forum.lex.bg

Въпросът е за идеална съвкупност от клевета и лъжесвидетелстване.
Р.№319/2005г по н.д.№869/2004г. на ВКС
"...Жалбата е неоснователна.С цит. определение зам. председателят на СРС в изпълнение на изискването да провери дали тъжбата отговаря на изискванията на НПК,е анализирал обстоятелствата,посочени от тъжителя с оглед правната квалификация на деянието.При това правилно ги е квалифицирал по чл.290,ал.1 НК.Този извод не влиза в противоречие с тезата на повереника на частния тъжител,тъй като с негово съдействиеЛ.М. е сезирал и прокуратурата,за същите обстоятелства,с данни за престъпление по чл.290,ал.1 НК,със сигнал заведен в СРП.
Въпросът,който се поставя в жалбата до ВКС срещу въззивното решение и доразвит в с.з. пред настоящата инстанция е свързан с това,следва ли да бъде образувано наказ. призводство от Ч.Х. за престъпление по чл.147,ал.1 НК срещу свидетел,който в изпълнение на задължението си като свидетел по чл.95,ал.1 НПК-да изложи всичко,което знае по делото, е дал показания за обстоятелства,които тъжителят счита за позорни и уронващи престижа му и доброто му име в обществото.
Очевидна е колизията между задълженията на гражданите да казват истината пред съда,като свидетелстват за всички обстоятелства,които са им известни,вкл. и за такива,които по съдържанието си са позорни за лицето,което ги е извършило,и задължението на всички да се въздържат,под страх от наказателна отговорност,да разгласяват позорни обстоятелства за другиго.
Именно с оглед преодоляването на тази колизия и даване приоритет на задълженията на свидетелите да казват само истината,в решенията на ВС,цитирани в обжалваното решеиние,е застъпено становището,че в такива случаи,когато се установи,че обстоятелствата,за които е давал показания свидетеля не са верни и са позорни за другиго,той ще носи Н.О. за лъжесвидетелстване по чл.290,ал.1 НК,а не за клевета..Да се поддържа обратното би означавало от съдебната практика да се създадат стимули за гражданите,когато свидетелстват,да затаяват истината за обстоятелства,които по своята природа са позорни за лицето,което ги е извършило.
По тези съображения и по тези изложени в обжалвания съдебен акт и в обсъденото по-горе разпореждане за отказ да се образува производство от Ч.Х.,решението на въззивния съд,следва да се остави в сила.

Срещат се и съдебни актове в противен смисъл.Допускат се до разглеждане и Н.Ч.Х-та.
Но мотивите на ВКС изглеждат доста сериозни в този случай.Въпросът е важен,принципен при това,все пак налице е и непозволено увреждне.Този въпрос обаче не се коментира от съда.Факт е обаче,че такива дела се гледат.Сложничко наистина.

Може ли да ми дадете линк към това решение :
Р.№319/2005г по н.д.№869/2004г. на ВКС

Решение № 319 от 5.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 869/2004 г., III н. о., докладчик съдията Фиданка Пенева
чл. 147 НК

чл. 290 НК

Когато се установи, че обстоятелствата, за които е давал показания свидетелят, не са верни, той ще носи наказателна отговорност за лъжесвидетелствуване, а не за клевета.--------------------------------------

Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 11/2004 г.


--------------------------------------





Касационното производство е по реда на чл. 349, т. 4 НПК.


Образувано е по жалба на Л. М., в качеството му на частен тъжител, срещу въззивното решение на С. градски съд от 14.06.2004 г. по в. н. ч. д. № 2863 от 2003 г., с което е потвърдено разпореждане на С. районен съд от 18.06.2003 г. пр. вх. № 8262/2003 г., с което е отказано образуване на наказателно производство от частен характер по тъжбата на касатора срещу М. Д.


В жалбата са развити доводи за нарушение правото на защита, тъй като с отказа да се образува наказателно производство по тъжбата на Л. М., последният се лишава от възможността да търси защита на нарушените му права.


