forum.lex.bg

Моля за следните съвети и препоръки. Преди 4 години ни се случи голямото нещастие. При раждане нормално доносено дете, го увредиха до степен 4 диагнози и телк 100 %. Всички хора и близки, които са запознати ни насочват към дело. Доста време ни трябваше да се окупитим, но мисля че вече сме готови на тази стъпка. Моля за съвет, има ли шанс едно такова дело в България ? И моля за насоки към кой адвокат да се обърнем за подобно дело. Става въпрос за София. Предварително благодаря

Докато детето е живо имате шанс.Чрез медиите ,един умен адвокат даже ще ви намери.И ще може и хонорара да си вземе от държавната институция по-лесно.

jonima написа:Моля за следните съвети и препоръки. Преди 4 години ни се случи голямото нещастие. При раждане нормално доносено дете, го увредиха до степен 4 диагнози и телк 100 %. Всички хора и близки, които са запознати ни насочват към дело. Доста време ни трябваше да се окупитим, но мисля че вече сме готови на тази стъпка. Моля за съвет, има ли шанс едно такова дело в България ? И моля за насоки към кой адвокат да се обърнем за подобно дело. Става въпрос за София. Предварително благодаря

Адвокат - Да !
Но как стана ? Разхождахте се по улицата, минаха едни доктори, взеха детето и ...... ?

Детенцето е живо . Благодаря за отговора.

jonima написа:Детенцето е живо . Благодаря за отговора.

jonima,

Питате дали имате шанс. Не давате факти. Ако тук се притеснявате, дайте ми ги на ЛС.

Как ли ? Може би ще се наложи да обясня случая в детайли. Детето е първо от първа нормално протекла бременност. Проследявана е всеки месец, като са направени всички изследвания. На самия термин по препоръка на гинеколога, който следеше бременността постътих във вапросното мед. заведение. Приеха ме и след три дена бяп изписана, не родила все още. След преглед казаха че още няма индикации за раждане и да постъпя след седмица. Така и направих. След седмица отново постъпих като, вече се водеше 10 преносване. Бебето беше голямо, това и на външен вид беше очевидно. Постъпвайки и лежейки още три дена без нищо да се случи без прегледи се обърнах към шефката на родилното отделение и казах, че ако въпроса е да си платя ще го направя стига да се обърне внимание и да се предприеме нещо. След това последва преглед разбира се и се установи че има изтичане на околоплодни води. /Първата голяма беля-води до вътреутробна инфекция./ Това се случва вечерта. На сутринта трябваше да се предизвика раждане. Така и стана- аз и друга нейна клиентка на следващата сутрин ни подкараха към родилна зала. На кратко, че станах доста обстоятелствена към обяд имах почти всички индикации за раждане. Поставиха ми епидурална упойка. От тук започва и екшъна. На другата родилка /клиентка/, която беше роднина на неонатоложката се наложи спешно да се направи секцио. В този момент всички тръгнаха към операционната а аз останах сама. В следствие на предозирана упойка съм заспала. Това е най-невороятното, но е факт че се случа. След като се събудих се появи и убийцата - много изнервена, усещаща че положението е зле. Бебето е било заклещено вече в таза и дори и с операция не ставаше. .Трябваше да родя без контракции и без никаква родова дейност. И така ......след неимовени мъки се появи на бял свят. Не изплака . От там спешно бе откарана в детска педиатрия, откъдето имам епикриза. Благодарение на хората там Марина живее. Оказа се чи и аз имам инфекция в следствие на преносването утайката беше 3 цифрено число. Благодарение на силни и скъпи антибиотици съм сред живите.Доста дълго се получи, но това е ....

