forum.lex.bg

Имам един доста теоретичен въпрос.Доста ми е трудно да различавам за някои престъпления дали са резултатни или на формално извършване.Престъпленията по чл. 287 и 288 НК според вас какви са.Благодаря предварително.

Чл.287 е резултатно - извършени са противозаконни принудителни действия срещу обвиняем, свидетел и т.н. Резултатът е психическото, или физическото въздействие извършено срещу обвиняем, свидетел, вещо лице, като така тези обществени отношения са реално засегнати от деянието.
Чл 288 също е резултатно престъпление.

Прочетете си пак общата част- Престъплението като деяние

Благодаря, исках да съм сигурен, на прав път съм бил.

nksuccess написа:Чл.287 е резултатно - извършени са противозаконни принудителни действия срещу обвиняем, свидетел и т.н. Резултатът е психическото, или физическото въздействие извършено срещу обвиняем, свидетел, вещо лице, като така тези обществени отношения са реално засегнати от деянието.
Чл 288 е формално, достатъчно е да пропусне да извърши задълженията си, или осуети наказателно преследване, със специална цел - да избави другиго от наказание. Тук е без значение дали реално някой е избавен от нак.преследване.

Прочетете си пак общата част- Престъплението като деяние

Не съм съгласен. Според мен и двете престъпления са формални. В чл 287 физическото или психическото въздействие върху обвняемия, свидетеля или вещото лице е част от изпълнителното деяние, а не престъпен резултат. Противоправната цел (т. е. целеният от дееца резултат) е признание, показания, заключение или информация, но е без значние дали този резултат ще настъпи, т. е. дали лицето, върху което се "въздейства" ще направи това признание, ще даде тези показания, заключение или информация.

Според мен чл.287 поглъща чл. 143 принуда, което от своя страна е резултатно престъпление, като разликата между двата члена е в субекта, извършващ престъплението, както и в специалната цел - да се изтръгне признание, показание, заключение или информация от обвиняем, свидетел или вещо лице.

nksuccess написа:Според мен чл.287 е поглъща чл. 143 принуда, което от своя страна е резултатно престъпление, като разликата между двата члена е в субекта, извършващ престъплението, както и в специалната цел - да се изтръгне признание, показание, заключение или информация от обвиняем, свидетел или вещо лице.

Но според мен, в престъплението принуда по чл. 143 ал. 1 от НК, самата принуда също не е част от резултата, а част от изпълнителното деяние. Резултатът е извършеното, пропуснатото или претърпяното вследствие упражнената принуда.
Освен ... освен ако приемем само упражняването на въздействие като част от изпълнителното деяние, а изпитването на въздействието като част от престъпния резултат. Но ми се струва малко изкуствено това "разделяне"

Проф. Гиргинов смята, че 143 е резултатно престъпление, ако не е осъществена активността или пасивността на принуждаваното лице, то тогава е налице само опит. Аз съшо споделям това мнение, защото формата на вината е прекият умисъл. Деецът съзнава и желае да постигне престъпният резултат ( по чл.287 да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него ), ако не е постигнат този престъпен резултат е налице опит.
Пак ще повторя смятам чл.287 за резултатно, не на простото извършване.

Коригирам мнението си от по-горе. Чл. 288 също е резултатно престъпление.
До колегата koruin_bg, най-лесно ще различавате резултатните пресъпления от тези на простото извършване по това, дали в състава е посочен престъпен резултат. Чл.95 и чл. 343б - нямат посочен престъпен резултат в състава си за разлика от посочените от вас чл. 287 и чл. 288, при които пресъпният резултат е посочен в съставите на тези престъпления.
С това смятам темата за изчерпана.

nksuccess написа:Проф. Гиргинов смята, че 143 е резултатно престъпление

Не съм твърдял обратното.

nksuccess написа:ако не е осъществена активността или пасивността на принуждаваното лице, то тогава е налице само опит

това подкрепя моята теза, че самата принудата е част от изпълнителното дяние, а не част от резултата. Т. е. ако приемем, както казвате, че чл. 143 от НК "се поглъща" от чл. 287 от НК, това означава, че и там принудата е част от изпълнителното деяние и престъпен резултат не е сред елементите на състава на тва престъпление. Следователно, то е формално.

nksuccess написа:Коригирам мнението си от по-горе. Чл. 288 също е резултатно престъпление.

Къде виждате резултата в състава на това престъпление ? Освен ако приемем "осуетяването" на наказателното преследване за резултат, но според мен е по-скоро част от изпълнителното деяние. Що се отнася до "пропускането", според мен това също е част от изпълнителното деяние. Резултатът би бил "избавянето от наказание", но той не е част от състава на престъплението.

