forum.lex.bg

моля за съвет как да постъпя? Преди известно време складирах движими вещи на фирмата ми/ЕООД/ в един гараж с устна договорка с наемодателя да заплащам месечно определена сума.От време на време отивах,като последният път наемодателят ми каза че евентуално ще продава гаража.Тогава му казах че трябва да се обади предварително за да изнеса вещите си.Дадох му отново телефона си/бил го загубил/ и се прибрах.Минаха няколко месеца и реших да намина.Той ми заяви че вече е продал гаража и не ми се е обадил тъй като отново ми изгубил телефона.Вече трябвало да си искам вещите от новият собственик.След уредена среща от него той домъква някакъв /който ми заявява че е чичо на новият собственик и иска определена сума за наем и ще ми отключи имота да си взема вещите.Естествено не се съгласих.Пуснах жалба в прокуратурата за съдействие чрез органите на полицията да се отвори гаража и да си върна вещите.Естествео надявайки се да ми се поиска от прокурора да докажа собствеността върху вещите/защото имам фактури/,както и признанията на двамата че вещите не са техни.Получих постановление,че понеже са признали че вещите не са техни и не са ги бутали и си стоят там т.е. това е бездействие а не действие виждате ли това не е престъпление и затова не е от компетенциите на прокурора,а да съм завел гражданско дело.Естествено обжалвах/вярно че не ми се иска чак да осъдят някого/но молех за съдействие защото не виждам как да заведа граждански иск срещу някого/собственика на гаража/ с когото нито съм уговарял наем или каквито и да било гражданско правни отношения.Говоря за вторият собственик,та аз даже и досега не съм го виждал защото се крие/от полицията ми казват че намат право да ми дадат данни за него/.отделно един съсед ми сподели че е видял как са се изнесли вещите от гаража,Това го споменах в обжалването за да променя хода т.е. вече има действие .Да ама не,следващият като папагал повтори на първия доводите/все едно не е прочел за новите обстоятелста-с изнасянето/и постанови гореописаното.Направо се хванах за главата.Дайте ми съвет,карат ме насила да правя простотии и то държавата.Дали правилно си мисля....Оставили сте си колата в гараж на някой познат с устна договорка за нещо си.След време разбирате че гаража е продаден и останалото го знаете-дай пари иначе забрави за колата и прокурата казва точно така оправяй се,като съдиш някой който не познаваш-че то крадците/хайде...организаторите/ и рекетьорите се смеят бе.Дайте ми напътствия как да накарам държавата да ми съдейства.Хем възпитавам дете,хем трябва да го уча да не раздава сам правосъдие.Благодаря ви предварително

Много правилно са Ви отговорили от прокуратурата. В Република България има граждански съдилища и там работят съдии, които си получават заплатите за да разрешават казуси, като Вашия. Това, че нямате договор сключен между Вас и новия собственик на гаража, НЕ ОЗНАЧАВА че между вас не са възникнали граждански правоотношения.

Не е работа на прокуратурата, още по-малко на полицията, да се занимават и да разрешават облигационните Ви искания и претенции.
Това е работа на съда, а производствата са по Гражданско-процесуалния кодекс. Предполага се, че същият е написан за да бъде използван, а не само да го има - за красота.

Странна работа. През час - през два, дават по медиите изкачат разни "будни граждански съвести", които обясняват колко "полицейска държава" сме и как не бива така. В следващия момент, ако квартирантът им не си е платил наема или от магазина са им отказали връщане на капарото, искат не съда, а ТОЧНО ПОЛИЦИЯТА на момента да им реши проблема. Защото "със дела-мела" не им се занимавало.

Ако и Вие сте от тях, напишете прошение до Парламента, да се свика Велико народно събрание, да се закрие съдебната система и да се оправомощи полицията (или респ. прокуратурата) да решават всякакви проблеми - еднолично, на място и по тяхно усмотрение.

