forum.lex.bg

"Районна прокуратура в Хасково образува наказателно производство срещу астролога Емил Лещански заради паниката, която създаде в града с прогнозите си за разрушително земетресение по Великден

Припомняме, вчера стана ясно, че в Хасково се събира инициативен комитет, който да даде астролога на съд.

Прокуратурата се е сезирала след сигнал на областния управител Райна Йовчева, съобщи БиТиВи. Обвинението срещу астролога е по член 326 от Наказателния кодекс, който най-общо засяга разпространението на невярна информация.

В същото време автобусните предприемачи от Хасково също се заканиха да съдят Лещански, заради стотици анулирани билети в нощта преди празниците.

След прогнозите, дадени от Лещански, много хора напуснаха домовете си и прекараха празниците на палатки."

Източник: news.bg

Такова наказателно производство само в Хасково могат да образуват.
Има няколко решения на ВКС с докладчик Елена Авдева във връзка с обвинение за престъплението закана, които биха могли да подпомогнат защитата на злощастния астролог дори във връзка с обвинението по чл.326 от НК :
"Решение № 853 от 5.01.2005 г. на ВКС по н.о.х.д. № 459/2003 г., II н. о., докладчик съдията Елена Авдева
сп. Адвокатски преглед, бр. 2-3/2005 г., стр. 56
чл. 269, ал. 1 НК

чл. 144, ал. З НК

Клетвите и прокобите са негодно средство за заплашване, тъй като не могат да се свържат с причинно-следствен процес, годен да увреди лицето, към което са отправени. Заплашването като елемент от престъпния състав във всички случаи трябва да бъде част от реалността, т. е. да принадлежи на познаваемите процеси и явления.
------------------------

Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Н. Н. против решението от 25.03.2004 г., постановено от В. окръжен съд по в. н. о. х. д. № 310/2003 г., с което е отменена изцяло присъда от 26.06.2003 г. на Районния съд - гр. В. по н.о.х.д. № 310/2003 г. и подсъдимият Н. Н. е осъден за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.


Сочи се в жалбата, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо.


Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.


Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 350, ал. 1 НПК, установи следното:


Районната прокуратура - гр. В., е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Н. за това, че на 18.12.2001 г. в гр. В. употребил заплашване срещу майор Д. С. - военен прокурор при В. военноокръжна прокуратура, с цел да го принуди в качеството му на орган на властта да пропусне да изпълни задълженията си по служба като наблюдаващ прокурор във връзка с наказателно преследване спрямо подсъдимия.

В. районен съд с присъда от 26.06.2003 г. по н.о.х.д. № 310/2003 г. е признал подсъдимия Н. Н. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
В. окръжен съд с присъда от 25.03.2004 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1680/2003 г., е отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Н. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, и на това основание и съгласно чл. 54 НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Жалбата срещу така постановения въззивен акт е основателна.


Въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. Фактическата обстановка, установена от двете предходни инстанции, е следната.


На 18.12.2001 г. подсъдимият Н. Н. отишъл в Съдебната палата в гр. В., за да установи какво става със следственото дело срещу него. По съвет на военния следовател решил да се срещне с наблюдаващия прокурор - свидетеля Д. С., при когото се намирала преписката. Подсъдимият намерил прокурора, който го разпознал като обвиняем по наблюдаваното следствено дело и го поканил в кабинета си. Н. Н. изразил тревога от продължаващото дело, оплакал се от тежкото си семейно положение, казал, че е невинен, а началниците му подвеждали обвинението. Прокурорът се изнервил, заявил му, че е извършил престъпление и го поканил да напусне кабинета. Тогава подсъдимият казал: "Имай предвид, че всички, които се занимават с мене, в крайна сметка умират." Свидетелят Д. С. попитал какво означава това, на което подсъдимият отговорил, че имал началник, К. С., който навремето му правел служебни проверки, но умрял, след което допълнил: "Ако искаш и с теб да се случи същото, продължавай да се занимаваш с мене." Малко по-късно било проверено от прокуратурата, че споменатият началник е починал от тежко заболяване.


