forum.lex.bg

Искам да попитам дали повереникът е страна в съдебната фаза на нак. процес? Защото като може да се обоснове едното твърдение, така може и другото. Например не е страна, защото няма собствени процесуални права, не е вклучен в чл. 253, лицето, което се ползва от услугите му може да се представлява само в процеса. От друга гледна точка полужението му е като това на защитника, а той е страна в процеса. Попитах вече на две места и практикуващи юристи ми казаха: съдия - че е страна, прокурор - че не е. Така че ще съм ви благодарен ако някой може да даде повече яснота и аргументи.

Здравейте,
Ще си позволя да изложа своето мнение по поставения от Вас въпрос, тъи като и аз съм защитник /не Адвокат/ по едно наказателно дело.
Чл.100 от НПК ни казва, че повереникът се упълномощава от частните; обвинител и тъжител, както и от гражданският ищец и гражданският ответник. Отделно от това цитираният от Вас Чл. 253, който се намира в четвърта част от НПК а именно; „СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО” е изричен в това кои са страни по съдебното производство, и по конкретно точка трета от същия.
И тук, отново ще се върна на Чл.100, ал. 3 от НПК съгласно, която повереникът упражнява правата на защитника Чл.91, 92 и 93.
В следствие на горните ми разсъждения стигам до извода (заключението ще е на юристите във форума), че повереника би трябвало да е страна в съдебната фаза на нак. процес.
Ще се радвам ако съм успял да Ви дам някакви насоки, чрез моя скромен размисъл по поставената тема.
Чао!

Колега чл.253 от НПК очертава доста ясно кои са страните в процеса- В наказателното право няма място за тълкуване по-аналогоия.Все пак обяснете за какво иде реч и може да се по разсъждава по проблема. Моето мнение е ,че щом изрично не е посочен повереникът,както е посочено по т.2подсъдимия и адвоката,то повереникът не е страна в процеса. И аз работя съдия,но не съм съгласна с колегата ,който Ви е казал ,че е страна. Ето защо зависи кой съдия Ви гледа делото.

Повереника съобразно разпоредбата на чл.253 от НПК не е страна в съдебното производство,за разлика от отменения чл.252 от НПК,който изрично изброяваше като страна включително и повереника.

Здравейте отново,
„Най мъчното е да признаеш грешките си... всъщност лесно е стига да ги осъзнаеш...”
Та и аз, прочетох темата и набързо написах (в предния си пост) първите съждения, които ми дойдоха на ум. Ама ей на, трябваше да прочета поста на „Nicolaj” за да ми „щракне”...
Да, повереникът, каквито и права да упражнява той си еповереник по смисъла на НПК. И както написах вече - Чл. 253 от НПК е изричен в това, кои могат да бъдат страна в съдебната фаза на нак. процес, а там Повереник не е посочен.
И така... (брей, колколесно човек си променя мнението!!! ...ама като помисли...)
Повереникът не би следвало да е страна в съдебната фаза на нак. процес.
Чудя се обаче защо, законодателя е допуснал това, след като повереникът се ползва с правата на защитника и все пак представлява визирните участници в Чл.253, т.4 да не бъде страна в съдебната фаза на нак. процес?!
От мен чао и Извинявайте!

Благодаря Ви за поясненията бяха ми достатъчни за да се затвърди вече оформилото се у мен мнение. А да Ви обясня все пак за какво става въпрос: сега чета за държавен изпит и уча от ръководството на доц. Манев. И там на някои места повереника е отбелязан като страна, а в други - не. Благодаря ви оюе веднъж!!!

Включвам се със закъснение, но все пак ...
Смятам, че повереникът Е страна в наказателния процес, независимо че не е изрично споменат в чл. 253 от НПК. В тази връзка, не съм съгласен с мнението

Nicolaj написа: В наказателното право няма място за тълкуване по-аналогоия.

Аналогията в наказателния ПРОЦЕС си е допустима и приложима (Ст. Павлов "Наказателен процес" Обща част, фототипно издание 1999 г. с. 57). А в конкретния случай, нейното прилагане е и напълно оправдано, с оглед начина на уредбата на правомощията на повереника. Неговите права са самостоятелно уредени, отдемлно и независимо от правата на лицата, чиито интереси защитава. Той не е само и толкова техен представител, а самостоятелен процесуален субект, който упражнява свои процесуални права в защита на тези (материални и процесуални) такива на частния обвинител (респ. частния тъжител) гражданския ищец и/или гражданския ответник. Нека обърнем внимание и на реда на провеждане на съдебното следствие - при разпит например, след прокурора въпроси задават частният обвинител и неговият повереник, гражданският ищец и неговият повереник, гражданският ответник и неговият повереник и т. н. При съдебните прения редът е, доколкото си спомням, същият. Така че, смятам мнението за повереника като страна в наказателното (съдебното наказателно) производство, за по-добре обосновано, по-издържано и - вярно.