Нормално ... с течение на годините хората разбраха, че получаващият 500 лева заплата полицай, по може да им свърши работа от получаващият 5 пъти повече съдия, пък и ще спести от адвокат, от такси ....и резултатът е очеваден 50 % от жалбите в прокуратура и полиция направо си плачат за "кръглата папка", но ...
а и колко интересно питащият, въпреки своята невежест
by default си сипе попържни по адрес на прокуратурата

marek972 написа:Нормално ... с течение на годините хората разбраха, че получаващият 500 лева заплата полицай, по може да им свърши работа от получаващият 5 пъти повече съдия, пък и ще спести от адвокат, от такси ....и резултатът е очеваден 50 % от жалбите в прокуратура и полиция направо си плачат за "кръглата папка", но ...
а и колко интересно питащият, въпреки своята невежест
by default си сипе попържни по адрес на прокуратурата

Монетата има две страни. А ти в момента детайлно разглеждаш едната
Пак казвам - в България прокурори почти няма. Има т.нар. "СПОРАЗУМИТЕЛИ".
Те ти другата страна на монетата.

О, да. Това за "споразумителите" е общоизвестна истина. Пък и аз не съм никак "фен" на българската прокуратура, и по-специално не харесвам начина, по който тя работи. По принцип.
Но все пак, като юристи - предполага се да говорим "конкретно", не "по принцип". Изказванията "по принцип" - на друго място.

Така че "конкретно", в този случай: Проблемът е ГРАЖДАНСКОПРАВЕН и прокурорът е абсолютно прав. Друга страна на монетата няма. Това би трябвало да е ясно на всеки първокурсник в ЮФ, а предполагам и на всеки грамотен български гражданин.
Хуленето "по default" на съответната институция, следва само да даде индикация, относно културата на питащия.

ezandov написа:...иска определена сума за наем и ще ми отключи имота да си взема вещите.Естествено не се съгласих.Пуснах жалба в прокуратурата за съдействие чрез органите на полицията да се отвори гаража и да си върна вещите....собственика на гаража/ с когото нито съм уговарял наем или каквито и да било гражданско правни отношения.Говоря за вторият собственик,та аз даже и досега не съм го виждал защото се крие/от полицията ми казват че намат право да ми дадат данни за него/.отделно един съсед ми сподели че е видял как са се изнесли вещите от гаража,...

Обжалвайте Постановлението на Окръжна прокуратура пред Апелативна прокуратура, като обърнете внимание на това, което съм Ви подчертал, без да "разводнявате" с излишни писаници и подробности.

НК - Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

В случай, че собственикът на гаража, има някакви финансови претенции към Вас, следва да ги търси по гражданско-правен ред.

И не на последно място, имайте предвид:
НК - Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.


...Принципно, за всякакви нередности, касаещи Съдебната власт (Следствие, Съд и Прокуратура), имате възможност - по всяко време, да подавате сигнали и оплаквания до Инспектората към ВСС!
http://www.inspectoratvss.bg/

Леле, майко...
Човешката простотия е като пътищата - край няма ! Един свършва, друг започва...

Дааа, така е, Капитане.... В открито море пътищата поне не са ясно очетани, а по звездите... Тук обаче, във форума, нещата придобиват драматични цветове...

Изключително съм Ви благодарен "georgiev_sfbg".Заради жеста да ме информирате,да ми помогнете.Надявах се на това/все пак е форум с обмяна на мнения и мисли/.Добре сте разбрал по "разводняването",че не съм юрист, а съм лаик във вашата област и ми помогнахте с 5 изречения.Но какво,освен да благодаря на вашите "колеги" Капитана, Съншайн и Марек,че упражниха своето чувство за "елитарност" върху когото и да било.Тези хубавци/така мисли за тях"простите" хора,които не са завършили право/ гледам как лесно употребяват думи като "невежа","простотия" куп други по адрес на някого само и само да напомпат комплексите си преди да легнат за лека нощ.Марек,2 пъти прочетох въпроса си и не видях къде съм използвал"попържня"!!!!!/не ругатня или обида/.А иначе наистина съм привърженик на моментното/идващо ни в повече/полицейско присъствие макар и с доста рискове и неуредици.Защото в трудни времена ,сред море от манталитет на "схеми" и "елитарност" която го подхранва от "умни" глави.....явно трябват за момента простички и твърди действия.Въпрос на приоритет и стратегия.Значи ако очаквам някакви вземания,някой дал друг взел е ясно за съда,но не съм съгласен че някой когото не познавам и не съм сигурен,че е нов собственик на имота/защото това е твърдение на 1-я,който не отключва имота/,а той с голям успех може и да ме лъже,аз аз не съм институция която може да потвърди кое какво е.Тогава питам вашият съвет е да отида да съдя направо някого без да знам адреса му,камо ли без да знам дали е реален ответник на жалбата ми/собственик на имота/ и най вече че аз нямам никакви "облигационни" претенции,никакви очаквания,вземания и др. защото няма договорености по смисъла на ЗЗД.Аз казвам,"сезирам" прокурора че са се разпореждали с чуждо имущество/изнесли/......обсебили.....още какво?....а вие ....върви на съд.Че като го осъдя след 1,5 години имуществото ще е наред,а аз ще съм доволен от вашите експертни напътствия.А той ще ми изпрати депеша от чужбина че ще се върне след 2 год.... може би за да ми отвори и да изпълни разпорежданията на ВКС.През това време с листче на МВР на вратата на гаража за отговорно пазене. Re: помощ срещу прокурорско бездействие
от capt_dreyfus на 22 Сеп 2010 10:42 am