При така установените факти заключението на въззивния съд, че деянието на подсъдимия съответства на обективните и субективните признаци на състава на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК противоречи на материалния закон.


Изпълнителното деяние по чл. 269, ал. 1 НК се изразява в употреба на принуда под формата на сила или заплашване с противозаконна цел - орган на властта да извърши или да пропусне да извърши нещо по служба. В конкретния случай обвинението е за използване на заплашване чрез думи, т. е. за вербално психическо въздействие върху обекта на престъплението, което да застрашава правнозащитимата му сфера. Отправените от подсъдимия към свидетеля Д. С. реплики не са преценени от окръжния съд в тази светлина, като са натоварени със застрашителен потенциал, какъвто обективно не съдържат. Подсъдимият е заявил, че "който се занимава" с него в крайна сметка умира, че това се е случило на бивш началник и ще се случи на св. Д. С., "ако продължи да се занимава с него". Внимателният анализ на тези изречения показва, че подсъдимият не е отправил никаква реална заплаха към свидетеля Д. С., а се е позовал на събития, които само в неговите представи са паранормално свързани (тежката болест и смъртта на началника със служебните проверки, които е извършвал). Липсват каквито и да било логични и рационални основания тези изречения да се преценяват като фактор, който застрашава здравето или живота на свидетеля Д. С. Правилно те са отнесени от първата инстанция към категорията на клетвите и прокобите. Последните обаче са негодно средство за заплашване, тъй като не могат да се свържат с причинно-следствен процес, годен да увреди лицето, към което са отправени. Ако дори хипотетично се допусне, че в думите на подсъдимия се е съдържала реална заплаха, то тогава, предвид съдържанието им, вещаещо смърт, те би трябвало да се преценяват на плоскостта на престъпление по чл. 144, ал. З НК. Подобно обвинение законосъобразно не е повдигано поради очевидната му фактическа необвързаност с обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Прочее въззивният съд, правейки разграничение между престъплението по чл. 269, ал. 1 НК и това по чл. 144, ал. З НК, правилно е заключил, че няма данни деянието на подсъдимия да е съставомерно като закана с убийство, но незаконосъобразно е отбелязал, че разграничителната линия между двата състава включва и "реалността на заплахата". Очевидно това е израз на неправилното разбиране, че обективната страна на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК допуска и заплаха, която не е "реална". Тези разсъждения не могат да бъдат споделени. Заплашването като елемент от престъпния състав във всички случаи трябва да бъде част от реалността, т. е. да принадлежи на познаваемите процеси и явления. Въззивният съд е заявил в мотивите си, че подсъдимият е отправил конкретни заплахи към свидетеля Д. С., разбрани по следния начин: , длъжностно лице ще умре, ако изпълнява задълженията си като наблюдаващ прокурор". Съдът не е посочил каква е логичната и причинно-следствената връзка между двете твърдения, обвързани по този начин в думите на подсъдимия, а и би бил затруднен да го стори, тъй като такава няма. След като по категоричен начин е изключена заканата с убийство, то заявлението, че някой ще умре, не съдържа реална заплаха, щом този неизбежен за всеки човешки живот факт не се свързва с процеси, активирани или намиращи се под контрола на заплашващия. В заключение, изречените от подсъдимия към свидетеля Д. С. думи не са годни да формират заплашване по смисъла на чл. 269, ал. 1 НК.


Незаконосъобразно втората инстанция е счела, че е налице и специалната цел по чл. 269, ал. 1 НК, конкретизирана като принуда на орган на властта да не изпълни задълженията си по служба по следственото дело срещу подсъдимия. Описаната по-горе фактическа обстановка показва, че репликите на подсъдимия, инкриминирани като заплашване, са отправени в края на разговора му с прокурора, в който подсъдимият Н. Н. упорито е твърдял, че е невинен. Те са последвали твърдата позиция на свидетеля Д. С., че Н. Н. е извършил престъпление и поканата да напусне кабинета. Няма основание да се счете, че с тях подсъдимият е целял да принуди прокурора да пропусне нещо по служба. След като използвал всичките си аргументи в подкрепа на твърдяната си невинност (подробно проследени от въззивния съд в мотивите относно "възходящата градация" на проведения разговор) и срещнал категоричен отпор, подсъдимият отреагирал с цитираните вече думи, които съдържат емоционални елементи на самозащита и отмъстителност, но са твърде далеч от противозаконната цел на чл. 269, ал. 1 НК. Като субективен елемент от състава на престъплението специалната цел е установили от фактическите констатации по делото, а те не доказват, че в представите на подсъдимия отправените инкриминирани реплики са насочени към противозаконно прекратяване на воденото срещу него следствено дело.


