forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Търся съдебна практика по чл. 216, ал. 3 (сега - 216, ал. 5). Ако е съчетана с идеална съвкупност по чл. 195, ал. 1 НК, би било чудесно. Прерових Апис, Сиела, Лакорда - нищо достатъчно подходящо за случая. Казусът, който ме мъчи, е от края на 1997-ма. Привлечени като обвиняеми са един куп народ за 195, ал. 1, т. 3 и 5 и 216, ал. 3 (старата), в идеална съвкупност. Изкопан и отрязан телефонен кабел. И едни невероятни щети, причинени на далекосъобщителната система им е "вменил" колегата (от това, че освен кражбата на кабела, било повредено и ТЕЛЕФОННОТО ТРАСЕ, каквото и да се крие зад словосъчетанието)... Имам нужда от практика конкретно в посока частично прекратяване по 216, ал. 3 (стар). Намерих нещо по новата ал. 5, но не ми върши работа.
Благодаря предварително на всеки, който ще прочете съобщението и ще положи усилия в подкрепа на оправдателния ми уклон

Не знам дали ще върши работа , но ей това намерих:

чл.195, ал. 1, т. 3 и чл. 216, ал. 1-3 НК

РЕШЕНИЕ № 167 от 21 юли 1995 г.
по н. д. № 168/95 г., ВК

Бюлетин на Върховния съд, бр. 10 от 1995 г., пор. № 7


КОГАТО СТОЙНОСТТА НА ПОВРЕДЕНОТО ИМУЩЕСТВО ПРИ ВЗЛОМНА КРАЖБА НЕ Е
МАЛОЗНАЧИТЕЛНА, ДЕЕЦЪТ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ОСВЕН ЗА КВАЛИФИЦИРАНА КРАЖБА
ОЩЕ И ЗА УНИЩОЖАВАНЕ ИЛИ ПОВРЕЖДАНЕ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО ПРИ УСЛОВИЯТА
НА ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ.
При служебната проверка ВС констатира, че освен престъпленията, за
които са осъдени редник Ц. и гражданското лице В., прониквайки чрез насилие в
жилището на пострадалата Л. П. са извършили и престъпление по чл. 170, ал. 2
НК, но тъй като прокуратурата не е повдигнала обвинение за такова
престъпление, в тази инстанция нарушението не може да се отстрани. Такова е
положението и с неправилното разбиране на прокуратурата, отразено в
обвинителния акт - л. 4 и л. 5 и в постановлението за частично прекратяване на
обвинението от 3.04.1995 г. относно унищожаването, повреждането и кражбата на
имущество.
Когато деецът разрушава прегради, здраво направени за защита на имота
наред с престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, извършва в идеална
съвкупност и престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Това е така, защото
изпълнителното деяние и при двата състава по съдържание включва умишлено
унищожаване или повреждане на имущество, като при престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 НК това е един от начините за преодоляване на преградите,
възпрепятстващи достъпа до вещта, предмет на престъплението. За
съставомерността на деянието по чл. 216, ал. 1 НК е достатъчно да се
въздейства върху вещта по начин, който я прави негодна по предназначение.
Следователно двата състава имат самостоятелно съществуване и разграничението
между тях при едно и също по съдържание изпълнително деяние следва да се
търси, като се изхожда единствено от стойността на увреденото имущество.
Съобразно този критерий деянието следва да се квалифицира само по чл. 195,
ал. 1, т. 3 НК, когато повредената или унищожена преграда е на стойност под
изискуемият от закона задължителен минимум, определен, стойностно за
съставомерните последици. Такива са случаите на срязване една от халките на
катинар, с който е заключена входната врата, или счупване обикновено стъкло на
прозорец с малки размери, за да се осигури достъп до вещта, предмет на
кражбата. Очевидно в тези случаи стойността на повредените и унищожени вещи е
незначителна и затова извършеното съставлява престъпление само по чл. 195,
ал. 1, т. 3 НК. Когато увреденото имущество (прегради) е на стойност, която не
е малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тогава наред с престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК деецът извършва и престъпление по чл. 216, ал. 1-3
НК. При установените по делото щети за 9 236 лв., от които 7 366 лв. са
причинени при разрушаване или повреждане на врати, прозорци и други здраво
направени прегради, подсъдимите, наред с престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК са извършили и такова по чл. 216, ал. 1-3 НК, за което прокуратурата
незаконосъобразно е прекратила наказателното производство. Понеже не са налице
процесуалните основания, допуснатите нарушения не могат да се отстранят в тази
инстанция.