Имате две възможности.Съдите Майчин дом или която е специализираната болница, по чл.49 от ЗЗД.Те ще си предявяват обратни искове срещу когото трябва, ако намерят за добре/ служителите си/
Можете да сезирате и прокуратурата за непредпазливо причиняване на тежка / ако е такава / телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на занятие представляващо източник на повишена опасност, каквото е лекарското занятие.
И в двата случая Ви трябва и предварително, и в хода на делата, правна помощ –на първо време консултация с адвокат, ведно с него и лекар – специалист, вкл. и по съдебна медицина, изкл.добре е добре и акушер – гинеколог и неонатолог, които за Ваша информация да дадат предварително становище какви са шансовете на делото според данните от епикризата от неонатологията, както и всички последващи епикризи и протоколи на детето/ сигурно е било хоспитализирано, диспансеризирано..., въз основа на мед.документация от ТЕЛК...всичко което имате/.Родова или предродова е травмата и има ли лекарска грешка, най-общо казано.Съдите лекари / болница, която не я и съдят за първи път/ има опит в такива дела/, като по основните факти/ експертните преценки/ ще се произнасят пак лекари- трябва да сте подготвена какво да питате, какво да искате, също от лекари.
Детето може да е с телесна повреда изразяваща се в неспособност да извършва активни движения с крайници, с постоянно разстройство на здравето, опасно за живота....зависи какви са му уврежданията.
Цялата документация я носите на колега, който ще Ви ориентира кой от двата пътя е по-добър,и двата също са възможни, както и в размера на претенцията.По наказателен път искате престъпление да бъде наказано и в конкр.случай.
По ГП път- Ищец е детето в гр.дело, чрез Вас.За гражданското дело дължите държавна такса, всички разноски за експертизи, като носите и доказателствена тежест- ако съдите болницата.Тя отговаря гаранционно-не отговаря, ако докаже , че вредата не се дължи на виновно противоправно поведение на служителите си.Можете да претендирате и директно от причинителя на увреждането, но ми се струва по -сложно.
Жалбата в прокуратурата е безплатна, но трябва прецизно да си формулирате твърденията – фактите/ колега да го направи/, както и обективно, избягвате всякакви формулировки „ убийца”... колкото и да го чувствате- с две думи – искате проверка на случая- като само описвате какво се е случило/ не искате да набеждавате когото и да било – просто трябва да се провери има ли виновен, колко и за какво/- с максимална подробност по часове ,дати, имена, ако ги знаете...Вреди можете да претендирате и в наказателно дело.
Целта / предмета на доказване/ е да се установи дали е налице непредпазливо поведение при медицинските манипулации и погрешно прогнозиране на раждането от страна на лекарския екип, взети ли са данните тесен таз , едър плод, има ли консултация за Цезарово сечение, което да не е назначено .....като вместо това да е предизвикано принудително раждане,... използване на вакуум екстрактор....концентрация на медикамента при упойката, правилно ли е дозирана и т.н..
Трябва да се установи с точност време на хоспитализация, кога сте преведена в предродилна зала, кога и колко сте били под наблюдение, кога са установени контракции, каква лекарствена стимулация е назначена.......кой е консултирал , какво е консултирал....как е протекло самото раждане, как е извлечен плода / ако е извлечен /... изобщо какъв там акушерски прийом е използван... ако още е възможно и изобщо е възможно / по мед.документация/. Сигурно сте подписали протокол за информирано съгласие за извършване на някои екстремни да ги наречем манипулации при раждане...., ако напъните са неефективни има опасност за плода и се налага да бъде изваден спешно....Трябва да се установи дежурният на разположение, консултиращият хабилитиран / ако има такъв/, дежурният шеф екип, екипът...ще се изиска правилника за работа на лекарските екипи...Провеждат се разпити на членовете на екипа, на Вас...назначава се СМЕ която да определи актуалната степен на увреждане...,какво го е причинило, какво е допринесло за причиняването-усложнението при раждането освен несъответствието между таза и плода....дали нормалното раждане е възможно, но рисково.../ все са мед.въпроси, няма как да ги нацеля, не ги разбирам /.Трябва да се изиска цялата болнична документация
И двата пътя са тегави и мъчителни.Но са бял кахър в сравнение с агонията и ужаса за бъдещето, с които живеете.Много време е минало и това не Ви помага, но няма как да Ви е било до обвинения и претенции.Освен това при родовите травми на бебе, вредата става видна с времето и изглежда да става по -голяма с времето-...когато детето не проговаря, прохожда, получава гърчове и т.н.....
Въоръжете се с търпение, вече сте се научили на него, като изхождате и от презумпцията, че гарван гарвану око не вади, ще чуете много пъти, че ви съчувстват, но в нещастието си търсите под вола теле или просто искате пари, но всичкото това - с юридически термини.Де да беше така просто винаги.Силно казано е , че от лошото можете да извлечете добро, но поне, ако има виновен, ще опитате да уравновесите нещата.Вредата сте безсилна да я поправите, но можете да разберете поне – доколкото е възможно- има ли човешка причина за нея.Радвайте се на детето и го обичайте, трябва му сто пъти повече любов.Успех, каквото и да решите, а адвокат ще си намерите, като решите, с питане, но не във форум, не е сериозно.

