Неявяване на защитник във въззивното наказ. пр-во

[system]

Здравейте, колеги ! Случаят е следният: Назначен е служебен защитник на единия от подсъдимите по реда на ЗПП и на осн. чл. 94 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 9 от НПК - липса на средства и искане на подсъдимия да има защитник. Производството е във въззивната инстанция. Служебният защитник е редовно призован за заседанието на въззивния съд, но вече на две заседания не се явява и не представя доказателства за уважителна причина. Подсъдимият, който се явява лично, прави искане да не се дава ход на делото, защото му го няма служебният защитник. В крайна сметка разрешихме проблема, като назначихме друг защитник. Известни са ми и възможните санкции към колегата адвокат.

Но как мислите: неявяването само на защитника пред въззивния съд без уважителна причина пречка ли е за разглеждане на делото ?

Единият възможен отговор е, че не е пречка. Основание за този отговор би могло да дада тълкуването на чл. 329 ал. 2 във вр. с чл. 253 т. 2 от НПК. По смисъла на тези разпоредби, понятието "другите страни" включва не само подсъдими, частни обвинители, граждански ищци и т. н., но и техните защитници, респ. повереници. След като защитникът, както и подсъдимият, е страна, би следвало явяването на подсъдимия и неявяването на неговия защитник във въззивното производство да не е пречка за разглеждане на делото.

Аргументи в обратния смисъл биха могли да се почерпят от правото на защита на подсъдимия във всички фази на наказателния процес. Още повече, че в случая (кактко и във всички случаи на чл. 94 ал. 1 от НПК) е имало задължителност на участието на защитник, която задължителност би следвало да се отнася за всички фази на процеса. Но дори и при незадължителна защита, при неявяване на упълномощения защитник във въззивното производство без уважителна причина, би следвало да се даде възможност на подсъдимия да организира защитата си, чрез отлагане на делото.

Какво е вашето мнение ?

[portokal]

Моето е второто, ама го казвам само за начален тласък на темата, иначе си знам, че по-добре да избягвам да се произнасям по наказателнопроцесуални въпроси.

[kpavlova]

При редовна процедура по призоваване на защитника и подс./без задълж.защита/, когато и двамата не се явяват, няма пречка да се даде ход на делото при липса на доказателства за уважителна причина.Правилата са особени, задълж.е участието на прокурора.Участието на никоя друга страна не е задължително, но тя трябва да е редовно призована.Същото, ако се явява подс.с незадължителна защита и не държи на защитника си или на защитник въобще.
СПН е даване на ход при нередовна процедура по призоваване.
Мисля, че СПН се допуска, само, ако има изрично посочена уважит.причина с искане за отлагане от защитника и съдът не я уважи и даде ход на делото/ същото важи и за подс., той има право на лична защита/.
Ако защитника не се явява по неясна причина, редовно призован, не може да се замени с друг/ служ., и то веднага/, правото на защита му се ограничава на подсъдимия,при все, че той направи искане делото да се гледа със защитника.Това всичкото ако защитата не е задължителна.
Ако защитата е задължителна, мисля, че защитник трябва да се призове пак, респ.назначи/ вън от случаите на отсъствие на подс.само в тази инстанция, защото правилата за задочното производство се прилагат само в първа-само там присъствието е задължително по тежестта на обв.или преценка на съда/
Т.е. аз така мисля:
1.ако защитата не е задължителна, всички са редовно призовани и няма никой- дава се ход.Правилата са особени спрямо първоинстанц..
2.ако подс.се явява , няма го защитника:
а/ ако защитата не е задълж. и направи искане- трябва да му се даде възможност да си организира защитата.В един момент/ ако няколко пъти по ред прави така/ възможностите му отиват на злоупотреба с право, т.е. трябва да се предупреди, че ще се даде ход, ако процедира по този начин трайно.
б/ защитата не е задълж. и не направи искане- дава се ход
3.ако защитата е задължителна- трябва защитник, независимо от явяването на подс. и волята му
спорен мен приницпът при явяването и хода е следният:правилата на въззива дерогират тези в първоинстанц.производство, щом са изрични.Т.е. участието на всички други страни, освен прокурора, е субективно право и се упр.при усл.на диспозитивност.Правилата във въззива обаче не дерогират общите правила за задълж.защита.Има ли такава, трябва защитник.Има ли искане за отлагане, при незадълж.защита, и то е обосновано/ уважит.причина/ или не сочи на злоупотреба с права / не е за шести път/, трябва да се отложи.

