както и за свалянето на така наречената “гривна”, същата сигнализира централния компютър и осъдения може да бъде своевремено заловен, с това се цели както предотвратяването на извършването на ново престъпление така и предаването на осъдения на компетентния съд, който следва да наложи по-тежко наказание в следствие неспазването на неговите предписания относно наложение пробационнен режим.
Интересна е практиката на страните, които в системата на наказанията включват и пробация. Те показват добри резултати в борбата срещу престъпността и необходимост от групи за пробационен контрол и надзор още в досъдебното производство. Изграждането на екипи от специалисти юристи, психолози, психиатри, социолози и други дава възможност за работа с предполагаемия извършител и даването на една професионална оценка, за причините поради които е извършено престъплението, възможностите за избягване на рецидив и предложение до компетентния съдебен орган къде и как да се проведе изтърпяването на наказанието дали извън или в местата предвидени за лишаване от свобода и за изтърпяване на наложените от съда наказания.
Пробацията включва система от специфични мерки, които са средство за контрол и ограничаване на престъпността, без правонарушителя да бъде отделян от своята социална среда и ежедневни семейни,трудови и други задалжения.
Основен и в повечето случаи самостоятелен елемент на системата от пробационни мерки е полагането на безплатен труд в полза на обществото въведен още през 1973 год. В различните законодателства на Европейските страни, а също така и на САЩ, Канада и Австралия той варира от 40 до 240 часа в рамките на наложения от съда пробационен срок на наказание. Възприетия пробационен срок е също различен за всяка една от посочените страни, но също варира в определени граници - от 6 месеца до 3 години в зависимост от степента на обществена опастност на извършеното престъпление. Възможно е така също преминаването от наказание “лишаване от свобода” към определено пробационно наказание, но това зависи от комптетентните органи съдадени в местата за лишаване от свобода. При едно евентуално въвеждане на пробацията в системата на българското наказателно право, в момента Министерството на правосъдието работи по проект за ЗИДНК в който е заложен и института на пробацията, ще се наложи и изменение на ЗИН, в който трябва да се регламентира състава, целите, функциите и задачите на пробационите органи и служители в местата за лишаване от свобода. Внимателно трябва да бъдат регламентирани и реда и условията за преминаване от по-тежко към по-леко пробационно наказание.
Освен полагането на обществено полезен и безплатен труд, в системата на пробационите наказания се включва и задължителна регистрация по местоживеене на осъдения. Първоначално тя е ежедневна, а с изтичането на определен период от време регистрацията е седмична, след това месечна докато накрая напълно отпадне. Въпросът който се поставя тук е къде ще се извършва тази регистрация, дали тя ще бъде възложена на пробационен служител, който ще бъде назначен в съответните райони полицейски управления или за това също ще бъде изградена специализирана служба. Във Великобритания и Ирландия, САЩ, Швейцария и други западноевропейски страни тази функция е възложена на пробациони служители към съответните полицейски поделения които следят за неотклонението и спазването на пробационите мерки наложени от съда на осъдения.
Пробацията като мярка за превъзпитание реализира свойте функции и чрез периодични срещи на осъдения с пробационни служители, тяхната функция е различна от тази на посочените по-горе. Основната им задача е да консултират осъдения и да коригират отрицателните му модели на поведение. Тези служители трябва да имат широка обща култура и задълбочени познания в областа на психологията, а когато пробационото наказание е наложено на непълнолетен извърител, особено важно е в работещия с него екип да има и педагог с необходимия опит в областта на работа с така наречените “проблемни деца”. Именно към тези консултативни пробационни служители, осъдения се обръща за помомощ при решаването на своите лични проблеми – в семейството, в работата. Законодателствата с пробационна система на наказания предвиждат възможността за намиране и/или организиране на преквалификациони курсове от тези служители, насърчаване на осъдения и помощ при продължаване на неговото образование. Търсене на жилище и въобще едно цялостно подпомагане на осъдения в периода на коригиране на неговото поведение и адаптация към социален живот.
Често пъти проблема стоящ пред пробационите служители са осъдените с умствена изостаналост, проявяват различна степен на интелектуален дефект или са безработни, а особено трудна и сложна е работата им с осъдени с алкохолна или наркоманна зависимост. Предвид тези и други особености, в системата на пробационите наказания са включени така наречените “Тренировачни програми”, които се провеждат в специално изградени за целта пробационни центрове по местоживеене на осъдените. В центровете освен специалисти работят и доброволни сътрудници подпомоагащи пробационите служители. Особеното тук е, че съда може да постанови задължително посещаване на тренировачна програма от осъдения в рамките на определеното в наказателния закон време. При системно отклонение от програмата или при еднократното и непосоещаване без уважителни причини, пробациония служител е длъжен да сезира съда, който отменя пробационото наказание и налага друго, по-тежко.
