Щом практиката е такава,явно че нещата стоят така.Въпреки това обаче,единствено медицински могат да бъдат съображенията,които ще определят дали попада в хипотезите на т. 1 или 2 на чл.146 ЗЗдр.Никой друг и това е ясно.
Посочи се по-горе за решение,определящо алк. зависимост като факт,довел до личностово разстройство.И ако при определени случаи това наистина се случва,което само лекарят може да каже,ще се принуди,няма начин.
Както се посочи от колегата-всичко е относно всеки конкретен случай.
Откъде да знаем на кой по какъв именно начин му влияе алкохола.При съчетание с други особености,било на характера,например е психопат,било в съчетание с някакви други,макар и по-леки форми на псих. увреждане,да доведе до последици,които се вписват в чл.146 Зздр.
Това са медицински въпроси в крайна сметка.Същото е и с наркоманията.Ако при наличието на определени фактори се стигне до душевно разстройство,което има признаците,визирани в чл.146 ЗЗ и има за последица т. нар. "трайна психическа увреда"-работата е ясна.
Наскоро срещнах такова нещо и разбрах и при лекарите колко са "разтегливи" нещата.Викам си "А!?.То и тука ли било така"?
Говореше се за "психично заболяване в "широк смисъл",в "тесен смисъл"...
Спасихме положението,де,това беше най-важното.
Не е коректно иначе,но ако го гледаме като казус- среща домоуправителя и му казва "А,бе ти що не вземеш да се самоубиеш"?
-Е,защо?То има кой да ги решава тия работи?
-Щото аз така смятам!
,казал моя човек и се прибрал,но не забравил и да спука по две-три гуми на колите пред блока..иначе не го хваща сън.Горкото момче.Сърцето ми се къса като се сетя.