forum.lex.bg

Колеги, тази сутрин бях поразена ,когато чух по телевизията, с цялата условност на журналистическите интерпретации, че убийците на студента от Сливен са обвинени за убийство по непредпазливост .
Тъй като , не се занимавам с наказателно право, та се чудя , аз ли съвсем съм затъпяла или тези нещо ни пасат.
Как , ако пет човека ритат с обувки някой в главата , ще докажат ,че "Деецът не предвиждал настъпването на обществено опасните последици...".
В тази връзка си спомням примера , който доц.Гунева ни даваше за дебилите,ч е могат да са наказателно отговорни за убийство, но не и за кражба, защото собствеността е абстрактно понятие. Е, дсега прокуратурата ,ще доказва ,че студентите , които са убили момчето интелектуално явно не са и дебили.
Извенете за емоционалното излияние, но вече си мисля, кое е докарало гърците дотук/Там пък бил рекуширал куршум, като че ли е най-нормално да гърмят на публични места/.
Много ще съм доволна , ако някой колега ме опровергае!

СГП това можаха да измислят - чл.124 от НК.Най-малко евентуален умисъл от субективна страна, ама те още не са достигнали дотам.

Според мен като профисионалист това е правилната квалификация.Разбира се мнението ми е изградено единствено върху информация от пресата , така че възможно е и да е дълбоко погрешна , но при така изнесената информация е много трудно , да не кажа невъзможно да се подържа умишлено убиство.Едва ли побойниците са действали с умисъл да причинят смърт.Всичко сочи на следната фактическа обстановка , дискотека , употреба на алкохол , някакво дребно спречкване , което е отприщило агресията на извършителите , и последвалия побой.Най-вероятно обаче извършителите са действали при умисъл за нанасяна на средна или тежка телесна повреда , според мен това ще и защитната теза на обвиняемите.Според мен експертизата ще покаже , че смъртта е настъпила вследствие нанесената телесна повреда , причинена от ударите на извършителите.По отношение на крайния резултат(настъпилата смърт) обаче , едва ли ще могат да се изнесат доказателства от прокуратурата и затова квалификацията ще бъде по чл.124 НК.

Определено обвинение при евентуален умисъл шще издържи в съда, с оглед силата, насочеността и интензивността на ударите.Наистина, от практическа страна, границата от субективна страна е много тънка между 124 и 115 при евентуален, но изложеното по случая до момента, че няма да има проблем с доказването.

Колега REVOLUTION, а как ще докаже умисъла за тежка телесна повреда?
Той също не е под подразбиране. Също смятам ,че може да се докаже евентуален умисъл.

Не съм съгласен!Ако бяха използвали някакви средства, тояга , камъни , метален лост и т.н., с оглед на мястото и силата на нанесените удари можеше да се съди за евентуален умисъл , но при побой с ритници и юмруци , много трудно е да си представим , камо ли да се докаже , че извършителите са предвиждали принципно възможността от тяхните удари да последва смъртта на пострадалия и да са останали безразлични към това.Да не говорим , че настъпилото телесно увреждане е дело на няколко извършители , тъй като сами по себе си отделните удари едва ли са могли да причинят първото , а това значи , че ако доказваме умисъл , ще става дума за съучастие при съизвършителство , общност на умисъла и т.н.
Спред мен извършителите са действали с пряк алтернативен умисъл за причиняване на телесна повреда-средна или тежка , за което може да се съди от интензитета на побоя, в съучастие като съизвършители.

Както и на колегите, давам мнение само въз основа на информацията от пресата. Но при многобройни удари с юмруци, крака и/или определени предмети, които удари са насочени към главата или други части от човешкото тяло, при чието тежко засягане е възможно настъпване на смърт (диафрагма, черен дроб, бъбреци, врат и т. н.), би могло да се обоснове извод, че лицата, нанесли ударите, са допускали възможността да настъпи смъртта на пострадалия. Което навежда на мисълта за квалификацията на деянието като извършено при евентуален умисъл.
Въпрос на доказване. Но ако аз бях разследващ или обвинител, бих си "вързал гащите" с обвинение за по-тежкото престъпление.

Също ми се струва, че евентуален умисъл звучи правдоподобно.

Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1983 г.

чл. 115, чл. 124 НК

Когато в представеното съдържание на подсъдимия е било формирано решението да нанесе жесток побой на пострадалия, като е допускал, че вследствие силните удари може да настъпи смъртта на същия, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, налице е евентуален умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
При обективизиране на този престъпен умисъл, съставляващ субективния елемент от състава на извършеното деяние, деецът осъществява престъпление по чл. 115 НК, а не по 124 НК.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Въз основа на събраните доказателства в делото окръжният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият и пострадалият са били приятели. Работили са заедно на частно като строителни работници. Двамата са имали слабост към алкохола.
Няколко дни преди събитието подсъдимият имал в себе си 280 лв. У него се породило подозрение, че сумата е открадната от пострадалия, затова направил оплакване пред органите на народната милиция в такъв смисъл.
На 30.Х.1982 г. подсъдимият и пострадалият били в дома на първия. Почерпили се с алкохол. Подсъдимият запитал пострадалия дали той му е откраднал парите. Получил отрицателен отговор на въпроса си, той започнал да бие с юмруци пострадалия, като ударите били нанасяни предимно в главата. По време на побоя пострадалият признал, че парите са у дома му и обещал да ги върне на следващия ден. Въпреки направеното признание и даденото обещание за връщане на парите подсъдимият не преустановил побоя, а продължил да нанася удари на пострадалия. След поредния удар последният паднал на земята. Разбрал, че същият е починал, подсъдимият го натоварил на желязна количка, с която го закарал до градския парк, където го оставил, след което уведомил органите на МВР, че му е нанесъл побой.
От тази правилно установена фактическа обстановка съдът по същество е направил правилни правни изводи и законосъобразно е квалифицирал извършеното общественоопасно деяние по чл. 115 НК.
Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият е умъртвил пострадалия. Той му е нанесъл множество удари с юмруци, в резултат на които същият е починал. По този юридически факт подсъдимият не е спорил в инстанцията по същество, а не спори и в тази инстанция. Възразява само, че е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост.
Първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че при извършване на деянието подсъдимият е действувал умишлено - с евентуален умисъл. Той е имал съзнание за общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването на същите последици.
Озлобен от липсата на парите му и считайки, че те са откраднати от пострадалия, подсъдимият е започнал да го удря с юмруци, за да получи признание за кражбата. Постигнал този резултат, той не преустановил побоя, а, напротив, вследствие на пияното състояние, в което се е намирал, с ожесточение и настървение продължил да нанася удари на пострадалия, съсредоточавайки същите предимно в областта на главата. Така подсъдимият нанесъл на пострадалия повече от двадесет силни удари, един от които причинил смъртта на същия. Тези действия на подсъдимия обективират престъпния му евентуален умисъл за умъртвяване на пострадалия. В представеното му съдържание е било формирано решението да нанесе жесток побой на пострадалия, като е допускал, че вследствие силните удари може да настъпи и смъртта на същия, но се е съгласявал с настъпването на този възможен резултат, който резултат и обективно е настъпил. Ако подсъдимият е искал само да нанесе побой на пострадалия, той би се задоволил с по-малък брой удари, с по-малка интензивност, като би ограничил същите само в област от тялото му, в която не се намират жизнено важни органи. Нанасяйки обаче голяма част от ударите в областта на главата и шията на пострадалия, където се намират жизнено важни органи, подсъдимият е допускал, че наред с желания резултат - причиняване телесна повреда на пострадалия, може да настъпи и друг по-тежък резултат - умъртвяване на същия, но е продължил да нанася удари, съгласявайки се с настъпването и на този възможен резултат. Горната дейност на подсъдимия съдържа в себе си всички фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 115 НК както от обективна, така и от субективна страна. Като е квалифицирал същата по посочения текст от НК, съдът по същество не е допуснал нарушение на материалния закон, а правилно е приложил посочената материалноправна разпоредба на чл. 115 НК. Доказателствата в делото доказват обвинението срещу подсъдимия по този текст от закона по несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 301, ал. 2 НПК.
Инстанцията по същество е направила обосновано и извода, че дейността на подсъдимия не разкрива наличието на извършено престъпление по чл. 124 НК. Данните в делото не убеждават подсъдимият да е причинил смъртта на пострадалия по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. С оглед естеството и начина на нанасяне ударите, техния брой и областта от тялото на пострадалия, в която същите са нанесени, не може да се счете, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, макар и да е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или че е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесения голям брой тежки удари на пострадалия няма да настъпят предизвиканите от него последици - смъртта на същия. Освен това начинът на нанасяне на побоя и последващите действия на подсъдимия, извършени след настъпването на смъртта на пострадалия, дават основание да се приеме, че подсъдимият изобщо не е мислил да предотврати настъпването на предизвиканите общественоопасни последици. Той не е разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на същите общественоопасни последици. Съгласил се е с настъпването на последиците само за да постигне желания резултат.

