forum.lex.bg

Законите вече ще се пишат от прокурорите
вторник, 19 яну 2010 г.


Премиерът Бойко Борисов подкрепи прокуратурата в искането за промени в НК и НПК, които да се предлагат от прокурори. За шофирането след употреба на алкохол и други по-дребни нарушения, няма да се водят дела, а ще се налагат глоби.
--------------------------

Законите се пишат от адвокати и затова от години прокуратурата не може да се похвали със значими успехи срещу престъпността.
Това клиширано оправдание на държавното обвинение може да излезе от употреба, ако обещанието на премиера Бойко Борисов към прокуратурата, бъде изпълнено.
Досега законите се правеха от адвокатите, искаме този път да бъдат направени от прокурорите, заяви Борисов след съвещание в прокуратурата.
Двамата с главния прокурор Борис Велчев обясниха, че ще има няколко промени в наказателните закони - НК и НПК, с които ще се осъществи и едно старо желание на Велчев - дребните нарушения да се извадят от наказателните производства и да се санкционират с глоба.
Законодателната реформа ще засегне и прословутите стари текстове от НК, какъвто е този за престъпление по служба, писан в края на '60-те години на миналия век.
Ние не можем да обвиняваме по текстове, които са от 1968-а, които касаят социалистически тип ръководители, хареса идеята Бойко Борисов.
Борис Велчев отново изтъкна, че най-големият проблем на прокуратурата е претовареността.
Опитите да се решават проблемите с наказателна репресия от всички правителства в последните 20 години доведе до хипертрофиран Наказателен кодекс, каза Борис Велчев. Той даде пример с шофирането след употреба на алкохол, при което няма пострадали. Според статистиката на прокуратурата, това са 27% от всички внесени обвинителни актове, а само 0,06% от тези дела завършвали с ефективна присъда.
Според Велчев, тези нарушения, както и продажбата на стоки без бандерол и незаконна сеч в горите, могат да бъдат декриминализирани. За тях могат да се налагат директни глоби от контролните органи. По думите на главния прокурор, с тази стъпка едновременно ще се повиши събираемостта на глобите, но и прокуратурата ще се разтовари, за да се концентрира в тежките престъпления.
Премиерът Борисов изслушал проблемите на прокурорите и сам цитира, че им се падат по 1000 дела за разглеждане, което е свръхнатоварване, но това положение служело и за оправдание.
По новия Наказателен кодекс ще бъде сформирана работна група още през тази седмица, която ще опише идеите за промени.
Той ще е модерен и изчистен от тези стари текстове и ще подкрепим всички предложения на магистратската общност, каза правосъдният министър Маргарита Попова и обясни, че обвинителите ще се срещнат с представители на ГЕРБ.
Относно мястото и отношението към прокуратурата, премиерът Борисов заяви, че няма никакво намерение да вади прокуратурата в изпълнителната власт. През последните 6-7 месеца стана ясно, че ГЕРБ няма да прави упражнения върху гърба на прокуратурата. Създадохме максимално спокойна обстановка за работа, допълни Борисов.
------------
http://www.bnews.bg/article-4381

Мдааа,имаме велика правна мисъл.Да откраднеш две медни тави - престъпление,да шофираш след употреба на алкохол-дребна работа

При всички положения липсва правна мисъл. Къде са професорите по наказателно право - доколкото си спомням, Наказателният кодекс от 1968 г. е именно един от шедьоврите на времето си - впрочем, достатъчно е да го прочетеш, за да се убедиш.

Според мен, не трябва да се излиза от една рамка, за да се влезе в същата. Какво може да замени действащия кодекс - пак същото. Може ли човек да бъде съден за престъпление по времето на извършването на което не е имало член от закона и т.н. Да се махнат сигурно разпоредбите за умишлено поставяне на отровни примеси във водохранилище - какво пречат.

А по отношение на чл. 282 - много мерси - да си регистрирам фирма, да ми съдят управителя от прокуратурата - просто благодаря.

