niq999 написа:моля за спешна помощ - срок - тази вечер!
някой може ли да ми изпрати текста на Постановление № 6/1971г. на ВС.
Предварително благодаря!
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)
По някои въпроси относно престъпленията кражба на обществено и лично имущество.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 198
чл. 194 - 197 ,
чл. 251 - 255 НК
Обръща внимание на съдилищата да засилят борбата с кражбите на обществена и лична собственост, като налагат наказания, които ефективно да съдействат за намаляване на тази престъпност. 1. При определяне на наказанията да се отчита по-високата степен на обществена опасност на кражби на имущества в по-големи размери, на квалифицираните такива, на подсъдими, извършили повече от едно престъпление, както и на джебчийските кражби. 2. При отмерването размера на наказанието глоба съдилищата да съобразяват изискванията на чл. 47 от Наказателния кодекс, а така също и стойността на откраднатото имущество. 3. Наказанията да се определят при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс само след като бъде установено наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, а така също, че и най-лекото предвидено в закона наказание за случая се оказва несъразмерно тежко. 4. При прилагането на чл. 66 НК съдилищата да установят пред всички, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието, без да подценяват постигането на останалите цели на наказанието. 5. Когато при извършването на кражбата деецът си е послужил с обикновени технически средства или с намерен ключ или когато кражбата е извършена от служебно лице, възползвало се от това си положение, но което няма длъжностно качество, поради което тези случаи не могат да се квалифицират по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 6 НК, тези обстоятелства следва да се отчитат като отегчаващи вината и да се преценяват заедно с всички обстоятелства при определяне на наказанието. II. 1. Предмет на кражбата е обществена или лична движима вещ, която има определена стойност. Предмет на кражба са и електрическа, топлинна и друга енергия, както и ценни и други книжа, които материализират имуществени права. Вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба. Длъжностното лице, което по служба прибира и пази забравени вещи, извършва присвояване, когато се разпореди със същите като със свои. 2. Кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава всички елементи от състава на престъплението. Необходимо е отнемането на вещта да е извършено с намерение противозаконно да бъде присвоена. Грешката на дееца относно наличието или липсата на някои от елементите на състава на обикновената или квалифицираната кражба е извинителна. 3. По смисъла на Наказателния кодекс под "владение" се разбира и държането на вещта. 4. Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владеене на вещта и установи свое владение. Опит за кражба е налице, когато деецът е извършил действия за отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, но те не са се оказали налице, както и в случаите, когато не е намерил търсената вещ. 5. Служители и работници, които вземат с цел да присвоят материали, инструменти или вещи, които им са дадени за работа, без да им са конкретно поверени, извършват кражба. 6. Превозвач, който се разпореди като със свои с предадените му във владение за превозване вещи, извършва присвояване, респективно обсебване. 7. За да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. 8. Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 1 НК, когато е извършена, докато е съществувала създадената от общественото бедствие особена обстановка. Необходимо е да бъде установено, че деецът се е възползвал от създадената особена обстановка. 9. Предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс могат да бъдат вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради наложилите се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират те. 10. Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, когато при извършването й са преодолени здраво направени прегради, без да е необходимо да са употребени оръдия или особени усилия. Кражбата на вещи, намиращи се в здраво направени касетки, куфари и пр. е квалифицирана и когато вещите са взети заедно с тези касетки, куфари и др. 11. (Изменена, т. 11 от Постановление № 7 от 6.II.1987 г. на Пленума на Върховния съд.) Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато деецът е използвал моторно превозно средство за отнемане на вещите или за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него. Тя е квалифицирана по този текст и когато деецът при влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е използвал техническо средство, а също и когато при извършването й е проявил особена ловкост и умение. Ключовете са техническо средство по смисъла на закона, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени, временно ползвани, предназначени, или непредназначени за отключване на помещението. 12. Когато пазачът, който охранява район, склад или помещение с вещи, вземе от тези вещи с намерение да ги присвои, извършва кражба. Пазач, който се разпореди като със свои с конкретно поверени за пазене вещи, извършва присвояване. 13. При тълкуването и прилагането на тестовете от Наказателния кодекс, отнасящи се за кражби, извършени от две или повече лица, предварително сговорили се, кражби на имущество в големи размери, в особено големи размери, представляващи особено тежък случай, и относно възстановяването на откраднатата вещ, съдилищата следва да се съобразяват със съответните разрешения, дадени с Постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд. III. Обръща внимание на съдилищата да подобрят превантивната си дейност по отношение на тази престъпност, като спазват указанията, дадени с Постановление № 3/67 на Пленума на Върховния съд. IV. Да се счита загубило сила Постановление № 8/56 г. (раздел I) на Пленума на Върховния съд.