Леле, майко...
Човешката простотия е като пътищата - край няма ! Един свършва, друг започва... Думите са като камъните Капитане.Язък за прозвището.
Благодаря на г- Георгиев.Ако сте адвокат не е зле да знам имейла Ви.Здраве и успехи

Това с чувството за "елитарност"... Позволете сам да решавам, кога как да се чувствам. Елитарен или не... моя работа си е.

Факт е, че аз Ви дадох отговор на питането. И то точен. Друг е въпросът, че той не ви допадна. За това вина нямам. Фактическото положение не съм го забъркал аз.

Получихте и друг отговор, по моя оценка - некомпетентен. Вие разбира се го харесахте, защото е точно това което Ви се искаше да чуете.

Моля. Ваше право е да си загубите времето и нервите, като подавате лишени от смисъл и основание жалби, до институции които нямат законовите правомощия да решат проблема Ви !
Ако желаете, можете да се оплачете също на Президента, на Омбудсмана, на председателя на НС, на председателя на правната комисия в НС, на Министъра на вътрешните работи, на Главния прокурор, на някоя правозащитна организаця... Ваше право е.
Лошото е единствено, че с безсмисленото си поведение, освен ВАШЕТО време, ще загубите в пъти повече работно време на съответните държавни органи. А за това загубено време, в крайна сметка плащаме ВСИЧКИ НИЕ - данъкоплатците. Солидарно.

Колкото до изявлението ми за "простотията и пътищата": Е... Приемете, че имам остра НЕПОНОСИМОСТ към натрапливото афиширане на некомпетентност.

Но, хайде стига съм демонстрирал "елитарност". Довиждане и правете каквото намерите за добре.

За Капитанът не знам, но лично аз НЕ СЪМ КОМЕНТИРАЛА Ваши думи, Ezandov. Вие имате правен проблем. И съветите, които получавате тук, не са годни да го решат - макар да Ви харесват. Има други правни конструкции, които са относими към проблема Ви. Нищо в думите Ви не навежда на извършено престъпление от общ характер - нито обсебване (това по чл. 206), нито на самоуправство (по чл. 323). Искан Ви е наем, който сте отказал да платите. Упражнено е право на задържане върху вещите Ви. Имате и права спрямо предходния собственик на гаража.
Прокуратурата обаче не е компетентен орган да реши проблемите Ви. И е изрично забранено да използва силата и властта, дадени й по закон, за решаване на ВАШИТЕ ГРАЖДАНСКОПРАВНИ въпроси.
Слава Богу, и полицията няма права, та да се върже на подобни щения: да отключва нечии врати и да гледа как се изнасят отвътре някакви вещи....
Получихте насоки, време е да си потърсите адвокат, който да Ви помогне наистина.
Що се отнася до съветите, дадени Ви относно Инспекторатите: те не са плашило за магистратите, които спазват закона и решават по знания и съвест, изградени са от хора, от юристи, мислещи, знаещи и можещи.