Практика има в Сборника "Постановления и тълкувателни решения по наказателни дела..".. мисля, че беше тълкувателно решение, отграничаващо 195 т. 3 с 216 ! в момента нямам време да ровя с сиелата, за да го намеря, иначе веднага щях да го посоча. Съветвам те внимателно да прецениш при каква форма на умисъл са действали обвиняемите лица и ако се касае за непредпазливост - дали не е изтекла давността.
Практически правната квалификация по 216 и 1954 т. 3 НК е възможна. И още по- практически такъв тип обвинения са единици.

Това и аз го намерих, благодаря Ви. Но: няма НИЩО друго порведено или унищожено, освен кабела. Вменени са им: липсата на телефонна връзка за Х часа (до отстраняване на повредата), разходите за изкопаване на дупката, полагането на кабела, ДДС-то, N на брой абонати били останали без телефонна връзка и какви ли не още глупости. На мен деянието ми прилича малко и на такова по 347 НК, но и там практиката е една невероятна по качество и количество...

Уффф, това е едно гнусно старо дело, всичките разпити са извадени буквално под индиго: "Знаехме, че кабелът е действащ..". Имам огромното желание да прекратя 216, но глупостите, набутани в делото са толкова много и толкова убедителни, че досега съм произвела три постановления за частично прекратяване, на различни основания и ми се виждат неубедителни... А колегата, генерирал тази еманация на правната мисъл, е леко висшестоящ и мисля, че просто ще ми отреже главата в случая...

Колега, дано не Ви е много късно.Колегите са Ви помогнали, да споделя и аз .Мога да Ви кажа за моите случки с телеф.кабели, накратичко, защото нямам много време в момента...И двете ми дела- са стари 9-10 годишни.И това на РП, и това на ОкрП/ респ.съд/ бяха с квалификация по 195 - с техн.ср-во, с МПС, подкопаване на преграда, със сътв.си там размери, предв.сговор, и на двете плюс и по 347/едното е на ОП заради особ.големите р-ри/..Едното не излезе 347, защото нямаше умисъл за прекъсването на съобщенията, понеже извършителите бяха субект.уверени че кабелът не е в експолатация./ водил ги е на мястото телеф.техник и им посочил "недействащ кабел"/, а на непредпазл.347 му е изтекла давността.Другото дело няма още първоинстанц.съд.акт. Изписано е в обстоят.част и диспозитив - повредили телеф.линия 12345.., с което прекъснали съобщенията на В..АД и т.н../няколко телеф.линии/.В комплект с 195, 216 при кабелите за съобщения според мен може да върви, ако се засяга и останалата част от мрежата, за да работи по предназначение.Примерно експертите по компл.експертиза казваха, че при дърпането / закачен за МПС е кабела/ той се преразтегля и не само откъсната част може да е негодна по предназначение, а и останалата от кабела/ а те са по няколко по едно трасе, стопанисват ги разл.ведомства, тъй, че и от владението на разл.МОЛ /, която си е още под земята..
Иначе за 216 и 195 няма проблем да са в комплект, но само ако се отнеме компонент от най-често съставна вещ, чието отнемане прави негодна да служи по предназначение/ не невъзстановимо/ и останалата част от вещта, която не е предмет на кражбата.Или при взломяване стойността на преградата не е незначителна.А как се съотнасят 347 и216, ал.5 нов/повредена съобщ.мрежа/ - мисля че 216, ал.5 нов поглъща 347- по -тежко е .А защо е там, / в престъпл.против собств/, а не където трябва- не знам.Несъгласувани са текстовете.Може и да съм омазала нещо в бързината До скоро.

