forum.lex.bg

Според едно популярно Т.Р.на ВС от 1973г. възможно било и нападение,извършено по непредпазливост.ВС нищо повече не казва по този въпрос,само отбелязва това в една точка,но мисля,че това са важни неща и като си представя някои такива ситуации работата,струва ми се, става много напечена.Мислите ли,че е възможно действително такова нещо и има ли някакви писания по този въпрос?

Стойнов само споменава, че нападението може да се осъществи при всички форми и разновидности на вината, както и при което и да е от обстоятелствата, които я изключват. На практика, ми е трудно да си го представя нападение по непредпазливост, по небрежност примерно в бара някой ми е избил зъба, мога и аз да избия неговия, което ще бъде неизбежна отбрана

Какво има да го мислим, като е измислено с постановление. Макар че аз лично наистина не мога да си представя действие по непредпазливост, което да отговаря на понятието "нападение". Нападението, така звучи самата дума, някак си като да включва воля - или умисъл, или "воля" на невменяем, но воля. Явно нещо изпускам.

Като пример не е зле,само че във вашия случай може би няма да има неизбежна отбрана,поради това,че нападението е приключило.Стойнов ако го питаме сигурно има да мига на парцали,моите уважения иначе.

Стига с тоя Стойнов.
Важното е пострадалия как възприема ситуацията.
Дефинирай нападение.

Точно за това,че има Т.р.,в това може да има проблем.

"Нападение" според същото Т.Р.било всяко общественоопасно деяние(т.е. да отговаря на признаците на чл.10 НК)И тук,като видим чл.10,става ясно колко е сложно всичко.
Относно пострадалия,може би не е най-важно как той възприема ситуацията,щото може да е сгрешил относно нападението и т.н.
Най-обикновен пример: накой кара с превишена скорост,създава някаква хипотетична опасност за ПТП,а возещият се до него,след няколко подканвания да спре или да намали скоростта до позволената,му нанася тел.повреда.
Мнима неизбежна отбрана ли ще е или друго?

svettoslav написа:Като пример не е зле,само че във вашия случай може би няма да има неизбежна отбрана,поради това,че нападението е приключило.Стойнов ако го питаме сигурно има да мига на парцали,моите уважения иначе.

Е, хубаво, де - в кръчмата някой разпалено обяснява колко голяма риба е хванал, като размахва ножа в опасна близост до лицето ми. При поредното замахване, за да не ми отреже носа по непредпазливост, аз му удрям ръката с бастуна си и я чупя.
Не мога да си представя нещо по непредпазливост, което да може с чиста съвест да се нарече "нападение" по смисъла на речника.
Но пък няма друг начин. Иначе остава да е крайна необходимост, т.е. да е само "опасност", а не "нападение", но тогава ще се дължи обезщетяване на вредите на "нападателя", плюс ще се изисква да не са по-големи от избегнатите, а особено първото (обезщетяването) не е оправдано.
П.П. Това за обезщетяването на вредите, естествено, не е вярно - не се замислих. Отговорност и при крайна необходимост ще носи пак "виновният" за опасността (ако има такъв), а не този, чиито блага са спасени. Но може би причината е да не се налага нанесените вреди да са непременно по-малки. Иначе не знам.

Първо нападение не е само някой като те удари.
Ако майка забрави да вземе детето си от градината/училище за да е по голямо/ и то стои отвън и чака само и да изпита основателен страх за живота си/щото е гледало много филми/ . Майката да не действа с умисъл.
За неизбежната отбрана тези неща не са най - важните.

Вярно е,че няма как да е крайна необходимост.Интересно е,че ако го убиете с бастуна при уплаха или смущение няма наказателна отговорност.Затова е важно дали е нападение или само опасност по чл.13 НК.

voltron написа:Първо нападение не е само някой като те удари.
Ако майка забрави да вземе детето си от градината/училище за да е по голямо/ и то стои отвън и чака само и да изпита основателен страх за живота си/щото е гледало много филми/ . Майката да не действа с умисъл.
За неизбежната отбрана тези неща не са най - важните.

Ако поведението на майката е съставомерно,според мен спор не може да има,т.е. ако тя го е изложила на опасност.Въпросът би бил интересен ако деянието не е съставомерно,но създава опасност,имаме ли нападение.Тук пък възниква въпросът дали тази опасност е реална и т.н.

Еми обществено опасно е /поне изглежда/. Може и да е лека телесна повреда изразяваща се в страдание . Нападение си е .

Дори и лека т.п. причинена по непредпазливост,макар да не е престъпление,стига да имаме все още съществуващо нападение към момента на отбраната.
Още по-интересно става ако деяинието не есъставомерно на осн.чл.9,ал.2 НК поради липса на обществена опасност,т.к. по логиката на ВС ще излезе,че нямаме нападение поради липса на общественоопасно деяние,напр. повреждането на вещите е на стойност 5 лв.Или пък не е възможно изобщо случай,при който дадено "престъпно" деяние да не е общ.опасно,тъй като все пак някаква общ.опасност съществува,макар и незначителна.
чл.10 НК "Общстественоопасно е деянието,което застрашава или уврежда личността :...или ДРУГИ ИНТЕРЕСИ ЗАЩИТЕНИ ОТ ПРАВОТО".