Тъкмо щях да се присъединя към мнението на двамата колеги преди мен, пък е и факт, че прокуратурата не е панацея за всяка лична и обществена болка /въпреки че масово се споделя обратното /, но ми направи впечатление нещо, а именно:
От изложението е видно, че пишещият никога не е упражнявал фактическа власт върху гаража, не е упражнявал държане, следователно не му е предоставен за ползване по смисъла на чл. 228 от ЗЗД. Това, че нарича предишния собственик "наемодател" или, че някой си му иска "наем" не е достатъчно, за да приемем, че е било налице наемно правоотношение. По-скоро ми се струва, че имаме едни движими вещи дадени за съхранение срещу възнаграждение, /дал ги на "склад", пише човекът/, което си е съвсем друга облигационна връзка - влог. В този случай, предишният собственик на гаража е влогоприемател и като такъв дължи връщане на вещите, когато му бъдат поискани и ТОЙ може да упражни право на задържане за разноските по съхранението и уговореното възнаграждение, но не и последващия. Влогът по принцип е безвъзмедзден договор и възнаграждение се дължи само, ако такова е уговорено изрично. Подобна уговорка с последващия собственик няма, да не говорим, че питащият не е оставил вещите си на съхранение при него и очевидно хич не е съгласен онзи да му встъпва в правоотношението. Той не може и да иска наем за гаража и направо си ги задържа без правно основание. Та, отказът да се върнат вещите от първоначалният собственик може да бъде упражнено право на задържане, но случаят не е такъв - "наем" иска друг, чужд на правоотношението човек. Налице е прекратяване на влога на основание чл. 252, изр. Іво от ЗЗД, не е упражнено право на задържане и фактическо разпореждане от страна на влогодателя с вещите, определено не в интерес на собственика и извън пределите на правното основание, на което е упражнявал фактическата власт върху тях. Ако това не е обсебване, здраве му кажи.
Ако пък не съм разбрала и питащият е държал гаража /предаден си му е бил и по всичките му там правилца на намното правоотношение си го е ползвал, отключвал си го е, заключвал си го е т.н., с две думи "владял" си го по смисъла на чл. 237, ал. 2, изр. ІІ от ЗЗД, приобритателят на гаража, като му е отнел владението не по установеиня за това ред, също е за бой Ама тука сега трябва да обективираме и предшестващ спор относно правото да се ползва гаража и стана тя досадно дълга...

lexy21 написа:...По-скоро ми се струва, че имаме едни движими вещи дадени за съхранение срещу възнаграждение, /дал ги на "склад", пише човекът/, което си е съвсем друга облигационна връзка - влог. В този случай, предишният собственик на гаража е влогоприемател и като такъв дължи връщане на вещите, когато му бъдат поискани и ТОЙ може да упражни право на задържане за разноските по съхранението и уговореното възнаграждение, но не и последващия. Влогът по принцип е безвъзмедзден договор и възнаграждение се дължи само, ако такова е уговорено изрично. Подобна уговорка с последващия собственик няма, да не говорим, че питащият не е оставил вещите си на съхранение при него и очевидно хич не е съгласен онзи да му встъпва в правоотношението. Той не може и да иска наем за гаража и направо си ги задържа без правно основание. Та, отказът да се върнат вещите от първоначалният собственик може да бъде упражнено право на задържане, но случаят не е такъв - "наем" иска друг, чужд на правоотношението човек. Налице е прекратяване на влога на основание чл. 252, изр. Іво от ЗЗД, не е упражнено право на задържане и фактическо разпореждане от страна на влогодателя с вещите, определено не в интерес на собственика и извън пределите на правното основание, на което е упражнявал фактическата власт върху тях. Ако това не е обсебване, здраве му кажи.

Ще му кажа "здраве".
Съгласен съм с изложените съображения по облигационната част.
ОБАЧЕ ! Спорът тук не е кой крив и кой прав в рамките на гражданското отношение. Въпросът е има ли престъпление. Както е добре известно, далеч НЕ ВСЯКО неправомерно действие съставлява престъпление. Из между всички възможни неправомерни деяния, престъпления са само онези, които имат едно значително високо ниво на обществена опасност и освен това, точно изпълняват редица признаци от обективна И СУБЕКТИВНА страна предвидени в ОсЧНК.

Да, новия собственик на гаража упражнява фактическа власт върху вещите. Може би дори "без правно основание". Е и ?
Престъплението "обсебване", не е равнозначно просто на "Неправомерно задържане" или на "държане без основание". Изп. деяние на престъплението "обсебване" е присвояването.
T.e. от значение е своителното намерение. А него ще го доказваме - как ?? Нито ги е продал, нито ги използва. Напротив, задържа ги като вид "обезпечение", без намерение да ги свои, субективно убеден в своето право да го направи. За това свидетелства цялостната фактическа обстановка. Целта на новия собственик на гаража, очевидно не е присвояване на вещите находящи се в него. А "Непредпазливо обсебване" нашият НК не познава. Нито "Неправомерно задържане".