БЛАГОДАРЯ!!!
Мотивирах липса на 216 от обективна страна и изтекла давност за 347. Освен кабелът, нищо друго не е повредено. А реших също, че телефонното трасе не е и не може да бъде движима вещ (това беше посоченото за повредено нещо в предишния диспозитив). Утре пускам нещата, пък ще видим и горестоящите...Не ми се ще за 30 м. откраднат кабел, излязъл от употреба преди сто години, да принуждавам хората да плащат 3-4 000 лв. А на всичко отгоре все още са със забрана за напускане на страната. И един такъв разумен срок, и едно такова производство...добре, че не съм адвокат.. Лека вечер.
Между другото, и не на последно място, благодаря и на Лютчо. Помогна ми на лични. Изненада ме приятно, да не кажа, че ме шокира направо. Неочаквано. И ме накара да вярвам в чудеса.

Утре ставам и предприемач!
Ще организирам изравяне и превозване за скраб на кабели излезли "...от употреба преди сто години".

След като Sunshine_75 и форума са зад момчетата ми.

Всъщност - тъпо е държавата да се занимава с някакви си частни проблеми - на окрадени,бити и т.н.
Има си ЗЗД,граждански съдилища - там поне и обещетение ще получат.

За деянието им дори и криминална регистрация нямат. Няма каквито и да е данни да са стъпвали извън пешеходна пътека. Продължават да си живеят в същото село, както и тогава. Но имат забрана за напускане на страната. И са търпели и търпят 11 години репресия за бездействието на мои, на наши колеги (осевн прокурори, по делото има и служебни защитници). И ако някой може да ми намери чисто житейски, ако щете, възможност хем да откраднеш една вещ, хем да я унищожиш, ок - приемам лично да сигнализирам горестоящите да ми отменят постановлението. Просто стигнах до извода, че унищожаването е форма на разпореждане с откраднатото. И че ако е имало и друго деяние, то това е било по 347. Но повреждане на "телефонното трасе" няма - просто няма такава движима вещ, която да може да бъде повредена по смисъла на 216, ал. 3 (сега - ал. 5). Това е - по моята съвест, знания и убеждение.

Колега Слънчице, гадно е, ама факт. На всеки от нас се случва да има някое дърто дело.
Сега обаче да Ви попитам: какъв 347, след като това деяние е умишлено, а от това, което сочите, умисълът им не е бил да прекратят телефонната мрежа, а да отрежат кабелите, които да продадат за 10лв., без значение, че две села стоят без телефон, да речем. Според мен е 195 - при пряк и 216 - при евентуален умисъл, предполагам сама се сещате, че целта е да откраднат кабелите и се съгласяват с резултата - изравянето, отрязването им и седенето без телефон на две села. За цел - да се прекъсне телефонната мрежа на две села, за да не може, примерно, жената на обвиняемия Х да говори два часа с майка си по телефона - аз лично не видях.
Житейски, казвате, хем да откраднеш, хем да унищожиш - всъщност мисля, че е обратно - първо унищожават, а после отнемат, защото не могат да отнемат кабелите, трайно закрепени в земята, без да ги изкопаят и отрежат. Затова деянията са в реална, а не в идеална съвкупност, но първо е това по 216.
Пък за мен по - житейско от това - двеста души да стоят без телефон и някой от тях има нужда от спешна помощ и пр., щото някой искал да открадне кабелите, да го продаде като цветен метал, за който да вземе примерно 20лв., за да си купи ракия, няма.
216 ал. 5 - наказание максимум 10 години, значи давността е 10 годишна, но през това време нак. производство е имало, нали така, т. е. е била прекъсвана с действия, насочени към реализиране на наказателната отговорност на някой от обвиняемите. По - скоро, според мен, трябва да чакате абсолютната давност, но тя по мои сметки, още не е изтекла.
А за извън-разумния срок, спор няма, всички си блъскаме главите с това. За това последната практика на ВКС е да се дава 55.

