Tълкуване на чл. 50, ал. 3, т. 1 и на чл. 65, ал. 3 от ИК

[ava_rose]

Според чл. 50, ал. 3, т. 1 и чл. 65, ал. 3 от Изборния кодекс - "Не може да бъде член на комисията лице, което е:
осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление". Поради неясния текст и на двете разпоредби от ИК не може да се даде отговор на въпроса допустимо ли е член на ЦИК, РИК или ОИК да е осъждан за умишлено престъпление от частен характер, както и на въпроса - може ли член на трите комисии да е лице, което е освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление от частен характер. След много мислене, достигам до извода, че разпоредбите са неясни, а по въпросите липсва формирана съдебна практика. Интерес за мен е всяко мнение по въпроса от юристи.

[hristev]

Нормата е много ясна. Вижте кога се прилага чл. 78а от НК. Не е за всички престъпления.

[ava_rose]

По мое мнение, разпоредбите са абсурдни, тъй като при буквалното им тълкуване излиза, че лице осъдено за умишлено престъпление от частен характер (напр. клевета) може да бъде член, а лице освободено от наказателна отговорност за умишлено престъпление от частен характер (напр. пак клевета) НЕ МОЖЕ. Това е проблемът. А чл. 78а НК важи и за престъпленията и от общ и от частен характер. Иначе благодаря за мнението Ви.

[hristev]

Проблемът го разбрах още като прочетох поста Ви, но Вие не го обрисувахте целия, затова реших да не го засягам.

Първо искахте да се обсъди дали нормите са неясни, а сега с втория пост твърдите, че са абсурдни.

Не знам какво означава абсурдни, предполагам, че намирате противоречие в самата норма, доколкото при едно и също деяние твърдите, че се наблюдават различни правни последици по Изборния кодекс. Ще опитам да отговоря.

Вижда се в чл. 50, ал. 3, т. 1 и чл. 65, ал. 3 от Изборния кодекс, че те ограничават участието на лица, които:
1. "са осъждани за умишлено престъпление от общ характер" - Този израз е ясен. Нормата се прилага само за умишлени престъпления от общ характер. С аргумент от обратното означава, че не е приложима за престъпления от общ характер, при които формата на вината е непредпазливост (небрежност или самонадеяност).
2. "независимо от реабилитацията" - Този израз също е ясен и следва да се тълкува във връзка с чл. 88а от НК.
3. "освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление" – тук е проблемът. На пръв поглед се има предвид 78а НК, но само за умишлените престъпления. Доколкото не е посочен видът на престъплението е редно да се приеме, че в тази си част нормата се прилага както за престъпления от частен, така и за престъпления от общ характер, стига те да са умишлени.

Твърдя, че изразът "освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление" е равнозначен на „лице, което доказано е извършило умишлено престъпление от частен или общ характер, но вместо наказателна отговорност, му е наложена административно-наказателна такава.“

Това е проблемът. Само тези лица ли попадат в ударите на това предложение ?

Наказателно право не съм пипал от университета. Ако бъркам, да кажат колегите.

Клеветата е умишлено престъпление.

Нормата на 78а е императивна. Прокурорът е длъжен да предложи прилагането й, а съдът е длъжен да я приложи. Разбира се, трябва да се констатира, че са налице предпоставките за това.

Виждам три варианта:

Вариант № 1 - ако деецът на клеветата не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност (за престъпления от общ или частен характер), той НЯМА да бъде осъден, а ще бъде освободен по 78а от наказателната отговорност за умишленото престъпление клевета. Като последица НЯМА да има право да участва в комисия по горните разпоредби. Това е видно от граматическото тълкуване на нормата.

Вариант № 2 - ако деецът на клеветата е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, то той няма как да бъде освободен по 78а и ще бъде осъден за умишленото престъпление от частен характер – клевета. Като последица НЯМА да има право да участва в комисия по горните разпоредби, защото е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и осъждането му за клевета е без значение.

Това е проблемът - Вариант № 3 - ако деецът, преди клеветата, е осъждан пза непредпазливо престъпление от общ характер ИЛИ вече е бил освобождаван по 78а за непредпазливо престъпление, то той няма как да бъде освободен по 78а и ще бъде осъден за умишленото престъпление от частен характер - за клеветата.

Тук, ако формално четем, деецът би трябвало да има право да участва в комисия по горните разпоредби. Аз обаче считам, че НЯМА да има право, защото противоречи на целта на закона и не съответства на действителната воля на законодателя.

Очевидно има несъвършенство в нормата, представляващо погрешно изразяване на волята и желанието на законодателя. В крайна сметка това не я прави неясна или абсурдна. Прави я трудна за тълкуване, но само във вакум. Така смятам аз, защото в правото съществуват способи да се тълкуват несъвършени разпоредби.

След като законодателят е предвидил, че не могат да участват в комисии лица - доказано извършили умишлени престъпления от частен или общ характер, които са освободените от наказателна отговорност по 78а НК (защото това означава израза „освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление"), то правя правен извод, че действителната воля на законодателя е да не допуска участие в комисии на и лица, които доказано са извършили умишлени престъпления от частен характер, независимо от вида на наложеното им наказание – тоест без значение е дали им е реализирана наказателната или административно-наказателната отговорност. Поради това считам, че и във Вариант № 3 лицето НЯМА да има право да участва в комисия по горните разпоредби.

Допълнителен аргумент в тази посока е и фактът, че противоречи на правната и формалната логика, доколкото имаме извършено едно и също престъпление, гражданските закони да ограничават участието в изборния процес на по-леко наказания, но да не ограничават правата на по-тежко наказания.

Горният абзац намирам за правилен, защото ограничението на правата и свободите е последица от действията и бездействията на лицата, а не от историята и вида на наложените им наказания.

Същата е логиката и на рецидива. Лицето се наказва по-тежко, не защото е изтърпяло наказание и след това е извършило престъпление, а се наказва по-строго защото неговото поведение не се е променило. Лицето не е успяло да се поправи. Последиците от рецидива идват не от предишното наказание, а от непоправянето на наказания (бездействие) и извършването му на престъпление, след като преди това доказано е извършил друго престъпление (действие/я).

Противно на моята теза би било твърдението, че в първата си част нормите говорят за умишлени престъпления от общ характер, поради което в последната си част пак трябва да се счита, че става въпрос за такива.

С горното не съм съгласен, защото целта на Изборния кодекс е в комисиите да участват образцови граждани, които със своите безупречни личностни и професионални качества да гарантират законосъобразното и честно провеждане на изборния процес. В тая връзка твърдя, че осъдените за умишлени престъпления от частен характер не притежават минимален обем личностни качествата, поради което не трябва да участват в комисиите по коментираните разпоредби.

Не съм прецизен. Мое мнение.

[ava_rose]

Изключително прецизен сте! Но аз наистина застъпвам обратната теза, която е по-издържана (по мое мнение). Първи основен аргумент - разпоредба, която въвежда рестрикция (ограничение) не може да се тълкува разширително. Второ, сравнителноправно точно такава рестрикция, каквато Вие описвате няма в нито един закон (искам да кажа, че престъпленията от частен характер по правило не водят до никакви ограничения). Въпреки изложеното първият ми аргумент е самодостатъчен. Отделно, на трето място, понеже третираме клеветата, последната е възведена като престъпление в много малко наказателни кодекси и отговорността се реализира по гражданскоправен ред - в Германия клеветата се поглъща от т. нар. общ деликт напр. На следващо място, разпоредбата е толкова абсурдна, че повдига и следния въпрос, на който отговор не може да се даде ако се възприеме Вашата теза - имаме освободен от наказателна отговорност за клевета по чл. 78а НК, последният веднага е заплатил глобата си, след това е минала 1 (една) година, в която лицето не е извършило нищо. Използвайки езика на няколко тълк. решения, това лице се води "реабилитирано" и пак може да се ползва от чл. 78а НК. Тогава според Вас то може ли да бъде член на ЦИК или РИК. По мое лично мнение, именно тук е заложен голям проблем, тъй като с аргумент на противното от първата част на новелата, при втората липсва "независимо от реабилитацията". На мен ми се струва, че когато 2016 г. са бутали кодекса са пропуснали в края на двете разпоредби да сложат "от общ характер". Това ми виждане се засилва и от това, че си направих труда да видя кои са вносителите на миналия на две четения законопроект.

[nikodim77]

Здравейте,
Словосъчетанието - "независимо от реабилитацията", което Ви притеснява, всъщност не е толкова притеснително при реабилитация, настъпила по силата на чл. 88а от НК. Така че, ако е налице реабилитация по посочената норма, то тя въобще не се споменава в документа, удостоверяващ съдимостта, като последният се издава „чист” (лицето е неосъждано).

пп.
Приемете извинението ми, че се намесвам в диалога ви с hristev !

[ava_rose]

Здравейте,
споделям разбирането Ви, че реабилитираното лице е НЕОСЪЖДАНО, но за съжаление в много закони, а и в много обвинителни актове, некоректно тази аксиома не се зачита. Каквато държавата, такива и "законите" ... За прокуратурата не виждам какво добро може да се каже с уговорката, че там има и подготвени кадри.

[hristev]

Спирам да мисля по темата. Няма смисъл.

Липсва всякаква санкция (гражданска или наказателна) възспираща осъжданите САМО за престъпление от частен характер, които отговарят на всички останали изисквания и са подали декларации, да участват в изборните комисии!

Без значение е как тълкуваме нормите...

