forum.lex.bg

Според колеги, за да има клевета, е задължително пострадалият да не присъства. Иначе можело евентуално да е обида, но не и клевета.
Ясно, че обидата е в присъствието на пострадалия - то си е елемент от състава. Защо обаче клеветата да е винаги в отсъствието му?

Имам предвид следното - Стоян се изтъпанчва пред Петър и още N на брой лица и заявява: "Петре, ти открадна еди-какво си от моята къща и подкупи еди-кой си, за да направи еди-какво си".
Аз мисля, че това е клевета - на Петър му е приписано престъпление, разгласено е пред трети лица, макар че деецът се е обърнал лично към Петър, няма изискване Петър да отсъства, а за обида не става - няма неприлични, неприети, вулгарни и т.н. изрази.
Стоян обаче е признат за виновен за обида. Защото казаното било унизително (ами то всяко приписване на престъпление ще е унизително) за Петър и е казано в негово присъствие.
Как мислите?

Интересни мотиви, но нека погледнем нещата от друг ъгъл.Да кажем че Стоян се окаже прав.Докаже се че Петър е извършил кражба и впоследствие е подкупил длъжностно лице от органите на досъдебното производство.
Какво излиза, ако наистина имаме обида то тогава Стоян няма как да се ползва от привилегията на 147, ал.2 (ако се докажат клеветническите твърдения отговорността отпада).Така че ако тръгнем по логика за обида обричаме много несправедливо Стоян .
Клеветата безспорно изисква до поне едно трето лице да достигнат твърденията на дееца.Според проф. Иван Ненов клеветата може да бъде извършена в обидна форма.В този случаи имаме идеална съвкупност между обида и клевета.Само в тази ситуация има значение присъствието на засегнатия.

Хм, да, наистина, и това също.
По-общо въпросът ми е: съставомерна ли е клеветата в присъствието на пострадалия? Защото аз не виждам никакъв проблем, но други колеги виждат.

Според мен основното е твърдяните обстоятелства да не са истина, за да има клевета. Ето още един вариант - Петър (кандидат за евродепутат), на предизборен митинг на своята партия, казва пред събралите се избиратели, че Стоян (също кандидат за евро депутат), чрез фирмата на брат си е източил от бюджета 1 мил. лв. ДДС. В тълпата обаче случайно присъства и Стоян ( за да проучи платформата на конкуренцията) и чува клеветата. Изборите минават, Петър не е избран, и съответно е привлечен като обвиняем по НЧХД. Тук обаче има една особеност при тежестта на доказване - обвиняемият трябва да докаже, че е невиновен, вместо тъжителят да доказва, че е виновен. Той пак си се счита за невиновен, но дотолкова доколкото успее да докаже това.

Тук само ме притеснява едно друго нещо, необходимо ли е деецът да знае, че лицето отсъства или може само да предполага?

И друго... в чл.146 изрично е записано ,,в негово присъствие''. В чл. 147 няма изрично записано ,,в негово отсъствие''

и още нещо само,
чрез обидата се накърнява честта и достойнството - т.е личното самооценка на пострадалия. Обстоятелствата могат и да са истина и пак да са обидни за него напр. че е дебел, плешив и т.н. А при клеветата се засяга общественото мнение за него - оценката на другите.

РЕШЕНИЕ № 70 ОТ 25.02.2009 Г. ПО Н. Д. № 36/2009 Г., Н. К., І Н. О. НА ВКС

В това решение става въпрос за адвокатка, наклеветена че използва пълномощно на което не е подписа на упълномощителя .Действието се развива в съдебна зала (тоест публично).В крайна сметка клеветника е оправдан, не защото тя е била там, а по други причини.

РЕШЕНИЕ ОТ 15.10.2007 Г. ПО ВНЧХД № 476/2007 Г. НА ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

В това решение също става дума за идеална съвкупност на обида и клевета, но обвинението за клевета и отхвърлено не заради присъствие на засегнатия, а отново по съвсем други причини.

Ако присъствието на засегнатия е пречка за осъщетсвяване състава на клевета това щеше да е трайно изразена практика и много клевети щяха да паднат на това основание.Плюс това ако приемем тази хипотеза означава да толерираме недобросъвестния клеветник да преследва по улиците жертвата си и да вика с пълно гърло по негов адрес клеветническите думи тъй като изречени в негово присъствие няма да са престъпление, а ако го прави тихо-мълком в отсъствие на лицето ще е престъпник.
Ами чисто и просто казано няма никаква логика за съставомерност на клеветата да се изисква отсъствие на жертвата.Това решение трябва да бъде отменено според мен .