ЕЕЕЕх, колега Слънчице, стар съм вече, забравям. За кво се включих, пък кво Ви писах. Тъй де, искахте практика, от мен това:
Решение № 413 от 27.IХ.1995 г. по н. д. № 119/95 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов
Относно разграничаването на престъпленията кражба и унищожаване или повреждане на чужда вещ при наличие на привидна съвкупност от двете престъпления.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1995 г., стр. 3
чл. 194 ,

чл. 216 НК

При кражба отнемането на веща "поглъща" накърняването и на нейната субстанция. Унищожаване или повреждане на чужда вещ може да се извърши заедно с кражба, когато се отнема такава част от вещта, без която тя става постоянно или временно негодна за предназначението си.
------------------------

Допуснато е и друго нарушение, което второинстанционният съд не е отбелязал, но дори да е съзрял, не е могъл да го отстрани без инициативата на прокурора. По същата причина и Върховният съд не би могъл да отстрани грешката, която се съдържа в извода, че престъплението, извършено на 29/30 декември 1992 г., представлява унищожаване, а не кражба на обществена вещ. Вярно е, че бюст-паметникът на П. Р. Славейков е бил нарязан и бронзовата сплав продадена като вторична суровина. Преди това обаче вещта е била открадната от двора на едноименното училище; умисълът на осъдените е бил да я присвоят, т.е. да я използват като своя и да спечелят от продажбата й като отпадък, а не само да я направят негодна за предназначението й. Не може да става дума и за реална съвкупност от кражба и унищожаване на чуждо имущество. Съвкупността от двете престъпления е само привидна, защото отнемането на вещта "поглъща" накърняването и на нейната субстанция независимо дали е настъпило по време или след отнемането. При кражбата се носи отговорност заради отнетата възможност за фактическо разпореждане с вещта, а унищожаването й, както консумирането, преработването и т.н. е само форма на такова разпореждане. Нещо повече - законодателят е изключил самостоятелната отговорност по чл. 216 НК дори в случаите на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, при които се накърнява субстанцията не на отнетите, а на охраняващите ги вещи. Унищожаване или повреждане на чужда вещ може да се извърши заедно с кражба, когато е отнета такава част от вещта, без която тя става постоянно или временно негодна за предназначението си.
Решение № 337 от 20.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 825/2004 г., I н. о., докладчик съдията Елена Величкова
Бюлетин на ВКС, бр. 2/2005 г.
чл. 195,

чл. 216 НК
Взломната кражба може да се извърши в съвкупност с повреда на имот.
------------------------

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по обща жалба на подсъдимите Й. А., И. Ч. и В. В. срещу потвърждаването от П. окръжен съд на осъдителна присъда, която издал П. районен съд.

Първоинстанционната присъда е от 4.03.2004 г. по н. о. х. д. № 1876 от 2002 г. и с нея тримата подсъдими са признати за виновни в извършването на две престъпления: по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 НК за продължаваната от 26.12.2001 г. до 6.01.2002 г. кражба от общинско предприятие на електрически кабели, шини и бобини на обща стойност 1835 лв., осъществена след предварителен сговор между тях, с използване на технически средства; по чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 НК за продължавано унищожаване на два електрически трансформатора, причинило значителни вреди, на обща стойност 8850 лв.

За двете деяния на всеки от подсъдимите е определено наказание, като на основание чл. 23 НК на подсъдимия Й. А. е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, на подсъдимия И. Ч. - една година и десет месеца на същото основание, и на подсъдимия В. В. - общо най тежко - две години лишаване от свобода.

С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди в размер на 9664,80 лв.

Въззивното решение е взето на 26.07.2004 г. в производство, образувано по жалби на тримата подсъдими.

В касационната жалба отново оплакването е за явна несправедливост на наложените наказания и искането е за приложението на чл. 66, ал. 1 НК за всеки от подсъдимите.

Жалбата е неоснователна.

За да откаже приложението на чл. 66, ал. 1 НК, въззивният съд е изложил съображения, които изцяло се възприемат от Върховния касационен съд. Към тях може да се добави, че по отношение на подсъдимия В. В. поначало законът е неправилно приложен, като извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, свързано с данните за предходното му осъждане - първо по ред, сочат на квалифициращия признак повторност по смисъла на т. 7 на ал. 1 на чл. 195 НК, тъй като инкриминираната по делото кражба е извършена в срока по чл. 30 НК. Обстоятелството, че за същото осъждане този подсъдим е реабилитиран по право - чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, не налага друг извод, като се съобрази чл. 30, ал. 1 НК. Отсъствието на съответна инициатива от страна на прокурора се явява пречка за отстраняване на тази незаконосъобразност.

