forum.lex.bg

Държавата не си е свършила работата. Може ли (и кой) да се съди за това, че не ми е осигурено полагащото ми се по конституция право на справедлив процес?

И понеже незнайно защо ( ) добивам впечатлението, че тук всичко се върти около парите - който реши, че може да изкара нещо от тоя случай и той е по силите му - да посочи какъв процент от "припечелената" сума ще иска да прибере. Като ще е като на Женския пазар - така да бъде ...

Келепир трябва да има, както казва един известен индивид във форума

Подобни случаи тепърва ще тръгват.

Трябва да преодолеете някои заблуди.
Първо, не пишете в правилен раздел.Не виждам как можем да си помогнем взаимно.
Второ, веднъж вече казвах тук, не съм си изяснила за себе си целта на участие във форума, но тя не е користна цел.Т.е. в никакви виртуални преговори с потенц.клиенти за защита не вземам участие, ама по никакъв начин.Т.е. има известна разлика с Женския пазар.
Трето, свободата на свободната професия, ми дава възможност да кажа "не"на Вашето предложение, независимо колко иконом.съблазнително ще го отправите.Защото избирам и аз, а не само Вие.
Четвърто, тонът Ви е обиден.Ако исках да продавам нещо без оглед на купувача и предмета, щях да стана продавач-консултант на Женския пазар.
Пето, явно сте схванали, че адв.труд се заплаща, но само донякъде.Т.е. spammer не се е постарал достатъчно. Тоя търг с явно наддаване дето се опитвате да го организирате показва, че Вие придавате стойност на адв.труд само, когато се стигне до успешен за Вас проц.резултат.А трудът, полаган при проц.представителство и неговата интензивност, следва да е еднакъв, независимо от резултата.Т.е. адвокатът Ви влага еднакви усилия, и когато решението е във Ваша полза, и когато не е .Ако загубите делото процент от кое ще му дадете?Преосмислете си офертата, преди да започнете совалка из адв.кантори.
Шесто, в този форум и според матер.пр. и проц.пр.предизвикателност / "интересност"/ на казуса можете да получите насока за размисъл, а не решение.Т.е. да Ви се подскаже заглавието, а не да се напише съчинението.
Ужасно се изморих от тези дискусии за и против консултирането, как да се случва, кога, къде, кого...И агресивните питащи също са отегчителни.
на въпроса Ви "може ли" да се търси отговорност: може.На основание конституц.текст, чл.7 КРБ. Имате право на процес в разумен срок, когато сте жертва на престъпление, имате право на на обстойно разследване от естество да доведе до идентифициране и наказване на виновния, и в което пострадалия да им ефективен достъп до производство.Престъпл.е против личността, а държавата е дл. да прилага ефект.нак.правна система, така, че извършителите на такива посегателства да бъдат уст и наказвани.Всички други въпроси - срещу кого в какъв размер, как , ще ви ги изясни адвокатът, какъвто ми се струва, че следва да си намерите реално, а не по виртуален път, за предпочитане не го търсете на Женския пазар .
Така, че съветът ми е : вземайте със себе си цялата си мъжка гордост и достойнство, /без да изкл.възможността да се сблъскате и с чужда такава/, цялата си финансова смелост, както и всичката целулоза по случая, и си търсете някой търпелив колега

И след като се върнах и си прочетох написаното от преди няколко часа в състояние на повишена раздразнителност, непредизвикана от питащия , а по служебен повод, установх, че тонът ми е твърде назидателен,без да е заслужено провокиран.Всичко казано поддържам, като приемам,че може да сте и от разумните питащи.Съветът ми си важи.Искът е допустим, може да се яви основателен, целта не е да изкарате пари, а да получите обезщетение за бездействието на държавата.Вредите се доказват.Не се ориентирайте към такъв вид каталожна виртуална търговия на правни услуги , ако става дума за водене на процес.но това си го знаете сам и просто си питате. Успех.

който не е решил той не е осъдил държавата.....
тя наща... все в грешка

OldMan, а Вие какво правихте от 99 до 2002г., чакахте да Ви дойде ред да съдите държавата ли?
А от 2002 до 2008г. какво чакахте - да изтече давността за иска?

Впрочем скоро видях съпрузи, които искаха да подадат жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен извършител за извършена кражба през 1991г., което беше издадено 2007г. Питам ги каква е причината да искат отмяна на това постановление, а те двамата ме гледат смаяно:
"Как каква??? Ами ние тогава хванахме крадеца, набихме го и го заведохме в полицията!"

