Присъствие на подсъдимия при обявяване на присъда

[system]

Здравейте, уважаеми колеги ! Обръщам се към Вас с въпрос, чието задаване може да срине въображаемия ми „имидж” пред Вас като юрист . Но ще рискувам, защото наистина се колебая за отговора.
Според Вас задължително ли е присъствието на подсъдимия при постановяване на присъдата ? В съдебно заседание пред първата инстанция – разбира се да, с изключение на случаите по чл. 269 от НПК. Пред въззивната инстанция – не е. Но имам предвид хипотезата, когато е даден ход в негово присъствие, съдебно следствие, съдебни прения, последна сума ... и след последната дума, докато съдът се съвещата, подсъдимият си взема шапката и си тръгва. Или пред въззивната инстанция (където присъствието му не е задължително) съдът приема, че трябва да отмени прискъдата и да постанови нова присъда. Какво правим ?
Може ли присъдата да бъде постановена в негово отсъствие ?
В НПК няма изрична разпоредба за задължителното присъствие на подсъдимия при постановяване на присъдата. Когато обсъждах въпроса с колеги, част от тях приеха, че присъствието при обявяване на присъдата е задължително, защото иначе нямало как да узнае за нея, с което му се нарушавало правото на защита. Други колеги смятат, че узнаването на присъдата, респ. Правото на защита се обезпечава чрез нейната (на присъдата) публичност.
Може би въпросът има връзка с друг въпрос: Е ли е обявяването на присъдата част от съдебното заседание ? Ако изходим от принципа в чл. 259 от НПК за непрекъснатост на съдебното заседание – да, обявяването на присъдата е част от с. з. На този отговор навежда и структурата на глава ХХ в НПК – разделът за постановяване на присъдата е част от тази глава.
И все пак – как мислите вие ?

[kpavlova]

докато съдът се съвещата, подсъдимият си взема шапката и си тръгва

Според мене, колега Систем, подсъдимият има право да чуе присъдата, но не и задължение за това.В този смисъл- не следва да се довежда принудително, за да си чуе присъдата, нито пък да се възобновява съдебното следствие/нали ще мине време/, за да се призове подс./всъщност точно така съм виждала на практика да прави съда- чува подс."виновен" и изхвърчава от залата без да дослуша диспозитива, съд.секретар го гони, обаче двигателната култура им е различна , след което търсене, призоваване, възобновяване на следствието...безсмислено е според мене/.От злоупотреба не може да се черпят права.
Чл.310 казва, че за да се обяви присъдата е нужно тя да се подпише от всички членове на състава.Мисля, че правилата на този етап от стадия съдебно заседание са особени / присъдата е винаги публичен акт примерно/, единствените изисквания на закона са тези.Публичното обявяване е единствената форма за нейната действителност.
Не може да се говори за нарушаване на правото на защита, когато подс.сам се е поставил в невъзможност да чуе присъдата.
Ако е във въззивен стадий- и въззивният съд постановява нова присъда се прилагат правилата за първа инстанция.
Т.е и новата присъда се произнася в открито съдебно заседание веднага, за което страните са били редовно призовани. Задължение / тежест/ на самите страни е да си следят за извършените действия, ако не участват.
В този смисъл съм срещала практика на ВКС/ и в първа, и във възизвна инстнация/, но нямам сили сега в петък вечер , само погледнах от любопитство, понеделник , ако я намеря, ще я пусна.

Е ли е обявяването на присъдата част от съдебното заседание ?

Съдебното производство като фаза на наказателния процес се дели на подготвителни действия за разглеждане на делото в с.з. и с.з. в първа инстанция.С.з. се състои от ...всички знаем от какво, последният етап е постановяване на присъдата.
С присъдата се реализира правото на държавата да осъди дееца. Защитата на обв. в този стадий е приключила като усилие с постановяването на публичния акт, в този стадий той не може да се защитава срещу него, не може да стори друго, освен да чуе.Правото му на защита - като възможност да убеждава този съд в своя защита -приключва с последната му дума.
А с оглед правото му на защита в следващите стадии- въззив и касация, ако вземе , че от хитрост пропусне срока за обжалване - ще се дължи само и единствено на неговото поведение и на нищо друго.
Изобщо всеки акт на държавна воля, с която стадий на процеса приключва, според мен, обв има право да узнае, но не е длъжен

[miriam]