Вън от това В. В. и И. Ч. са осъждани с влезли в сила присъди, като независимо от това, че тези осъждания не са пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК (поради неналагане на наказание лишаване от свобода), те са в рамките на отегчаващите вината обстоятелства, а от друга - и указателни за невъзможността те да се поправят без изтърпяване на сега наложените им наказания.

Не без значение в същата посока е степента на увредата по чл. 216, ал. 5 НК, значително надхвърляща квалифициращия признак "значителни вреди", както и невъзстановяването на причинените от деянието щети.

При тези съображения не може да се удовлетвори искането за отлагане изтърпяването на наказанието за всеки един от подсъдимите.

Върховният касационен съд не намира да са налице основания за служебна намеса, тъй като не са налице нарушения на процесуални правила, а законът правилно е приложен.

Правилно инстанционните съдилища са приели наличието на съвкупност за две престъпления - по чл. 195, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 5 НК.

С цел да отнемат и противозаконно присвоят алуминиевия кабел от бобините на двата трансформатора подсъдимите са осигурили достъпа си до помещенията, където са се намирали трансформаторите, като са взломили две метални врати, а до вътрешността на самите трансформатори, чрез използване на технически средства, развили болтовете и отворили капаците, източили маслото, взели трите бобини от първия трансформатор, а от втория, поради невъзможност за същото, взели кабелите чрез отвиването им.

На следващия ден отнетите кабели предали на свидетеля Б., който поначало изкупувал от тях метали. Очевидно е, че фактически извършените действия и тяхната поредност обективират пряк умисъл за отнемане на чужда движима вещ по смисъла на чл. 194 НК и евентуален такъв при унищожаването по чл. 216 НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба - изцяло неоснователна.

Особено мнение на съдията Пламен Томов:

Смятам, че с осъждане на подсъдимите за съвкупност от две престъпления - кражба и унищожаване на чуждо имущество, се нарушава законът по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК.

Нарушен е чл. 195 НК, защото за откраднати са приети и вещи, които са част от унищоженото имущество по чл. 216 НК. Едновременната отговорност е невъзможна, защото ако двата електрически трансформатора са били унищожени, щетата за чуждото имущество е настъпила с унищожаването им и е без правно значение дали по-нататък същият деец ще присвои унищоженото или част от него. Прекият умисъл за престъплението по чл. 216 НК е възможен и когато унищожаването на вещта е само неизбежен, междинен резултат от деянието и това е начинът, по който деецът е решил да я присвои - изцяло или отчасти (срв. Р. 321/03-04-1, Б 6/04, с. 3).

В случая горното не е съобразено при включването в предмета на кражбата на имущество общо за 1020 лв. - равностойността на три бобини в цялост (900 лв.), и на 80-те кг намотки от други бобини (120 лв.). (За отбелязване все пак е, че посочената несъобразност при наказателната отговорност не се е отразила на гражданската - подсъдимите не са осъдени да заплатят унищоженото и откраднатото два пъти, а само 815 лв., т. е. 1835 минус 1020 лв.).
Решение № 411 от 27.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 876/2004 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова
чл. 216, ал. 1 НК

чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 НК


чл. 18, ал. 1 НК


чл. 23, ал. 1 НК

Унищожаването и повреждането на чужда вещ може да се извърши заедно с кражбата, когато е отнета такава част от нея, без която тя става постоянно или временно негодна за употреба. Когато обаче вещта - предмет на престъпленията, е една и съща, такава съвкупност е невъзможна. В тези хипотези или е налице кражба, или престъпно повреждане/унищожаване. Без значение за правната квалификация по чл. 216, ал. 1 НК е крайната цел на подсъдимия - отнемането на вещта и намерението му да я присвои.
Успех