Изложеното дотук води до извода, че деянието, извършено от подсъдимия, не може да се квалифицира като престъпление по чл. 269, ал. 1 НК . Приемайки обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и при наличие на основанието по чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК подсъдимият - да бъде оправдан."

Не е за закана с престъпление (земетресението не е престъпление и не се извършва от Лещански ), а, доколкото разбрах, по 326. К.Павлова още в другата тема отпреди Великден го предложи като що-годе единствено подходящия състав.
Само дето няма да излезе умисълът според мен, да не говорим, че и от обективна страна може да се спори (все пак човекът ясно е казал откъде му е "информацията" за "сигнала"), и въобще - нИ мога да разбера що полудяха така всички, имам предвид и хасковци, и още повече прокуратурата.

Иначе на едно място цитираха чл. 108а (явно е той) по следния начин:

В Наказателния кодекс има член, според който с цел да създаде смут и страх в населението, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, установи проверка на Дир.бг.

portokal написа:Не е за закана с престъпление (земетресението не е престъпление и не се извършва от Лещански ), а, доколкото разбрах, по 326.

Естествено, че не е закана. Друга е идеята, изложена по-горе, а именно за годността (в случая негодността) на някои неща, за да имаме съставомерно деяние

ОК, не съм те разбрала (по навик ).

Тъкмо се дивях и аз преди малко на квалификацията - как ще доказват умисъл - трябва да съзнава, че информацията е невярна. При това човекът не е предавал нито неверни повиквания, нито знаци - термините са специфични и характерни за начина, по който се обявява тревога и т.н.
Не съм слушала изявления на злощастния пророк, но едва ли ги е увещавал да се евакуират. Освен това едва ли се е позовавал на научни източници или данни - вероятно няма човек в Хасково или региона, който да не е наясно с "източника" му на информация.
Такива прокоби впрочем се появяват непрекъснато за едни или други събития, но не знам на някой от "свеждащите" да е повдигнато обвинение, още по-малко - да е осъден.
Чисто безсилие - държавата трябва да се замисли защо нейните поданици така истерично възприемат подобни информации и дали други обстоятелства не са ги докарали дотам, вместо да се чуди на кого и как да повдигне смехотворно обвинение.
За 108а пък не ми се мисли - ще се доказва и престъплението по чл.326,а по 108 целта. Много ще им дойде.

С обвиненията трудно ще имат успех, аз в другата тема предложих най-удачния вариант.Човека каза че е готов да го бесят ако греши.Очевадно е че си вярва и се нуждае от стационарно лечение.Щом е готов да даде живота си за подобни налудни идеи има голяма вероятност да отнеме друг живот за да предотврати някаква друга заплаха.Тук против майката природа беше безсилен , но ако заплахата идва от човек, може да действа не само с предупреждения към евентуалните жертви.За настаняване е, вече ги разпознавам тези още като ги видя .

plamena26 написа:С обвиненията трудно ще имат успех, аз в другата тема предложих най-удачния вариант.Човека каза че е готов да го бесят ако греши.Очевадно е че си вярва и се нуждае от стационарно лечение.Щом е готов да даде живота си за подобни налудни идеи има голяма вероятност да отнеме друг живот за да предотврати някаква друга заплаха.Тук против майката природа беше безсилен , но ако заплахата идва от човек, може да действа не само с предупреждения към евентуалните жертви.За настаняване е, вече ги разпознавам тези още като ги видя .