Нещо се поотпелснахте от темата. 287 и 288 са резултатни.
Куца ви общата част. Ха сега да видим престъплението по 287:
Субект( нак.отг.лице) : Длъжностно лице
Изпълнително деяние: при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице
Престъпен резултат: да изтръгне признание, показание, заключение или информация
Форма и видът на вината: прекият умисъл
Така сега да видим...деецът осъзнава и цели постигането на престъпния резултат. Ако нямаме на лице пряк умисъл по 287, то нямаме и престъпление по 287, а деянието или съставлява друго престъпление, или няма престъпление въобще.
Опит : Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
И в двата състава 288 и 287 формата на вината е прекият умисъл, и е без значение дали реално са итзръгнати показания и т.н., или е осуетено нак.преследване, важното е, че деецът е целял този резултат.

nksuccess написа:Нещо се поотпелснахте от темата. 287 и 288 са резултатни.
Куца ви общата част.

Не разбрах кое в общата част ми "куца",но нека продължим:

nksuccess написа:Престъпен резултат: да изтръгне признание, показание, заключение или информация

Сега нека погледнем текста:

Наказателен кодекс
Чл. 287 ......... извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него

Действията, рез коитосе осъществява изпълнителното деяние са насочени към изтръгване на признание, показания и т. н., това е противоправната цел на деца, но настъпването на самото "изтръгване", т. е. даването на тези признания, показания,не е част от състава. Затова е употребен изразът "за да изтръгне" - ако законодателят имаше предвид резултатност на престъплението, текстът би бил "...и чрез тях (действията) изтръгне признане, поазания, заключение или информация".

Колеги,какво ще кажете за 287-резултатно,а 288-формално?
Дали не е по-правилно?

Какво означава словосъчетанието "престъпен резултат"?Всяко едно изменение в средата или само някои видове изменения?И кои са те?
чл95 НК формално.Добре.Тук обаче не може ли да се постави въпроса,този ми ти субект като участва в този ми ти бунт,аджаба,какво прави там?Във въор. въстание,пит за преврат.Какво е това участие,какво прави той.Може да вика и крещи,да върши хулигански действия междудругото,ей тъй,щот е пич...
Добре.Формално го оставяме.Няма резултат.Май че този резултат се нарича вреда.С др. думи "вредоносен резултат".
Накратнко чл.287 НК е "специална принуда"(спец. субект,спец.цел,спец.нпосредствен обект-обв. св. или в.л.)Тъй.
Къде е резултатът?
Вярно е това :

di_jenzie написа:В чл 287 физическото или психическото въздействие върху обвняемия, свидетеля или вещото лице е част от изпълнителното деяние, а не престъпен резултат.

Но то не значи че деянието е на просто извършване.
"Принуждението" е деянието,но резултатът не еонази цел,която се сочи там.И не е законно да се приеме,че като не е постигната целта,тои резултатът не енастъпил и престъпленето е формално. както се каза,този резултат не е елемент от състава.Тук е налице цел,която е елемент на състава.
Защо обаче престъплението е резултатно.Защото принудата като п-е е резултатно?
Какво е принуда?Престъпление,което има и вреда в състава.Иначе само опит.
Вредата не е евентуално осъществената,предвидена в 287 цел,а претърпяното,противно на волята на пострадалия.Тя намира израз в това,което той не е извършил или пък нежелателно е извършил.Например-затворен в стаята на инспектора,заключен,държан на тъмно,поливан с вода,тормзен физически,психически,заплашван.
Това е вредаат на принудата.
Целта по 287 е друго нещо.Дори да е осъществена(дал показаниянаправил желаното заключение,признал престъплението)-това не е вредата на принуждението.Това е осъществената цел,която обаче по никакъв начин не променя нищо.
Не променя дори стадия на престъплението. То едовършено и в двата случая-със или без осъществена цел.Последното би било отегчаващоо отг. обстоятелство най вероятно.
Чл.288 според мен е формално престъпление.Тук вреда няма.Бездействието в първия случай,респ. действието или безд. във втория е деянието,водещо до някакви изменения в средата или пък неводещо до законните изменения-задържането на обв.,повдигане на обвинение,предаване на съд и т.н.
Дали обаче действията по унищожаване на доказателства са резултат например?
Надали.Формално е .Може в случая да има друго престъпление.Относно чужда вещ например,резултатно.Такова унищожване е всъщност(както се посочи,макар и друг пример от колегата) изп.деяние,а не вреда.Не е е вреда и абстрактното "засягане на общ отношения по обезпечаване законосъобразното функциониране .... и наказване на лицата,извършили престъпления".
Щеше ли 288 да е такова в своята ал.2 например,ако там се казваше,че ако лицето е "отървало кожата"..
Тук резултат бихме имали.Това не е просто някакво си изменение на средата,а общественоопасната последица на престъпното поведение-невъзможността на държавата да накаже онзи,който е извършил престъпление.Това не е малка опасност за обществото,така или иначе.Тук даже имаме една,така да се каже,непоправима вреда,като при смъртта или ТТП,честта(не говорим за възмездие изобщо)
С две думи-опасността тук се е реализирала.Резултатът е настъпил.
Какво значение би имала сега реализацията?Ами при липса на ал.2 ,при равни други условия,тъй като гледам,отегчаващо обстоятелство.
Спомена се 343б.Формалоно било.Защо?Защото няма резултат предвиден в състава? Ами не е ли резултат опасността,която създава за движещите се,тъй като ,освен че е много пиян,не вижда къде кара?Това изменение,изключително опасно,в средата,не заслужава ли да бъде отчетено като резултат?
Така или иначе-не е такъв.Както се казва "..ако от това настъпят.."-тук резултат.Опасността е осъществена...
По 288 обаче тя не е осъществена.Резултат нямаме.