[system]

Много Ви благодаря. Значи, според Вас задължителната защита обуславя задължително присъствие на (служебен или упълномощен) защитник и във въззивното производство.

[kpavlova]

Да, аз мисля ,че трябва.Правото на адвокатска защита е основно право, важи за всички фази на процеса в хипотезите на задълж.защита, като в хипотезите на 94, т.1-8 е абсолютно задължително, при наличието на хипотезите ,органът е длъжен да назначи проф. защитник, ако лицето няма защитник.
Също така, защитникът е самост.страна и трябва да бъде уведомяван за с.з.
При противоречиви интереси и невладеене на езика на съда, защитата е относит.задължителна, т.е. при изричен отказ на обв.съдът няма такова задължение/ но обв.трябва изрично да заяви, че не иска, като си съзнава правото на задълж.защита/.Следва това да важи за всички инстанции.
Задължителната защита пред ВКС, като самост.основание, самият ВКС май я третира като относително задълж. защита- т.е. приема, че отказ от такава е възможен.Четат опред-е, при неявяване на защитника и подс., редовно уведомени/ или сменили адрес/чл.353, ал.3, изр.две/, че това следва да се третира от съда като "допустим отказ от право по чл.94".
По-деликатно стои въпроса със задължит.защита поради бедност.Там трябва изрично искане на подс., че желае защитник и интересите на правосъдието да го налагат, като се изследва и въпроса за липсата на възможности да плати възнагр-е.Та проблемът възниква, ако подс.е имал защитник в първа инст-я поради бедност, не се явява във втора инстанция, има ли задължение съда да му назначава, респ.отлага делото.Мисля си, че съдът не е длъжен да осигури защитник на подсъдимия, ако той не е направил искане за това/ по т.8 на 94/. Едва след изричното му изявление за съда, пред съответната инстанция, възниква задължението да назначи защитник на подсъдимия по съответния ред и то при преценката дали са налице и трите предпоставки едновременно, което всяка инстанция прави суверенно. Правото не се упр.по служебен почин.

[doobref]

Явяването на защитник във въззивната инстанция е задължително , след като е поискана такава защита изрично от подсъдимия. При неявяването му без уважителни причини , правото на съда е да го замени с друг, или подсъдимият да заяви , че не желае защитник, но само при хипотезите на чл.94 ал.1 т.1-3 и т.6 от НПК. След като той не може сам да защитава своите интереси , съда е длъжен да му назначи защитник. Не става ясно от казуса Ви дали се касае за абсолютна задължителност на защитник.
Не може да се даде ход на делото при липса на защитника , било той назначен договорно или служебно. Правилон съда не е дал ход на делото, до назначаване на друг.

[eklekti4kata]

Случаят е следният: Назначен е служебен защитник на единия от подсъдимите по реда на ЗПП и на осн. чл. 94 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 9 от НПК - липса на средства и искане на подсъдимия да има защитник. Производството е във въззивната инстанция. Служебният защитник е редовно призован за заседанието на въззивния съд, но вече на две заседания не се явява и не представя доказателства за уважителна причина. Подсъдимият, който се явява лично, прави искане да не се дава ход на делото, защото му го няма служебният защитник..

Но как мислите: неявяването само на защитника пред въззивния съд без уважителна причина пречка ли е за разглеждане на делото ?
Казал е колегата много точно по кой вариант е защитата.
Според мен само не е ясно дали съдът е допуснал служебната защита и на втора инстанция, тъй като по чл.23,ал.3 от ЗПП служебната е за конкретно дела.Ако пък я е допуснал - то всичко е наред, тъй като пък служебните са само за задължителната защита.Май отзад напред ги написах основанията.