------------------------
При приложението на Наказателния кодекс от 1968 г. относно някои нови или изменени състави на престъпленията кражба на социалистическо или лично имущество - чл. 194 - 197 и 251 - 255 НК, съдилищата срещат известни затруднения.
Съществува и противоречива съдебна практика при прилагането на тези текстове от НК.
Освен това големият относителен дял на тези престъпления от общата престъпност в страната и завишената им обществена опасност налага да се провери и практиката на съдилищата по определяне на наказанията, както и провежданата превантивна дейност.
За правилното прилагане на закона и за засилване борбата с тази престъпност Пленумът на Върховния съд на основание чл. 18 ЗУС издава настоящето постановление.
I. Правилното определяне на наказанията като едно от средствата в борбата с престъпността съдейства за намаляването й. Затова е необходимо съдилищата правилно да определят наказанията за кражбите, като най-прецизно преценяват обществената опасност на подсъдимите и на деянията им.
Относителният дял на осъдените лица за кражби през последните пет години е 25,2 % от осъдените за престъпления от общ характер. Половината от извършените кражби през този период са квалифицирани.
Голям брой от осъдените лица са рецидивисти. Докато за престъпленията от общ характер рецидивистите са 34%, за кражбите този процент е 52,2%.
Опасният рецидив се проявява глобално при кражбите.
Тези данни сочат за завишена обществена опасност на кражбите и на извършителите им.
Съдилищата поначало правилно определят наказанията за тези престъпления. Допускат се обаче и отклонения от тази линия.
В някои случаи не се дооценява голямата обществена опасност на кражбите на имущество в по-значителни размери, макар те да не са големи по смисъла на чл. 195, ал. 2 НК.
При отмерването на наказанията за квалифицираните кражби съдилищата в много случаи не вземат предвид по-голямата им обществена опасност, а отдават предимно значение на размера на откраднатото имущество, поради което наказанията за тях не се отличават от тези за неквалифицираните кражби.
Твърде често се подценява обществената опасност на подсъдими, извършили повече от една кражба - при съвкупност или рецидив, поради което за такива случаи се налагат и занижени наказания.
При продължаваните кражби наказанията се отмерват обикновено с оглед стойността на откраднатото имущество. Не се оценява по-голямата им обществена опасност.
Дадените указания с постановление № 2/70 г. На Пленума на Върховния съд на Република България относно джебчийските кражби не винаги се спазват от съдилищата. Все още се занижават наказанията за тези кражби. Продължава практиката при определянето им да се изхожда предимно от размера на откраднатото имущество, като не се взема предвид по-голямата обществена опасност на деянието и дееца.
При налагането на наказанието глоба съдилищата не спазват изискванията на чл. 47 НК. Обикновено определят размера й около и дори под стойността на откраднатото имущество, поради което това наказание в много случаи се явява неефикасно.
По голям брой дела неоправдано наказанията се определят при условията на чл. 55 НК. Налагат се наказания под определения в закона минимум или се заменят предвидените такива с по-леки по вид, без да е установено наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Освен това съдилищата не спазват изискванията на закона да се констатира, че при тези обстоятелства и най-лекото наказание, предвидено в закона, се оказва несъразмерно тежко за случая.
Много често съдилищата неоснователно отлагат на основание чл. 66 от Наказателния кодекс изтърпяването на наложените наказания, като не преценяват дали с това се съдейства за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия.