Относно чл. 287 ( с риск да повторя някой ) - изпълнителното деяние е извършването на противозаконни принудителни действия, по конкретно, това могже да се изрази в употребана сила - пряко физическо въздействие (напр. удари), заплашване - психическо въздействие, или злоупотреба с власт (виж чл. 143). Няма спор, че целта - "за да изтръгне ...", е част от субективната страна на престъплението. Но къде точно видяхте предвиден престъпен резултат (увреждане или застрашаване на обекта на престъплението), за да определим престъплението като резултатно. Имаме изискване за извършване на действие по противоправното мотивиране към определено поведение, но не и изскване като резултат от приндителните действия да бъде постигната посочената цел. Разликата с принудата по чл.143 е огромна - там пострадалият, като резултат в крайна сметка извършва, пропуска или претърпява нещо, затова имаме и резултатно престъпление. Докато тук самия факт на извършване на принудителните действия е достатъчен за довършеност на престъплението. Целта може да бъде постигната, но може и да не бъде, това нас не ни интересува относно конкретния спор. Резултат не е предвиден и не се изисква. Както при блудството (типично формално престъпление) самото извършване на определени действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желаниение правят престъплението довършено без значение дали целта е постигната. Друг резултат не е необходим, защото в състава не е предвиден такъв. Прост пример - разследващ полицай по време на разпит на обвиняем му удря шамар с цел онзи да си признае. Шамарът (противозаконното принудително действие) е изпълнителното деяние, а настъпването на резултат ( признанията на онзи) не е необходим. Обвиняемият може да си продължава да държи инкяр, но престъпление има, щото то е на просто извършване.
А относно чл. 288 - по накратко: тук изпълнителното деяние е пропускане извършването на своевременни служебни задължения във връзка с наказателното преследване или извършване на други действия ( " или по друг начин " ), което в крайна сметка води до предвидения в състава РЕЗУЛТАТ - ОСУЕТЯВАНЕ ("ОСУЕТИ") на наказателно преследване. Т. е. в вследствие на пропускането (или на други действия) трябва да настъпи и изисквания резултат - наказателното преследване да бъде осуетено с посочената в закона цел. Тук само пропускане не е достатъчно, тъй, щото има посочен резултат, който трябва да бъде постигнат, за да имаме довършено престъпление. Ако въпреки поведението на органа нак. преследване не е осуетено, се поставя въпроса за опит, който е възможен, тъй като това е резултатно престъпление. Айде, че стана късно и не е хубаво след дискотека и половин бутилка Jameson да се водят правни спорове

моето скромно мнение чл.287 е от категорията на резултатните престъпления,защото..... изпълнителното деяние се заключава в " извърши"- осъществяване на действието,ако само това" извърши" причини търсените и желани от дееца противоправни последици ,престъплението ще е формално и основния състав относно изпълнителното деяние ще приключи до тук, но изречението продължава......," за да изтръгне", т.е. " извърши" задължително трябва да предизвика" За да изтръгне" т.е. да предизвика престъпния резуртат на "изтръгване на признания и т.н.,Изпълнителното деяние е в причинно следствена връзка с изтръгването на признания-с търсения резултат и от тук извода е -РЕЗУЛТАТНО.

По повод изказването на колегата " Удрянеето на шамар" от разсл. полицай е едно престъпление, "удрянето на шамар" за да получиш самопризнания- съвсем друго престъпление а именно 287 ал.1НК.

