Публична продан на неподеляем имот

[kalahan2008]

След влязло в сила решение, с което се изнася неподеляем имот на публична продан, районният съд изпраща издадения изпълнителен лист служебно на ДСИ, който служебно, без съгласието на нито един от съделителите, образува изпълнително дело и дава указания на единия съделител да плати такси.
Има ли право съдът служебно да образува при ДСИ изпълнително дело?
Има ли право ДСИ служебно да образува изпълнително дело, без молба на нито един от съделителите?
Имат ли право на отделни изпълнителни листове всеки един от съделителите, на основание чл. 408, ал. 2 от ГПК.
Подлежи ли на вписване решението, с което се изнася на публична продан неподеляемият имот?
Съгласно следното определение на ВКС - не:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51

С., 07.02.2012 .г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№591 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, вр.чл.32а от Правилника за вписванията.
С определение №3861 от 13.10.11г. по ч.гр.д.№1668/11г. на Бургаския окръжен съд оставена без уважение частната жалба на С. Ф. Д. срещу отказа от 23.08.11г. на съдията по вписванията в [населено място] да впише решение №1780 от 23.12.1999г. по гр.д.№278/89г. на Бургаския районен съд.
Съдът е приел, че съдебните решения, с които допуснатите до делба имоти се изнасят на публична продан, не подлежат на отбелязване, тъй като не са в кръга на решенията по чл.14, вр. чл.4з от Правилника за вписванията. Подлежат на вписване само решенията по допускане на делбата, както и решенията, с които делбата приключва чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребий. С решението за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан не се ликвидира съсобствеността, затова то не подлежи на вписване и отбелязване.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от С. Ф. Д., по чиято молба е постановен отказът за вписване. Жалбоподателката поддържа, че след като на вписване подлежат исковите молби по делбени дела, то следва да се вписват и отбелязват всички съдебни решения по тези дела, включително и окончателното решение, с което имотът се изнася на публична продан, още повече, че то отразява действителните съсобственици към този момент.
Настоящият състав на ВКС счита, че поставеният в частната жалба въпрос дали подлежат на вписване и отбелязване съдебните решения, с които допуснатите до делба недвижими имоти се изнасят на публична продан е съществен, тъй като обуславя изхода на конкретния спор. По този въпрос няма практика на ВКС, затова обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С изменението на чл.112, б.”а” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл.114, б.”в”, вр.чл.112, б.”з” и б.”а” от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за делба. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №524 от 19.11.08г. по ч.гр.д.№1714/08г. на ВКС, І ГО; определение №169/13.04.09г. по ч.гр.д.№36/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Следователно – на отбелязване съгласно чл.112, б.”з” от ЗС, съответно – на вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови молби. Тълкуването на посочените текстове налага извод, че законът изисква вписване само на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Решението, с което допуснатият до делба имот се изнася на публична продан не сочи кой е собственик на спорния имот. С него не се признава право на собственост или друго вещно право. Следователно, макар и постановено в делбено производство, исковата молба по което подлежи на вписване, самото решение за изнасяне на имота на публична продан не подлежи на отбелязване или на вписване.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3861 от 13.10.11г. по ч.гр.д.№1668/11г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №3861 от 13.10.11г. по ч.гр.д.№1668/11г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[Melly]

След влязло в сила решение, с което се изнася неподеляем имот на публична продан, районният съд изпраща издадения изпълнителен лист служебно на ДСИ, който служебно, без съгласието на нито един от съделителите, образува изпълнително дело и дава указания на единия съделител да плати такси.

1. Има ли право съдът служебно да образува при ДСИ изпълнително дело?
2. Има ли право ДСИ служебно да образува изпълнително дело, без молба на нито един от съделителите?
Струва ми се, че съдът няма право
3. Имат ли право на отделни изпълнителни листове всеки един от съделителите, на основание чл. 408, ал. 2 от ГПК.

В обобщение, струва ми се, че съдът е излязъл извън обема на правомощията си, тъй като недопустимо се е намесил в правната сфера на съделителите. Считам, че нормата на чл.408, ал.2 е неприложима в производството по делба на имот, разглеждани по реда на Глава двадесет и седма от ГПК.
Ще представя становището си, като ще коментирам въпросите в обратен ред.
По въпрос №3: Изпълнителният лист се издава по инициатива на един от съделителите, но в него се отразяват вземанията на всеки един от тях представляващи стойността на притежаваната част от имота.
Тоест, изпълнителният лист следва да е неделим, издава се в един екземпляр като се предава в държане на молителя-страна в приключилия съдебен спор във втората фаза на делбата.

Доколкото обективното ни процесуално право не придава на съда качеството страна, то извършените от него правни действия изразяващи се в издаване на изпълнителни листове и сезиране на ДСИ за принудителна продан на имота, подкрепят казаното по-горе от мен и включват отговори по въпроси 1 и 2.

В изключителна дискреция на съделител/те е дали да предприемат правни действия по принудително прекратяване на съсобствеността, дори и един от тях да се е снабдил с ИЛ, обективиращ волята на съда да бъде изнесен имота на публична продан .
И още един аргумент. Тълкувайки вложения от законодателя смисъл в нормата на чл.348 ГПК се налага да приемем, че с постановяване на съдебния акт по втора фаза на делбата, ролята на съда е изчерпана. Което показва, че съдът не може дори и служебно да извършва никакви процесуални действия след приключване на производството с влязъл в сила акт.

Отгворът на третия въпрос съдържа аргументи, които дават основание да считам, че образуваното по инициатива на съда изпълнително дело страда от сериозен порок, който следва да бъде атакуван и провъзгласен.

П.П. Изразявам лично мнение, като не ангажирам никого с него.