Всякакви основания за бездействие може да си е имал човека.Може да се дължи на юрид.самодейност.Може да се дължи на вярата му в правозащитните органи и във възможностите им да правят чудеса с по 1 000 -1400 преписки на година, примерно казано.Макар случаят май да не е точно такъв. Има предвар.проверки по 2,6 г.Верно е, има много проверки за смешни прошения, неверни твърдения, жалби с мотиви " ще те дам на прокурор, ако не направиш..."....
Не съм сигурна, че давността за иска започва да тече от изтичане на наказ.давност.С нейното изтичане държавата не може да реал.наказат.отговорност, но самото й реализиране не е нито във властта, нито в зависимост от волята на пострадалия.
Държавата дължи активно разследване за истината от установяване на факта на престъплението.Докато процесът виси обаче мисля, че давност не следва да тече.Другото е неразумно.Хиляди пострадали си живеят в блажено неведение, че случилото се се установява.Понякога, не винаги, то подлежи и на установяване.Държавата, верно, не дължи резултат, а гарантиране на средства, годни да се постигне резултатът. Властите трябва да предприемат всички обосновани стъпки, които са им достъпни, за да осигурят доказателствата, засягащи едно престъпно събитие.
Не съм сигурна, но мисля, че давността тече от 2004 г. .Това си е гр.правен въпрос, някой др.следва да ми помогне. Но е интересен въпроса.
В ЕС държавата я осъждат за неефикасно разследване на престъпления против живота.Това не значи, че неефикасното разследване/ ако това е такова/за др.престъпления против личността на човека може да се случва,без - отговорно да се случва?Ако, разбира се, става дума за престъпление, което се е случило и подлежи на установяване.

Може да сте напълно права За сметка на това, в момент на афект, аз пък му дръпнах една гневна тирада за адвокатската чест и нейната цена Най-качествено само сам човек може да се направи за смях.
Защо колега ще прикрива, че е колега? ...
Той си знае.

Поне съм го развеселила достойно с умерен идеализъм и не му е така скучно, а това си е направо добро дело , да не кажа "взаимопомощ".да се премести темата ? .

mi_lena написа:Вече много години в служебните ми задължения се включва четенето на писания на юристи и на неюристи по делата.
Това не е писано от "пострадал гражданин - келепирджия" Това е (хайде на бас!) постинг на колега

Моля Ви, едвам виждам монитора - толкова ми се вирна носа след това изказване
Не, не съм юрист, нямам никакво дори близко до юридическото образование. Да си призная честно, дори висше образование нямам...
Цялата дандания стана поради това, че първоначално дознанието беше заведено като "тежка телесна повреда", със давност 10 години, и аз, осъзнавайки натовареността на дознателите, чаках да дойде и моя ред, уповавайки се на правораздавателната система, и успокоявайки се, че време има много. След като никой не ме потърси 6 месеца, издирих дознателя, заедно извършихме документно престъпление ( ), фабрикувайки документ за взимане на показания с дата, далеч назад във времето - човека и той план гони, що да му трият сол на главата, че е закъснял. Оставих всички координати на свидетелите (доста хора), и отново виснах да чакам. На 2-та година един от тези свидетели ми каза, че хич и не са го викали да даде показания. Поразпитах и другите, и се оказа, че и тях не са ги викали. Бегом при дознателя и : "К'во стана с преписката?" "А, ми прокурора каза, че е направо за следовател, не съм разпитвал свидетелите, трябва вече там да я търсиш" "А входящ номер да ми дадеш, да й хвана дирята?" "Ей сега, да видим къде е...... ЯЯЯЯ, гледай ти, тая твойта папка си стои тук в чекмеджето ми, какво ли прави там 2 години?!? А си има прокурорска резолюция, че събраните доказателства са достатъчни за образуване на производство, що ли са ми я върнали?..."
Още няколко месеца папката пътува от едната сграда до другата, разпределиха я на следовател, и почнах да чакам да ме викат да обяснявам случката отново. Чаках година, звъннах, заслушах се в приказките отсреща и почнах да се чудя дали не живея в страната на абсурдите. "Как да ви кажа, оръжието на престъплението се е загубило в лабораторията по криминалистика на МВР." W.T.F!!! И оттам ли почнаха да "чопват" вече апашите?!? - направо щях да изпусна телефона от изненада. "Някъде са го забутали сигурно, но не се притеснявайте - все някога ще го намерят. А извършителя... не могат да му връчат призовката, защото не живее на посочения при задържането му адрес. Съседите твърдят, че е заминал за чужбина, и май нямало да се върне скоро. Всъщност, май никога - бил си намерил работа, и май щял и да се жени в чужбината ...."
Поизчаках година-две в комфорт - давността е 10 години, има време, и пак почнах да звъня. Да, ама следователката била в болнични. След месец-два се оказа, че не била точно болна, ами е в отпуск по майчинство, а преписките й никой не може да разбере къде са, май стоят заключени в касата й, и поради тази причина не могат да ги прехвърлят на друг следовател. После пък се оказа, че аз не съм единствения, дето "врещи на умряло" от действията на следователката, и за да не я уволнят дисциплинарно, тя взела, че напуснала по собствено желание. А преписките - сигурно са извадили някой "спец" от ареста, за да отключи касата, но колко ли време е било нужно - не знам. И после докато ги разпределят по други следователи, докато дойде ред на мойта папка да застане най-отгоре....
А междувременно тежката телесна повреда, с която бе започнато дознанието, "олекнала" до средна по пътя, и давността изтекла..... Ама поради невъзможността някой да се запознае с преписката, това никой не го е разбрал....

