Призовка по телефона и още...
Публикувано на: 04 Дек 2009, 00:46
Привет на всички,
До колкото разбрах, четейки форума, почти всички сте адвокати, дознатели или инспектори и имате знанията да отговорите на въпросите ми.
Случи ми се нещо, според мен, странно и имам много неизяснени въпроси. Преди около месец ми се обади инспектор от районното и ми съобщи, че срещу мен има подадена жалба. Каза ми, че трябва да отида в районното, за да дам обяснение.
1): Редно ли е да ме призовава по телефона, в случай, че жалбата е срещу мен?
След час бях в районното. Това беше първият път, в който влизам в РПУ. Постовият ми записа личните данни и ме упъти към стаята на инспектора. Влязох и при запитване от моя страна за какво става дума в жалбата, той ми отговори, че ще ми обясни, но първо поиска личната ми карта. Аз му я дадох. Записа ми данните в компютъра и ми я върна. Попита ме за адреса на квартирата, в която живея и аз отговорих.
2): Има ли законовото право да иска личните ми документи? А да пита за адреса на квартирата, в която живея? Длъжен ли съм да отговоря?
Тогава ме погледна и ми каза, че най-вероятно ще има последствия за мен, дори можело да напусна града. При, което аз се шашнах тотално, попитах отново, за какво става въпрос и обясних, че за каквото и да е, не съм виновен. Той се изсмя. Истината е, че се почувствах зле, като чух думите му.
3): Това отношение на инспектора към мен, нормално ли е, резонно ли е към хората срещу, които има подадени жалби?
Видях лист със снимката и данните ми по лична карта на бюрото. Инспекторът прочете жалбата. В нея, човек се жалваше, че съм му нанесъл побой. При, което аз поисках да видя жалбата, за да я прочета лично... беше ми отказано. Така и не видях какво точно пише, това, което инспекторът ми каза, че пише е: "Лицето, /името ми/ ме удари и ми нанесе побой, днес в /час/.". Аз отговорих, че познавам жалителя, но никога не съм имал подобни взаимоотношения с него, още повече, че в същия този ден отсъствах от града.
4): Има ли право инспекторът да отказва да ми покаже жалбата, която в случая е срещу мен, за да мога да я прочета със собствените си очи?
Тогава той ми зададе следните въпроси: "От къде се познавате?"; "Знаеш ли къде живее жалителят?"; "Нанасял ли си му побой?". Обясних обстоятелствата, при които сме се запознали и факта, че бях извън града целия ден, когато се е случил побоят. Не знам и къде живее жалителят. Тогава ме попита дали някой може да потвърди, че съм отсъствал от града. Обясних му, че пътувах с приятели и малката ми сестра, така че може да се потвърди. При, което той, напечата текст от порядъка на 15 реда, в първите редове пишеше името на жалителя и адреса му, също така моят адрес по лична карта и настоящия ми адрес- на квартирата, в която живея. В следващите редове той беше описал, обстоятелствата при, които се познаваме и че аз не съм "ескалирал" към въпросния жалител. Помолих го да я изпринтира на нов лист, като добави, че въпросният жалител пред свидетели ме е обиждал грубо и ми се е заканвал. Инспекторът се ядоса и ми подвикна, че няма да го направи, гневно ме попита защо не съм подал жалба. Каза ми да се разпиша на две разпечатки, едната беше, написаната от него, че не съм нанасял побой, а втората, че съм предопреден да не го правя. Подписахме се аз, инспекторът и един полицай - свидетел, който беше в стаята. Разбрахме се на следващия ден да доведа един от спътниците ми в районното, за да потвърди за пътуването. Обясни ми, че не трябва да е роднина.
5): При положение, че не съм съгласен с написаното в разпечатката и искам нещо да се добави в нея, не е ли редно инспекторът да го добави, вместо да се отнася грубо с мен и да крещи? Длъжен ли съм да я разписвам във вида, в който той я беше написал? Разпечатката, с обясненията, коята инспектора написа не бяха реалните обяснения, които му дадох, а по-скоро кратка формална записка, която не ме защитава по никакъв начин, с изключение, че отрича деянието, в което съм обвинен в жалбата.
6): Не съм ли невинен до доказване на противното? Нужно ли е да доказвам, че не съм виновен, водейки спътниците си, за да свидетелстват, че бяха с мен във въпросния ден?