[REVOLUTION]

Аз не съм съгласен с мнението , че наказателното дело трябва да се отложи.Според мен “задължителна защита” не може да се тълкува , като някакво безусловно участие на адвоката , физически в процеса.При задължителната защита , поради определени обстоятелства(да не навлизам в теорията) , законът е счел , че подсъдимия трябва да бъде защитаван от адвокат.Ако последния не си упълномощи , ръководно-решаващия орган е длъжен , служебно да назначи такъв.В това се изразява института на задължителната защита.Оттук нататък служебно определения адвокат е длъжен да поеме защитата и да се явява по делата , а ако без основателна причина не изпълнява задълженията си , ще носи съответната отговорност.
Виждаме , че НПК различно урежда въпросът в 1 инстанция и във въззивната.В 1 инст. , той постановява , делото винаги да се отложи , ако защитника отсъства и не може да бъде заменен , без да се накърни правото на защита на обвиняемия.Това е така , защото 1 инстанционният съд е основната инстанция по същество и законодателят е отчел , че присъствието на адвокат тук е особено съществено , за да се осъществи защитата на обвиняемия , за да се изяснят всички факти и обстоятелства който оневиняват подсъдимия , за да се разкрие обективната истина , дейност за която адвоката съдейства съществено.
Във въззивната инстанция нещата вече стоят по различно.Макар и отново по същество , тя основно е контролна инстанция.Не може да замени 1 , защото това ще я обезличи и лиши от смисъл.Ярко доказателство за това е и възможността на съда да реши да не се събират допълнителни доказателства-327НПК(макар , че незнам дали някой въззивен съд е прескочил съдебното следствие).Отчитайки контролния характер на 2-инстанционния съд , НПК свежда до минимум основанията за отлагане на процеса , като с това иска да засили бързината му.Затова и изрично определя , че само участието на прокурора е задължително.Ако другите страни не се явят без уважителни причини , ход може да се даде.Щом това е така , неявяването на служебния защитник не е пречка за даване ход на делото.

[kpavlova]

Има изр.практика в противния смисъл на ВКС- неявяването на редовно призован служ.защитник е основание за отлагане/ р 11-2000 - Второ НО, това го знам на изуст, че се цитира в определения ,не ми се търси друго сега/.Задълж.защита важи за всички стадии на процеса, вкл.въззивния.Ще го глобят, че е причинил отлагане и ще го заменят за следв.с.з служ.защитник.Поне така направи апел.съд онзи ден сутринта със служ.защитник на един непълнол., не знам дали това с глобяването на служ.защитници е регулярна практика.Мисля, че е доста жестоко , за упълном. е способ за принуд.довеждане поне.
Аргументите Ви, REVOLUTION, звучат добре, ако подс. е жалбоподател и се е дезинтересирал от собств.си жалба, но ако производството е по протест, като си се провежда и същинско следствие, може ли да го отсвирим така редовно призования дезинтер./демотивиран защитник, дето е и задълж. като стоварим всичко на плещите на обв. в името на проц.икономия - ами да си го накарал да се яви защитника ти?Как така.Не съдят защитника, а подс.Ами те могат и да отм.оправд.присъда и да го осъдят на въззив, могат двоен да му направят размера на наказанието....
Подс.може да не присъства, щом е редовно призован, но защитник при задълж.защита трябва да има,така мисля аз .

[REVOLUTION]

Е да , обаче обосновано ли е да се отлага многократно въззивното производство поради неявяването на служебния защитник.Един имотен подсъдим , може да предпочете да иска задължителна защита(да кажем по чл.94(6)) и да мотивира всеки следващ адвокат , да не се явява и делото да си се мотае и мотае.Съдът преценя.Може да отложи делото , защото НПК не го задължава безусловно да даде ход , но ако вижда , че се шиканира , според мен трябва да се даде ход на делото и това няма да е СПН, според мен.