Аз непредпазливото нападение си го представям практически като че с бездействие, като voltron, доколкото се приема, че се напада и с бездействие.
В ППЛ всъщност са си дали пример и за непредпазливо нападение, макар да е по повод на бездействието

Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действува и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни или обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действуват, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба

Повече" медицински примери" ми се въртят в главата, стимулиране на лекари не по пътя на убеждението, а на принуждението към своевременно оказване на дължима помощ, но няма пречка да са и др. служебни задължения, не само животоспасяващи помощи - и тогава принудата може да се явява отбрана срещу непредпазливо дремане по служба? Но май трябва много прецизно с преценката за необходимото и достатъчното въздействие върху нападащия , понеже границата на превишението- като на търпението - е още по-крехка

Според мен може и чрез действие( виж portokal).Примери доста могат да се намерят.Извинявайте,не е Т.Р.,а Пост. на Пленума №12/73г.
Четох преди време някъде,че един руски автор има някаква разработка по тези въпроси,мисля че се споменава в уч. на Ив.Ненов-обща част от 1992г. под ред. на Ал.Стойнов.
Точно по този повод за длъжностно бездействие,поддържа,че не е възможно да има неизбежна отбрана,тъй като било необходимо в подобни случаи да се търси съответния законов ред за решаване на проблема(атакуване на адм.акт,съдебен иск и т.н.).
Излиза обаче така,че от една страна имаме общ.опасно деяние,доколкото се накърняват защитими интереси,а от друга,не всички такива деяния обуславят приложение на чл.12 НК.
Примерите за бездействие,които посочвате обаче,ми се струват умишлено,а не непредпазливо поведение,т.к. всяко едно съзнателно посягане върху чужда имуществена или лична сфера води и до съзнавана вина,само по изключение би била самонадеяност.
Вероятно има право този автор(Слуцкий мисля че беше или Трайнин,не се сещам точно в момента),и в подобни ситуации трябва да се счита,че такова деяние,макар и да е общественоопасно по нашиячл.10 НК,не създава реална и непосредствена опасност по смисъла на чл.12 НК.

Мисля, че Слуцкий.
Самонадеяността нали си е вид непредпазливост?
Не твърдя да не може да е непредпазливо действие, а ми се струва по -правдоподобно непредпазливо бездействие.Ако става дума за бездействие на лекар, при нужда от конкретна форма на неотложна помощ/ извън случаи на спец. умишлено злепоставяне- неназначаване на някаква форма на лечение, непредприемане на адекватната интервенция /, трябва по законния ред - сигнал до РЗОК ли ?
Мисля, че идеята на автора е по -скоро да не се получи такъв вид отбрана - посредством принуда - към всякакви неправилни действия/бездействия по служба.Т.е. да не може да се твърди, че срещу всяка противозаконна служебна дейност е допустима вредоносна отбрана на гражданин, а само срещу престъпна служебна деятелност. Това са и теории,възникнали при друга идея за държавност.Предполагам , че е звучало радикално гражданинът да е в условия на НО срещу "нападащата " го държава в лицето на дл.л Х, действащо или бездействащо против закона.Няма основание общ.опасно действие / бездействие на дл.л. да се изключи от категорията "нападение", ако отговаря на критериите за "нападане", защото така законът престава да е равна мярка.
Разбира се, може да не съм права
П.П. честно казано се сещам практически и за случка - със действия, травматично увреждане на зъболекар, който започнал да вади здрав зъб на пациент, не успял- това НО ли е ?

О`К! Авторът наистина не знам какво е писал,просто в момента се сетих за него,пък и не ми е под ръка учебника на Ненов.
Не може да има спор,според мен,че лекар,извършващ престъпление,не е в нападение по чл.12 НК.Но ако не е престъпно пак би било нападение,щом е общественоопасно,а то е такова,тъй като е длъжен да действа,при това е умишлено.
Вероятно теорията е,че в крайна сметка трябва да има реална опасност,а не просто противоправно нападение.Последното вероятно не е само общ.опасно деяние,а и трябва да създава близка по време реална опасност за нещо.Може би трябва да се потърси някаква връзка с чл.13 НК и щом не е налице непосредствена опасност,дори и да имаме налице факт,попадащ в чл.10 НК,не е налице нападение по смисъла на чл.12 НК,при положение,че е имало и друга законова възможност да се прекрати общественоопасното иначе по смисъла на чл.10 НК деяние.
Един пример ми идва на ум-изтича давност,но управителя не завежда дело и би отговарял за безстопанственост,в случай че настъпи вреда.Ако има още два месеца до крайния срок и съществува възможност да бъде сменен и да се заведе дело,но съдружникът го ошамари,как Ви се струва?
Относно зъболекаря- тел.повреда по непредпазливост вероятно,срещу която си е допустима Н.О.

Ами като отбранителен бой , но трябва да съкратим срока, в последния час на последния работен ден , ако е и пред вратата на затварящата поща с готовата ИМ в другата, непоразяващата ръка - още по -добре, съвсем общественополезен бой.

Всичко е ОК, само каква да е причината това да се смята за нападение и неизбежна отбрана, а не за опасност и крайна необходимост?
А. По дефиниция, когато вредите са причинени на "виновния", имаме неизбежна отбрана, а не нещо друго.
Б. Не е оправдано да се изисква вредите, причинени на виновния, да са по-малко значителни от избегнатите.
Или по-скоро А по причина на Б...
Друга възможна не се сещам.