Вместо посоката да е - извън частната собственост, то изведнъж се обявяват за държавни интереси фирмите.

Едно е данъчно престъпление, едно е - джакузи за сметка на акционерите и т.н.

/

Има доста престъпления,които трябва да се декримининализират.На първо място чл.343,ал.1,буква"А" от НК-когато при ПТП са причинени значителни материални щети.Не е нормално при ПТП някой по-евтин автомобил,собственика на който е спестявал дълги години да го купи,да бъде потрошен напълно и да не е престъпление,а когато се счупи фара на джипа на някоя мутра да е престъпление.Освен това много автомобили са взети с договор за лизинг и когато има ПТП се образува досъдебно производство,защото собственик на колата е лизинговата компания.Да не говорим пък че при сегашната интензивност на движението в градовете всеки шофьор е потенциален престъпник.

Има доста престъпления,които трябва да се декримининализират.На първо място чл.343,ал.1,буква"А" от НК-когато при ПТП са причинени значителни материални щети.Не е нормално при ПТП някой по-евтин автомобил,собственика на който е спестявал дълги години да го купи,да бъде потрошен напълно и да не е престъпление,а когато се счупи фара на джипа на някоя мутра да е престъпление

Трудно би станало.Струва ми се,че дори и да не попадне в чл.343,ал.1,б."а",то отговорността би могла да се ангажира по чл.216,ал.6 НК.Не виждам пречка,доколкото пне е маловажен разбира се(чл.216,ал.4,извършен по непредпазливост не е п-е)

Хубаво е да се декриминализират някои престъпления. Хубаво е да се налагат глоби. Лошото е, че нито за престъпленията се налага предвидените по конкретните текстове наказания лишаване от свобода, нито пък наложените наказания глоба излизат от джоба на глобените. Което ме връща в темата за нов АНК. Защото ако искаме да облекчим НК, то трябва да имаме работещ алтернативен инструмент. Така, че .......... местя се в темата за АНК-то, но след малко.

svettoslav написа:

Има доста престъпления,които трябва да се декримининализират.На първо място чл.343,ал.1,буква"А" от НК-когато при ПТП са причинени значителни материални щети.Не е нормално при ПТП някой по-евтин автомобил,собственика на който е спестявал дълги години да го купи,да бъде потрошен напълно и да не е престъпление,а когато се счупи фара на джипа на някоя мутра да е престъпление

Трудно би станало.Струва ми се,че дори и да не попадне в чл.343,ал.1,б."а",то отговорността би могла да се ангажира по чл.216,ал.6 НК.Не виждам пречка,доколкото пне е маловажен разбира се(чл.216,ал.4,извършен по непредпазливост не е п-е)

По твоята логика сега при всички ПТП ,при които не са причинени значителни материални щети трябва да се образува досъдебно производство.Едното е престъпление по транспорта,а другото против собствеността.

Явно,че така излиза.
Друг въпрос е ако някой не ги образува понастоящем.Лично аз не виждам пречка.Деянието по чл.216,ал.6 е съставомерно.

Прокуратурата поиска декриминализиране на шофирането в пияно състояние

Е това е много голяма недомислица. 2010 когато цял свят увеличава санкциите и намалява промилите - да се декриминализирало. Щото много работа отваряло хахахаха. Със сигурност нема да се случи.

svettoslav написа:Явно,че така излиза.
Друг въпрос е ако някой не ги образува понастоящем.Лично аз не виждам пречка.Деянието по чл.216,ал.6 е съставомерно.

Лично ти не виждаш, но пречка има. 343 е специален състав на повреждане или унищожаване на чужда вещ по непредпазливост. Той създава специални изисквания за съставомерността на причиняването на вреди при управление на МПС и нарушаване правилата на движение.

По темата - интересно е, ако се декриминализира алкохола, каква дейност ще отчитаме тогава? Сам Главния казва, че това са близо 1/3 от делата...