разбирам, system, наистина е доста конфузно подсъдимият да се измъкне дран недодран от залата , и в интерес на истината няколкото подобни случая съдът всеки път полагаше кански усилия да го намери и върне обратно;
моята любимка писала много верни неща , ама...върховното мешере има решения в обратния смисъл ;
със сигурност обявяването на присъдата е част от съдебното заседание , впрочем възможен изход от конфуза и нежеланието на съда да дестабилизира акта си е да отмени определението за даване ход по същество и да насрочи ново заседание /това в случай че героят е щипнал след последна дума и преди произнасяне на присъдата/
ама па....абе четеш и да се информира който ще , в края на краищата ти тва дело повече няма да го гледаш

[RinTimTim]

съд.секретар го гони, обаче двигателната култура им е различна

А и на токчета трудно се тича, предполагам

Подсъдимият в залата трябва да стои в нещо като клетка, която да не му позволява да шава много - много. Това съм го виждал, и то не "по телевизора", в доста по-стари демокрации от нашата и никой не реве, че му се нарушават правата като чисто физически не може да си тръгне, когато му скимне, от заседание, на което присъствието му е задължително.

[REVOLUTION]

Какви ли не образи можеш да срещнеш по наказателните дела! Но по същество , според мен обявяването на присъдата е част от съдебното заседание.Всъщност в теорията , пък и в практиката е прието последния етап на съдебното заседание да се нарича постановяване на присъдата , но няма спор , че обявяването на последната е част от този последен етап.В този ред на мисли , категорично присъствието на подсъдимия в първа инстанция е задължително , с изключение на хипотезата на 269 НПК.
Във възивната инстанция обаче това не е така.Задължително е участието само на прокурора , не и на другите страни-329 НПК.Следователно ако се съсредоточим върху подсъдимия , ако е призован редовно , негово право е да прецени доколко да участва във въззивното съдебно производство.Може изобщо да не се вясне.Може да присъства само за да участва в съдебното следствие и след това да си духне.Няма ограничения.Същото важи и за последния етап - на постановяване на присъдата.След като съдът е предупредил , че се отегля на съвещание и ще обяви решението си след еди колко се време в съдебно заседание , то подсъдимия е уведомен надлежно и ако иска да присъства е трябвало да остане.След като си е тръгнал без уважителна причина , заседанието си продължава без проблеми.Разбира се това е само моето мнение , твърде вероятно е да греша.

П.П System ако не сте обявили присъдата/решението , какво Ви пречи да използвате хипотезата на чл.340ал.2 предл.2.

[kpavlova]

За въззива май се съгласихме, че няма проблем всички май/ Мириам е права, че има решения и в обратния смисъл - че ако се чете нова присъда да трябва уведомяване за нея на страните, които не са присъствали/.
Обратното - да не трябва - решението, което имам предвид за въззив, макар тук да става дума за ЧО/ ГИ, по- принципно е според мен:

РЕШЕНИЕ № 369 ОТ 15.07.2002 Г. ПО Н. Д. № 262/2002 Г., II Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2002 г.
0КОГАТО ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПОСТАНОВЯВА НОВА ПРИСЪДА, ТОЙ НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ ЗА НЕЯ, ТЪЙ КАТО ПРОИЗНАСЯНЕТО Е ПУБЛИЧНО И СТАВА НЕЗАБАВНО СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Чл. 334 НПК
Чл. 337, ал. 3 НПК
Чл. 353, ал. 1 НПК


Докладчик председател на отделение Савка Стоянова

Военноапелативният съд гр. С. с определение от 26.03.2002 г. по ч. н. д. № 27/2002 г. е оставил без уважение молбата на частните обвинители и граждански ищци В. Е. К., В. Т. Ч., В. К. К. и Я. К. П., всички от гр. Д. за възстановяване срока за обжалване на постановената присъда № 208 от 21.11.2001 г. по в. н. о. х. д. № 183/2001 г. на Военноапелативния съд.
Доводите за допуснати нарушения на процесуални правила, неконкретизирани в касационната жалба, са неоснователни.
По повод въззивна жалба на подсъдимия И. Д. Д. апелативният съд е образувал в. н. д. № 183/2001 г., което е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.11.2001 г., за която дата страните са били редовно призовани. Видно от протокола на съдебното заседание гражданските ищци не са се явили и тъй като явяването им не е задължително, съдът правилно е разгледал делото в тяхно отсъствие. След приключване на съдебното следствие и проведено съвещание, същият ден, в открито съдебно заседание в присъствието на явилите се страни съдът е постановил нова присъда, за която посочил, че подлежи на обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок. Последното е в съответствие с предвиденото в чл. 353, ал. 1 НПК, посочващ, че „жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 318, ал. 1“. Правилно в атакуваното определение е прието, че когато въззивният съд постановява нова присъда той няма задължение да уведомява страните за нея. Новата присъда се произнася в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани. Тяхно задължение е когато са преценили, че не желаят лично да участвуват в това заседание да следят за извършените действия, произнесените актове и съответно сроковете за обжалването им. Задължение съдът има да уведомява страните за решението си, когато то се обявява при условията на чл. 337а, ал. 2 НПК. Когато в изпълнение на правомощията си по чл. 334, ал. 1 НПК въззивният съд отменява първоинстанционната присъда и постановява нова присъда се прилагат изискванията на чл. 303, чл. 306 и чл. 353, ал. 1 НПК.
Неоснователно е и твърдението, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 1 НПК ­ „уважителни причини“ за пропускане срока, определен от закона за обжалване. Обстоятелството, че гражданските ищци не са били известени от ангажирания от тях адвокат за резултата не е уважителна причина по смисъла на закона, поради което и правилно въззивният съд е намерил, че не са налице предпоставки за възстановяване на срока на основание чл. 166, ал. 1 НПК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на определението не са допуснати нарушения и същото следва да се остави в сила.

Решението на въвзива може да е в срок, новата присъда -не, постановява се в с.з.Е, няма грижа, въпреки писаното в решението на ВКс да се изпрати съобщение на неприсъствалите редовно призовани страни, че присъда има, но ще е свръхпетититум.
За първата инстанция -
решението, което имам предвид е в Бюлетините на ВКс аз 2008 и както ви е известно, аз не мога да го кача тука, понеже съм добре прикрит компютърен гений Ще кажа номера - БВКС е 3 от 2008, решението е 315-208 на Трето НО.Та там се казва, че ако напусне с.з. подс. в пристъп на безверие в съдебната система в лицето на решаващия съд, която го осъжда,в случая и много правилно, не е пречка да се обяви / дообяви присъдата.
Вън от решението на ВКС, моите аргументи за етапа постановяване на присъдата/ нали всички сме съгласни, че е част от с.з./, освен изчерпването на възможностите за защита в този етап- т.е. няма каква защита да се осъществи при оповестяване на волята на съда/ е това, че присъствието но подс.в с.з. е задължително с оглед на установяване на истината/предвид естеството на обвинението или по разпореждане насъда/.Когато обявява акта си, съдът вече я е постигнал тази истина.Подс. може да чуе истината от устата на председателя на състава, но може и да предпочете да си живее със своята истина
Или в заключение, не е свещено право на подс.да прави на маймуни всички участници в с.з.
Е, не съм съгласна, че и в клетка като маймуна трябва да стои,доколкото още се числи към човешкия вид и обвиняемия, въпреки понякога да се е опитал в миналото да опровергае тая презумпция.Освен, ако не е Ханибал Лектър Или ако не е лице с кратко име, в полза на което се отцепва района на съдебната палата - тогава в бронирана клетка, но за да се опази от всенародната любов. Пък бил той и не обв.

[kremen]

Колеги, задължението за непреъснатост на съдебното заседание задължава първа инстанция да прочете присъдата веднага за да не се намери някой да повлияе на вътрешното убеждение на Съда. Запознаването с присъдата е част от правата на подсъдимият, тъйкато най - накрая се посочва пред кой Съд и в какъв срок може тази присъда да се обжалва. Според мен тук на помощ на Съда идва чл. 266 НПК, тоест ако героят щипне преди Съдията да си е казал думата в името на народа, пак в името на същият народ Съда излиза с разпореждане по силата на което героят се глобява с 500 стотака за смущаване реда в залата, неуважение към институцията Български Съд и прочие. Та като го потърси НАП - ата героят ще узнае каква му е наградата и че е пропуснал срока за обжалване. А може преди НАП да го намерят от ГДИН, защото решението ще си влезе в сила и униформените ще си го дебнат. Все едно - да е стоял докрай! Срокът започва да тече веднага. Срокът за обжалване на разпореждането за глобата - също. Следващият път героят ще стои докато го изгонят от залата.