На следващия ден, аз и още едно от момичетата, с което пътувахме, отидохме, за да обясни на инспектора, че тя, аз и още трима души отсъствахме от града същия този ден, в който жалителят твърди, че съм му нанесъл побой. Постовият извика инспектора и той ми каза да остана от вън, докато тя дава обяснения.
7): Това редно ли е?
След около 10 минути излязоха и инспектора ми каза, че вчера ме е проверил и че в деиствителност това е първата жалба срещу мен или нещо от рода, че ми е за пръв път. Каза, че няма да има последствия за мен и че няма от какво да се притеснявам. Рече: "Нека си пише. Ще изпратя жалбата и останалите документи до /някъде си, съдия ли каза, съда ли каза - не си спомням/, но няма от какво да се притесняваш.".
Осем): Жалителят ще бъде ли привикан в районното, за да даде обяснения за неистинната, лъжлива жалба, която е подал срещу мен?
Жалителят няма как да докаже, че съм му нанесъл побой, поради простата причина, че бях на стотици километри от него. Видях същият този човек след 4 - 5 дни на улицата, беше си здрав, нямаше никакви видими наранявания, дори се заливаше от смях.
9): Възможно ли е съдът да отсъди в полза на жалителя и аз да бъда осъден? Каква би била присъдата?
10): Ако ми се случи отново нещо такова, мога ли да отида с адвокат в районното и ще бъде ли той допуснат с мен в кабинета на инспектора?
11): Мога ли да заведа дело за клевета и имам ли реални шансове съдията да отсъди в моя полза?
12): Възможно ли е инспекторът да познава жалителя и да е взел жалбата му "присърце"? Поне аз усетих лично отношение на непреязън и враждебност, от страна на инспектора, към мен. Или просто човекът е вършил работата си и не му е било ден?
13): Ако нямах свидетели и ако бях пътувал сам, в деня, в който жалителят е бил пребит, какъв е възможно най-лошият резултат за мен? (Можеше ли да отида в затвора и за колко време?)
На никой не пожелавам да се случват подобни неща, емоциите са изключително неприятни.
Благодаря на всички, които отделиха време и прочетоха всичко това. Благодаря сърдечно и на тези, които ми отговориха.
До колкото разбрах, четейки форума, почти всички сте адвокати, дознатели или инспектори и имате знанията да отговорите на въпросите ми.
Случи ми се нещо, според мен, странно и имам много неизяснени въпроси. Преди около месец ми се обади инспектор от районното и ми съобщи, че срещу мен има подадена жалба. Каза ми, че трябва да отида в районното, за да дам обяснение.
1): Редно ли е да ме призовава по телефона, в случай, че жалбата е срещу мен?
След час бях в районното. Това беше първият път, в който влизам в РПУ. Постовият ми записа личните данни и ме упъти към стаята на инспектора. Влязох и при запитване от моя страна за какво става дума в жалбата, той ми отговори, че ще ми обясни, но първо поиска личната ми карта. Аз му я дадох. Записа ми данните в компютъра и ми я върна. Попита ме за адреса на квартирата, в която живея и аз отговорих.
2): Има ли законовото право да иска личните ми документи? А да пита за адреса на квартирата, в която живея? Длъжен ли съм да отговоря?
Тогава ме погледна и ми каза, че най-вероятно ще има последствия за мен, дори можело да напусна града. При, което аз се шашнах тотално, попитах отново, за какво става въпрос и обясних, че за каквото и да е, не съм виновен. Той се изсмя. Истината е, че се почувствах зле, като чух думите му.
3): Това отношение на инспектора към мен, нормално ли е, резонно ли е към хората срещу, които има подадени жалби?
Видях лист със снимката и данните ми по лична карта на бюрото. Инспекторът прочете жалбата. В нея, човек се жалваше, че съм му нанесъл побой. При, което аз поисках да видя жалбата, за да я прочета лично... беше ми отказано. Така и не видях какво точно пише, това, което инспекторът ми каза, че пише е: "Лицето, /името ми/ ме удари и ми нанесе побой, днес в /час/.". Аз отговорих, че познавам жалителя, но никога не съм имал подобни взаимоотношения с него, още повече, че в същия този ден отсъствах от града.
4): Има ли право инспекторът да отказва да ми покаже жалбата, която в случая е срещу мен, за да мога да я прочета със собствените си очи?
