forum.lex.bg

Касае се за касационен протест, подаден в законовия срок, в който се прави искане, което е процесуално недопустимо, а именно ВКС да осъди ОПРАВДАН от апелативния съд подсъдим. Няма указание от апелативния съдия за отстраняване на нередностите и съответно не е даден допълнителен срок за това. Две седмици след изтичане на срока за обжалване апелативният прокурор, депозирал протеста, по указание на ВКП, подава "допълнение" към касационния протест, с което вече "отстранява" допуснатия пропуск като формулира процесуално допустимото искане - т.е. ВКС да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Тъй като релевантното искане е направено след изтичане на срока за обжалване на присъдата, този касационен протест ще бъде ли процесуално допустим или ВКС следва да го остави без разглеждане?....
П.С. И първоначалния протест и допълнението към него са подадени по друг номер дело, а не по това дело по което се обжалва присъдата.

Ами иска ми се да кажа с ръка на сърцето, че прокурорът е професионален обвинител и в процесуалното състезание трябва да важи принципа "кьорав карти не играе" , но не го казвам.
Изглежда като да е допустим.Ако не е допълван и със съвсем нови касационни основания, каквито по начало не могат да се навеждат едва в допълнение, още по –малко в пледоария на пр-р ВКП пред ВКС по –късно/освен ако не са от категорията на абсол., за които ВКС следи служебно /.
Протестът определя пределите на касация – коя част от присъдата и на какви основания.
Ако основанията са посочени – СПН/ нарушения на матер.закон, искането е формулирано – за отмяна на оправдателна присъда, според мен, няма пречка да бъде разгледан.Доколкото протестиращият прокурор е „надценил” касацията по правомощия, не следва ли да се приеме , че при наличие на съответно искане/ за утежняване на положението на подс., дефинирано по обем от прокурора и то ясно и недвусмислено - осъждане на оправдания /, няма пречка касацията да „му утежни положението”, но в рамките на своята компентност.Грубо казано – щом искането на прокурора е да му се случи невъзможното - да бъде осъден окончателно на една инстанция, последната, ние да направим възможното – да обсъдим поне възможността подс.да бъде осъден, но при условията на конституционносъответен инстанционен контрол
Съвсем за „без разглеждане „следва да е протест с пълна липса на конкретика на фактически и правни доводи, само с бланкетно визираното касационно основание.Която общо взето да не е преодоляна и в рамките на процесуалната възможност за „саниране” / стига все пак основанието да е посочено/ - до даване ход на инициираното касационно производство.Съвсем за „без разглеждане „ и когато прокурорът претендира нарушаването на правата му във фаза,на която е господар.
Би следвало да е за „ без разглеждане „и ако прокурор иска приложение на З за по-тежко наказуемо престъпление без съответно обвинение.Или протестира потвърдително решение по оправдателна присъда, при неупражнено право на въззивен протест.Протест за необснованост – когато, както и да си го е нарекъл основанието за касация, прокурорът всъщност иска от касационния съд подмяна на вътрешното убеждение на инстанцията по същество, а не проверка дали вътрешното убеждение е законосъобразно формирано.
Както и протест без никакво искане.
Накратко –щом е ясно какво иска прокурорът – осъждане, ВКС не може да осъди, но може да предизвика осъждане, ако основанията са налице, ВКС следва да направи каквото може по закон.Още повече, че до даване ход на делото, искането е прецизирано.
Така предполагам .
П.П. що се касае до номерацията , ако от протеста няма съмнение по кое дело е подаден, предметно погледнато, не би следвало да затруднява никого, грешката може да се изправи.

kpavlova написа:Протест за необснованост – когато, както и да си го е нарекъл основанието за касация, прокурорът всъщност иска от касационния съд подмяна на вътрешното убеждение на инстанцията по същество, а не проверка дали вътрешното убеждение е законосъобразно формирано.

