Кеде и в кои закон е обяснени
Класификацията
ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ ?
ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ ?
И МАЛКИ РАЗМЕРИ ?
По точно въпроса ми е за високо рискови наркотични вещиства
Как се определя дадено количество кам коя група спада
А относно изчисляването на стойноста и е определена с нарадба на МС №23/29.01.1998г.
Но ЗА класификацията на размера никаде не намирам нищо
- Дата и час: 13 Дек 2024, 00:38 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ високорискови наркотични вещeства
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ високорискови наркотични вещeства
от akhenaten » 15 Юли 2006, 14:22
Последна промяна akhenaten на 13 Авг 2006, 23:02, променена общо 1 път
- akhenaten
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 05 Мар 2006, 16:29
от akhenaten » 15 Юли 2006, 21:18
Благодаря 
Намерихе :
Съдебна практика
Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
Чл. 93, т. 14 от НК ,
Чл. 218б от НК
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпросите: 1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления? 2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност: а/ към момента на извършване на престъплението или б/ към момента на самото заместване? Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законово понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказатолноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс.
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятия за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70-Пл., 6/71-Пл., 8/78-Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. т. р. 6/73-ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречка да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт:
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10/93 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62/97 г.) на Наказателния кодекс , и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономика, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т 14 и на разпоредбите на особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система (чл. 255 - 260).
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока впоследствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния, така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" (П. 3/70-Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" (т. 3, абз. 2 от цитираното постановление). Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вреда след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" (чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол ). Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" (чл. 82, т. 2 НПК ), може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание
чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
Намерихе :
Съдебна практика
Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
Чл. 93, т. 14 от НК ,
Чл. 218б от НК
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпросите: 1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления? 2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност: а/ към момента на извършване на престъплението или б/ към момента на самото заместване? Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законово понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказатолноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс.
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятия за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70-Пл., 6/71-Пл., 8/78-Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. т. р. 6/73-ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречка да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт:
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10/93 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62/97 г.) на Наказателния кодекс , и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономика, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т 14 и на разпоредбите на особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система (чл. 255 - 260).
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока впоследствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния, така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" (П. 3/70-Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" (т. 3, абз. 2 от цитираното постановление). Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вреда след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" (чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол ). Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" (чл. 82, т. 2 НПК ), може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание
чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
- akhenaten
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 05 Мар 2006, 16:29
Re: ОСОВЕНО ГОЛЕМИ РАСМЕРИ високо рискови наркотични вещиств
от porcelain » 19 Юли 2006, 10:04
akhenaten написа:Кеде и в кои закон е обяснени
Класификацията
ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ ?
ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ ?
И МАЛКИ РАЗМЕРИ ?
По точно въпроса ми е за високо рискови наркотични вещиства
Как се определя дадено количество кам коя група спада
А относно изчисляването на стойноста и е определена с нарадба на МС №23/29.01.1998г.
Но ЗА класификацията на размера никаде не намирам нищо
Колега,ситуацията е следната:Имаш казус примерно за 20 кг хероин.Хероинът е в приложение №1 към чл.3,ал.2 от ЗКНВПи се определя като вещество с високо степен на риск.Следва да се извърши физико-химическа експертиза на веществото,която ще даде процентното съдържание на активния компонент ,който за хероина се нарича "Диацетилморфин",като преди това се извършва оглед на наркотичното вещество и се иззимват представителни проби от него,определя се и нетното му тегло-примерно на 18.500 кг.Според заключението на физико-химическата експертиза-примерно е 45%,се определя и стойността на наркотика-в случая,който дадавам за пример -изчислява се нетното тегло 18.5 кг. х 90 000 лв =1 665 000 лева.Това е стойността на наркотичното вещество хероин за примера,който Ви давам.Следва да се измени повдигнатото и предявено обвинение като квалификацията ще бъде в особоне големи размери и особено тежък случай,когато се касае за извършено престъпление по чл.242,ал.4,предл.първо,вр.ал.2,предл.първо от НК,и при казус по чл.354а, ал.2,т.1,вр.ал.1,предл. първо от НК.
- porcelain
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 26 Юни 2006, 15:02
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта