dask написа:От доста години по ред причини участвам пряко в проектите за изменения в КТ и в подзаконовите актове и макар и с болка искам да споделя, че начина по който се променя трудовото законодателство не е точно този, който съответства на общочовешката представа за справедливост.
Ако участвате пряко и в проектите за изменения на КСО и в подзаконовите актове... доста благословии сте отнесли
, а и ще продължавате да отнасяте 
И като подкарахме темата
Едно бързо тълкуване, съвсем накратко - какво е това - обезщетение или възнаграждение -
Та - чл.162 ал.3 КТ - За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон.
КСО
чл.40 ал.1 Осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
И вече интересното
КСО чл. 40 ал.4 Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
От тук вече и безумията
, които ни бъркат в работата -
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"
Изх. № 91-01-23/18. 01. 2007 г.
ОТНОСНО: възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 1 януари 2007 г.
3. Съгласно новата редакция на чл. 40, ал. 4 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграж-дение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Разпоредбата се прилага само за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила след 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от настъпването на временната неработо-способност работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение за временна неработоспособност за всеки период на временна неработоспособност. Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 от КСО, както и в случаите при бременност и раждане. Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане също са за сметка на ДОО. Изплащането на възнагражденията за първия работен ден от настъпилата временна неработоспособност не се ограничава до 15 работни дни през календарната година.
И веселата историйка, като се намесят вашите хора
.