Тук не може ли да се поразсъждава както при протеста за "осъждането"?Ако последният е допустим,в примера,както е поставен от питащия(съгласен съм с това иначе),то защо да не е законно ВКС да го върне и да се промени убеждението на съда относно фактите(необосноваността).
Смятам,че е възможно.Прокурорът иска друго да се възприеме като фактология.В колко ли от случаите това не касае осъждането?От не многото съдебна практика,която съм имал възможност да попрочета през последните няколко години,за какво ли не се връщат дела на въззивния съд,пък и първоинстанционния."Нямало мотиви" или пък други пороци..водещи до "липса на мотиви".Това е положението,връща го,не подлежи на атакуване.
Извън тия работи,при искане,което сигурно много рядко би се случило,ВКС да променя констатациите по фактите,може да се приеме същата логика и това би било правилно.Иска се от ВКС да приме,че св.А лъже,а Б. казва истината.Той няма тази власт,за това ще направи така,че искането на въззивния прокурор да ъбде удовлетвореноуако са налице причини за това,по другия,законовия начин-връща делото на въззивния.
Необосноваността като порок почти всякога е причина за различен от желания от страната(прокурора да речем)краен резултат.Трудно ми е да си представя случай,където Пр. твърди необоснованост,което да не води до нарушение на закона(приложен закон,който не е трябвало да се прилага-оправдан вместо да бъде осъден за нещо в случая).Така сама по себе си необоснованост като основание за атакуване няма.Тя представлява според възприетото порок във фактичесските констатации,убеждението относно случилото се, на съда,което пък било съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
И кой е впоследна сметка порока? Последното нарушение или това,че не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,(чл.348,ал.2 НПК,да бъде осъден).Каквото и да е,същите са нещата и при атакуване на това основание,защото порока във фактическите констатации,твърдян в касационния протест,дори посочен изрично като процесуално нарушение,надали не се отрязява на крайния резултат за вината(респ. иска се осъждане или утежняване положението на подсъдимия).
Така наистина може и да не е поискал "осъждане" нито от ВКС,нито от съответния въззив или ПИС,но когато соченото е всъщност порок във фактическите констатации,чието отстраняване би довело до безусловно осъждане например,макар и да не го е посочил изрично в касационния протест "да се отмени присъдата.. за да бъде осъден.." или нещо в тоя смисъл,но от контекста става ясно,че това е желаният от него резултат,който щеше да е налице ако я нямаше "необосноваността",всъщност би следвало да намери приложение чл.354,ал.3,т.2 НПК,а не т.3.
Така дори да бъде осъден,не само че няма да е незаконно,но и с право ВКС ще го е върнал именно поради наличие на "необоснованост",чието "изправяне" е било поискано от него,а пък той самият такава власт няма.Има я обаче по-долния съд.

kpavlova написа:П.П. що се касае до номерацията , ако от протеста няма съмнение по кое дело е подаден, предметно погледнато, не би следвало да затруднява никого, грешката може да се изправи.

В тази връзка искам да споделя следния случай от практиката - Бай Хасан, от Затвора Белене, осъден 17 г. ЛС за убийство на жена си по чл. 116 НК, обжалва присъдата си пред Апелативния съд, който "в срок" му изпраща потвърдителното си решение 9 месеца след заседанието. Бай Хасан веднага сяда и пише касационна жалба чрез АС до ВКС, но посочва в жалбата си номера на първоинстанционното дело - той де да знае, че въззивния съд слага друга номерация! Вместо да получи призовка от ВКС, обаче, получава окончателна присъда. Сяда и пише нова жалба като изрично посочва, че вече е пратил такава в срока за обжалване. С резолюция на съдия от ...АС жалбата му се връща като просрочена. Обжалва се връщането, намери се и вх. номер от деловодството на Затвора, с който е получена първата жалба, както и вх. номер на АС, но състав на ВКС потвърди с Определение връщането на касационната жалба като правилно. Пита се в задачката - защо толкова реверанси към държавното обвинение, а се мачка обикновения човек, който дори няма средно образование, да не говорим за юридическо такова - не трябва ли закона да се прилага еднакво към всички страни в процеса - пардон - по-строго към професионалистите, за които такива пропуски са непростими.
А искам да попитам още - досежно цялостния ми предходен " пост" - аджаба що чини тази женица на поста прокурор в АП след като не са и известни процесуалните правомощия на касационната инстанция - предполага се, че има юридическа правоспособност и поне 10 г. юридически стаж, а студентите в 4 курс ги късаме по същия повод.....