II. 1. Предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност.
Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността разните видове енергия се считат за движими вещи. Затова предметът на кражба могат да бъдат електрическа, топлинна и друга енергия, когато ползването им се заплаща. Предмет на кражба могат да бъдат и всякакъв вид ценни книжа и други книжа, които материализират имуществени права.
Загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Когато владелецът е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба - отнемане на владението на вещта. Деянието ще следва да се квалифицира като престъпление по чл. 207, респективно чл. 260 от Наказателния кодекс.
Забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.
Отнемането обаче на такава вещ с намерение да се присвои от служител, който е натоварен да прибира забравени вещи, е длъжностно присвояване, защото той по служба е длъжен да пази същата.
2. Кражбата може да бъде извършена само при пряк умисъл. Необходимо е да бъде установено, че деецът е съзнавал всички елементи от обективния състав на това престъпление и че е действал с намерение противозаконно да присвои вещта. Затова вземането на вещта с намерение само за прослужване не е кражба. В тези случаи липсва субективният състав на престъплението.
Ако деецът погрешно счита, че отнетата вещ е лична, а обективно тя е обществена, е налице грешка относно този елемент от състава на кражбата, поради което се изключва умисълът за кражба на обществено имущество.
Когато деецът отнеме лично имущество, което счита за обществено, кражбата следва да се квалифицира по чл. 251 НК, тъй като обективно не се отнема обществено имущество.
Когато при извършване на кражбата деецът не е уверен дали вещта е обществена или лична, е налице пряк умисъл. В този случай той иска отнемането на вещта, независимо от това дали тя е обществена или лична. Поради това не е налице и грешка относно предмета на кражбата.
Кражбата следва да се квалифицира по чл. 194, респективно чл. 254 НК, с оглед на това дали вещта е обществена, или лична.
3. При кражбата деецът може да отнеме вещта от всяко лице, което я владее. По смисъла на чл. 194 и 251 от Наказателния кодекс под владеене следва да се разбира както владеенето, така и държането по чл. 68, ал. 1 и 2 от Закона за собствеността. Поради това е налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя й.
4. Кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Залавянето на дееца с вещта прекъсва отнемането й, само когато е извършено преди той да е установил свое фактическо владение.
Когато деецът е извършил действия, насочени към отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, но те не са се оказали налице, а така също и когато вещта не е намерена, деянието следва да се квалифицира като опит за кражба. В тези случаи е налице субективния състав на престъплението, защото е наченато изпълнителното деяние, което обаче не е било довършено поради обстоятелства, независещи от волята на дееца.
Когато обаче деецът е искал да открадне конкретно определена вещ, която обективно не съществува или не се е намирала по това време там, не е извършен опит за кражба. В този случай е налице намерение да се открадне вещта, но не и начало на изпълнително деяние, тъй като липсва предмет на кражбата.
5. Стоки, материали, инструменти и други вещи, които са дадени на служители или на работници да работят с тях, но които не са им конкретно поверени, не се намират във владение на тези лица. Това имущество е поверено за пазене и управление на съответни длъжностни лица, които са материално отговорни за същото. Затова, когато служители или работници вземат такива вещи с намерение противозаконно да ги присвоят, извършват кражба, а не присвояване.
6. Превозвачът получава владението на превозваните вещи по силата на чл. 310 и 311 от Закона за задълженията и договорите, независимо от това дали са му предадени с документ или без такъв. Затова, ако той се разпореди с тях като със свои, деянието му ще следва да се квалифицира като присвояване, респективно обсебване, с оглед на това дали има длъжностно качество.
Когато превозвачът взема от превозваните вещи, които не се намират в негово владение, поради това, че те са придружавани от товародателя или от упълномощеното от него лице, деянието му следва да се квалифицира като кражба.
7. При кражбата маловажността на случая следва да се определи с оглед разпоредбите на чл. 93, т. 9 НК.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай. И обратно, в някои случаи, макар и да не липсват вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед на другите обстоятелства деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което кражбата да представлява маловажен случай.
8. За да се квалифицира кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 1 НК, е необходимо да бъде установено, че вследствие на настъпилото обществено бедствие е създадена обществена обстановка, която създава условия за извършването на кражбата, и че деецът се е възползвал от нея при отнемането на вещите.
