forum.lex.bg

Един въпрос, който може да е безумен, но... не съм сигурна за отговора.

Определение на първата инстанция от тези по чл. 306, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В чл. 306 изрично си пише, че съдът се произнася в открито заседание.
Това определение се проверява по реда на глава 21, т.е. по реда за въззивна проверка на присъдите.
Въззивният съд, когато пред него се обжалва присъда, се произнася след съвещание в същото заседание, ако чете нова присъда. Нова присъда има винаги, когато се осъжда оправдан или се оправдава осъден. За нея се прилагат на общо основание правилата за присъдите.
Това дотук го знаем всички, дори и аз.
По-конкретно става дума за определение по прилагането на чл. 68, ал. 1 от НК.
Ако въззивният съд реши да отмени определението и да се произнесе в обратния смисъл (привежда в изпълнение, когато І инст. е отказала, или обратното), той в срок ли трябва да се произнесе, или веднага след съвещанието?
Защото взе да ми минава пъклената мисъл, че може и да трябва в открито заседание.
Вярно, това не е въобще присъда, та да говорим за прилагане на правилата за присъдите. Определение си е. А изрична норма, подобна на чл. 306, ал. 2, за въззивното производство също няма.
Само че като вървим по реда на глава 21, не прилагаме ли съответно де що можем, както и доколкото можем?
Според мен - това не. Основанието да четем новата присъда веднага, е свързана само с това, че тя е присъда, а не решение или нещо друго.
Други мнения?

Когато по реда на глава ХХІ се обжалва определение, няма задължение за незабавно произвасяне на въззивния съд, дори при отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново такова.
Незабавното произнасяне на присъда е свързано с (доста осакатения и вече според мен излишен) принцип на непрекъснатост на с. з., който въвежда невъзможност съдът между пренията и присъдата да разглежда друго дело. Права сте, че това правило се отнася само до присъдите, не и до други актове. Така че определението на въззивния съд при обжалване по реда на глава ХХІ следва да се постанови в предвидения в тази глава срок.

Мисля като двама ви .
Определението по чл. 306 е акт, допълващ присъдата.Има същите последици и сила като присъдата.Постановява се при сходни условия - открито с.з., призоваване на осъдения в първа инстанция, определението като присъдата се постановява в открито с.з. По тая причина, както и поради решаваните въпроси/ присъщи на присъдата, но само по НК/ , се обжалват по еднакъв начин/чл.306 т.4 също е присъщ на присъдата- разноски и веществени, но не е въпрос на приложение на материалния закон, на НК/
Когато обаче става дума за правомощията на въззивния съд да постанови нова присъда, контролният акт на въззива върху определение по 306 не е присъда в "тесния смисъл", понеже не решава въпроса за виновност по нов начин – положително, отрицателно, по приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление.Част от присъда е.И предполага вече решен окончателно въпрос за виновност, или възприемане на извод за виновност на първоинстанционната присъда.
Дори въпросите на 306 да са решени с присъдата, пререшаването на който и да било от тях в др. смисъл от въззивния съд, може да доведе до изменение на присъдата, но не е нова присъда по смисъла на НПК.Т.е. без значение дали в определение или присъда е материалзирана волята на съда по 53, 68, 23,25 27 НК, от значение е естеството на решавания въпрос?
Изискванията за непрекъснатост, непосредственост при постановяване на нова въззивна присъда, и според мене се отнасят само за цяла нова присъда в тесния смисъл
Така че + 1

Благодаря и на двамата. Днес изведнъж ми блесна тая налудна мисъл, та пуснах въпроса.