прав е колегата систем
страна е ,как да не е ? в противен случай ще излезе , че прокуратурата така, по инерция повдига обвинения , без да са нарушени нечии права и интереси
и когато го няма пак е страна
щом някого са го захапали процесуално по НпК , значи е влезъл по НК с вратите напред в територията на някой друг субект -държава ,дружество , физическо лице , или поне така твърди прокуратурата. Извратено е да кажеш на пострадалия- " чупката , ти не си страна- не се обаждай!"-няма как законът да е имал подобен развой/тълкувание предвид

Николайчо , баш в наказателното право е пълно с прилагане и тълкуване и позоваване по аналогии , ама то туй друга една тема

Реших и аз да изкажа мнение по въпроса!
Стигнала съм до извода, че в практиката нещата стоят МАЛКО по различно от теорията. И в тази връзка наистина разсъждавайки от гл.т. на теорията, а именно вземайки предвид регламентацията на НПК по отношение правата на защитника и повереника в наказателния процес, както и на функциите им, които упражняват в него лесно се стига до извода, че ДА и повереникът е страна в съдебната фаза на наказателният процес. Да, ама не, от гледна точка на практиката. Тя (практиката) прилага закона, обаче не съвсем по логика, а по текс, така че считам, че на практика, съда или съответно прокурора няма да признаят повереника за страна.
И така не Ви помогнах по темата що се касае до изпит (защото няма да знаете какво да отговорите на така поставения въпрос, или ако отговорите, че не е, защото чл. еди кой си от НПК не го прогласява изрично за такъв, а той е изчерпателен) то поне ще си изясните за себе си въпроса, или поне двете мнения по въпроса.

system написа:Включвам се със закъснение, но все пак ...
Смятам, че повереникът Е страна в наказателния процес, независимо че не е изрично споменат в чл. 253 от НПК. В тази връзка, не съм съгласен с мнението

Nicolaj написа: В наказателното право няма място за тълкуване по-аналогоия.

Аналогията в наказателния ПРОЦЕС си е допустима и приложима (Ст. Павлов "Наказателен процес" Обща част, фототипно издание 1999 г. с. 57). А в конкретния случай, нейното прилагане е и напълно оправдано, с оглед начина на уредбата на правомощията на повереника. Неговите права са самостоятелно уредени, отдемлно и независимо от правата на лицата, чиито интереси защитава. Той не е само и толкова техен представител, а самостоятелен процесуален субект, който упражнява свои процесуални права в защита на тези (материални и процесуални) такива на частния обвинител (респ. частния тъжител) гражданския ищец и/или гражданския ответник. Нека обърнем внимание и на реда на провеждане на съдебното следствие - при разпит например, след прокурора въпроси задават частният обвинител и неговият повереник, гражданският ищец и неговият повереник, гражданският ответник и неговият повереник и т. н. При съдебните прения редът е, доколкото си спомням, същият. Така че, смятам мнението за повереника като страна в наказателното (съдебното наказателно) производство, за по-добре обосновано, по-издържано и - вярно.

Напълно подкрепям.Аз също смятам , че липсата на повереника в нормата , която изброява страните в съдебното производство е законодателен пропуск , който се дължи на чиста техническа грешка.Може да се сочат и още аргументи , но не е нужно , защото си мисля , че написаните от system са напълно достатъчни.

П.П
Не съм съгласен , че аналогия в наказателното право е забранена.Прилагането на наказателните норми "откъм добрата им страна" е допустимо.Добър пример за такова приложение дава проф.Гиргинов в учебника си Нак.право-обща част.

Според проф.Маргарита Чинова повереника не е страна в съд.производство-справка в "Новите положения в досъдебното производство" с автор проф.М.Чинова.

Здравейте,
Добре де!.. Първото ми мнение бе оновано именно на аналогия, второто беше основано на изричността на Закона.
Хубаво. Ама какво става когато при създаването на нормативни документи се допускат „технически” грешки, които могат да се окажат решаващи в дадени ситуации?!
Какъв е редът за оправяне на тези грешки, и кой може да стори това?
От както започнах да се интересувам от Правото забелязах, че цялата нормативна база, която успях да изчета, е пълна с такива „технически” грешки.
Е, те това са въпросите , дето висят над мен като висящо дело за убииство на едър рогат добитък, чрез изнасилване...

REVOLUTION написа: Не съм съгласен , че аналогия в наказателното право е забранена.Прилагането на наказателните норми "откъм добрата им страна" е допустимо.Добър пример за такова приложение дава проф.Гиргинов в учебника си Нак.право-обща част.

Много важно уточнение на REVOLUTION. Аналогията е изключена само за обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност - чл. 46 ал. 3 от ЗНА. Аз бих добавил - и за нейното утежняване. По аргумент на противното, принципно аналогията и в наказателното право също е приложима когато с нея се изключва или смекчава отговорноста.

viki06 написа:Според проф.Маргарита Чинова повереника не е страна в съд.производство-справка в "Новите положения в досъдебното производство" с автор проф.М.Чинова.