Пред касационната инстанция тъжителят не се явява, но изпраща своя упълномощен представител - адвокат Б. К., който поддържа жалбата и развива тезата, че с клеветническите твърдения пред съда М. Д. е осъществил при условията на идеалната съвкупност, две престъпления -това по чл. 147 НК (клевета), което се преследва по реда на частното обвинение, и това по чл. 290, ал. 1 НК (лъжесвидетелствуване), което е от общ характер. Поради това иска отмяна на обжалваното решение.


Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.


Върховният касационен съд, в рамките на касационната проверка, за да се произнесе, съобрази следното.


Жалбата е неоснователна.


С цитираното разпореждане зам.-председателят на С. районен съд, в изпълнение на изискването да провери дали тъжбата отговаря на изискванията, визирани в чл. 57 НПК, е анализирал обстоятелствата, посочени от тъжителя, с оглед правната квалификация на деянието. При това правилно ги е квалифицирал по чл. 290, ал. 1 НК. Този извод не влиза в противоречие с тезата на повереника на частния тъжител, тъй като с негово съдействие Л. М. е сезирал и прокуратурата за същите обстоятелства, с данни за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, със сигнал, заведен в С. районна прокуратура на 25.04.2003 г.


Въпросът, който се поставя в жалбата до Върховния касационен съд срещу въззивното решение и доразвит в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е свързан с това - следва ли да бъде образувано наказателно производство от частен характер за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК срещу свидетел, който в изпълнение на задължението си като свидетел по чл. 95, ал. 1 НПК, да изложи всичко, което знае по делото, е дал показания и за обстоятелства, които тъжителят счита за позорни и уронващи престижа и доброто му име в обществото.


Очевидна е колизията между задълженията на гражданите да казват истината пред съда и да свидетелствуват за всички обстоятелства, които са им известни, включително и такива, които по съдържанието си са позорни за лицето, което ги е извършило, и задължението на всички да се въздържат - под страх от наказателна отговорност, да разгласяват позорни обстоятелства за другиго.


Именно с оглед на преодоляване на тази колизия и даване приоритет на задълженията на свидетелите да казват само истината в решенията на Върховния съд, цитирани в обжалваното решение, е застъпено становището, че в такива случаи, когато се. установи, че обстоятелствата, за които е давал показания свидетелят, не са верни, той ще носи наказателна отговорност за лъжесвидетелствуване по чл. 290, ал. 1 НК, а не за клевета. Да се поддържа обратното, би означавало, от съдебната практика да се създадат стимули за гражданите да затаяват истината пред съда и другите надлежни органи по смисъла на чл. 290 НК за обстоятелства, които по своята природа обективно са позорни за лицето, което ги е извършило.


По тези съображения и по тези, изложени в обжалвания съдебен акт и в обсъденото по-горе разпореждане за отказ да се образува производство от частен характер, решението на С. градски съд следва да се остави в сила.

andy70 - благодаря за информацията. В момента наистина живо ме вълнува това. Казуса който разглеждам в момента е доло горе единтичен, с тази разлика че лъжесвидететлските показания са дадени в гр. производство по ЗЗДН. С оглед на всички обстоятелства и уредби, разделих престъпленията на две части. Тези който се търсят по частен път -чл. 146, 147 от НК и тези който са от общ характер и се преследват от страна на прокуратурата - чл. 290, чл.313 във вр. с чл. 290а.
ЧН е в своя ход по престъпления по чл. 146 и 147 от НК. Обаче от РП имам отказ за образуване на ДП за прстъпление по чл. 290, чл.313 във вр. с чл. 290а. Отказа на РП за образуване на такова е на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, за което лично аз считам че отказа е неоснователн и незаконосъобразен.
Невъзможно е да се разглеждат св. показания в което и да е производство, които водят до решение на съда в грешна посока, респективно оказват и последващи норматовни вреди върху потърпевшия, и от това прокуратурата да си вади извода че няма престъпление позовавайки се на именно по- горните членове.

Все пак - Благодаря още веднъж за информацията