Съгласен съм напълно с plamena26.Според мен присъствието на пострадалия няма никакво значение за клеветата , освен при преценка дали няма идеална съвкупност с обида.Достатъчно за клеветата е освен пострадалия(при обсъжданата хипотеза , в която клеветата се изрича в присъствието на пострадалия) да има поне още едно 3л. , което да възприеме позорния факт или преписаното престъпление , за да имаме клевета.

Как смятате, съставомерни ли са клевети публикувани в интернет форум? Има ли практика в това отношение?

За практика не знам, но според мен - да. Същото е като чрез печата "или по друг начин". Този начин си е направо "друг".

Принципно - съгласна съм с колегите, изразили досега мнение, както и с мотивите им, поради което и няма да се повтарям с тях.
Обръщам внимание и на друг един елемент - имало ли е обвинение в тъжбата и за обида?

В тъжбата частният тъжител излага само фактите, не дава квалификация. Приема се, че и да е дал, съдът не е обвързан от нея.
В случая частният тъжител също е определил деянието като обида, квалифицирал го е по чл. 146.

Има връзка и с тази тема.

По въпроса за обидата и клеветата споделям изразеното становище на ВКС в решение № 3692/17.07.2000 г.- по н.д. № 298/2000 г. на ІІ НО, ВКС, а именно, че "за да е налице обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК, казаните унизителни за честта и достойнството на другиго думи или извършването на такива действия, трябва да изхожда директно от дееца. Възпроизвеждането на чутите по адрес на другиго унизителни за честта и достойнството у думи не е обида, а е клевета, независимо дали лицето адресат е присъствувало иле не на разгласяването им".

Вярно, че квалификацията частният тъжител може и да не улучи, но все пак тъжбата трябва да съдържа данни относно деянието - не мога да опиша факти, отговарящи на обида, пък да ме осъдят за клевета - няма посочени такива факти.
Друго би било, ако описанието на фактите съответства на обида, пък частният тъжител е кръстил деянието "клевета" - тогава действително съдът не е обвързан от квалификацията, но считам, че именно в този смисъл следва да се тълкува необвързаността му - иначе отиваме да осъди за престъпление, за което липсва тъжба (ако обстоятелствата, описани в тъжбата не сочат на клевета).
Обвързан е от посочените в тъжбата обстоятелства - ако в описания от теб случай на Петър и Стоян това е действителното посочване на фактите в тъжбата - за мен е трябвало да оправдае, а не да осъжда за престъпление, за което не се сочат обстоятелства.

...считам, че именно в този смисъл следва да се тълкува необвързаността му

Да, разбира се, че в този смисъл се тълкува необвързаността му. Не ми е и минавало през ум за друг.
И да, в тъжбата си Петър пише: Стоян дойде при нас и ми каза: "ти открадна..., подкупи..."; с това - продължава Петър - той много засегна честта и достойнството ми и извърши престъпление по чл. 146, осъдете го по този член.
Та според мен това, което е трябвало да направи първата инстанция, е било да осъди Стоян за клевета, по 147.

П. П. Относно елементи "в присъствието" конкретно за обидата: според ВС 1. "обидата ще бъде присъствена и тогава, когато пострадалият чуе обидните изрази от друго лице, което умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде... когато обидата е обективирана пред лице, на което подсъдимият е заръчал да я предадае дословно на тъжителката, което условие е изпълнено и резултатът е настъпил и 2.

обидното съдържание може да бъде доведено до знанието, освен опосредено от трето лице, още и по телефон, чрез радио, печатни произведения и др. Достатъчно е обидните изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че те да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целено от дееца

Решение № 22/31.01.1995 г. ІІІ Н.О. ВС и още мн.др. все в този дух.
Отклоних се малко, но ведно с предния ми пост, исках да кажа, че не този елемент е критерий.

считам, че именно в този смисъл следва да се тълкува необвързаността му

Портокал, това не беше към теб - просто предположих по даденото описание на обстоятелствата в тъжбата, че съдът в случая твърде широко е тълкувал необвързаността си.
Проблемът е, че тъжителят се е почувствал и обиден - по тази логика обаче, аз ако съм тъжител няма да се старая да описвам подробно фактите за клевета - за десерт достатъчно е да твърдя, че се чувствам и обиден - ако не за клеветата, то за обида със сигурност ще го осъдят.

Не, не - няма връзка с необвързаността. Съдът просто е приел, че тези факти, казаното от Стоян, наистина осъществяват състава на обидата.

съдът в случая твърде широко е тълкувал необвързаността си. - ето на това съм му пропуснала кавичките
Той, тъжителят, може и да не си улучи квалификацията, ама пък съдът я е улучил
Ако не е късно, си е за жалене.