Претовареността идва не толкова от броя дела, а от броя преписки за неща като течащи чешми, неработещи тоалетни, лаещи съседски кучета и прочее простотии на гражданята, които се допускат да идват в прокуратурата и прокурорът е задължен да се произнася по тях, че и мотивирано. Както и от безумията като спирания, възобновявания, срокове, привличания и прочее процесуални глупости, които са 4/5 от произнасянията на прокурора по делото. Ако по делото имаш да напишеш един обвинителен акт или прекратяване, както би било нормалното положение, никой прокурор нямаше да бъде претоварен.

RinTimTim написа:

svettoslav написа:Явно,че така излиза.
Друг въпрос е ако някой не ги образува понастоящем.Лично аз не виждам пречка.Деянието по чл.216,ал.6 е съставомерно.

Лично ти не виждаш, но пречка има. 343 е специален състав на повреждане или унищожаване на чужда вещ по непредпазливост. Той създава специални изисквания за съставомерността на причиняването на вреди при управление на МПС и нарушаване правилата на движение.

Именно.343 ще изключи 216,но ако специалният не може да се приложи,поради това,че не се вписва в "значителните им. вреди",би следвало да остане общия.
Остава открит въпроса сащо не е тогава престъпление,а само Н.У.(чл.45 ЗЗД),щом като признаците на чл.216,ал.6 НК са налице,а,от друга страна,не са налице тези по чл.343 НК.

Май трябва да си преговориш учебниците за общ и непосредствен обект на престъплението - престъпленията по транспорта никога не могат да се превъплатят в престъпления против собствеността...

karlson написа:Мнение от karlson на 25 Яну 2010 07:10 pm
Май трябва да си преговориш учебниците за общ и непосредствен обект на престъплението - престъпленията по транспорта никога не могат да се превъплатят в престъпления против собствеността...
Май трябва да си преговориш учебниците за общ и непосредствен обект на престъплението - престъпленията по транспорта никога не могат да се превъплатят в престъпления против собствеността...

Точно от това най-много ме беше страх.Мразя да преговарям.
Явно,че ще трябва някой да преговаря.Дано наистина го пишеш с добронамереност.Няма да възразя ако ми теглиш някоя,но и няма да възразя ако ми обясните какво точно значи "превъплъщението" в наказателното право.Може и да ми пуснеш Л.С.
Взе да става хубава тема.

Нещо накратко,че стана късно.
Вероятно бих бил полезен на някого,но който действително има намерение да разсъждава по въпроса.
Чл. 342. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.
(3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.
И тук ли,в случай че работникът се окаже неправоспособен и в кр. сметка не е такъв по транспорта и деянието поради това е несъставомерно,някой може да твърди,че няма да се приложи общия състав на убийството,телесната повреда или умишленото повреждане на чужда вещ?
Стига,бе, ни думай!Ще се превъплъти,че пушък се вдига!
Той е в чл.115/116,чл.129 и сл НК,чл.216 НК..
Нови работи няма да измислим.Всичко хубаво Ви желая.