Най-острата форма на пробационен надзор, е настаняването в пробационно общежитие. Тази мярка се прилага към лица с висока степен на обществена опастност, която по мнение на пробационните служители в досъдебното производство не трябва да изтърпяват наказание лишаване от собода и препоръчват настаняване в пробационно общежитие. В пробационно общежитие се настаняват и осдените които нямат къде да живеят и немогат да поемат сами разходите си по наемане на жилище и други свързани с нормалното им съществуване – храна, вода, ток. Една част от осъдените и настанените в пробационно общежитие работят на пълен работен ден, други които нямат професионална квалификация или образование посещават различни куросве и придобиват разлчини трудови умения които ще им бъдат от полза в периода на адаптация и преминаване към по-лек пробационен режим, например посещаване на консултативни и корекциони служители, или задалжителна регистрация по местоживеене на осъдения. Положителното е, че осъденият не остава изолиран от социалната действителност и обществото като цяло, какъвто процес се наблюдава по отношение на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и същевременно с това, превантивно в часовете от 23:00 до 7:00 той задължително трябва да се намира в пробационото общежитие, като през този интервал от денононщието същото се заключва и охранява. Отклонението от този режим, също има неблагоприятни последици върху осъдения,а именно заменяне на пробационото наказание от съда с друго, по-тежко.
Пробацията, като наказание се прилага както самостоятелно така и кумулативно. В много страни които имат традиции в нейното прилагане е възможно преминаване от наказание лишаване от свобода към определен вид или видове пробационни наказания. Желателно е при обсъждането и приемането на пробацията и различните пробационни мерки в системата на българското наказателно право, този въпро да бъде внимателно регламентиран, като законодателя трябва да подходи с особено внимание при определянето на критериите и начините за преминаване от наказание “лишаване от свобода” към някое от посочените по-горе пробационни наказания.
3. Особено приложение.
Освен изложеното до тук, пробацията като мярка прилагана към осъдения има и друго, по специфично, особено приложение. Във Великобритания осъдените на 1 година лишаване от свобода се осовобождават предсрочно по право, след изтърпяване на половината от наложеното наказание. Законодателят е либерален и дори не поставя осъдените под пробационен надзор, а сама им налага изпитателен срок. В случай че бъде извършено ново престъпление в предвидения изпитателен срок осъдения доизтърпява остатъка от наказанието си отделно от новото, което също следва да изтърпи. Лишените от свобода от 1 до 4 години, след изтърпяване на половината от наказанието си, биват освобождавани и поставяни под пробационен надзор в рамките на остатъка от наказаниетио. Осъдените над 4 години “лишаване от собода” могат да бъдат освободени и поставени под различни пробациони мерски от Административен съвет – Parole Board, който е в състав от 7 души, един за цялата страна. За да бъде поставен под пробационен надзор обаче осъдения, трябва да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, да има добро поведение и да демонстрира коригиране на своите престъпни и асоциални навици.
Особено интересно и приложението на пробацията по отношение на осъдените на доживотен затвор. За тях Британския съд определя така наречения първоначален “трафик” период, който е от 7 до 17 години. Размерат му се определя съобразно материалите по делото, вида на престъплението и личността на извършителя. През този “трафик” период, осъдения е под непрекъснатото наблюдение на специалисти юристи, психолози, социални работници и други. Те отчитат дали в поведенческият модел, който е възприел осъдения има положителни промени и готов ли е да премине в условията на облекчен затворнически режим – друг тип пенитенциарно заведение, разрешаване на домашен отпуск и други. При трайни положителни промени, които са демонстрирани не само привидно от осъдения, а реални, той може да получи възможността за живот на свобода, чрез така наречения “лиценз за живот на свобода”. Именно тук се проявява цялата сложност и трудност на работа на психолозите в наблюдаващия екип да установят дали действително осъденият коригира поведението си или това е само привидно с цел заблуда и виждане на една нова възможност за извършване на нови престъпления след като получи своя “лиценз” и бъде отново на свобода. Именно за да се избегне и тази възможност, получилия лиценз се поставя под пробационен надзор за срок от 5 години. След изтичането му той остава на свобода, но особеното е, че доживотната присъда не се отменя. При извършването на ново престъпление съда е компетентен да реши дали да му наложи срочно наказание или да възстанови доживотната присъда с нов трафик период. Това интересно законодателно решение, присъства в британската съдебна практика от векове и показва положителни резултати от които българският законодател може да извлече полезният и да регламентира подобно особено приложение на пробационите наказания по отношение на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода или доживотен затвор.
Въз основа на изложеното, можем да заключим, че пробацията е наказание, мярка която съдържа определен обем от правоограничения по отношение на осъдения, но същевременно с това тя е хуманно средство за помощ и адаптация на престъпление индивиди, които след пробационите мерки взето по отношение на тях трябва да намерят своята роля и място в обществото. Компетентен да наложи пробационно наказание е само съда. Разумно е българския законодател да се поучи от западноевропейските ни партньори, подпомагащи дейността ни по унифициране на нашето Българско законодателство, в това число и в областта на Наказателното право, с това на страните членки от ЕС и да предвиди не само налагане на пробационни наказания, но и пробационни мерки в досъдебното производство - по отношение на обвиняемия и подсъдимия. Идеята за въвеждането на пробацията в системата на наказанията, не е чужда на нашия законодател. В тази насока е предприета необходимата законодателна инициатива от Министерството на правосъдието, като се очаква тя да бъде въведена до края на 2002 година. При прокарването и реализирането на тази идея, законодателя трябва да е последователен и да подходи с необходимата задълбоченост и внимание, като се има предвид особенността и липсата на практика в приложението на това ново за българското наказателно право наказание.
Използвана литература:
1. Наказателно право на Република България, Обща част, Книга първа, проф. Иван Ненов
2. Приложимост на пробацията в България, Петър Василев - Гл. Директор на ГД "ГУМЛС" - София
- Гери
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта