forum.lex.bg

Колеги, моля за становището Ви по следния въпрос:
Извършено е деяние, за което законът предвижда наказание ЛОС до 3 години, без специален минимум, за което считам, че давностният срок за наказателно преследване съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК изтича след навършването на 5 години от довършването му.
Деянието е довършено на 23.04.2004 г., досъдебното производство е от 2005 г., т.е. разследването е започнало по стария НПК и за сроковете за разследване се прилага той.
Интересно обаче, въпреки прилагането на тези срокове по силата на § 4 ПЗР НПК, а не по новия НПК, след тяхното изтичане дали се прилага санкцията по чл.234, ал.7 НПК или не само сроковете по предходните алинеи не се прилагат в този случай, ами целият чл.234? Като чета § 4 - отнася се само до срокове по стария НПК, ако са по-дълги, не и за последиците от неспазването им.
Съдебната практика клони към липса на санкция дори и при драстично неспазване на сроковете по стария НПК, като ги нарича инструктивни. С определението не съм съвсем съгласна, но пък в стария НПК липсва санкция за това.

Освен това, първото привличане като обвиняем е с постановление от 16.06.2009 г.(ако греша датата ще я посоча допълнително, че документът не е пред мен), връчено е при условията на чл.269, ал.3 на служебно назначен защитник.
По-късно лицето се явява лично и с упълномощен защитник - издадено е ново постановление за привличане от дата 26.06.2009 г., връчено същия ден. Какво става с първото привличане в такъв случай ? - излиза да не е нито постановено, нито връчено.
Замислям се, не е ли изтекъл срокът по чл.80 или греша?

Деянието е довършено на 23.04.2004 г., досъдебното производство е от 2005 г., т.е. разследването е започнало по стария НПК и за сроковете за разследване се прилага той.
Интересно обаче, въпреки прилагането на тези срокове по силата на § 4 ПЗР НПК, а не по новия НПК, след тяхното изтичане дали се прилага санкцията по чл.234, ал.7 НПК или не само сроковете по предходните алинеи не се прилагат в този случай, ами целият чл.234? Като чета § 4 - отнася се само до срокове по стария НПК, ако са по-дълги, не и за последиците от неспазването им.

Мисля, че "санкцията " по 234, ал.7 не се прилага за започналите разследвания по стария НПК.Ако сроковете им са напълно изтекли и по стария НПК,като ги е заварил новия, Гл.пр-р би следвало да удължи срока.Срещала съм решение и на ВКс/ понеже и аз търсих такова/ в което такова възражение - за "преклузия" на доказателствата по стари дела не е уважено, като мотивите са точно по параграфа/ много беше накратко/.
Последиците от неспазването на сроковете настъпват само за новите разследвания.

Съдебната практика клони към липса на санкция дори и при драстично неспазване на сроковете по стария НПК, като ги нарича инструктивни. С определението не съм съвсем съгласна, но пък в стария НПК липсва санкция за това.

Да, има си непротиворечива практика, че нарушаването на сроковете не се отразява на док.стойност на материалитепо делата до новия НПК, евентуално могат да се претендират вреди от неразумната продължителност на делото срещу държавата, след узнаването на обвинението обаче.

Освен това, първото привличане като обвиняем е с постановление от 16.06.2009 г.(ако греша датата ще я посоча допълнително, че документът не е пред мен), връчено е при условията на чл.269, ал.3 на служебно назначен защитник.
По-късно лицето се явява лично и с упълномощен защитник - издадено е ново постановление за привличане от дата 26.06.2009 г., връчено същия ден. Какво става с първото привличане в такъв случай ? - излиза да не е нито постановено, нито връчено.
Замислям се, не е ли изтекъл срокът по чл.80 или греша?

Ако съм сметнала правилно
23.04.2004 г - 23.04.2009 г изтича давността за преследване.Щом е до 3 г ,, значи е по точка 4 на чл.80- повече от 1 г е в максимум
Не трябва да е прекъсвана в този срок - не трябва да е привличан в този срок - дори и задочно.Давността се прекъсва с действия по преследване срещу опред.лице за конкр.престъпление, само процесуални действия, не ОИМ.Прекъсва се с повдигането на обвинение, а не от предвявяването му - от тогава има обвиняем - и не зависи от това дали обвинението е предявено лично на лицето.Другото значи прекъсването на давността да зависи от лицето , а е обратно - от действията на държавата зависи.Ако се укрива , би значело да не може да се прекъсне давността въобще и никога .И при задочните производства давността се прекъсва с привличане като обвиняем, макар на лицето никога да не се предяви.
Първото привличане си е факт от действителността, прекъсва давността, АКО не е изтекла, но не е предявено обвинението на лицето- не си е реализирало правото да научи в какво го обвиняват.
Призоваването за разпит като обвиняем също следва да прекъсва давността.
По стария НПк се твърдеше, че и образуването на производство срещу опр. лице- понеже имаше такъв "институт"-лице срещу което е образувано производство- прекъсва давността.Аз мисля, че делото се образува за престъплението и не е действие по преследване на лице.Но е възможно да получиш отговор с такъв аргумент .
Изглежда и задочното привличане и предявяване да е след 5г срок-16.06.2009 .Прекъсва се само неизтекла давност.Ако не е привличан преди 5-те години и не е призоваван да се яви за привл.и разпит като обв., изглежда като изтекла?
Така си мисля, Фани, хубава вечер , успех

Благодаря, за пореден път оценявам неделната ти помощ!
Именно защото си мисля, че е изтекла давността дори и при първото привличане и не знам преди това да е прекъсвана, реших да си сверя мнението.
Има становища и че образуването на ДП срещу конкретно лице прекъсва давността, но аз лично считам, че до привличането и придобиването на качеството "обвиняем" не са извършени действия по наказателно преследване на конкретно лице, които да са релевантни към въпроса за давността.
По въпроса за чл.234, ал.7 НПК изчетох практиката, включително и тази за възможността за търсене на вреди, но си мисля, че § 4 ПЗР има предвид не да изключи прилагането на норми, които са в сила - конкретно ал.7, а да посочи прилагането на по-дългите срокове, но само на сроковете, по стария НПК, не и последиците от неспазването им.
Иначе би се получило заобикаляне на действаща норма, за която няма значение колко дълъг е бил срокът на разследване.

§ 4 ПЗР има предвид не да изключи прилагането на норми, които са в сила - конкретно ал.7, а да посочи прилагането на по-дългите срокове, но само на сроковете, по стария НПК, не и последиците от неспазването им.

Става дума за неспазен срок преди НПК да влезе в сила/тогава имам предвид чл.234, ал.7 не се прилага/, или за срок , който е по стария НПК, преживява във времето, прилага се той заради параграфа, и не е спазен и той ли , след като новия НПК вече е в сила?
Иначе не би следвало с новия НПК да се отнеме док.стойност по дела, чиито срокове вече са изтекли, преди новия НПК още не са спазени, при все че стария проц.закон не е предвиждал такива последици ?

Че като имаме предвид привличане към посочените дати - това си е действие по разследването - предложение първо на чл.234, ал.7, второто предложение визира действието на нормата по отношение на събраните доказателства.
Приемам, че ако срокът за разследване е изтекъл още преди влизането в сила на НПК, естествено чл.234, ал.7 няма да намери приложение, но ако е изтекъл след влизането му в сила, считам, че не може да се изключи. § 4 визира само продължителността на срока - поне според мен.
Отделно изтеклата вече давност.
А какво мислиш по въпроса за образуването на ДП към конкретно лице - е ли действие, прекъсващо давността или само привличането? Има и такава практика (посочена ми от колега, аз не разполагам с нея).
За мен е второто.

Извинявай, в поста ти има становище и по втория ми въпрос - за образуването на ДП и действието му по отножшение на давността, но не знам как съм го пропуснала, сега го прочетох.
Хубава вечер и успешна седмица !

Здравейте, колега fani_i ! Моето мнение е, че с образуването на наказателно производство не се прекъсва давността, независимо че в постановлението за образуване е посочено лицето, "срещу" което се образува. Както обсъждахме в друга тема, в задължителното съдържание на постановлението за образуване не се включва реквизит "срещу кого" е образувано предварителното (сега досъдебното) производство. Така беше според чл. 193 от отменения НПК, така е и в чл. 214 ал. 1 от действащия НПК. Така че посочването "срещу кого" е образувано делото в постановлението за образуване, не превръща това постановление в действие по осъществяване на наказателно преследване. Бързам да допълня, че в нашия район съм, общо взето, изолиран в мнението си.

Има едно старо ТР на ОСНК/96/61 г./, според което и образуването срещу конкретното лице е десйтвие по реализиране на наказателно преследване.Аз съм на мнение, че прекъсва давността, тъй като ДП е образувано от оправомощен орган, който има правомощия да реализира наказателно преследване по конкретен ред, независимо, че не е задължително в съдържанието на акта да се конкретизира лице.

1968 написа:Има едно старо ТР на ОСНК/96/61 г./, според което и образуването срещу конкретното лице е десйтвие по реализиране на наказателно преследване.

Не го знаех. Ако е тълкувателно - тогава няма къде да се бяга. Нормата на чл. 53 ал. 1 от НК (отм.)е формулирана по същия начин, както и на чл. 81 ал. 2 от НК. Така че ТР си е приложимо и сега, независимо че е от повече от 40 години.

И по нова практика има от това т.р.

РЕШЕНИЕ № 46 ОТ 01.04.1985 Г. ПО Н. Д. № 16/1985 Г., I Н. О. НА ВС

ДАВНОСТТА ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 81, АЛ. 2 НК СЕ ПРЕКЪСВА САМО С ДЕЙСТВИЯТА НА НАДЛЕЖНИТЕ ОРГАНИ, С КОИТО ОПРЕДЕЛЕНО ЛИЦЕ СЕ ПРИВЛИЧА В КАЧЕСТВОТО НА ОБВИНЯЕМ ИЛИ СРЕЩУ НЕЩО СЕ ВЪЗБУЖДА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ЗА КОНКРЕТНО ИЗВЪРШЕНО ДЕЯНИЕ.

Въпросът е обаче дали образуването на производство срещу лице е действие по преследване на лицето.Това е лице без никакво проц.качество, което е още по невиновно от презумптативно невинния обвиняем.
Безспорно е действие за преследване на престъплението, но давността се прекъсва за конкретен деец.Ако 5 години го преследваме като свидетел известният преследван?
Давността е срок за реализиране на НО на дееца.Има смисъл, брои се тогава , когато наказателната отговорност се търси.Търси ли се с образуването?
Каква е логиката,матер.правна и процесуална, ако едно дело 5 г виси срещу НИ / и давността е 5 г/ да има пречка за повдигане на обвинение?Явно обективно извършителят е бил установен тогава, след 5 г., за това е стояло срещу НИ.А ако изначално си се води срещу известния извършител, пет години бездействие да бъдат по -оправдани?
Не може да е такъв разума на нормата в наши дни.
В интерес на истината никога не съм виждала уважено възражение в този смисъл - че образуването не прекъсва давността.Но не ми се струва правилно.Що е действие по наказателно преследване на лице?
В началото на деветдесетте КС беше дал дефиниция за Н преследване по повод депутатския имунитет

Изразът "наказателно преследване" е употребен в наказателното и наказателнопроцесуалното право в случаите, когато се предприемат и извършват процесуални действия от надлежните органи за привличане на дадено лице към наказателна отговорност за конкретно деяние, както и в случаите на изключване на тази отговорност.Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началния стадий на наказателното производство. То е самостоятелен стадий и само с неговото образуване за надлежните органи възниква право за извършване на следствени действия - разпити, огледи, обиски и др.

И по ЗОДОВ мчоже да се изведе аргумент - дето държавата не отговаря, ако е образувала производство преди изтичането на давността/ което не е много разумен текст, малко е ранен момента, освен това все си е невиновен/
До тук добре, подкрепя се тезата за образуването.
Обаче новият проц.закон не въздига образуването в действие по преследването на пръв поглед, а чл.220 НПК казва пак по повод на имунитета, но дефиницията е принципна , според мен " не се привлича като обв.лице с имунитет .Наказателното преследване за същото това лице, се възбужда след отпадане на имунитета.."Променил ли се смисъла на понятието преследване срещу лице ?

kpavlova написа: Що е действие по наказателно преследване на лице?

Хубав въпрос ! Преди 15 години Чинова и Доковска (двете заедно) ми забиха този въпрос по наказателен процес. Какво отговорих тогава, вече не помня - мисля, че от момента на привличането като обвиняем, но Доковска поклати глава и каза едно "Нееееее".
Според мен, за да бъде действието по наказателно преследване, следва да е насочено към реализиране на наказателната отговорност на определено лице. Считам, че първите действия по наказателно преследване са: задържане на лицето по чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗМВР; привличане на лицето като обвиняем; задържане по чл. 64 ал. 2 от НПК за довеждането му пред съда. Доколко и кои от извършените след това действия - разпити на свидетели, експертизи, справки за съдимост, декларации за семейно и мат. положение и т. н. са за наказателно предледване, не съм мислил. Всяко действие следва да се преценява конкретно.
Тези мои разсъждения са разбира се без да се съобразяваме с цитираното от 1968 ТР.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 01.11.1961 Г. ПО Н. Д. № 76/1961 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 131, пор. № 39

ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕКЪСВАНЕ ДАВНОСТТА ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Чл. 53 НК (отм.) (*)


Постъпило е предложение от председателя на Върховния съд на Република България за издаване на тълкувателно решение по чл. 53 НК, като се отговори дали давността за наказателно преследване се прекъсва само с постановлението за привличане на обвиняем, респективно акта по чл. 357 НПК или тя може да се прекъсне и преди това с всяко действие, предприето за преследване на определено лице, например постановление за образуване на предварително следствие по факта дали определено лице автор на дадено престъпление.
ОСНК, за да са произнесе по предложението, взе предвид:
Съгласно чл. 53, ал. 1 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи. Становището на Върховния съд, изразено в решение № 28/1959 г., ОСНК, и решение № 675/1957 г. на I н. о., че само привличането в качество на обвиняем и съставянето на акта (при нарушенията) прекъсват давността, като неправилно се изоставя.
Що се отнася до процесуалната проверка и възбуждането на предварително производство само по факта, без да е насочено срещу определено лице, тези действия не са от естество да прекъснат давността.
По тези съображения Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

Давността съгласно чл. 53 НК се прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждането на предварително производство срещу определено лице за конкретно деяние от надлежно оправомощените от закона органи. Към тези действия (за нарушенията) следва да се отнесат съставянето на акта и дознанието, извършено по повод на конкретно деяние от съответните административни органи против заподозряното лице.
------------------
(*) Сега чл. 82, ал. 3 НК

Има резон да се поддържа, че за да започна да преследвам някого със средствата на процеса, поне започнал процес трябва да има, така е разумно.Като образувам дело, не бездействам.А давността изтича заради бездействие.
Обаче сега по НПк няма понятие "лице, срещу което виси производство"
Има също така стара практика/ края на 50-те г/, която казва, че не прекъсват давността действия по разкриване на престъплението, които не са насочени срещу определено лице...като действия по разследване - оглед например...
Тия неща ме смущават общо взето/приемам, че практически другата теза се случва/- че е възможно държавата да бездейства след образуването срещу известно лице в по-голяма степен, отколкото срещу неизвестно , а да твърди прекъсване на давността
В закона на Петканов има дефиниция какво е започнало преследване

1. "Започнало наказателно преследване" е:
а) при предварителното производство - от повдигането на обвинението;
б) при дознанието - след разпита на лицето в качеството му на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване

.
ама явно ще го броим за целева дефиниция, че ако и там по т.р.,ще настане катаклизъм

Благодаря за постването на ТР, kpavlova.
Ако трябва да "подведем" цитирания от Вас текст на Закона Петканов към процедурите по действащия НПК, това означава едно - от привличането на лицето като обвиняем.

Благодаря, колеги! И аз затова имам колебания, като клоня към привличането с оглед сегашния процесуален закон, но очевидно практиката е и в другата посока.
По другия въпрос - за прилагането на чл.234, ал.7 към производства, започнали по стария НПК, но чиито срокове отдавна са изтекли при действието на новия - не успях да открия практика, при която да е приложен, но все си мисля, че § 4 урежда само прилагането на по-дълги срокове (и то не само за разследване), а не и последиците от неспазването им. Поне такава е формулировката.

Наказателното преследване започва с онези действия на разследващия орган, които са насочени към конкретно лице.
Засмях се, защото и на мен Чинова ми постави този въпрос, но на семестриалния преди ен-брой години.
Според нея (а и според мен) верният отговор е - привличане като обвиняем или личен обиск, претърсване и изземване - до тогава наказателно преследване няма...
И оттам - няма прекъсване на давността.

Здравейте отново, колеги, здравейте, fani_i ! Не оспорвам добре обоснованото становище на kpavlova и Вашето относно приложимостта на старите срокове на разследване (по чл. 222 от отменения НПК) и в тази връзка – неприложимостта на санкцията по чл. 234 ал. 7 от действащия НПК. Все пак, предлагам Ви по Вашия казус да опитаме да обосновем приложимостта на сроковете по действащия НПК, а не по отменения.
За улеснение нека започнем с цитирането на текстовете, да не прескачаме по книжките. И така:

НПК (действащ)
...
ПЗР
...
§ 4. Относно сроковете, започнали да текат преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълъг срок.

Следователно, ако в разпоредбите “преди това” е предвиден срок, еднакъв или по-кратък от действащите разпоредби, се прилагат действащите разпоредби.
Нека сега разгледаме и съпоставим чл. 222 ал. 1 и 3от НПК (отм.) и чл. 234 ал. 1-3 от НПК (действащ):

НПК (отм.)
...
Чл. 222 (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предварителното производство трябва да бъде завършено и следственото дело да бъде изпратено на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
...
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г.) По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока по ал. 1 до шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца.

НПК (действащ)
...
Чл. 234 (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
...
(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор или оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.

Какво имаме: двумесечен “базисен” срок и по стария, и по новия НПК; и възможност за продължаването му до 6 месеца или с 4 месеца (което е едно и също – разликата е редакционна). Единствената разлика е в правомощията на главния прокурор за продължаване на срока – в стария НПК то е ограничено до 9 месеца, а в действащия НПК ограничение няма.
Изводът е, че по чл. 222 от отменения НПК не е бил предвиждан по-дълъг срок, отколкото в чл. 234 от действащия НПК. Тогава, по силата на § 4 от ПЗР на действащия НПК, следва да се приложат сроковете по чл. 234 ал. 1 и 3 от действащия НПК.
Сега за разпоредбата на чл. 234 ал. 7 от НПК:

НПК (действащ)
...
Чл. 234 ... (7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

Считам, че тя е приложима като нова процесуална разпоредба, която се прилага и към заварените досъдебни производства. Преходна разпоредба в обратния смисъл (за приложимост на стария ред) няма - § 3 ал. 2 от НПК касае процесуалната компетентност, а не процедурата. Естествено, ако приемем тезата за приложимостта, относно сроковете, на чл. 222 от стария НПК, тогава, дори и приложима, ал. 7 на чл. 234 от действащия НПК практически не би породила последици за висящите досъдебни производства, защото препраща към "новите" текстове. Но ако приемем, че за висящите ДП са приложими “новите” срокове по чл. 234 ал. 1 и 3 от действащия НПК (както аз смятам), тогава последицата на чл. 234 ал. 7 от действащия НПК е в сила за тези производства. И всяко действие по разследването след изтичането на сроковете по чл. 234 ал. 1 и 3 и при липса на продължаване на тези срокове, няма правни последици.
Вие сте, колеги. Ще издържи ли според вас такава "конструкция" ?

karlson написа:Наказателното преследване започва с онези действия на разследващия орган, които са насочени към конкретно лице.
Засмях се, защото и на мен Чинова ми постави този въпрос, но на семестриалния преди ен-брой години.
Според нея (а и според мен) верният отговор е - привличане като обвиняем или личен обиск, претърсване и изземване - до тогава наказателно преследване няма...
И оттам - няма прекъсване на давността.

Е, значи горе-долу съм уцелил резултата

неоснователността на някои от твърденията, като например за приложението на чл. 234, ал. 7 НПК към действия по разследването, започнали при отменения НПК (без то да се свързва и с параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби към действащия НПК);

Това е единственото "становище" на ВКС по въпроса, с което разполагам, Фани, и го изваждам от контекста, защото контекста е съвсем друг, а повече от това изречение няма в мотивите по въпроса.
Явно под срочност по стария НПк се разбира и последиците от просрочието, каквито няма по него/ за доказателствата/.
Какво имам предвид под неприложимост на санкциите по 234, ал.7 за започналите разследвания.
Идеята ми беше, вероятно съм се изразила зле, че събраните вече вън от срок по 222 от стария НПК до новия НПК доказателства не губят доказателствена стойност, с обратна сила.
На делата, чиито срокове за разсл. са напълно изтекли , по стария НПк - единствената възможност е ново удължаване от Главния прокурор, иначе по тези дела не следва и не може да се прави нищо по никой НПК без удължаване
За сроковете на разследване по старите дела, които още текат/ във висящо разследване са, но с неприключил срок/ при влизане в сила на НПК подкрепям Систем-сроковете по новия НПК основните не са по -дълги.Но това е чиста хипотеза, когато делата не са връщани за допълнително разследване по 236, ал.3 отм НПК , понеже тогава вън от срока по 222, е имало и доп.срок за разследване, още два месеца... и така можеше да стане няколко пъти по два месеца, напълно допустимо по стария ред, многократно и допускано на практика.Все е по -дълго от новия НПК, по който, буквално погледнато, няма връщане за доп.разследване, няма друг допълнителен срок, тече един срок/ ако делото не е спирано, прекратявано, възобновявано, влизало в съд/.
Мисля в общи линни следното:
1.Новия НПк не "унищожава" с обратна сила доказателства по неприключили разследвания, когато по тях са извършвани действия вън от срок по действащия им кодекс, а дисциплинира занапред, относим е към предстоящи, но неизвършени още действия по разследване,
2.От тук насетне, трябва удължаване на срока, ако е изтекъл, независимо дали това е станало преди или след влизане в сила на новия НПК, за да се разследва валидно.
С др.думи - да

ако срокът за разследване е изтекъл още преди влизането в сила на НПК, естествено чл.234, ал.7 няма да намери приложение, но ако е изтекъл след влизането му в сила, считам, че не може да се изключи

Или както писал колегата Систем

И всяко действие по разследването след изтичането на сроковете по чл. 234 ал. 1 и 3 и при липса на продължаване на тези срокове, няма правни последици

Само в допълнение - мисля - освен сроковете по чл.234 плюс и сроковете по стария НПК, когато е имало удължаване, доп.разследване, те също са валидно течащи, трябва да е и вън от тях, щом са по -дълги.
Надявам се да ми се е разбрало нещо от цялото мазало
Ако става дума за привличането на обвиняем, то не е действие по разследване обаче.Действия по разследване са способите на доказване, с тях се събират доказателства.Повдигането на обвинение и привличането на обвиняем не е действие за събиране на доказателства.234, ал.7 е относим само към следствени действия и това е указано изр.Повдигането и предявяването на обвинението са проц.действия без следствен характер, не се цели доказване, а са твърдение, подлежащо на доказване.Друг е въпросът, че привличане вън от срок, се следва от разпит на обвиняем, пак вън от срок, които няма док.стойност, понеже той вече е действие по разследването.Но когато е задочно, разпит на обвиняем така и така няма, този проблем не стои?В последствие обаче при присъственото привличане стои.
Провери дали по делото има доказателства, че до 29.04.2006г. във вр. с чл. 222 ал. 3 от НПК / отм. / по-горестоящия прокурор или Главния е продължил срока за разследване и вече след тази дата дали главния прокурор е продължавал сроковете за разследване- никакво удължаване на срока ли няма по делото от 2005 до сега, така си виси, без да е спирано веднъж поради неиздирване на извършителя, примерно ?
П.П. два пъти си преправях писаното , ако някой е направил глупостта и два пъти да ме прочете, поне ще се поучи, че човек преди да пише трябва да чете какъв е въпроса

С удължаването на сроковете положението ми се струва интересно - ако не съм пропуснала нещо, фактите изглеждат така:
По удължаването на срока:
1. Искане до РП за удължаване на срока, датирано на 20.10.2005 г.
До 16.10.2006 г., на която дата е издадено постановление с мнение за спиране, липсва разрешение за удължаване. РП се е произнесла с отказ за спиране поради липса на предпоставките, като е посочила, че е поискала от ГП удължаване с 4 месеца, считано от 22.09.2006 г.
По логиката на тази кореспонденция предполагам, че срокът е веднъж удължаван до тази дата, но документ по делото липсва.
Липсва и произнасяне на ГП за удължаване.
..............
2.ОП удължава срока с 4 месеца, считано от 13.04.2008 г. (това е единственият документ за удължаване на срока по делото). Така удълженият срок е изтекъл на 13.08.2008 г.


По спирането:

1.Първо постановление за спиране: от дата 25.08.2008 г.(изх. № .....от 02.09.2008 г)
На същата дата и с изходящ № пак от 02.09.2008 г. е издадено и Постановление за възобновяване. В същото се определя двумесечен срок за разследване.

2. Второ постановление за спиране: от 13.02.2009 г..
Пак на същата дата - Постановление за възобновяване.
ОДИ и Постановление за принудително довеждане - от 30.04.2009 г.



Следват привличанията и протоколи за разпит на обвиняем - последните от които, извършени на 26.06.2009 г.
След първото привличане и разпит на обвиняем(по реда на чл.269, ал.3 НПК) е предявено и разследването. Както се подразбира, след второто привличане ще имаме и ново предявяване.

Това е, което успях да прегледам за около час по делото (документите не са подредени съвсем хронологично и на първо четене се губи пътечката, та се връщах) - надявам се, че не съм пропуснала документ.
Меко казано съм озадачена.

Така както ги описваш нещата, би трябвало да си пропуснала едно писмо от компетентната окръжна прокуратура за удължаване на двумесечния срок, който е определен след последното възобновяване на делото. На постановленията меродавните дати са тези на изходящите печати.

За дата на привличането трябва да гледаш датата на постановлението за привличане на обвиняем, обикновено горе на първата страница, а не тази на предявяването на постановлението за привличане, обикновено долу на втората. Това са две различни процесуални действия, които могат да се извършват по различно време. Доста съм сигурен, че датата на постановлението за привличане ти е преди изтичането на петгодишната давност, а кога е предявено е друг въпрос. Давността се прекъсва с привличането, а не с предявяването на постановлението за привличане.

Разсъжденията за 234, стария НПК и прочее са излишни. Тука имаш възобновяване на делото през 2009г., което означава нови срокове за разследване. Ако имаш действия по разследване, които са извършени след изтичане на два месеца от последното възобновяване на делото, без двумесечният срок да е бил удължаван, тогава тия действия са ти без правни последици.