Значи този неработник/ неслужител по транспорта, който умишлено вземе, че ги наруши правилата за експолатация.....на пътища, съоръжения, подвижен състав и умишлено причини смърт..... практически направо с и е диверсант или вредител или терорист ...твърде е семпло 115 -116...направо сигурно преследва по -глобални цели от това да изпотрепе народа така ефектно и ефективно Т.е. презумптативно си е за глава първа.
Става дума за хипотеза, в която са причиненипо непредпазливост имущ.вреди при управление в нарушение на правилата по ЗДвП в размер по-малък от 14 мрз / 1000 лева - според това какво приемаме, нали така ?И защо не става непредпазлив 216 е въпросът.
Иначе няма спор , че транспортното е много специално, при припокриване на признаците относно резултат- напр. размера на вредите с 216.
На теория се приема, че "нарушаването на правилата за безопасност и експолатация на автотранспорта, ако не е създадена опасност или не е последвала смърт, тежка или средна телесна повреда на друго лице, или значителни вреди на друго лице не е престъпно" и явно не подлежи на дискусия.
Отговорът се получава малко тип " и не питай защо..."
1.Явно трябва да съпоставяме причиняване на съставомерни по общоопасните транспортни пр-я последици/ значителни вреди, а не вреди въобще/, при които обаче деянието не може да е съставомерно като транспортно, понеже липсва особено качество на субекта, примерно
2.лошо се получава с непредпазливото 216 , понеже то е с по голям максимум / до 2 г/от непредпазливото 343 - до 1 г.Не може за непредпазливото общоопасно да има по -малък максимум , някак си, не е справедливо
Ако при управлението причиня вреди за 100 000 лв- до 1 г, а ако причиня вреди за 900 лева- до 2 г / е , с "по -нисък" , по-лек по вид минимум , глоба, верно, но негарантиран от никого , че ще се присъди.
3.естеството на дейността - транспортната - рискова, освен общоопасна-изобщо , нарушаването на правила за транспортиране като способ за престъпно посегателство с непредпазливо настъпили вреди, дали не оправдава криминализация само при значителни имущ.вреди / че и тогава не, има мнения, за декриминализация въобще на това деяние/
На някои граждани/ гражданки от неправилно паркиране ще им излезе съдимост , не бива, за бога. Тъй че, не става... и не питай защо

Няма да питам.Тъй като и да се пита-отговорът е един-единствен.Но не на този въпрос,а на друг.Нали се сещаш?!Не съм очаквал такова мнение,но пък е основание да се спретне нещо сериозно.

За да има практически смисъл, прокуратурата явно е поставяла като твоя въпрос, в протест, само че при твърдение за съотношение първичен - субсидиарен между двата състава.В това решение на въззива е отговорено така:

Неоснователни са доводите в протеста,че съотношението между състава по чл.343,ал.1,б.”а” от НК и състава по чл.216,ал.6 от НК било съотношение на субсидиарност.Субсидиарният/помощният/ състав се прилага само доколкото извършеното не осъществява състава на „първичната”,основната норма,като в някои случаи това е изрично указано в субсидиарната/помощната/ норма-напр. в чл.219,ал.3 от НК,а в други случаи следва от обществената и правната характеристика на визираните деяния-напр.отношението между довършено престъпление и опита към него;отношението между престъплението,създаващо опасност/по чл.136 от НК/ и престъплението,изразяващо се в увреждане на застрашения по този начин обект/чл.123 от НК/-„Наказателно право на РБ”-Обща част,Книга втора,проф д-р Иван Ненов,изд.1992 година.Субсидиарният състав освен това не би могъл да предвижда по-тежко наказание от първичния състав,което е видно и от нормата на чл.219,ал.3 от НК.В този смисъл е налице аргумент и в нормата на чл.58,б.”а” от НК относно приложението на чл.55 от НК при опита.Това е видно и при съпоставката на предвидените наказания по първичната норма-чл.123 от НК и по субсидиарната норма-чл.136 от НК,както и от примерите,посочени в самия протест:съотношение чл.107-НК/първична норма/-чл.219,ал.3 от НК/субсидиарна норма/; чл.106-НК/първична норма/-чл.216 от НК/субсидиарна норма/; чл.330,ал.1-НК/първична норма/-чл.216 от НК/субсидиарна норма/.Това е логично да е така,тъй като на субсидиарния състав му „липсва” някакъв съставомерен елемент,който е предвиден в първичната норма и именно поради „липсата” на този елемент,на неосъществяването му/например специална цел;значителни имуществени вреди/ не е осъществен състава на първичната норма,а е осъществен състава на субсидиарната норма.В този смисъл и при „липсата” на този елемент не би могло субсидиарният състав да е по-тежко назаказуемият състав от първичния,при който е осъществен и този съставомерен елемент.В случая е видно,че подс.В. не е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.”а” от НК/поради липса на съставомерния елемент значителни имуществени вреди/,за което е предвидено като най-тежко наказание лишаване от свобода до 1 година,но с протеста се иска същият да бъде осъден по чл.216,ал.6 от НК,за който се твърди,че е субсидиарен състав,където най-тежкото предвидено наказание е лишаване от свобода до 2 години.