Да не говорим, че при липсата на каквато и да било писмена уговорка в цялата ситуация - и новия, и стария собственик могат да разтягат лАкуми и да правят твърдения за съществуващи и несъществуващи уговорки, за наеми, влогове, възнаграждения, вреди, неизпълнения.... колкото си искат. И няма как да се докаже безспорно обратното. Пък принципа в наказателния процес, май беше "In dubio pro reo", нали ?

Друга ще бъде ситуацията, ако се заведе гр. дело и бъде постановено съдебно решение, с което се решава въпросът за владението върху вещите и останалите облигационни претенции на всяка от страните. Или просто ако се спогодят по между си на някакъв взаимно изгоден вариант. Но на собственика не му се занимава. Далеч по-лесно е да тупне една "жалба в прокуратурата" и след това да се жалва колко е несправедлив светът.

Така, че да се хващат спорещите страни и да се спогодяват, ако ли не - да се съдят. Другото е равнозначно да се гърми по врабчета с топ и да се търси под вола теле.

capt_dreyfus написа:Да, новия собственик на гаража упражнява фактическа власт върху вещите. Може би дори "без правно основание". Е и ?
Престъплението "обсебване", не е равнозначно просто на "Неправомерно задържане" или на "държане без основание". Изп. деяние на престъплението "обсебване" е присвояването.
T.e. от значение е своителното намерение. А него ще го доказваме - как ?? Нито ги е продал, нито ги използва. Напротив, задържа ги като вид "обезпечение", без намерение да ги свои, субективно убеден в своето право да го направи. За това свидетелства цялостната фактическа обстановка. Целта на новия собственик на гаража, очевидно не е присвояване на вещите находящи се в него. А "Непредпазливо обсебване" нашият НК не познава. Нито "Неправомерно задържане".

Аааааааааа, тука нещо не сме се разбрали . "Здравословното" престъпление гравитира около първия собственик. Все пак не сме се оттеглили на съвещание да мъдрим присъдата, достатъчно данни ни трябват за образуване, а те ще са налице:
1.лице което упражнява фактическата власт върху чужди движими вещи - първят собственик
2. същата да е получена на правно основание - устен договор за влог
3. присвоително действие /не намерение / - фактическо разпореждане с вещите извън границите на правното основание, на което ги владее, в интерес различен от този на собственика - отказва да ги върне, когато е правно задължен да го стори и предава фактическата власт върху тях на трето лице без правно основание
4. бонус - данни за субективната страна - влогодателят е обективирал желание да прекрати договора, в случай, че се отчужди помещението, в което се изпълнява и да ги плучи в свое владение/той има право да ги иска по всяко време, независимо от уговорения срок твърди ЗЗД/, влогоприемателят разполага дори с телефонен номер, на който да го извести, но въпреки това, при настъпване на събитието, не връща вещите на правоимащия собственик, не го уведомява, напротив - извършва акт на фактическо разпореждане с тях против неговия интерес - предава владението им на третото лице. Брей, много неща е съзнавал и разни други е целял... Лично аз го образувам, аман от тарикати

lexy21 написа:...3. присвоително действие /не намерение /

И двете трябва да са на лице, дядо Попе, и двете. И действието от обективна страна, и корелиращото намерение - от субективна.

С останалите съображения, също не съм съгласен.
Първият собственик на гаража, като как ги е "присвоил" тези вещи ??? Та той чисто и просто ги е зарязал и толкова. Ако смятате, че това е действие на разпореждане с вещите, като със свои - то аз категорично не мога да се съглася. Продал е на трето лице ГАРАЖА СИ, НЕ ВЕЩИТЕ. А към вещите, собственост на контрагента му, е проявил пълно нехайство и безхаберност, в разрез със всякакви идеи за добросъвестност в договорните отношения. Ерго, нарушил е грубо (анатема, анатема, анатема !) облигационните си задължения по договора за влог. Е и ????????

Никой не е казал, че каквото е направил е правомерно. Обаче, описаното обосновава възникване на ГРАЖДАНСКА отговорност за неизпълнение, за Бога ! И за вреди - евентуално. Не НАКАЗАТЕЛНА !?!!