[eklekti4kata]

Аз съм многа малка, за да участвам в този спор, но с уважение към вашата компетентност все пак ще кажа мнението си. Пък и наказателното ми е любимо и по принцип мразя да ми остават недоизяснени неща. Щом има правна помощ, значи защитата е задължителна, щом е задължителна, провеждането на процеса без защитник ще е СПН.Друг е въпросът колко пъти може да не се явява сл.защитник.То ясно, че съдът не може да се оставя да го разиграват.Според мен може да поиска друг служебен, а първия - да накаже .Това последното вече колко пъти -май зависи от нервите на съдията, но сигурно не повече от два пъти.Е, първият път ще си отнесе глоба.Най-вероятно.Дано не казах някоя свещена простотия

[kpavlova]

Ако защитата е задълж, има упълном.защитник и той два пъти си има неотложна причина, дори и уважит.,на втория се указва на подс.да си намери защитник, иначе ще му се назначи служ.Назначава му се служебен.Служебният, като не дойде, глоба и така, дорде някой се яви.
Със служ.защитници не съм чула да вървят такива схеми - ще ти платя глобата, а аз, дето съм опрял до служ.защита, за да убедя съда, че нямам пари, ще се възползвам от мотаенето, ти не се явяваш, аз ти плащам глобата.Признавам, че е интересна Орг.прест.група за отлагане на дела.Ама е малко по -трудна за реал.По-лесно е с честа смяна на догов.защитници, за да се запознават с делото.Ужасът е когато подс. са повече от трима. 3 плюс 3 причини за отлагане, напълно независими една от др., и така 2-4 години възз.инстанция.С шиканята няма май докрай ефикасна борба, а пък трябва и подс.да не се "сакати".
Един районен съдия , на който графика явно му позволява, процедираше така - в първото с.з. молба от защитник, явяване без такъв, отлага за след три дни, като уведом. и адв.колегия за пр.помощ за датата .Нещо като при предявяването .Редно, нередно, ефикасно е.

[kpavlova]

eklekti4kata написа
Аз съм многа малка, за да участвам в този спор

То и аз не съм много голяма или поне с такава успокоителна мисъл живея

[REVOLUTION]

eklekti4kata написа
Аз съм многа малка, за да участвам в този спор

То и аз не съм много голяма или поне с такава успокоителна мисъл живея

А аз какво излезе сега , дъртофайник.Я да ме приемете във вашия клуб!Иначе съгласен съм и с двете ви , но струва ми се трябва да има някаква мяра.

[eklekti4kata]

Стари, млади - "всите "сме в кюпа!Не се обиждайте.Казах го в смисъл, че намам стаж.Само съм работила една година в нак.правна кантора.Иначе на годинки...ай да не казвам, но ми е второ образование,така че елегантно ще си премълча Сега чета за адвокатския.Ако желаете, можете да помогнете за два въпроса, които са се падали на предишни тестове, че нещо не вдявам, пък и услужих с учебниците на едно закъсало хлапе с М.Гунева, та да чете горкото.Та:
58. Състоянието на силно раздразнение, предизвикано от неправомерно поведение на пострадалия, при което е извършено убийство, е:
а смекчаващо отговорността обстоятелство
б признак от обективната страна на привилегирован състав на умишленото убийство
в обстоятелство, което изключва умисъла за убийство
77. Срокът за подаване на въззивна жалба:
а може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини
б може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини
в не може да бъде продължен или възстановен на никакво основание
Благодаря предварително!!!Дано не сте много натоварени в края на работната седмица!