Недей така Много хора вярват в слизането на Благодатния Огън. Това не означава, че един невярващ съдия (или дори вярващ, но не и конкретно в слизането на Благодатния Огън) трябва да праща паството да се лекува.
Но да не се отклоняваме.

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
-----------------------------------------------------

1.Не виждам къде се изисква задължително умисъл
2.Не се изисква и "реална" заплаха като в чл.144 (там също не се изисква реална заплаха, а се казва "би могло да възбуди основателен страх "). Ако по радиото кажа, че има бомба, а бомба няма, реална заплаха няма но всявам основателен страх. При това чл.326 е към "ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ", не виждам база за сравнение със заплашвания прокурор с клетви. Друг е въпросът защо един прокурор, че и обикновен гражданин трябва да търпи безнаказано да слуша клетви и дори обикновени обиди просто защото българското общество и съд не приемат още подобни явления реално за престъпления.
Мисля, че Хасково малко е поизпреварило България в случая и няма какво да се срамува да си търси правата в съда. Създаден е смут, умишлено или не, може би дори използвайки простотията на населението в Хасково. Би било прекрасно астрологът който не е бил там да иде за няколко месеца да позасажда дръвчета там и се срещне с хората на които е причинил вреда. Малко да го попсуват и му отправят "нереални" и ненаказуеми заплахи.

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=275445

Прокурата да се самосезира и открие кой направи тази прогноза, та сега цял свят, не само един Хасково, ще трепери 2 години. Но може би трябва да чака да не се сбъдне.

kokoto , ако сте колега, със сигурност ще видите къде се изисква умисъл за това престъпление, дори и да не Ви е материя наказателното право.

kokoto написа:Мисля, че Хасково малко е поизпреварило България в случая и няма какво да се срамува да си търси правата в съда.

Ха ха ха, действително Хасково отдавна е изпреварило ВКС в развитието на правото. Имам лични впечатления от великите хасковски магистрати.
Безспорно няма пречка да осъдите човечеца, та нали при жалба делото ще стигне пак до Хасково - окръжния Ви съд. Само че астрологът няма да сади дръвчета и да скубе тревички по стадиона в Хасково, а ще трябва да заплати глоба.

Това, разбира се, в София няма как да се случи.

София е като България, с хора като останалите, глупаците сме в сходно съотношение спрямо умниците, повече на брой,също така - и страхливците, и безстрашните, верващите и неверниците
Наречете ме пълна неграмотница , но си мисля,че на квалификацията, на шега , на майтап/ вече не -явно има дело/ от обективна страна й няма нищо , но драстично куца субективната страна, както писа Портокал .
Е тревога, бедствието е обективно възможно да се реализира/ в проценти на вероятност не мога да го изчисля , че текстът поне веднъж го прочетох на 326/за разлика от свършека на света, дето никой не го е виждал поне веднъж.....тъй че не е съвсем прокоба, клетва, магия....Земетресения се случват и без предварителна прогноза на сеизмолози , още по -малко на прикрити астролози.Текстът не изисква друго освен "тревожност" на посланието, както и по никакъв начин деецът да е твърдян "реализатор" на предстоящото бедствие.Нито е нужно да е съвсем непосредствено - днес, в 12 часа , ще избухне бомба някъде....Може да е изтичане на радиация/ "Куку" или Каналето беше тогава , с шегата за авария с АЕЦ-а помните ли /, газ , война, земетресение...
Може да не е днес, но стига да е възможно да се случи, да е с бедствен характер...Тука взех сега да се питам кое е възможно да се случи и кое не?
Няма нужда хората да сме източници на бедствието."Тревога" , "бедствие" нуждае ли се от легална дефиниция?Няма ли и прости думи И без решение на ВКС
Тая сеизмологична "прогноза" нали не закрепя общественото спокойствие Или верващите са глупаци , необразовани примитиви и не са част от обществото?Какво е об -щество?
Умисълът е друга работа.Ще стане в един момент човекът да отговаря за верването/ нали по данни отгоре е изчислил времето и мястото /, а за това не може да се наказва.За силата на вярата .Или може?Или само когато си споделя публично верванията?
По природа съм си неверница, обаче ако си забравя половината вещи вкъщи, както обикновено, гледам да не се връщам Тъй че поне у мене въпросът със суеверието, верието и съжителството на двете е объркано решен.
Много ми се ще да е по НК, понеже сигурно съм лично ядосана на всякакви контактьори със звездите, веднъж дваж съм ги виждала в действие/ не ходя по врачки, имах болна от рак приятелка, не доживя до 30, майка й ходеше/...Та ми е ясно какво може да се направи .....с объркани, безпомощни и обезверени хора, които срещнат срещу себе си спекуланти с безпомощност...Дето "изнудват" майки и бащи на онкоболони деца за животоспасяващи маготерапии, че да отделят средства от химиотерапии, за да си плащат - за надежди...А ако спекулацията е публична , манипулацията е публична ... и не всява надежда , а страх- у достатъчно глупавия, че да не бъде безстрашен.
Някакъв ред и хигиена в публичното говорене на тревожни лъжи трябва да се сложи.Поводът може и да е смехотворен.Но не може да се бълва безнаказано страх, страхът е регулатор на човешкото поведение...
Нищо няма да излезе от обвинението Може и Пламена да е по - права.Но предпочитам наказването пред въдворяването като метод за профилактика и хигиена на обществената среда.Изхождам от презумпция за вменяемост на големите