П.П.извинявам се, не е относимо към темата за промените в НК.
Та по силата на промените непредпазливото повреждане май ще стане окончателно чх?

Здрасти пак!Знаех си че си тука някъде,само дебнеш..

подвижен състав и умишлено причини смърт..... практически направо с и е диверсант или вредител или терорист ...твърде е семпло 115 -116...направо сигурно преследва по -глобални цели от това да изпотрепе народа така ефектно и ефективно Т.е. презумптативно си е за глава първа.

Не бих се наел да прогнозирам дали е диверсия или вредителство.Ами по тази логика(на някои колеги)ще изключим и тези престъпления.
Какво става с превъплъщението на умишленото убийство и тел. повреда,както и умишлено причинените знач. им. вреди,така и не стана ясно.
Какво значи 115 да е твърде семпло?Искал да убие някого.Как твърде семпло.Както и да е.

На теория се приема, че "нарушаването на правилата за безопасност и експолатация на автотранспорта, ако не е създадена опасност или не е последвала смърт, тежка или средна телесна повреда на друго лице, или значителни вреди на друго лице не е престъпно" и явно не подлежи на дискусия.

Каква е тая теория и кой я поддържа не знам.Напротив,точно обратно.Ако има такава теория,тя със сигурност не просто подлежи на дискусия,а според мен е несъстоятелна.Престъпно е.Но е налице друго прпестъпление.Кой и как изключи чл216,ал.6 НК не разбрах.Всъщност,забравих,прощавай,не трябваше да питам .
Казаното от Вас следва да се разбира в следния смисъл: Не е престъпно като транспортно престъпление.А превъплъщението??
По-високата общ.опасност на тези престъпления дават именно основанието да се приложи общия състав на повреждането.Чл.216,ал.6 се прилага с още по-голяма сила.Например някой като вървял и се спънал,паднал и причинил повреждане на чужди вещи,които носел,400лв.Престъпление по чл216,ал.6,а пък този,който върши опасната дейност,макар и да причинява по-големи вреди,не може да бъде наказан,по никакъв начин,макар и деянието да е с по-висока общ опасност.
Някаква нова теория Може би спомената теория трябва да се доразвие в смисъл,че и деяния с по-малка опасност,доколкото са нарушени някакви
правила за внимателност,невещаещи по-голям риск,какъвто има тук,също трябва да не се наказват,тъй като не са престъпни,доколкото се касае за вреди в размер до 14 миним заплати.Защо да става така ли?Ами че тя теорията се доразвива от самосебеси.Що трябва някой да се занимава с нея?По силата на Пр. на по-голямото основание!
С още "по-голяма сила" не може да имаме друго престъпление,макар и признаците му да са осъществени!

kpavlova написа:2.лошо се получава с непредпазливото 216 , понеже то е с по голям максимум / до 2 г/от непредпазливото 343 - до 1 г.Не може за непредпазливото общоопасно да има по -малък максимум , някак си, не е справедливо

На какво основание трябва да приемем,че именно размера на наказанието ще определи липсата или наличието на осъществен състав за общото увреждане по 216.
Този размер няма абсолютно никакво значение.Не питайте защо!
Справедливостта също не е от естество да определя някаква ненаказуемост,резултат на несъставомерност по чл216 НК.Няма как да не се съгласите с това.Точно пък Вие.
"Справедливостта" не определя съставомерността,т.е фактът че са осъществени признаците на престъпен състав в НК.Това е морална катигория и Вие по-добре знаете какво всъщност е тя и къде има място в НП.Тук няма такова.Няма да питаме защо нали?
Някалко примера набързо-не е справедливо някой да е оправдан и деянието непрестъпно,при превишаване пределите,щом ей така се го утрепал ,ама във влака..Тълк. решение няма да го коментираме.Става дума за онова на КС,сещате се.
Сигурно не е и справедливо да се наказва по-тежко деецът за п-е по чл.124,ал.4,предл.второ,отколкото този по чл.124,ал. втора,предл. второ.(т.е СТП)
За справедливост ли говорим или за престъпление по 216,ал.6 в кр.сметка?