Че то както сте тръгнала... който не си плати месечната сметка за ток и хайде 100 тояги на голо и заточение в Диар Бекир. Който не си плати интернета - да се върже, да се бие и да му се отрежат пръстите, та да не може да се обогатява неоснователно от нарушението си !
Сопрете се малко бре!

capt_dreyfus написа:Първия собственик на гаража, като как ги е "присвоил" тези вещи ??? Та той чисто и просто ги е зарязал и толкова. Ако смятате, че това е действие на разпореждане с вещите, като със свои - то аз категорично не мога да се съглася.

Не сметям, не твърдя и не е нужно... присвояването е акт на юридическо или фактическо разпореждане в интерес различен от този на собственика, извън рамките на правното основание, ама хич не е задължтелно това болднатото... Нали не ми се ядосвате нещо, че с такова впечатление оставам? Говорим си просто тук и си обсъждаме разни варианти... Ако ще се караме, не проявявам интерес... Та предал си е фактически фактическата власт на третото лице, че и му посредничи да си вземе "наема"

lexy21 написа:Не сметям, не твърдя и не е нужно... присвояването е акт на юридическо или фактическо разпореждане в интерес различен от този на собственика, извън рамките на правното основание, ама хич не е задължтелно това болднатото...

Аз пък, за пореден път хич не съм съгласен с Вас. Но часът е твърде късен за писане на смислени коментари вече. Да го отложим за утре.

lexy21 написа: Нали не ми се ядосвате нещо, че с такова впечатление оставам?

Не. Почти не.

Поздравления колега "lexy2"!
...Подкрепям Ви напълно, по отношение на изказаните становища!
Възхищавам се на търпението, с което обяснявате на ... ..., учебния материал от 3ти курс!
Желая Ви успех!

Боже опази да срещам капитан драйфус като адвокат,съдия,прокурор.Обикновеният гражданин му настръхва косата и е отвратен именно от мисленето тип "може да не е правилно...е и,какво от това?Нямало своително намерение,задържал ги за обезпечение????...обезпечение на какво....на базата на какви отношения.Между другото - понеже движимите вещи са дизайнерско обзавеждане...част от масите и столове вече обзвеждат къщата на първия собственик,и на втория това е целта...да се обзаведе.Щял да се обезпечи. Как щял да докаже своителното намерение...ами нали това е заглавието на въпроса ми,иде ми да извикам в ухото на Капитана-ако прокурора се беше задействал/не бездействал....каква ирония/че съм написал в жалбата ,че вещите ми са изнесени от гаража,това не е ли намерение. Лекси 2 е права че наистина не съм вземал гаража под наем,а си складирах вещите с уговорката че първият собственик живее отстрани и винаги е там и ако ми потрябва нещо,което и е ставало отвах до тях,вземах ключа,свършвах работа и му го връщах,защото целта беше той да си ползва гаража и за друго/доста е широк/.Сега разбирам че съм държал на влог вещите си,но затова съм лаик,питам и очаквам съдействие,камо ли прокуратурата да ми беше обърнала внимание.Само да ни бяха извикали и разпитали по подробно.Дълбоко бях убеден че съм прав,защото някой ми присвои вещите с цел да се облагодетелства/обзаведе/,с помощта на друг,че това си е за прокурор.Не съм толкова зле за да не отсея кога съм в гражданско правен казус/как вообще можа да се даде пример с неплащането на сметки и комунални услуги-чак аз се смея ,без да съм юрист/ и кога /може би/в наказателен такъв.Някой каза...'не му се занимава"...напротив - толкова съм се занимавал,че не се учудвам на твърденията и логиката на Капитана.Жалко.Само ще го запитам пред всички така ли би защитил интереса,ако....беше той на мое място.Отговора го знаем всички и не ти вярваме.Зле е че принципите на римското право на са заложени така,но ако бяха....някои юристи щяха да останат без работа.Огромно благодаря и на lexy 2.

lexy21 написа:

capt_dreyfus написа:Първия собственик на гаража, като как ги е "присвоил" тези вещи ??? Та той чисто и просто ги е зарязал и толкова. Ако смятате, че това е действие на разпореждане с вещите, като със свои - то аз категорично не мога да се съглася.