Това е единия от двата документа, с които е била осъществявана кореспонденция с мен за тези почти 10 години. Другия е някакво писмо, с което съдия някой-си ме уведомява, че обжалването на квалифицирането на престъплението (щото аз си настоявам, че повредата е тежка, и ТЕЛК си имам, че съм инвалид доживот от тая случка) няма да ме огрее, и да пия една студена вода. Е, с малко повече думи беше казано, но смисъла беше този. И как аджеба съдията стигна до този извод, като свидетелите все още не са разпитвани, извършителя си е "бил камшика" отвъд океана, а оръжието е изчезнало безследно - така и не разбрах....

Та не знам - не намерих секция "Фън" във вашия форум, та реших да го напиша във "Взаимопомощ" - може пък на някой друг "случайно попаднал" във форума да му е полезно, и да се отърси от заблудата за неотменимостта на наказанието...

Може би и аз имам голяма вина - адвоката, с който работихме по делото, при всяка среща ми казваше "Положението е еди-какво си, можем да направим това, или онова - ти кое избираш?" Все пак аз плащам, така че е редно аз да избирам какви да са действията ми (ни). Няма с пръчка да ме бие я Все пак аз съм ищеца, аз трябва да отговарям за действията си (ни) и последиците от тях А не после да струпам всички камъни на неговата глава - колко некомпетентен бил и как провалил делото. Но защо ли на вас ви го обяснявам - би трябвало да сте изпадали в такива ситуации...

А за тона в първия ми пост - извинявам се на (почти) всички. Но не ми се четяха отново цитати от Алеко Константинов. Тоя човечец (надявам се знаете за кой иде реч) прави такава мечешка услуга на цялата ви гилдия, че не знам как още не сте му спретнали една "мечка" в някое тъмно ъгълче на някое съдилище...

А, да, и забравих нещо. Имам адвокат, така че "търга с тайно наддаване" може да не се организира Просто понякога човек има нужда от идея на външен човек, който поне малко е навътре в юридическите тънкости. И пак казвам - само идея, две-три думи (или колкото му се откъснат на човек от сърцето), най-обща насока, а не защитна пледоария.
Ако пък не - ще "буткаме" по пътя, който сме избрали с "моя" адвокат, пък каквото стане.
Започнах тази тема по-скоро с идеята да покажа пълното безхаберие на голяма част от институциите към съдбините на "раята", отколкото да получа безплатна юридическа консултация. Доста познати юристи, които са видели писаното в този документ, са изразявали учудване от това, че някой е имал неблагоразумието в прав текст (и то писмено) да си признае, че "органите" не са си свършили работата.

Какво да Ви кажа, човече с "без значение какво образование", гневно Ви написах толкова много "тоест", че чак ми се загуби смисъла на изложението.Извинявам се за това.
Много мъдри празни приказки ми идват наум, не трябват.Разказът направи събитието по-реално.Всичките ми думи не решават въпроса.Всъщност въпросът вече изобщо не може да бъде решен, важният въпрос.От Вас си зависи - дали да поставите "въпроса относно решаването на въпроса".Няма да стане отраз, нито бързо, нито лесно.Но виждам, че осъзнавате неизбежността на очакването, както и отсъствието на каквото и да било улеснение, също, както отменимостта на наказването, значи сте подготвен.Може би и юридически подготвен
Всеки трети българин с нак.правен въпрос за решаване сигурно е потенциален жалбоподател в ЕС, ако не за друго, поради бавност на системата.Къмпричиняването на който резултат адвокатурата ако не съучаства, поне независимо съпричинява.Но си мисля, че не бива с лека ръка да пренебрегвате българския съд и способността му да отсъжда/осъжда.
А във времето "олекват" не само повредите.Няма да Ви казвам вярвайте в съда, прокуратурата, адвоката си ,системата, държавата, защото никак няма да ми повярвате.Вярвайте си в нещо, което си изберете Вие сам.

Всъщност въпросът на човека беше може ли да се търси отговорност от държавата.Не, че всичко споделено не е истина...Но нашите законотворци смятат, че отговорност на държавата за причинени вреди от органи на дознание, следствие, прокуратура и съд, апропо: наскоро имаше изменение и отпадна"особени юридсикции", може да се търси:"само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред."

За съжаление, доколкото разбирам, прекратяването на нак. производство е доста отдавна. Ако не беше така, Вие бихте могли да се обърнете към Съда по правата на човека в Страсбург. Срокът за подаване на жалба е 6-месечен от последното вътрешноправно решение на национален орган.