Примерите сигурно могат да са многобройни.

Иначе няма спор , че транспортното е много специално, при припокриване на признаците относно резултат- напр. размера на вредите с 216.

Чак пък много специално.Специфичното е в правилата за поведение,които трябва да се спазват.Както отбелязахте има по-голям риск.
Като не са съществували тези състави,как е отговарял този водач на МПС причинил резултат?

Той отговаря по чл123 НК,както е било.Това трябва да го знаете по-добре.И тук ли трябва да си кажем,че тъй като законът не предвижда като последици причинени им.вреди,то причиняването им посредством осъществяването на пр. регл. дейност,източник на повишена опасност
е несъставомерно.Може би теория в смисъл че ще се отговаря,само ако са резултат на нарушение на правила за безопасност,касаещи обикновена,каквато и да била дейност и поведение,без оглед на размера,би имала място?

Ако при управлението причиня вреди за 100 000 лв- до 1 г, а ако причиня вреди за 900 лева- до 2 г / е , с "по -нисък" , по-лек по вид минимум , глоба, верно, но негарантиран от никого , че ще се присъди.

Както отбелязах,при това с няколко примерчета,това за размера в случая не е определящо и Вие много добре го знаете.
За някои други работи може и да е определящо,не знам..
А ако причините по чл343 вреди за 300 хил лв.?
Ако причините вреди за 900лв казваш -2г.Но много правилно уточняваш че не е гарантирано.Но това с наказанията май го споменах по-горе.
Тогава пък идва друг въпрос,щом говорим за размера наказанията като определящ фактор за съставомерността.-какво ли пък е това чудо?
Напр. по чл343 причиня вреди за 1400 лв-1г.Ако по 216 ,ал.6 -2 000 000 лв.(чудя се колко нули да сложа)-2г.То много две години,бе.За наказания ли ще говорим,за справедливост ли-не знам.
Вие сама казвате-не се знеа какво нак-е ще се наложи,но както е ясно-това е без значение.
Хубаво е обаче че има аргументгирано мнение,при това,с други доводи,а именно
теорията..че не е престъпление по транспорта,щом не е създадена опасност или не се е реализирала такава против личността и не са настъпили значителни им. вреди.Или не ,сгреших,не е престъпление изобщо,а не че не е такова само по транспорта.Така беше май.
Ааа,превъплъщението ли?То е друга тема.

Каква е тая теория и кой я поддържа не знам

Михайлов цитирах, автотранспортни.Така пише,преписах го и го сложих в кавички , но не се е занимавал с гранични стойности.
П.П.Не ми харесва идеята всяко неуспяло 343 буква а да става успешно 216, ал.6 , но не мога да се мотивирам смислено

"Субсидиарният състав освен това не би могъл да предвижда по-тежко наказание от първичния състав,което е видно и от нормата на чл.219,ал.3 от НК.В този смисъл е налице аргумент и в нормата на чл.58,б.”а” от НК относно приложението на чл.55 от НК при опита.Това е видно и при съпоставката на предвидените наказания по първичната норма-чл.123 от НК и по субсидиарната норма-чл.136 от НК"
ВКС също се аргументира с размера на наказанията,което според мен е неправилно.Един път говори за субсидиарност,втори път за съотношение на опит към довършено,както и за 136 към чл.123,т.е осъществен резултат.
Ами естествено е,че при осъществен резултат не е възможно наказанието за опасността да е по-голямо от това ,предвидено за довършеното.
Аргументите относно наказанието относно опита към довършеното,свързани с чл.58,б."а" просто няма да ги коментирам.Какво общо има наказанието, и по-точно възможността за налагане на такова с въпроса за съставомерността по чл216 не емного ясно.Прави се някакъв опит да се свърже,но не е адекватен според мен.
Дали е случайно че прокурорът е стигнал с този въпрос до тук?Ако имаше Т.Р сигурно нямаше да се наложи.