Тогава той ми зададе следните въпроси: "От къде се познавате?"; "Знаеш ли къде живее жалителят?"; "Нанасял ли си му побой?". Обясних обстоятелствата, при които сме се запознали и факта, че бях извън града целия ден, когато се е случил побоят. Не знам и къде живее жалителят. Тогава ме попита дали някой може да потвърди, че съм отсъствал от града. Обясних му, че пътувах с приятели и малката ми сестра, така че може да се потвърди. При, което той, напечата текст от порядъка на 15 реда, в първите редове пишеше името на жалителя и адреса му, също така моят адрес по лична карта и настоящия ми адрес- на квартирата, в която живея. В следващите редове той беше описал, обстоятелствата при, които се познаваме и че аз не съм "ескалирал" към въпросния жалител. Помолих го да я изпринтира на нов лист, като добави, че въпросният жалител пред свидетели ме е обиждал грубо и ми се е заканвал. Инспекторът се ядоса и ми подвикна, че няма да го направи, гневно ме попита защо не съм подал жалба. Каза ми да се разпиша на две разпечатки, едната беше, написаната от него, че не съм нанасял побой, а втората, че съм предопреден да не го правя. Подписахме се аз, инспекторът и един полицай - свидетел, който беше в стаята. Разбрахме се на следващия ден да доведа един от спътниците ми в районното, за да потвърди за пътуването. Обясни ми, че не трябва да е роднина.
5): При положение, че не съм съгласен с написаното в разпечатката и искам нещо да се добави в нея, не е ли редно инспекторът да го добави, вместо да се отнася грубо с мен и да крещи? Длъжен ли съм да я разписвам във вида, в който той я беше написал? Разпечатката, с обясненията, коята инспектора написа не бяха реалните обяснения, които му дадох, а по-скоро кратка формална записка, която не ме защитава по никакъв начин, с изключение, че отрича деянието, в което съм обвинен в жалбата.
6): Не съм ли невинен до доказване на противното? Нужно ли е да доказвам, че не съм виновен, водейки спътниците си, за да свидетелстват, че бяха с мен във въпросния ден?
На следващия ден, аз и още едно от момичетата, с което пътувахме, отидохме, за да обясни на инспектора, че тя, аз и още трима души отсъствахме от града същия този ден, в който жалителят твърди, че съм му нанесъл побой. Постовият извика инспектора и той ми каза да остана от вън, докато тя дава обяснения.
7): Това редно ли е?
След около 10 минути излязоха и инспектора ми каза, че вчера ме е проверил и че в деиствителност това е първата жалба срещу мен или нещо от рода, че ми е за пръв път. Каза, че няма да има последствия за мен и че няма от какво да се притеснявам. Рече: "Нека си пише. Ще изпратя жалбата и останалите документи до /някъде си, съдия ли каза, съда ли каза - не си спомням/, но няма от какво да се притесняваш.".
Осем): Жалителят ще бъде ли привикан в районното, за да даде обяснения за неистинната, лъжлива жалба, която е подал срещу мен?
Жалителят няма как да докаже, че съм му нанесъл побой, поради простата причина, че бях на стотици километри от него. Видях същият този човек след 4 - 5 дни на улицата, беше си здрав, нямаше никакви видими наранявания, дори се заливаше от смях.
9): Възможно ли е съдът да отсъди в полза на жалителя и аз да бъда осъден? Каква би била присъдата?
10): Ако ми се случи отново нещо такова, мога ли да отида с адвокат в районното и ще бъде ли той допуснат с мен в кабинета на инспектора?
11): Мога ли да заведа дело за клевета и имам ли реални шансове съдията да отсъди в моя полза?
12): Възможно ли е инспекторът да познава жалителя и да е взел жалбата му "присърце"? Поне аз усетих лично отношение на непреязън и враждебност, от страна на инспектора, към мен. Или просто човекът е вършил работата си и не му е било ден?
13): Ако нямах свидетели и ако бях пътувал сам, в деня, в който жалителят е бил пребит, какъв е възможно най-лошият резултат за мен? (Можеше ли да отида в затвора и за колко време?)
На никой не пожелавам да се случват подобни неща, емоциите са изключително неприятни.
Благодаря на всички, които отделиха време и прочетоха всичко това. Благодаря сърдечно и на тези, които ми отговориха.