Както веднъж се изрази друг професор по друг повод - това съждение веднага извиква въпроса "warum" (не знам дали го изписвам правилно, не владея немски).
Единствено испускането на повереника в текста на чл. 253 от новия НПК все още не обосновава в достатъчна степен такъв извод.

Аз също считам, че липсата на повереникът в нормата, изброяваща страните е технически пропуск.


Чл.318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.

"Гледам, и не вярвам на ушите си"
Смятам горния оксиморон за приложим по някои съждения по темата. Действително, за разлика от ГПК, в НПК няма легално определение на понятието страна в процеса. Но все пак можем да посочим някои общи белези - страните имат право да правят искания от свое собствено име, имат права да обжалват актовете на съда от свое собствено име. Повереника в наказателния процес упражнява правата си , доколкото те произтичат от акта на упълномощаване. Така че каква страна е повереника?

dimist написа:"Гледам, и не вярвам на ушите си"
Смятам горния оксиморон за приложим по някои съждения по темата.

Цитирайте ги и ги опровергайте с аргументи.

Повереника в наказателния процес упражнява правата си , доколкото те произтичат от акта на упълномощаване.

Не е така. Правата на повереника са уредени в НПК (макар и несистематизирано) и произтичат от качеството му на повереник, което той придобива с акта на упълномощаване, а не от самото упълномощаване.

Реших и аз да изкажа моето скромно мнение. Освен чл.253 от НПК, който не посочва повереника като страна, имаме и чл.100 от НПК, който най-общо регламентира фигурата на повереника. Да, там се казва, че за повереника се прилагат и разпоредбите на чл.91, 92 и 93 от НПК - за това кой може да е защитник, съответно повереник, отвод и упълномощаване. Но от това не можем да вадим извод, че положението на повереника е същото като на защитника. В чл.98 и 99 от НПК имаме изброени съвсем конкретни права и задължения на защитника, негови лични права и задължения, много различни от тези на обвиняемия, съответно подсъдимия, т.е. защитникът разполага със собствен кръг от процесуални права и задължения, да осъществява наред с обвиняемия правото му на защита. Докато повереникът няма различни от тези на довереника си права и задължения. Повереникът разполага с техните права и задължения и затова (според мен) НЕ е страна в процеса.

Даниела Доковска беше казала по отношение на защитника, че "Защитникът участва наред с обвиняемия, а обвиняемият се защитава лично наред със защитника".

А конкретно за изпита - мисля, че в Университета все още искат да чуят "не е страна", просто защото така пише в чл.253, някои дори не биха изслушали аргументи в полза на това, че е страна....

Сладури, да вземете да почнете отначало и да си опресните кои са страните и кои са участниците в процеса, че с тези размисли ще вземете да включите и съда в групата на страните, та ще стане страшно. Върви после и обяснявай на клиента- обвиняем, че процесът бил обективен, независим и пр.

е като не е страна какъв го дири у залата и в процеса , по силата на какво му се дава думата , ами и право да обжалва и да дава становища и искания?
остава да е мажоретка и да служи за украса, или там клакьор да държи процеса жегав , или пък може би да подпира тавана да не падне?
що ми се струва, че тука малко се смесват понятията-"повереник" -като представителство процесуално /там разбира се че той упражнява дадените му права , ние се водим не повереници , а адвокати и докато не те вкарат в отбор ягода или отбор черешка- ти си ненает наемник;и докато не те изритат от отбора или не приключи състезанието си си страна, и още как ?!хах , понякога даже мъкнеш процеса по виражите нагоре сам като ти окуцее обвинението , примерно;
и от друга страна понятието "страна " всеки си го тълкува както си ще , обаче за учещите колеги да запомнят-като разкараш съда , вещите лица , свидетелите и секретарката -всичко останало са или страни , или кибици

различаваш ги по това дали в НПК-то пише че може да се обаждат писмено и устно, за разлика от кибиците-ех , жега

Егати спора.
Представителите на страните не са страни. И в наказателния процес, и в гражданския. Нищо, че го дирят някакъв в процеса. Те затова са представители - щото не са страни. Страна е "клиентът", те само действат вместо него от негово име.
Ся, защо защитникът на подсъдимия (само той обаче!) е трябвало да бъде обявен за страна, като го "дири" точно същия - тоя въпрос са го решили по-умни от мен.
Никаква грешка не е, ами си е умишлено, доколкото знам, и не отсега. Защитникът се брои за отделна страна (независимо, че го играе представител), повереникът е само представител и нищо друго. Идеята очевидно е по-добра защита на правата на подсъдимия, макар че като как точно това се гарантира от формалното качество "страна", не ми е ясно, но въпроса са го решили отдавна, както казах, по-умните.

П.П. Не пострадалият, бе, хора! Нали за повереника му се пита дали е страна, отделна от него?
И откъде накъде щяло иначе да излезе, че прокуратурата повдига обвинения по инерция (ми то има и купища престъпления без конкретен пострадал дори), не разбрах, ама нищо.