svettoslav написа:НК не дава дефиниция за "пострадал".Значи ли това,че чл.218в НК има предвид само физическо лице,доколкото НПК определя пострадалия именно като такова?
Нямам опит,но ако не е имало спор досега по такъв въпрос,то това сигурно е било защото тези(ЧХ) престъпления всъщност имат за обект именно накърняване права на физическо лице.Няма проблем тук.Но сега възниква въпрос.
"Пострадалият" този по НПК ли е или това е онзи субект,който е претърпял имотната вреда?
Аз съм за второто.
Ами аз преди година и половина си направих труда да прочета монографията на проф. Долапчиев "Гражданскиятъ искъ въ Наказателния сждъ" от преди 90 години
и там най-големия български юрист въобще, смята, че право гражданския иск имат, както физически, така и юридически лица и съм напълно склонен да му вярвам /все пак този човек и измислил теорията за обективния характер на противоправността, и то в Берлин, тъй като, до тогава, една школа, подкрепяна в България от Венелин Ганев, подкрепя субективното схващане, което е абсурдно/.
Да се върнем още във времето - преди 150 години и там нагоре до Рим
Гражданския иск и Наказателния иск са били смесени в един същ (смесен) иск, който е имал за предмет както наказание, така и обезвреда. Така например в Рим повечето от престъпленията били Crimina privata и увреденият е имал в защита една обща actio poenalis - заплащането на една парична сума се смятоло както за обезвреда, така и за наказание. По късно, май преди 200 години, тая тенденция се разкъсала на actiones penales (наказателен иск) и actio legis (граждански иск). По това време се създава и правилото, че Наказателните искове създават комулативна отговрност за ответниците, а гражданскиите искове - солидарна ! В теорията е бил доста дискусионен и въпросът дали двата иска трябва да се разглеждат в един смесен процес, воден от Наказателния съд или два отделни процеса водени от съответните съдълища, но това е друга тема - само ще отбележим, че и двата иска имат една и съща юрдическа основа - престъплението !
"Гражданският иск и Наказателния иск имат една и съща причина - едно виновно неправомерно деяние, което е едновременно наказателна и гражданска неправда, т.е. едно углавно престъпление, което, накърнявайки дадена правна норма, в същото време причинява вреди и на едно частно лице".
"Правото на иск за обезвреда има всеки увреден, т.е. тоя, който е претърпял от престъплението някаква вреда - било физическо, било юридическо лице".
Дори самият ЗУС от преди 80 години е смятал тамън същото, без, разбира се, професорът да съобразява мнението си с това, което пише в закона. Та винаги съм казвал, че правото преди 1944 /или там когато идват сатрапите/ е зверски интелигентно право /то си лъха на логика и интелект/ което няма нищо общо с днешното.
Тука разни професорчета ще ми говорят, че видиш ли Русия имала страшно Наказателно право
И онзи там какъв беше тоя по Криминология ще ме изпитва на държавния изпит по Наказателно право
Ало, Криминологията е измислена наука от банда лекари-психиатри с мотив така да променят Наказтелното право по свой вкус. /виж. как у "Наказателноправни школи", Антрпологическата или още Криминално-етиологичната или Положителната школа/. Ох, как се смях като разбрах какво са искали да правят тия психопати
. Та класиците така хубаво са ги изгонили от правото / норамтивното/ въобще, та чак психиатрите си създали наука Криминология /ненормативна наука/.
Та, ако има криминолози в комисията - аз на Държавен изпит няма да се явявам.