Не, няма нужда хората да са източници на бедствието, другото го казах във връзка със заканата, защото не бях прочела добре колегата.
Обективната страна не знам дали може да се защити не за друго, а защото според мен при фалшивия сигнал (би трябвало да) се изисква сигнализиращият да твърди или да се подразбира, че има информация от някакъв "познаваем", да използвам думата от постинга на eastwest, източник (който просто е недостъпен или незабелязан от адресатите на сигнала). Докато тук Лещански си обявява "източника" - звездите и астрологичните правила - и той е достъпен за всички.
С други думи, мисля, че прогнозите, явно основани на общодостъпни данни и знания (с кавички или без), не са сигнали. Може да не съм права.
Иначе още малко, и сигнал за бедствие ще бъде и всяка по-плашеща прогноза примерно на някой социолог. Свързана например с очакване за скорошни масови въоръжени сблъсъци.

А че хората сме склонни, първо, да се страхуваме от какво ли не, и второ, да вярваме в "непознаваемото" (основателно или не), и особено - когато нямаме данни или надежда от "познаваем" източник, е така.
Почти сигурна съм също, че немалка част от врачките си вярват, че помагат.

ами хубаво , ще го настаним на лечение , ама от психиатрична гледна точка той не е болен.
ако по тия признаци го прогласим за достоен да го лекуваме , значи трябва да лекуваме половината държава-тия с паниките в хасково например са адски тревожни ! а е ясно , че психиатричните болнични заведения са в ремонт , пари няма и в момента са по трима на легло.....
скоро излезе изследване на национално ниво , че всеки пети в бг е с някакви психични проблеми , а като си разколебан отвътре -следваш масовката като модел на поведение и ползваш врачки баячки и гадатели да поглеждат какво има зад оградата.
сун дзъ е рекъл , че не можеш да загубиш битка в която не си влизал-прокуратурата да чете сун дзъ, там има разни съвети , например като си музикант в чуждо село как да питаш къде да пикаш /верния отговор е не срещу вятъра/, и т.н.!

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г.


Чл. 195. (1) Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.

(2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато:


1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;


2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.


(3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане.


(4) Извън случаите по ал. 2, с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението.

Чл. 36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.


(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.


Няколко въпросчета, които може да зададете на разследващия орган и на наблюдаващия прокурор:
Защо се извършва досъдебното производство в район, който НЕ съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото ?
Къде е извършено (довършено) твърдяното престъпление ?
Отчетено ли е обстоятелството, че астрологът заяви, че никога не е посещавал град Хасково ?

kokoto , ако сте колега, със сигурност ще видите къде се изисква умисъл за това престъпление, дори и да не Ви е материя наказателното право.

