Доказване на незаконно и неоправдано задържане

[elinor88]

Какво конкретно е необходимо и какъв е редът и срокът, за да се докаже постфактум в национален или международен съд, че НЕ е било законосъобразно лице да бъде задържано от полиция с цел принудително завеждане в психиатрична клиника, а също така, че не е съществувала такава необходимост (например, че лицето няма опасно поведение, не е извършило нещо, което да застрашава него самото или околните, не имало установено заболяване и не попада в групата на заболелите, нуждаещи се от специални грижи и т.н.)? Също така какви факти и доказателства са нужни за това, че лицето е било малтретирано физически и психически в съответната институция? Какви са задължителните условия за реално доказване на психическо заболяване, които дават повод за затваряне в психиатрия? Например, ако болницата има собствен интерес да задържи някого като пациент, като например прикриване на обстоятелствата при инцидентно затваряне на лицето или друг интерес, а съдът определи лекар от същата болница за изготвяне на експертиза за този пациент, това не е ли грубо нарушение? Ако във веднъж изготвена съдебна експертиза от психиатър (от същата клиника, в която е било настанено лицето) е посочено, че то не може да бъде страна в съдебни процеси, това за какъв срок е валидно?

[bvoykov]

До колкото знам принудителното "задържане", както го наричате, в психиатрично заведение се предхожда от съдебна процедура, а там се осигуряват доста възможности за защита - служебен адвокат, възможност да се извикат свидетели, съдията е длъжен да разговаря с лицето, за което се иска принудително настаняване в психиатрично заведение, участва прокурор... нали, не е толкова просто и не е законен начин без съдебно разрешение не могат полицаите ей така да влязат вкъщи, да го измъкнат и да го затворят в психиатрично заведение, просто защото някоя си болница има интерес от това.
Така че, ако полицията е действала без съдебно разрешение, редът за защита изглежда да е чрез иск за обезщетение за незаконосъобразни действия на държавен орган, който се предявява по съдебен ред. Ако има съдебно разрешение... вече нещата не са ми много ясни.
За физическо малтретиране се събират всички възможни доказателства - свидетелски показания, записи от видеокамери, освидетелстване от съдебна медицина...
Задължителните условия за настаняване против волята на лицето е да се докаже, че то е опасно за себе си и/или околните, това се доказва по съдебен ред с експертиза, разпитват се свидетели, близки.
Аз не виждам какъв ще е тоя небивал интерес на болницата да затвори конкретно някого, работата с психично болни хора никак не е лека. В повечето случаи се назначават психиатри от същата болница, защото от коя друга в рамките на областния град може да е? Повечето вещи лица психиатри работят в тези болници, но така имат и непосредствени впечатления от лицата, могат да ги наблюдават и по-дълго време. Ако се съмнявате в безпристрастността им, може да поискате експертиза от друг психиатър от болница в друг град.
За срока на валидност за това колко време не може да бъде страна в процеса, вече зависи от много работи - от диагноза, от лечение и т.н., не може да се заяви категорично. Това не му пречи да има защитник и лице, което да дава информирано съгласие за лечението му.

[elinor88]

Благодаря Ви за този отговор. Всичко това изглежда логично и редно да бъде по този начин.
Но какво ще кажете за случай, при който лицето е насила задържано на територията на същата болница, във фоайето, където е отишло по собствено желание, но по друг повод и е възникнал словесен спор със служител на болницата, след което служителя вика полиция? Няма ли да има тогава интерес самата болница да доказва В ПОСЛЕДСТВИЕ вкл. с експертиза в съда, че лицето трябва да остане в болница, и да бъде „лекувано“, за да оправдае действията на служителя, тоест на самата себе си. Поради това задържане в болницата няма как и лицето да изиска свидетели, тъй като е на практика изолирано и третирано с медикаменти, водещи го до безпомощно състояние и пред съда, като същевременно служебният адвокат мълчи пред съда.
А доказателствата за физическо малтретиране едва ли могат да се съберат, ако камерите са изключени, свидетелите са затворени по болничните стаи и доколко се взема предвид мнението на психично болни, а лекарите просто не са завели лицето на съдебна медицина, въпреки, че е имало съдебно разпореждане за това.
Как смятате, че би трябвало да се подходи при такива обстоятелства? И какъв трябва да е срока в който изобщо може да се разглеждат подобни казуси, след събитията?
От друга страна в полицията доколкото ми е известно разполагат с информация за вече задържани и завеждани в подобни заведения хора, при това без съдебно разпореждане, което се ползва за основание за следващо задържане (отново без съдебно разпореждане), а например поради позвъняване от съсед, който е в конфликт с лицето? Как мислите?

[bvoykov]

Не виждам защо болницата да има интерес от това да задържа на пръв поглед случайни хора, освен ако Здравната каса не им плаща на пациент, но не съм запознат. И все пак дали няма да им излезе по-скъпо да се ангажират с още един човек и да се занимават въобще, не знам...
Не знам по кой ред се е развило производството за настаняване, Вие твърдите, че е имало нещо пред съда. Ако е по Закона за здравето, там съдът следва да определи лице от близкото му обкръжение, което да дава информирано съгласие за лечението, според мен същото това лице може да се противопостави на такова лечение, ако наистина му вреди, както Вие описвате, а не да мълчи, както твърдите е правил служебният адвокат. Както казах и съдията, и прокурорът, които участват по делото, трябва да отидат при лицето, лично да се уверят с очите си в неговото състояние, което препятства възможността да се злоупотребява с настаняванията.
Ако не могат да се съберат доказателства, логично нищо не може да се докаже. Това камерите да са изключени е по-скоро хипотетичен сценарий, защо в конкретния момент им е да ги изключват, защо изобщо ще ги има тогава? За неотвеждането на лицето за освидетелстване пред съдебна медицина, щом има разпореждане от съда, както твърдите, се носи отговорност за неизпълнение на съдебно разпореждане, така че виновните следва да бъдат наказани по съответния ред.
Зависи какво целите с признаването на тези действия за незаконни, има най-различни способи за защита, но аз тук не виждам факти, а само хипотези. Ако проблемът е в държавен орган - прокуратура, полиция и т.н. - може да се води дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, разбира се вредите трябва да се докажат, тъй като по този ред се присъждат парични обезщетения.
Ако целите друго, примерно смятате, че системно се нарушават човешки права и т.н., може да се обърнете към националния омбудсман.
Ако смятате, че лицето е здраво, но е задържано неправомерно - това е състав на престъпление по чл. 142а, ал. 6 от Наказателния кодекс и прокуратурата се занимава с тези работи.
Аз пък от хората за настаняване в психиатрия по обаждане от съсед съм чувал точно обратното - колко "луди" има, които отглеждат по 30 котки и кучета в апартаментите си, нито общината, нито полицията може да ги изведе или задържи по някакъв начин, а не ми се струва това да е поведение на психично здрав човек. Ако ставаше толкова лесно и за дреболии, то цялото население трябва да е за психиатрията и думите на един вече уволнен софийски прокурор в този смисъл щяха да отговарят наистината. Да се задържи принудително някой в психиатрично заведение със съдебен акт е сериозна работа, а без съдебен акт е почти немислимо. До колкото знам, в чл. 150, ал. 3 от Закона за здравето дава възможност спрямо лице, с установено психично заболяване да бъдат приложени ограничителни мерки, но те не могат да бъдат с продължителност повече от 6 часа. Полицията може да задържа само до 24 часа лица и то в арестите към съответнтие РПУ-та.