А защо не помислим дори и за чл.116, ал.1, т.6 пр. ІІ и ІІІ и ал.11?

Това вече е въпрос на квалификация, и тя е възможна.Въпроса тук беше, че очевидно има доказателства за евентуален от субективна страна, ама СГП пак проспаха казуса.Малко извън темата - скоро от СРП получих информация от колеги, как СГП не поемат нито един случай по 354а, дори и да са иззети 500 дози и машинката за дозиране.Винаги РП им довършват разследването и им го докарват до обвинение и чак тогава титанчетата може и да благоволят да се задействат, ако решат, че е ал.1 или 2/ няма време от изявления/.

На мен ми се струва, че това си е убийство по хулигански подбуди - 116, ал. 1, т. 6 и следва да се квалифицира и наказва по този състав (като се отчита, че за него е необходимо жертвата и извършителя да не се познават). Може на прокуратурата да се струва екзотично и трудно доказуемо, но си има съдебна практика по въпроса.
Това разбира се е само моето мнение.
Искам да напомня и за един друг случай от миналата година, когато 20- и няколко годишен младеж беше застрелян на бул. Стамболийски. Какво се случи, има ли присъда, или както обикновено гаранция ... и всяко чудо за три дни. Много им е къса паметта на всички скърбящи и невиновни институции и медии!

чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, исках да кажа

Да ги бяха обвинили за геноцид, тогава сигурно "обществото" щеше да е спокойно...

Странно ми е как така смело се раздават правни квалификации в тази тема на базата на фактическа обстановка, установена по вестниците

Очевидно квалификацията ще е резултат на конкретни доказателства в конкретното производство, а обществените очаквания не бива да дават отражение, колкото и пожелателно това да звучи. Според мен, трудно, но не невъзможно е да се стигне и до позоваване на практиката, посочена от sunrise. И аз мислех за нея. Но всичко е въпрос на решение на обвинението на база доказателства и "приемливия" риск какво обвинение ще се внесе в съда и дали то ще издържи. Друг е въпросът дали при по-тежката квалификация, ако съдът не я сподели, би се осмелил да осъди по по-лека. Друг е и въпросът, че по чл.124 от НК няма как да се обоснове съучастие, а просто независимо съпричиняване. И за това има практика...
Та, ще видим какво в крайна сметка ще решат...

Очаквай отговор от титаните или мускетарите от СГП, но въпросът за независимото съпричиняване е изключителен в случая. За съжаление не познаваме делото, за да си отговорим, а съдим по инфо от медиите. Поздрави!

Най-после на някой от САП и СГП им светна какви глупости творят до сега и си размързаха мозъка по отношение субективната страна.Върха на сладоледа е АП да ти дава указания, че престъплението, което разследваш е умишлено, а не непредпазливо, защото до сега си спал и не си го разбрал.За какво ли тогава работи наблюдаващият прокурор.Доколкото разбрах, на мярката е участвал младши прокурор.Най-вероятно са пратили детето, да се смеят на него, а и да не се червят началниците, когато съдът види квалификацията на деянието, с което искат МНЗС.А пък, ако и то наблюдава делото до края, нямам думи.

Светнаха се:
"...апелативният прокурор на София Вичо Вичев разпореди проверка на материалите по делото за смъртта на Стоян Балтов. Според него деянието може да бъде квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 НК (убийство извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди). В момента обвиненията към задържаните Вили Георгиев и Александър Данаилов са за убийство по непредпазливост."