Пита се в задачката - защо толкова реверанси към държавното обвинение, а се мачка обикновения човек

1.Може да е простичко обяснението – за прокурорския протест, пуснат като тото-фиш в регистратура, някой повече да се е постарал в наказателното деловодство да му намери предмета, че и да се е обадил на приятел от др.деловдство, 50 на 50, помощ от публиката и др.такива жокери.
А със саморъчната сгъната на четири жалба от затвора, върху кариран лист, с три имена и ЕГН, затвор, отряд, номер на присъда на съд, местонахождащ се един етаж, примерно, по –нагоре или по-надолу, никой не се е старал
да използва жокери...А съотношението в старанието трябва да е точно обратното.....
2.Но може и, нерядко се случва, някой някъде нагоре / надолу по инстанциите, вече необикновен човек, да забрави, че е бил обикновен човек.Както и че процесът не е самоцел, а се случва за обикновен човек, който битува извън хартиения носител.Често това е сгафил човек, без изключения е уплашен, невинаги въоръжен да зъби само със своята интелигентност или с достъпната си правна помощ отвъд стените.
3.Третото популярно обяснение е, че съдът е по -опасния обвинител.

До тука с приповдигнатия ми късен идеализъм Случва се в процесуалното състезание да липсва процес или състезание.Крайно време е и по достъпен начин да се развенчае митът, да се лекува с всякакви средства, масовото внушение, пази боже, и вътрешно съд. убеждение, че съдът е борец с престъпността, а не арбитър.
Ако му се беше загубил протестът на прокурора, освен сто години срамота,какво следва да е разпореждането или определението ...
Според мен на подс. втората жалба следва да се третира като молба за възстановяване на срок,ведно с всички доказателства за депозиране на предходната . Самозащитаващ се и то от затвора подсъдим, доказателства за депозиране на жалба в срок...
Отплеснах се
Не, не исках да кажа, че на един главен институционален обвинител трябва да му се удари рамо, прокурорското рамо в Републиката е здраво и силно.А само, че следва да се търси разумът и целта във всяко процесуално действие, независимо чие, така че то да произведе целения правен ефект .А не да го отсвирим на първо четене

imnedialkov написа:но посочва в жалбата си номера на първоинстанционното дело - той де да знае, че въззивния съд слага друга номерация! Вместо да получи призовка от ВКС, обаче, получава окончателна присъда. Сяда и пише нова жалба като изрично посочва, че вече е пратил такава в срока за обжалване. С резолюция на съдия от ...АС жалбата му се връща като просрочена. Обжалва се връщането, намери се и вх. номер от деловодството на Затвора, с който е получена първата жалба, както и вх. номер на АС, но състав на ВКС потвърди с Определение връщането на касационната жалба като правилно.

Според мен,не може да се вземе адекватно отношение по така поставено питане.Как стои въпроса с първата жалба на подсъдимия,не ми става ясно.Къде е тя? Какво е отношениетопо нея на АС или ВКС,ако има такова?Ако няма,съответно,допустима ли е изобщо "втората жалба" и производството по нея? Колко жалби така могат изобщо де се депозират и какво ще стане тогава?Може още четири да е написал!
Ако има порок в жалбата на бай Хасан-то той следва да бъде отстранен,като за това му се окаже от АС.Ако това не е направено,значи проблем за бай Асан не трябва да има!Какво от туй,че има някакво друго производство по някаква друга жалба,с която се обжалва незнамси какво си от бай Асан(връщането на втората Ж.)Е и? Какво е станало с първата?Нещо не ми се връзва.
Иначе относно "реверансите" към обвинението не съм "много" съгласен.Не приемам,че някой трябва да се отнася по-строго към професионалистите.Че имам незнамси какво образование,обикновен гражданин... Какво от това,че няма образование?Напротив,мисля че в затвора добре си знаят работата някои обикновени,смачкани от държавната машина и осъдени на по 15,16 години изпаднали в немилост граждани на май България.Че кумулации ли не знаят,че квалификации ли не правят..а за наказанията да не говорим.По-добре ги знаят от юристите..
Да не би да е в по-добро положение онзи високообразован компютърен инженер,магистър по българска филология,ботанолог и т.н.?Има си правна помощ-да е ползувал.Апропо,за такива обвинения не е ли тя задължителна?Я колегата да се включи,да каже къде е бил? И сега какво стана-Апелативния "го няма","авдуката" го няма,онеправднания не писал точно или пълно,познай кой виновен
П.П.И все пак образования обвиняем все пак има "едно" предимство.Като цяло,предполага се че той добре осъзнава нуждата от професионална правна намеса в проблема му,че добре осъзнава и възможността да настъпят неблагоприятни последици винаги,когато тя не се ползува(а дори и когато не е така),че добре осъзнава липсата на нужните знания да пише жалби насам и натам(че товае правна работа) и не може да се прави на юрист... това не е малко предимство.
А бай Асан,щом е "адвокат",ще "лежи на топло".