[Biby]

58. Състоянието на силно раздразнение, предизвикано от неправомерно поведение на пострадалия, при което е извършено убийство, е:
а смекчаващо отговорността обстоятелство
б признак от обективната страна на привилегирован състав на умишленото убийство чл.118 НК
в обстоятелство, което изключва умисъла за убийство

77. Срокът за подаване на въззивна жалба:
а може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини
б може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини чл.186, ал.1 НПК
в не може да бъде продължен или възстановен на никакво основание
Благодаря предварително!!!Дано не сте много натоварени в края на работната седмица!

[eklekti4kata]

Голямо благодаря!!! Желая на всички добра почивка!Ние с компанията пазарихме яко от Била-та и хукваме за два дни Ще ми липсва Лекс-а..........

[mishi_83]

Възприемам част от мненията по-горе и искам да добавя, че в конкретния случай след като защитата е поради бедност, съдът не следва да дава ход на делото, тъй като това би нарушило правото на защита на обвиняемия и от своя страна ще представлява СПН. Нарушено ще е правото му на реален достъп до съд, тъй като съгласно константната практика на ЕСПЧ държавата носи отговорност за неефективното упражняване на адвокатската функция при безплатно назначен защитник. Задължение на съда е да отложи разглеждането на делото и ако прецени, че с поведението си назначеният защитник уврежда интересити на подсъдимия, то следва да отправи искане за назначаване на друг защитник.

А относно зададените въпроси по наказателно право - според мен състоянието на силно раздразнение по чл. 118 представлява част от субективната, а не от обективната страна

[kpavlova]

Ами дайте да намерим компромисен изход от ситуацията - първо от обект, и в последствие от субект.страна ще да е.
Деецът обективно се намира в раздразнено състояние.Всъщност човекът, преди да се превърне в деец.Овладян е от чувства, не мисли трезво / в преносен смисъл, де/.В това състояние той взема решение, но и изпълнява решението.В такова състояние човекът може да извърши и непредп.деяние, както и да се въздържи от решение за каквото и да било деяние.
Афектният умисъл е вид пряк или вид косвен умисъл.Просто състоянието на раздразнение, предизвикано от постр.по предвидените в закона неправом.начини, обуславя внезапното решаване, много кратка" борба на мотиви", незабавно изпълнение.Тъй че обект.състояние на раздразнение му затруднява "съзнаването" за деянието и последиците, затруднява контрола.Така че - и от обект, и от субект. страна.Разделението - само от обект.страна- е някак си механично.

[mishi_83]

Ами дайте да намерим компромисен изход от ситуацията - първо от обект, и в последствие от субект.страна ще да е.
Деецът обективно се намира в раздразнено състояние.Всъщност човекът, преди да се превърне в деец.Овладян е от чувства, не мисли трезво / в преносен смисъл, де/.В това състояние той взема решение, но и изпълнява решението.В такова състояние човекът може да извърши и непредп.деяние, както и да се въздържи от решение за каквото и да било деяние.
Афектният умисъл е вид пряк или вид косвен умисъл.Просто състоянието на раздразнение, предизвикано от постр.по предвидените в закона неправом.начини, обуславя внезапното решаване, много кратка" борба на мотиви", незабавно изпълнение.Тъй че обект.състояние на раздразнение му затруднява "съзнаването" за деянието и последиците, затруднява контрола.Така че - и от обект, и от субект. страна.Разделението - само от обект.страна- е някак си механично.

Ами някак си не съм съгласен..всичко написано за афектния умисъл е вярно, но смятам, че състоянието на силно раздразнение е част само от субективната страна на деянието, така както умисълът, мотивите, целта решението, намеренията и т.н. Но не смятам да се впускам в излагането на теоретични доводи, тъй като според мен е безсмислено

То по същата логика можем да отнесем и умисъла към обективната страна, тъй като деецът обективно е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал/допускал тяхното настъпване т.е. същият е обективиран. Някак си не ми се връзва...но мога и да греша

Компромисен вариант виждам единствено ако приемем, че въпросът е некоректно зададен т.е. да се има предвид, че неправомерното поведение на пострадалия е предизвикало у дееца обикновено раздразнение като в такъв случай последното ще се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство т.е. отговор а)