1.Никъде се съм твърдял че съм Ви колега, дори не съм в БГ и не знам Вие какво работите, предполагам юристка. След като сте седнали на интернет, трябва да знаете, че всеки е анонимен, може да твърди че е който си ще и не е важно кой е, а какво казва. То и при неанонимни срещи това важи все повече в развитите страни, но ние сме си все още доста по-примитивни. Като се изтупа някой българин с въпроса "ти кой си, бе" западнякът онемява и замълчава, а нашенецът го отминава с "ей, много са глупави тези чужденци".

2.Да не намеквате, че законите трябва да се разбират единствоно от юристи, а другите трябва да им плащат за да им ги разясняват? Да не сме в древен Египет та познанието да е привилегия само на жреците? Можехте просто да обясните защо се изисква умисъл точно за това престъпление. Интересно ми е защо Вие лично считате, че е необходим умисъл. Преди години, наше момче учеше право в САЩ и се качи с подарък ножове в самолета, нарушавайки спокойствието на пътниците без умисъл - трябваше да спре учението си и едва се оттърва от друго. Коя практика би била по-добра според Вас, като се има в предвид че и нашата народопсихология е по-различна. Естествено при доказан умисъл е редно наказанието да се утежни, но защо твърдите че е задължителен? Предполагам, при горното подмятане, може да го обясните простичко.

До последния post-нал тук:

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., попр., бр. 29 от 12.04.1968 г., изм., бр. 92 от 28.11.1969 г., изм. и доп., бр. 26 от 30.03.1973 г., доп., бр. 27 от 3.04.1973 г., изм., бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г., изм. и доп., бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 3 от 11.01.1977 г., доп., бр. 54 от 11.07.1978 г., бр. 89 от 9.11.1979 г., изм. и доп., бр. 28 от 9.04.1982 г., в сила от 1.07.1982 г., попр., бр. 31 от 20.04.1982 г., доп., бр. 44 от 5.06.1984 г., изм. и доп., бр. 41 от 28.05.1985 г., доп., бр. 79 от 11.10.1985 г., попр., бр. 80 от 15.10.1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18.11.1986 г., попр., бр. 90 от 21.11.1986 г., изм., бр. 37 от 16.05.1989 г., в сила от 16.05.1989 г., бр. 91 от 24.11.1989 г., в сила от 24.11.1989 г., бр. 99 от 22.12.1989 г., в сила от 22.12.1989 г., доп., бр. 10 от 2.02.1990 г., изм., бр. 31 от 17.04.1990 г., изм. и доп., бр. 81 от 9.10.1990 г., в сила от 9.10.1990 г., бр. 1 от 4.01.1991 г., бр. 86 от 18.10.1991 г., попр., бр. 90 от 1.11.1991 г., изм., бр. 105 от 19.12.1991 г., доп., бр. 54 от 3.07.1992 г., в сила от 3.07.1992 г., изм. и доп., бр. 10 от 5.02.1993 г., бр. 50 от 1.06.1995 г.; Решение № 19 от 12.10.1995 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 97 от 3.11.1995 г.; доп., бр. 102 от 21.11.1995 г., в сила от 21.01.1996 г., изм. и доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., бр. 62 от 5.08.1997 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г.; Решение № 19 от 21.11.1997 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 120 от 16.12.1997 г.; доп., бр. 83 от 21.07.1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 24.07.1998 г., доп., бр. 132 от 10.11.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., бр. 7 от 26.01.1999 г., изм., бр. 51 от 4.06.1999 г., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 21 от 17.03.2000 г., бр. 51 от 23.06.2000 г.; Решение № 14 от 23.11.2000 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 98 от 1.12.2000 г.; доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 101 от 23.11.2001 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 92 от 27.09.2002 г., бр. 26 от 30.03.2004 г., бр. 103 от 23.11.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 24 от 22.03.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 38 от 11.05.2007 г., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г., изм., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., в сила от 23.10.2007 г., изм., бр. 89 от 6.11.2007 г., доп., бр. 94 от 16.11.2007 г., изм. и доп., бр. 19 от 22.02.2008 г., изм., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.


(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.


(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.