друга нейна клиентка

Вие сте била пациент.

Моля за съвет, има ли шанс едно такова дело в България ?

Ами иска ми се да кажа, че в България доста неща имат по -малко шансове, но не го казвам.Как ще разберете, ако не опитате?

kpavlova,
Балогодаря много за изчерпателната консултация. Все повече набирам кураж. Сега като препрочетох предишния си пост видях, че не съм дала най- важните факти. А те са, че увреждането е пречинено в следствие на асфикция (задушаване), това пише и в епикризата от педиатриата. Другата диагнозо е енцефалопатия, в следствие от вътреутробната инфекция. Последната е предродова, а асфикцията -родова травма. За секцио, въобще не е ставало въпрос- защото според докторката бебето е малко. А бебето се роди 3700кг и 52 см. В педиатриата лежа 1 месец. След изписването и от там я следяха на всеки две седмици. Установи се увреждането в мозъчето, в следствие от задушаването -недостиг на кислород. На една годишна възраст и поставиха диагнозите Детска церебрална парализа, Епилепсия, Квадрипареза , Микроцефалия. Искам да допълня, че разполагам с епикриза от педиатриата, но за мен епикриза от родилното отделения нямам. Не ми дадоха, казаха след месец. Съпругът ми проверява на няколко пъти , но все отлагаха под някакъв предтекст. И така останахме без такава. Отново благодаря на всички, които се включиха и ми дадоха кураж. Надявам се бъдещото дело да получи повече глсност, дано така се намалят немърливите и нечовешки отношения в болниците.

нека добавя нещо към изчерпателния и прецизен отговор на kpavlova, чието мнение напълно споделям.
Още една възможност - сезирайте съответната Регионална здравноосигурителна каса за извършване на медицинска проверка по конкретния случай (имат право и при поискване мисля, че са длъжни да извършат такава). Общо взето, медицинските инспектори са заядливи и от мухата правят слон (как - нали трябва да кърпят бюджета на РЗОК), но в конкретния случай, ако са допуснати нарушения при оказване на родилната и следродилна помощ, ТЕ ЩЕ ГИ ОТКРИЯТ !!! След това протоколът с техните констатации може да се приобщи към евентуалното гражданско или наказателно производство, което ще се образува, и съдебно-медицинската експертиза, кято ще бъде назначена (и без която няма да мине) ще го вземе предвид.
Този сигнал до РЗОК можете да го подадете сама, като опишете случая (и спазвате препоръките на колегите). Все пак за Ваша по-голяма сигурност, се обърнете към колега адвокат. А при последващо съдебно производство това е просто повече от желателно.
Но наистина, това трябва да го свърши колега адвокат, който ще се ориентира по-добре.

