налагане на наказание по административен ред

[ivan2]

Колеги, какво проблемно има в налагането на наказание по административен ред от съда по наказателно дело? Имам предвид чл.218б НК, напр. Не успях да постигна споразумение с прокуратурата/и съдията/, защото "трябва наказанието да се наложи по административен ред". Доста труд положих да намеря нещо ново и различно в новия НПК по въпроса, но уви, не успях. Пропуснал ли съм нещо, има ли някаква промяна?

[monteskio]

Колега ivan_2,

Въпросът Ви е малко неясен. Акок имате възможност да изложите повече факти, това ще улесни преценката ни за тов акакъв съвет да Ви дададем.


УСПЕХ!

[ivan2]

Добре, ще перифразирам:
По дело за престъпление по чл.215 ал.1 НК поисках да сключа споразумение с прокуратурата за налагане на наказание по чл.218б НК. Прокурорката, и съдийката ми заявиха, че нямало да може да стане, защото това наказание трябвало да бъде наложено по административен ред. ЗАЩО? С какво налагането на такова наказание по тази разпоредба щеше да е по-различно от РЕЗУЛТАТА на процедурата по чл.78а НК? В крайна сметка това е наказание, което епредвидено в НК за това престъпление. Защо съда отказа да го наложи, било то и чрез споразумение? Наясно съм, че самата процедура по чл.78а НК е неприложима, но като възможен резултат налагането на административно наказание от наказателен съд по наказателно дело, щеше да е аналогично, не е ли така?

[monteskio]

Принципното положение, че когато орган изземе и реши въпрос от компетенциите на друг орган, то това решение е незаконосъобразно. Нещо повече. Наказателното производство следва да се прекрати, когато не е налице извършено престъпление / чл. 24 ал. 1 т.1. НПК/. В тази връзка,правилно както съдът, така и обвиняващият орган са отказали да сключат споразумение, защото не е налице извършено престъпление, а извършено административно нарушение / чл.218б ал. 1 връзка чл.9 ал. 2 НК. Т.е. не може да се сключи споразумение / респективно да се постанови присъда /, за деяние което не е престъпление/ арг. чл.381 ал. 5 т.1 НПК /.

При извършването на тази простъпка, компетентен да наложи наказанието / глоба с НП / е съответния началник на РПУ или РДВР / в зависимост от дадените му правомощия по ЗМВР след измененията във връзка с чл. 47 ЗАНН/, след като съдът установи, че е налице съставът на чл.218б НК. В този смисъл е и решение Решение от 31.10.2001 г. на ОС - Габрово по к. н. а. х. д. № 61/2001 г., докладчик председател С. Герова.

УСПЕХ !

[ivan2]

Да разбирам ли в такъв случай, че първо прокуратурата, а след това и съдът, неправилно не са прекратили производството и не са го пратили по компетентност на съответния началник на РПУ? И ако е постигнато споразумение за прекратяване на произвоството, можем ли да искаме неговото възобновяване с цел прекратяването му и препращане на административния орган за налагане на административно наказание? Мисля, че казуса е извънредно интересен. За първи път се сблъсквам с подобен проблем.
И още нещо - едно по-общо мнение и становище. В последните пет-шест месеца имам усещането, че на съда е спусната директива да съди и осъжда /по наказателни дела, по административно-наказателни дела/ на всяка цена, без да се "мотае" много-много. Практиката в Пловдив така се промени, особено по н.а.х.д., че изгубих ориентация. Твърдо установени отпреди основания за отмяна на наказателни постановления вече въобще не се зачитат от съда, не се коментират даже!!!!!! Пълна лудница. Този ЕС не е самоцел. Ако той е оправданието, или причината да се отчитат еди-колко-си осъждания и успехи, и работеща съдебна система, то ясно е, че отново тръгнахме накриво!

[fetisov]

Колега ivan2,
Налагането на адм. наказание по чл.218Б, както впрочем и на адм. наказание по реда на чл.78А е не просто възможност, А ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ ОРГАНИ ДА ГИ НАЛОЖАТ по законоустановения ред, поради което (макар и в двата случая да са осъществени съставите на престъпления) НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.381-384 НПК !!! (Разликата е, че по чл.78А това наказание се налга директно от съда, а по чл.218Б - от съотв. органи на МВР). Погледнете съд. практика - има достатъчно!
Така че правилно Ви отказват да приключат производството по предложения от Вас начин.

[ivan2]

Благодаря за отговора.
Но, повтарям си въпроса - мога ли да искам в този случай възобновяване на производството, неговото прекратяване и препращане на преписката към надлежния административен орган?

[fetisov]

Поне по дела, за които са били налице предпоставките по чл.78А, но са приключили със споразумение, има доста съдебна практика, в която е поискано възобновяване, за да се наложи адм. наказание от съда. Не виждам защо и Вие да не постъпите така.

[ivan2]

Ще пробвам. Ако знаете какви чудеса се случват обаче в Пловдивския съд, на всички нива!!! Ако и в другите съдилища е така, господ да пази българите от българския съд!

[mishi_83]

Практиката в Пловдив така се промени, особено по н.а.х.д., че изгубих ориентация. Твърдо установени отпреди основания за отмяна на наказателни постановления вече въобще не се зачитат от съда, не се коментират даже!!!!!! Пълна лудница. Този ЕС не е самоцел. Ако той е оправданието, или причината да се отчитат еди-колко-си осъждания и успехи, и работеща съдебна система, то ясно е, че отново тръгнахме накриво!

Практиката по н.а.х.д. наистина е променена и то на само в Пловдив, тъй като вече се изхожда от принципа, че не АУАН определя деянието, вината и автора на нарушението, а доказателствата! Т.е. ако преди време едно липсващо ЕГН на свидетел беше основание за отмяна на акта, то сегашната съдебна практика отрече тази възможност, след като въз основа на всички събрани по делото доказателства може да се наложи наказание! И според мен това е правилното разрешение, тъй като в миналото "падаха" изключително много актове, заради небрежността (да не кажа некомпетентността) на актосъставителите!

Успех!!!

[ivan2]

Но закона си е същия, нали колега? Е, да се не чудим тогава на онези, които върло защитават позицията за съдебната практика като източник на право! Не съм съгласен в първата инстанция в административно-наказателното производство правоприлагащият орган да не спази закона, а втората инстанция, вече съдебна, въз основа на един чл.53 ал.2 ЗАНН, да преодолее тези закононарушения. Това противоречи на основни принципи в процеса! А цитираната правна норма си е направо райско кътче за изява на органите по установяване на административно нарушение.
Не знам в чужбина, напр. в Германия, как е уредено административно-наказателното производство. Ще се опитам да намеря някаква информация.
Благодаря за включването.