(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Виж също стр.257 долу от учебника на Стойнов по Наказателно право, за да се ограмотиш малко по материя, която несъмнено не представлява информация предназначена за някакво тайно общество.
Форумът не е само за юристи, но се предполага, че тук няма да си изясняваме основни понятия от областта на наказателното право.
Разбира се, имаш си правото на мнение и възможността да post-ваш, но оплакванията ти очевидно са абсолютно неоснователни.

kpavlova написа:.....тъй че не е съвсем прокоба, клетва, магия....

прокоба
- предвещание, знамение, личба, поличба, предзнаменование, предсказание|зла съдба

източник: http://www.terminological.net/alpha/36093.html

Баш прокоба си е

Нямаме обективна страна.

Защитата на астролога може също да помисли и по въпроса, каква е действителната воля на законодателя относно чл.326 от НК - "дали като "злополука" и "тревога" следва да се разбират и бъдещи събития, или само такива, за които деецът твърди в повикването (и т.н.), че са се осъществили към момента на повикването (и т.н.)?"
Някои веднага биха опонирали, че при обаждане със сигнал за бомба, която ще избухне след два дни, безспорно има съставомерно деяние. Действително има такова, но тук бомбата вече се твърди, че съществува, а това, че ще избухне по-късно е друг въпрос.
Може да се поспори наистина по този момент.

Доколкото при престъплението закана, споменато по-горе, се касае единствено за бъдещи събития, ВКС е отграничил кои бъдещи са годни за еди-какво си и кои не са.

Да си припомним и съдбата на делото "Куку":

Източник: https://www.bulpress.net/article/1656

Идва ред на правосъдието. По искане на главния прокурор Мартин Гунев почва да се търкаля наказателно дело. Завежда се дело № 1 за 1992 г. Кукувци и главният обвиняем Курумбашев са горди. Дело № 1 за предишната година е било срещу самия Тодор Живков. Като баш обвиняем продуцентът дори си прави нова визитка. Първото гледане е насрочено за 28 януари - деня, в който Курумбашев навършва 25 години. Пред Съдебната палата спира огромен “Линкълн”. От него заедно с Курумбашев излизат Август Попов и Десислав Тодоровски, дегизирани като проститутки. Продуцентът ги снима за спомен. Влади Въргала пък му подарява масивен златен ланец, за да подкупи съдията. Вечерта рожденикът получава за подарък дълга франзела със скрита вътре ножовка.
В касетата, до която ние се добрахме, звучи горчивото признание на Курумбашев, че макар отвън процесът да изглежда маскарад, на него и близките съвсем не им е било весело. Прокурорът по делото (от записа личи, че Курумбашев не може да се сети за името му, но знае, че същият вече се е издигнал във Върховната прокуратура, б.р.) иска наказания по член от Наказателния кодекс за тероризъм. Симпатизантът на кукувци Петър Дертлиев от алтернативното СДС с тире пък лично моли и маститият адвокат Петър Корнажев става адвокат на Курумбашев.
Делото обаче се точи три години. Междувременно Корнажев става министър на правосъдието и се получава парадокс - правосъдният министър защитава хем държавните интереси, хем агресора срещу държавата Курумбашев. Конфликтът на интереси е разрешен, когато Корнажев лично намира нов адвокат на клиента си. Новата защитничка Йорданка Вандова се справя блестящо до края на делото и съдията произнася оправдателни присъди.

Както се казва "Старата песен на нов глас" ...

А музиката не трябва да спира .Аз полудетски спомен имам от това предаване

Новата защитничка Йорданка Вандова се справя блестящо

В това не се съмнявам.
Добре, де ..предавам се...Ама трябва да има текст - който внушава тревоги на народа, довежда го до умопомрачение, стрес, евакуация, палаткови лагери..спане на открито/ в неподходящи сезони и на неподходящи места /..орг.посещения при психотевапевти...безредици ..Абе, който разстройва народа с неасълни вопли- да се наказва , някак си За бога

Според мен и от обективна, и от субективна страна, обвинението си куца, по-горе съм се мотивирала що годе, да не се повтарям сега.
Дали пък не се мотивирах в другата тема, че старост - не помни