Нека добавя към колекцията и моя несравнимо по-лек случай на увреждане от нашето здравеопазване . Дължи се на грешка не на лекар , а на мед. сестра . Преди два месеца получих мозъчен инсулт /за щастие лек/ и лежах в НО на съответната районна болница 5 дни.Последният ден , преди изписването ми и след последната поставена ми система , помолих сестрата да ми свали абоката , тъй като вече не издържах от болката , която ми причиняваше. Отказа .Същият трябвало да остане на ръката ми до излизането ми от болница, за да имат достъп до вената в случай на шок. Добре, но ръката ми вече бе възпалена и започнала да се подува.Беше събота преди обяд, когато ме изписаха с възпалена и подута дясна ръка. Казаха ми да слагам компрес.В неделя положението се влоши, а в понеделник стана тревожно-възпалението серазрастна значително, отокът също.
Отидох в НО и се оплаках на дежурния лекар. Той тичешком ме заведе в хирургичен кабинет, където на живо/без упойка /ми направиха няколко разрезчета на ръката, за да се облекчи положението.Изпитах ужасна болка, но няма начин- където има гной упойка не лови.Налагало се оперативна намеса под пълна анестезия и затова ме приеха по спешност в ХО.Започна подготовка на документация с цел до два часа да бъда в операционната. При това на въпроса имам ли алергии към упойки и антибиотици естествено си признах , че бе установена такава алергия към 5-6 позиции упойки и антибиотици при предходна операция. Но не разполагах с копие от теста , който ми бе направен , а оригиналът остана в болницата в областния град, където бях оперирана преди 5-6м.Това отложи опер. интервенция в ръката ми и започнаха атака с антибиотици; последва и друга интервенция без упойка и при ужасни болки. Останах осем дни в отделението до пълното ми излекуване. Чух после и за други случаи като моя.След болките , които изживявах у мен се пораждаше желание за възмездие. Други пациенти на ХО също ми казваха-това е работа за съд. Не го направих .Болката отшумя , а и времето лекува. Не мисля, че ще го направя, защото, ако отново ми се случи/инфаркт/ по спешност да попадна в НО на най близката болница .Как бих се чувствала? Вашето мнение?

Проблема с лекарските грешки не е от скоро. Само със споделяне на преживяното нищо не се постига. Вярно е, че делата не са леки, но все пак трябва да се предприемат действия и да се търси парична компенсация за вредите. Прави ми впечатление, че цената на исковете непрекъснато нараства и все повече пострадали водят дела срещу лечебни заведения.

Най -после си получих епикризата от хирургично отделение. Беше ми любопитно да прочета в нея дали ще пише, че ръката ми е подута от абокат.Да , пише го!Това няма как да го отрекаг, защото и до днес белегът върху вената ми си стои. Но това , което са могли да направят в защита на колегите си от НО , също са го направили. Нали народът ни го е казал: "Гарван гарвану око не вади"
Пише в епикризата, че след изписването ми от НО съм получила зачервяване в областта , където е бил абоката . Това зачервяване в къщи съм лекувала сама , вследствие на което ръката ми се е подула. Хайде бе! Аз съм си виновна!
В събота на обяд излязах от НО с вече зачервена и подута ръка. В понеделник вече ме рязаха.Кога от събота на обяд успя да се зачерви, кога го лекувах сама и кога успя да се подуе. Та ми се караха дори в ХО, че не съм отишла по-рано.
Ето как сестрите от НО излизат чисти като вода ненапита. Та нали и дело да заведещ , експертите също са лекари ! На какъв изход да разчиташ? Те вече са го раздали правосъдието-аз съм си виновна.
Те това е които ме дразни най-вече!Не знам мога ли да оспоря верността на епикризата по някакъв начин . преди около седмица я получих и май се разписах

Предлагам ви да напиша статия за авторитетна медия по вашия въпрос. тел. за контакт 0878 467 774, Таня Иванова

За това където те съветват да си потърсиш правата в съда , са напълно прави.
И аз имам такива преживявания с дъщеря ми и в момента водя дело.Дано българските съдии и магистрати осъдят правилно.Просто трябва да се въоражиш с търпения,нерви и време защото много се бавят делата-вече две години до тук.
Имам надеждата че всичко ще свърши скоро.Лошо е че се чакат някои документи които трябва да бъдат издавани от доктори срещу свои колеги доктори.Но все още мисля че има човечност в някои от тях и държат на Хипократовата клетва.
За медии съм си мислил, да се обадя но... Наложи ли се и медии и до Стразбург ще стигна,да знам че нещо съм направил за детето си.
А за детето ако не сте ходили някъде отидете в СБДПЛР ДЦП "СВЕТА СОФИЯ".
Там са добри специалисти и ще могат да ви помогнат до известна степен.
КЪСМЕТ.