Не сметям, не твърдя и не е нужно... присвояването е акт на юридическо или фактическо разпореждане в интерес различен от този на собственика, извън рамките на правното основание, ама хич не е задължтелно това болднатото... Нали не ми се ядосвате нещо, че с такова впечатление оставам? Говорим си просто тук и си обсъждаме разни варианти... Ако ще се караме, не проявявам интерес... Та предал си е фактически фактическата власт на третото лице, че и му посредничи да си вземе "наема"

Нямаше ме известно време. Очаквах, все някой през това време вече да беше оборил цитираното съждение.... Може би никой от по-опитните във форума не го е сторил, защото го е считал за ТВЪРДЕ очевидно или... не знам. Факт е, че си стои така. Жалко. Жалко, че трябва да откриваме "топлата вода" за положения от категория "учебникарски". Не е опит за за заяждане. Наистина. Та...

Уважаема Лекси, точно това болднатото е много важно и без него - присвояване, а с това и "обсебване" НЯМА.

Присвояването именно е изпълнителното деяние, чрез което деецът осъществява състава на чл. 206. Но то не е просто "фактическо или юридическо разпореждане в интерес различен от този на собственика, извън рамките на правното основание".
Ако законодателят искаше да вложи този смисъл, то той щеше да използва термина "разпореди" и толкова. Но законодателят целенасочено е употребил друг, по-широк по съдържание термин. За добро или лошо, на Вас, на мен, та дори и на Георгиев Софийский, легислатурата не ни разрешава да правотворим, а само да тълкуваме разума на закона.
Като свивате, чрез Вашето тълкуването обема на понятието "присвояване" и го свеждате до "фактическо или юридическо разпореждане", Вие разширявате обхвата на Наказателно-правната норма, т.е. тълкувате закона разширително. Това в наказателното право е недопустимо.

Вярно е, че в българското законодателство липсва легална дефиниция на термина "присвоявам". Семантиката на термина обаче, е достатъчно красноречива и следвайки разпоредбите на ЗНА, по нея именно следва да се водим, в тълкуването на правната норма. Присвоявам - своя - правя нещо свое.
В последствие, отнасям се с нещо като със свое, т.е. упражнявам правомощията - елементи на правото на собственост: usum, abusum, fructum. (не е нужно всичките да са упражнени, деецът може да продаде вещта, да я употребява като своя, да консумира потребимата вещ и т.н.)
Конкретните действия, чрез които се извършва присвояването могат да бъдат многообразни, но общото между всички тях е съзнанието за своене, т.е. съзнанието за отнасяне с вещта като със своя. От субективна страна, както при всяко умишлено престъпление, налице трябва да бъде умисълът за такова своене. От своя страна този умисъл трябва да бъде обективиран по някакъв начин, логично за да може да бъде доказан. Касае се за умисъл не просто за разпореждане, а за своене. За третиране на чуждата вещ, като собствена. За субективно отношение, като към своя.

Затова конструкцията:
държа вещите на А, за А -> предавам ги на Б, със съзнанието и намерението Б - да ги държи за А,
може да е фактическо разпореждане, може да отразява противоправен ЮФ, може да бъде основание за имуществена отговорност, НО НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИСВОЯВАНЕ.

Към автора ще се обърна на кратко:
Ваше решение е дали бихте влязъл при мен, като адвокат. Аз смятам, че един адвокат дължи на клиентите си, ако не друго - то поне да не им вреди като им дава съвети за безперспективни действия. Има и друга категория адвокати разбира се. Категорията на адвокатите, които винаги казват това което клиентът им иска да чуе.
Вие нищичко не разбрахте от това което написах нали ? Не казвам, че не сте прав да си търсите вещите, нито твърдя че действията на стария и новия собственик не са противоправни. Твърдя, че не са престъпление. Ако престанете да се халосвате по форумите и потърсите АДЕКВАТНО правата си, може би скоро ще си вземете вещите обратно, че и със съответните обезщетения за вреди, ако сте претърпял такива. Може би, ако вместо да се правите на голям юрист, бяхте потърсил професионална помощ, до сега ВЕЧЕ щяхте да сте решил проблема си. Вие си знаете и решавате...

Но когато осъдят с влязла в сила присъда, някое от лицата за извършено от него престъпление от общ характер... Елате, та ми се обадете - да взема ритуално да си изгоря дипломата. Пък до тогава вярвайте и благодарете, на който намерите за добре.

Георгиев Софийския няма да го коментирам. Не съм в състояние, без да употребя ирония.