Дали са спазени изискванията на коментираните от нас норми НЕ СЕ проверява от НИКОГО. Проверява се само дали формално има подадени декларации от лицата, че отговарят на изискванията на коментираните от нас норми.

Знаех си, че изпускам нещо! Знаех си, че логиката ми не напълно издържана...

Толкова нелогично ми се струваше през цялото време, че тези норми са оцелели в правния мир толкова с години, но не можа по-рано да ми загрее канчето. Ако реално коментираните от нас норми търсеха резултат и имаха цел.... оцеляването им за такъв период от време би било невъзможно.

Нормите не служат за нищо... Само плашат гаргите... Само заплашват, че някой.. някога... може да потърси наказателна отговорност, ама не е сигурно....

На осъжданите по дела от частен характер (Вариант № 3 от горния ми пост) не може да им бъде реализирана наказателната отговорност, защото от обективна страна НЕ СА извършили престъпление при подаване на декларацията, с която декларират много неща, но не и че са осъждани по дела от частен характер.

Ние просто мислим за нещо, което прилича на нещо, звучи като нещо, лети като нещо, но всъщност е нищо!

Тези норми са смивол на невъзможността на изпълнителната власт да организира мероприята с голям брой участници. Отявлено отражение от криво огледало, пред което е застанала слабата ни държава.

Вместо да искат удостоверения за съдимост... Какво...? С декларация. Смях в залата... ама в изборната зала, не в парламентарната...

Имало експерти... по цял ден мислили... много знаели... Знаят, че не може да стане така, както трябва да бъде.... и пишат, че да има нещо написано. Да има нещо гласувано.

Тези норми не са трудни за тълкуване, не са абсурдни или неясни. Те са просто една неуместна и ненавременна първоаприлска шега.

Ми, да.

Лично аз не съм съгласен с основния аргумент, че въвеждащата ограничение норма не може да се тълкува разширително. Давам пример с две много употребявани норми:

1. За прилагането на самия 78а НК съществува изискване да бъдат възстановени имуществените вреди от престъплението. Това по своята същност представлява ограничение за прилагане на нормата. То се тълкува разширително от незапомнени времена, защото в практиката е прието, че ако от престъплението няма настъпили имуществени вреди, доколкото са налице останалите предпоставки, нормата на 78а пак е приложима;
2. В 111 ЗЗД е регламентирано, че вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Това представлява ограничение за лицата да ползват съдебна защита и принудително изпълнение след изтичане на определен период от време. Тази норма също се тълкува разширително. В настоящия момент (макар да съм отвратен) е факт, че лихвите по кредити се погасяват с петгодишна давност.

Съгласен съм, че сравнителноправно такава рестрикция, каквато описвам, няма в нито един друг закон, но не знам защо този факт трябва да се счита за пречка нормата да се тълкува по предложения от мен начин. По-скоро трябва да се приеме като индиция, че неправилно тълкувам. Не считам обаче, че е достатъчен аргумент да се отхвърли тезата ми.

Не мога да взема отношение по чуждите законодателства. Не ги познавам.

По въпроса – Може ли освобождавания по чл. 78а НК, след изтичане на повече от една година от заплащане на глобата да участва в комисия ? Моето мнение е, че може, тоест считам, че нормата го позволява - в светлината на съдебната практиката. Това е и в унисон и с твърдението ми за личностите качества. Предполага се, че след изтичане на този период от време, с оглед на липсата на противоправно поведение на лицето, е редно да се приеме, че то се е поправило и е възвърнало личните качества, необходими му да участва в комисията.

Със сигурност съм съгласен, че тези норми са бутани, а не приемани. Все пак са несъвършени. Не знам доколко е относимо кои са вносителите на законопроекта. По-скоро е редно да обърнем внимание на мотивите, защото те се ползват като субсидиарен източник на право, доколкото срещаме трудности с тълкуването на Закона, разбира се.

Не съм сигурен, че точно това е вкарано в зала, обаче май е. https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/36594

Мотивите са доста слаби, но от тях се прави извод, че се цели да бъде намален кръга на лицата, които да могат да участват в изборния процес. Целта е да се вдигне качеството на организацията и допълнително да се гарантира законосъобразното провеждане на вота, както и да се намали риска от злоупотреби. От мотивите е видно, че целта на законодателя е точно като тази, която твърдях (теоризирах) - да участват в изборите лица с по-високи личностни качества, без компромиси, за да се гарантират максимално законосъобразни, честни и прозрачни избори. Това изглежда като умишлен законодателен акт - поне в моите очи, разбира се.

В Закона има три такива норми "осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и освобождавано от наказателна отговорност за умишлено престъпление"

Едната е приета със Закона - 2014 г. Останалите две с ЗИД - през 2016 г. Първото, във връзка с мотивите на второто е показателно, че няма законодателен пропуск. Нормата законодателят винаги е целял да е такава.

Продължавам да поддържам, че нормата трябва да се тълкува разширително.