[size=150]Няма спор, че целта - "за да изтръгне ...", е част от субективната страна на престъплението. Но къде точно видяхте предвиден престъпен резултат (увреждане или застрашаване на обекта на престъплението), за да определим престъплението като резултатно. [/size]
Колега изказването ти е пълна глупост ще ме прощаваш, в кражбата която е резултатно престъпление къде видя в състава упоменат задължително резултат- К,то- субект, отнеме- изп. деяние, чужда движима вещ- предмет на престъплението, от владението на др. без негово съгласие , с намерение-доказателство за търсения резултат, противозаконно да я присвои -исканите изменения в действителността - не е нужно да са настъпили ,ако са настъпили -довършено престъпление,т.е съставомерност на всички елементи, ако не са настъплили- недовършен опит за кражба, но единствено ако докажеш намерението. Ако се стигне само до отнел от владението на др. без негово съгласие и с липса на присвоително намерение а примерно отнел по по грешка -НЯМА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
,

niamame написа:Колега изказването ти е пълна глупост ще ме прощаваш, в кражбата която е резултатно престъпление къде видя в състава упоменат задължително резултат

Първо, багодаря на клоежката за хубавите думи! Второ, когато търсите в някой състав предвиден престъпет резултат не очаквайте с големи букви за недоразбрали да пише в скоби "това е престъпния резултат". Престъпният резултат е повече от ясен - промяната на фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. Как по хубаво, точно, ясно и безспорно трябваше това нещо да се опише В състава.
А това, че обвързвате резултатните престъпления с наличието на цел, като част от субективната страна на престъплението е ... просто нямам думи

niamame написа:Всички ,"с цел да", " за да" ,с "намерение" съдържащи се в основния състав са резултатни.

Та вие превръщате учебникарския пример за формално престъпление - Блудството, в РЕЗУЛТАТНО. Щото деецът имал за цел да възбуди или удовлетвори полово желание, видите ли, престъплението става резултатно!
Това, дали целта е постигната или не няма значение. Самото извършване на определените действия ( изпълнителното деяние), с определената в закона цел е напълно достатъчно. Никакъв друг резултат не ни е необходим за довършеност.

neron1 написа:Та вие превръщате учебникарския пример за формално престъпление - Блудството, в РЕЗУЛТАТНО. Щото деецът имал за цел да възбуди или удовлетвори полово желание, видите ли, престъплението става резултатно!

Колега тук се изказахте много неподготвен. Блудството е резултатно престъпление, защото реално засягага пострадалото лице. Блудството засяга личността на пострадалия, повлиява отрицателно на психиката и може да остави трайни вреди. Тук имаме РЕАЛНО засегнати обществени отношения. Горе дадох "учебникарски" пример с чл.95 и 343б за формални престъпления. Блудството със сигурност не е от тях. И според вас престъплението по чл.287 ако е осъществено с физическа принуда ( шамар ) нямаме вредоносен резултат? И пострадалият е някакъв обект за вас може би??? Дано не се занимавате професионално с наказателно право.

Аз мисля 287 да е формално престъпление.Извърши принудителни действия, а не принуди /принуди сочи на трансформация, промяна на волята на постр. като резултат/
чл.288 - логиката е да е формално престъпление, но практиката дали винаги следва правилата на формалната логика .Изглежда като специално, длъжностно лично укривателство, като замисъл.За това, предвид степента му на обществена опасност, длъжностно престъпление против правосъдието, би следвало изрично посочване на последица в състава да не е необходимо, или пък да не е възможно.Т.е. от гл.т. на законодателната техника деянието в състава би следвало да си е самодостатъчно, за да се третира като престъпно.
Аз разграничавам формалните от резултатните по това дали съставът изисква друга промяна в реалността, вън от самото деяние/ то също е промяна/ .

Има теор.схващания/ където главата е изследвана малко по -задълбочено от като за учебник/ , в които се приема че личното укривателство например е категорично формално престъпление, с още по -голяма сила това тряБва се отнася за едно специално по качество на дееца укривателство - 288.
"или по друг начин осуети"преследване казва 288".Има решения на ВКС, в които се приема, обаче че

"личното укривателство" е резултатно престъпление, като то следва да се счита осъществено с факта на извършване на действие, което обективно е годно да затрудни правосъдието при разкриване на престъпленията, включително всички елементи на съответния престъпен състав и на престъпника или привеждането на наказанието му в изпълнение.

От друга страна чл.288 е длъжностно лично укривателство, което ще рече - че явно и то е резултатно , като разликата между 288 и 294, ал.4 примерно/ че там има известни колизии/ е във възможността да се бездейства престъпно по 288, във възможността да се осуети и установяване на отегчаващи или квалифициращи обстоятелства, а не преследване въобще, и разбира се, в това, че в единия случай действа като магистрат, разследващ в кръга на функциите си , по служба, а в другия няма пряко служебно отношение към казуса.

Така че явно за практически цели следва да се приеме и 288 като резултатно престъпление.Като наблягаме, че резултатът е деянието да е "обективно годно да затрудни " .И съвсем не доказваме резултат окончателно и безвъзвратно осуетяване завинаги.