Просто в този случай чл.55 е неприложим.Не може да се наложи глоба под заложения в общата част минимум от 100лв.Така че намаляш до минимума от 100лв и това е.
Ето и практика.
РЕШЕНИЕ № 505 ОТ 26.06.1996 Г. ПО Н. Д. № 337/96 Г., II Н. О. НА ВС
ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ИЛИ МНОГОБРОЙНИ СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОПРЕДЕЛИ НАКАЗАНИЕ ГЛОБА ПОД НАЙ-НИСКИЯ МИНИМАЛЕН РАЗМЕР, ПОСОЧЕН В ОБЩАТА ЧАСТ НА НК.
Чл. 47, ал. 1 НК
Чл. 55, ал. 1 и 2 НК
С. районен съд с присъда по н.ч.х. дело е признал подсъдимата С. В. Р. за виновна в това, че:
а) на 8.09.1994 г. се е заканила с престъпление против личността на К. П. П., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание 1л. 144, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 2 и ал. 1 НК я е осъдил да заплати глоба в размер на 250 лв.;
б) по същото време публично е нанесла обида на К. П. П. и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 55, ал. 3, ал. 2 и ал. 1 НК, я е осъдил да заплати глоба в размер на 500 лв.
По реда на чл. 23 НК е определил на подсъдимата С. В. Р. общо наказание глоба в размер на 500 лева.
Предявения граждански иск за причинените в резултат на престъпленията неимуществени вреди е уважил със законните последици, като е осъдил подсъдимата С. В. Р. да заплати на частния тъжител К. П. П. общо самата 2000 лева. В останалата част до размер на 10 000 лв. е отхвърлил иска. С. градски съд с решението си е изменил присъдата, като е увеличил размера на разноските, присъдени на частния тъжител К. П. П. с 1050 лв., а в останалата част жалбата му е оставена без уважение.
Когато наказанието за извършено престъпление е глоба, размерът на същата не може въз основа на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да се определи под най-ниския размер, посочен в чл. 47 НК. Такъв извод следва от съпоставянето на разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 НК. Първата от тях съдържа изискването за индивидуализиране на наказанието в пределите, предвидени от закона за осъщественото престъпление или в пределите, указани в особената част на наказателния кодекс. Отбелязаният израз относно законоустановеността на наказанието е използуван и във втората от тези разпоредби, позволяваща при кумулативната даденост на двете надлежно изброени предпоставки да се наложи по-лека санкция от предвидената в закона. Еднаквостта на изразите е основание да се приеме, че те са с идентично съдържание. Поради това понятието най-нисък предел по чл. 55 НК означава специалният минимум на санкцията в наказателно-правните норми на особената част, а не е равнозначно на най-ниския срок на наказанието по общата част, който срок всъщност представлява само един от признаците, характеризиращи съответния вид санкция. Ето защо чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, даващ възможност за определяне на наказание под най-ниския предел, намира приложение при относително определените санкции, които са с установен специален минимум. В останалите случаи при многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства предвиденото наказание може единствено да се замени с друго по начина, указан в ал. 2 на чл. 55 НК.
Санкцията за престъплението по чл. 144, ал. 1 НК не е със специално установен минимум. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест месеца или глоба до пет хиляди лева. Поради това не е имало възможност да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Не е съществувала възможност да се приложи и чл. 55, ал. 2 НК, тъй като глобата която е най-лекото предвидено от чл. 144, ал. 1 НК наказание, не може да се заменява с друг вид наказание при условията на тази разпоредба. Поради това при съобразените и преценени от съда смекчаващи обстоятелства, санкцията е следвало да се определи съгласно чл. 54, ал. 2, пр. 1 НК и като се определи по реда на цитираната разпоредба е трябвало да се наложи наказание глоба 500 лева.
Допуснатото нарушение е особено съществено по чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 НПК. Затова влезлите в сила присъда и решение следва да се изменят по реда на надзора, като размера на глобата, представляваща наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 1 НК да се увеличи при условията на чл. 54 НК на 500 лв., и за двете престъпления - по чл. 144, ал. 1 НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 НК по реда на чл. 23 се определи общо наказание 500 лева глоба. В такъв смисъл молбата е основателна и трябва да се уважи.