[system]

Здравейте отново, колеги ! Съжалявам, че мистериозно изчезнах след "блъсването" на темата във форума, но ползвах въздушен нет, а той ... хм ... пусто село, но не е много редовен .

kpavlova написа:
с.з. се състои от ...всички знаем от какво, последният етап е постановяване на присъдата.

miriam написа:
със сигурност обявяването на присъдата е част от съдебното заседание

REVOLUTION написа:
... обявяването на присъдата е част от съдебното заседание

Ако е така (с което и аз съм съгласен), това означава,че (поне в първата инстанция) присъствието на подсъдимия е задължително при обявяването на присъдата по арг. от чл. 269 ал. 1 от НПК ... освен, разбира се, в случаите на ал. 3 от същия член. Впрочем, това беше мнението и на Революшън, съжалявам, че го повтарям, но мисля по-добре като разсъждавам на глас .

REVOLUTION написа:
Във възивната инстанция обаче това не е така.Задължително е участието само на прокурора , не и на другите страни-329 НПК.Следователно ако се съсредоточим върху подсъдимия , ако е призован редовно , негово право е да прецени доколко да участва във въззивното съдебно производство.Може изобщо да не се вясне.Може да присъства само за да участва в съдебното следствие и след това да си духне.Няма ограничения.Същото важи и за последния етап - на постановяване на присъдата.

Всъщност, конкретният проблем, във връзка с който питам, е във въззивно производство. Работата може да отиде на отмяна на присъдата и постановяване на нова (оопс, издадох тайната на съвещанието - дано някой инспектор да не чете това ) а има голяма вероятност поне единият подсъдим (от общо четирима) да не се яви. Възникна спор между нас може ли във въззивното производство да се постанови присъда в негово отсъствие. От вашите мнения и решението, което посочи Павлова, виждам, че може.
Отам тръгнаха принципните ни разсъждения какво би станало, ако в първата инстанция подсъдимият след последната си дума си тръгне и го няма в залата, когато съдът влезе за постановяване на присъдата ...
Би било добре да можеше и в първата инстанция без него

[miriam]

Колега Систем , в края на краищата присъдите са в името на народа. Народът нали знае , че вие сте на работа и заседавате? Подсъдимите имат адресна регистрация-уведомени са. Ако не са-да са си спали по къщите. За който не е -има служебни защитници. Рипате и четете изменението на присъдата и да се оплаква който ще....

[karlson]

Честно да си призная - нямам категорично мнение по въпроса - в смисъл и двете становища са допустими.
Въпреки това клоня към мнението, че присъствието му е задължително - не че знам какво може да се направи, ако изчезне вдън земя (най-малкото защото има непрекъснатост на заседанието, т.е. не може да се гледат други дела от състава докато се "издирва" подсъдимия)
В моята практика имам случай защитник да ми изчезне по време на съвещанието( т.е. да се запие в близката кръчма и да не се върне за присъдата)
Аз реших - срам - не срам, изобщо да не вписвам отсъствието му в протокола (със съгласието на другите защитници, подсъдимите и прокурора), защото не съм сигурна как горният съд ще погледне на подобно отсъствие, а беше дело точило се повече от две години...

[miriam]

е защо не отидохте в кръчмата да му я прочетете , в цял състав....
щеше да го запомни цял живот
и си го глобете една яка глоба за неуважение , разбира се...

[portokal]

И аз като чукчите първо ще пиша, а после ще чета - като че ли обявяването на присъдата е част от заседанието; а подсъдимият със същия успех може да изхвърчи и по време на другата "част" от заседанието.
Вярно е, от друга страна, че задължителното му присъствие по време на "същинското" заседание има и функции, свързани с бъдещото решаване на делото, а при обявяването на присъдата то вече е решено... та може и обратното мнение да е вярно.
Всъщност... щом е чул "виновен", значи е чул същината, повече не му трябва, он си знае нататък. Присъствал е.
Както се вижда, горното е отговор на първото мнение на К.Павлова. Чукчата дочете до края и видя, че не е казал нищо ново. Само "+1".

[system]

Здравейте отново, колеги ! От изложените мнения, за които съм благодарен на всички, оформих (неокончателно) становище, че присъствието на подсъдимия при произнасянето на присъдата в първата инстанция е задължително. Това следва от приетото единодушно от нас, че обявяването на присъдата е част от съдебното заседание. Като същевременно, внезапното излизане на подсъдимия по средата на четенето на присъдата не опорочава действието по нейното обявяване. Когато обаче въззивният съд отменя първоинстанционната присъда и чете нова присъда, присъствието на подсъдимия при нейното прочитане не е задължително. Горното също следва от това, че обявяването на присъдата е част от съдебното заседание, на което обаче пред въззивната инстанция присъствието на подсъдимия не е задължително, съгласно чл. 329 ал. 1 от НПК.
Много благодаря на всички отзовали се. Нека оставим темата отворена, може би ще има и други конструктивни становища.