Кражбата следва да се квалифицира като извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение и пр. не само когато е извършена докато трае общественото бедствие и след прекратяването му, но и докато е съществувала създадената от него особена обстановка.
Кражбата е квалифицирана по този текст и когато откраднатата вещ се намира в обекти, незасегнати непосредствено от общественото бедствие, но които поради близост с него или поради други обстоятелства са се намирали при обстановката, създадена от бедствието.
Предмет на тази кражба могат да бъдат и вещи, които се намират във владение на лица, заети с извършване на работа, свързана с бедствието.
9. Предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи - на поле, и в населено място и пр.
Имущество, намиращо се на поле, което се охранява от полски пазач, не следва да се счита, че е под постоянен надзор, затова защото тези пазачи не упражняват постоянно и непосредствено наблюдение и охрана на това имущество.
10. Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, когато за извършването й са разрушени, повредени или подкопани здраво направени прегради за охрана на имот или хора. Не е необходимо за преодоляването им да са употребени оръдия или особени усилия.
Здраво направени огради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е квалифицирана по този текст и когато е извършена чрез счупване или преодоляване по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др., независимо от дебелината им.
11. (Изменена с т. 11 на постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на Върховния съд.)
В чл. 195, ал. 1, т. 4 НК са предвидени случаите, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно средство, но го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от престъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него.
За да бъде осъществен вторият състав, необходимо е да се установи, че при влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е било използвано техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата. Техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се оказали годни за отключването на помещението.
Третият състав се прилага, когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др.
12. Кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК може да бъде извършена само от лице, което има длъжностно качество по смисъла на чл. 93., т. 1, б. "а" и "б" от същия кодекс.
За да се квалифицира кражбата по този текст, е необходимо да се установи, че деецът се е възползвал от длъжностното си качество и че то го е улеснило при извършването й.
Не следва да се квалифицира по този текст от закона кражбата, извършена от лица, които заемат служба на материално изпълнение в държавно учреждение, например машинописци, деловодители, огняри, дърводелци, както и лица, които не изпълняват ръководна работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, кооперация или друга обществена организация, защото тези служители или работници не са длъжностни лица по смисъла на закона.
Когато пазач, който само охранява даден район, склад или помещение, в което се намират вещи, вземе от тях с намерение да ги присвои, извършва квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, а не присвояване, тъй като той не упражнява владение върху същите. В случаите обаче, когато са му предадени конкретно определени вещи, той има владението на същите и ако се разпореди с тях като със свои, извършва длъжностно присвояване.
13. При тълкуването и прилагането на текстовете от НК, отнасящи се за кражби, извършени от две или повече лица, предварително заговорили се, кражби на имущество в големи размери, особено големи размери, представляващи особено тежък случай, и относно възстановяването на откраднатата вещ, съдилищата следва да се съобразяват със съответните разрешения, дадени с постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд.
III. Превантивната работа на съдилищата относно тази престъпност е недостатъчна.
Не всички съдилища извършват периодически преценки, анализ и обобщаване на практиката си по делата за кражби. Недостатъчно се организират показни процеси, неефективно се използват съдебните заседания с оглед възпитателното въздействие на наказателния процес. При констатирани нередности в учреждения, предприятия, кооперации и други обществени организации, които създават условия за извършване на кражби, не винаги се сигнализира за отстраняването им. Не се извършва превантивна работа по отношение на осъдените за кражба лица след изтърпяване на наказанието им.
Необходимо е съдилищата да подобрят превантивната си работа и да спазват указанията, дадени с постановление № 3/67 г. на Пленума на Върховния съд.
Публикувано на: 09 Юли 2008, 21:05
няма значение от коя страна съм - затова искам да чуя различни менения по въпроса.................аз знам, че това е процесулано нарушение, въпросът е как да бъде отстранено - с/д мен следва да се повдигне обвинение по ал.3 опит за кражба на чужди движими вещи - пари - стойност 20 лева................,а оттам нататък пътища много........но ми е интересно как смятат другите