В тоя майчин дом големи некадърници работят - щяха да уморят моя приятелка, ама за неин късмет и се размина и на бебето също.
Нека пострадалата напише имената на лекарите от които се оплаква, да видим за едни и същи хора ли говорим.

Хайде и аз да не се спотайвам,за да не стане друга грешка.
Днес преди 17 години се роди дете.То беше определено за 06,06.Роди се 17 дена по рано от уплаха.Превърта се коремната област и през нощта се ражда бебето.
Всичко е нормално раждане,по прегледи и насрочване.В болницата:
Вие сте седалищно с тези мерки!Майката как не умира предварително.При въпроса какво да правим/без собствени телефони по онова време/,тя получава удар.Схваща й се дясното бедро.Акушерка пищи за втората бременност след форцепс.Ражда майката.Умира и ражда.Без връзки,без подкрепа,без секцио,с много малък таз/36 по Корекомските/.Ражда нормално дете телец.Живо и здраво.Оцеляват и двете.Майката не е пила никакви лекарства и при температура от 39 градуса.Подчертавам ,без връзки,роднини или ходатайства.Живи са и са здрави.
Това което написах,дано да е от полза на заинтересованите,за да не останат учудени или да намерят нещо за себе си,което са пропуснали.Пиша всичко това,защото за мен,за някои е едно от най-тежките нормални раждания без секцио в България.Тук обръщаме внимание обаче на недопускане на никакви медикаменти.Майката е била под 30г.Възможно е било или да счупят крачето на бебето или нейния таз.Те се е получило.Раждала е в Тина Киркова ,двама мъже гинеколози са я израждали и шили,и спасили,въпреки недоволството на главния гинеколог с голямата лапа който е бутал детето през корема да тръгне с дупето.Живи са и двете,благодаря на господ и лекарите.Но беше 93г.
Пак съветвам,ако тук намерите нещо подходящо и неподвеждащо за нашия казус,за това споделям.

Съветите на колегите относно събирането на необходимият доказателствен материал са правилни, но за съжаление при този вид казуси и това не е напълно достатъчно. Медийното отразяване също, при това говоря за сериозни ефирни телевизии . Говоря от личен опит по едно такова дело . На практика лекарите за разлика от нас адвокатите (юристите), които всеки се прави но кой по по най и има всевъзможни обиди по адрес на колеги(включително и по моя милост, не че ми пука , който се сме последен се смее най добре), са единни и неделими и винаги се проявява вътрешно гилдийната солидарност. С други думи вещите лица лекари, дават винаги заключение с което на практика оневиняват своя колега(защото знаят че утре може и на тях да се случи). Съдът и прокуратурата нямат друг избор освен да приемат заключението. По тази дела на практика само лекар може да осъди лекар. Стигало се е и до деветорна експертиза ,съотношение двама срещу седем експерти.
Не искам да ви обезкуражавам, но просто предупреждавам за "подводните камъни" , успешен изход може да има само тандем между добър адвокат и добъл лекар вещо лице, и то да имате късмет да има някаква лична неприязън към подсъдимия.
При всички случаи говорим за непредпазливост, просто за умисъл е несериозно да се говори. И точно за непредпазливост, лекарската гилдия е единна и силна ,колега винаги помага на колега, дори и да не бъде помолен, просто се презумира,съдът няма друг анс освен да оправдае подсъдимия лекар. не е така ситуация при правните среди за съжаление.

А някои да познава доктор ( акушер гинеколог) които да се навие за вещо лице за троина експертиза и наи вече да е обективен към проблема( да забрави малко лекарския кодекс-по точно доктор с/у доктор да не се казва нищо лошо ).Защото вече сумати доктори питах и ми отвръщаха че или не се занимават или с/у колега няма да застанат.После чакаите да са обективни троините експертизи да взима правилни решения съда.