[ludi]

Имало е подобна практика доколкото си спомням през 60-70-те години на миналия век, когато се е считало, че изнасянето на публична продан на неподеляем имот е последна фаза на делбеното производство и се движи служебно от съда, подобно на исковия процес. По това време е имло само съдия изпълнители и затова служебно издадения изп.лист се е изпращал на тях. Сега вече времената са други, да не говорим за нормативната база, изпълнителните органи, интереса на страните и т.н. В обобщение, това което е направил съда е пълна глупост.

[ivan_lawyer]

Провинциализъм - при което не обиждам никого - аз съм от гр. Брезник, впрочем - спомням си Съдията по вписванията там - самокомандировах се по едно вписване - та малко се затрудняваше жената да впише нещата, а и Съдията по вписванията - гр. Сандански - малко се разчекнах да търча там, почти навсякъде, ама и аз какви съм ги правил - нахлух в Агенцията по вписванията в София с Предварителни договори, бяхме дали на Весела Ивчева сума ти пари за заверка - но накрая стана работата - ма те Предварителните договори са отдавна невписваеми - ма пуста клиентела - ма оправих работата.

[kalahan2008]

Като помощник-ЧСИ неведнъж съм продавал на публична продан неподеляем делбен имот. Това нямаше как да стане, ако такива публични продани задължително се предаваха само и единствено на ДСИ. Не виждам нито една законова норма, която делегира на районния съд правомощия да избира вместо съделителите кой точно съдебен изпълнител да извърши публичната продан. Всичко това е лишено и от правна и житейска логика, тъй като не районният съд, а страните трябва да плащат таксите, вкл. и държавните такси за: снабдяване със скица; с данъчна оценка; вписване на възбрана; депозит за вещо лице - нито районният съд, нито ДСИ ще извади от джоба си тези пари. А ако го стори, само ще потвърди, че се касае за преднамерено поведение, което цели да обслужи нечии интереси. В конкретния случай това най-вероятно е арендаторът /с познатата схема - единият съсобственик арендува целия имот на свързано лице, без съгласието на другите съсобственици/, който няма никакъв интерес от това имотът да се продаде или, ако се продаде, да го купи именно той.
Считам, че казусът представлява интерес за КЧСИ и АДСИ, които съвсем скоро ще бъдат уведомени за него. Очевидно в случая РС неглижира възможността ЧСИ, а не ДСИ да извърши публичната продан - а по думите на деловодителката от РС такава била "практиката" в този съд.
Относно изпълнителните листове - имал съм случаи, при които всеки от двамата съделители си изкарва различен ИЛ и образува изп. дело при различен съдебен изпълнител за изнасяне на публична продан на имота. Тогава настава конкуренция между съделителите - кой пръв ще продаде имота. Съответно започват да си жалят взаимно действията на "чуждия" съдебен изпълнител с цел забавяне.
От друга страна обаче ако се издаде само един изп. лист, пак ще има конкуренция - кой съделител пръв ще се снабди с изп. лист. Затова според мен чл. 408, ал. 2 ГПК е приложима в случая, тъй като в противен случай съдът ще лиши от възможността съделителите да си изберат съдебен изпълнител, още повече, че издаденият първи изп. лист /издаден по молба на съделителите-ищци/ не е предаден на нито един от съделителите, а директно е изпратен на ДСИ. Редно е този, който е искал да получи ИЛ, все пак да го получи.

[propensity]

Как смяташ да действаш? Да атакуваш действията на ДСИ или самия акт на РС за служебното предаване на ИЛ към ДСИ?

[kalahan2008]

Жалби до всички институции. Утре ги пускам. И РС отказа да издаде втори изп. лист. Позовава се на практиката на съда /РС/ като източник на правото.
Много ми е любима репликата "такава е нашата практика". Чувал съм я от държавни институции, ПЧСИ, банки, нотариуси, доживях да я видя и от съдия. Явно има различни ГПК-та в различните краища на страната.

[kalahan2008]

Определение № 586 от 17.12.2012г. по ч.г.д. № 465/2012г. на ВКС, II г.о.:
Съдебната делба е нормативно уредено особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидените в глава ХХVІІІ ГПК-отм., съотв. глава ХХІХ ГПК способи. Постановеното във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот /или имоти/ се изнася на публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо относно начина за прекратяване съсобствеността върху тези имоти. Съгласно чл.34, ал.1 Закона за собствеността правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик, от което следва, че всеки съделител може да упражни и правото да иска публична продан, а съответно да иска и да му се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. В тази хипотеза съдът не може да откаже издаването на изпълнителен лист с аргумент, че такъв вече е издаден на друг съделител. Тъй като всеки съделител може да упражни правото си да иска публична продан въз основа на влязлото в сила решение, то е възможно да се провеждат няколко отделни производства по публична продан за един и същи имот, като съсобствеността ще бъде прекратена по това от тях, което приключи първо с влязло в сила постановление по чл.496 ГПК, а правата на третите лица са защитени от регистрирането на протокола по чл.487, ал.3 ГПК.

[propensity]

Според мен няма нужда да пращаш жалби до "всички институции". Просто обжалвай акта на РС пред въззивен съд. А според това какви действия е предприел ДСИ, направете искане от един от съделителите в качеството им на взискатели за прекратяване на изпълнението в/у имота. При евентуален отказ, те се явяват легитимна страна по реда на чл. 435 ал1 за жалба пред окръжен и апелативен съд.

[kalahan2008]

Вече има отказ за прекратяване на изпълнителното дело, чл. 433, ал. 1, т. 2 и 6 ГПК не се прилагали в това много специално производство.
То хубаво да обжалвам - ще обжалвам, то е ясно. Все пред Окръжен съд. Няма как до апелативен. Но тук става дума за плащане на един куп такси, които няма кой да ги присъди впоследствие. Излишни време, пари и нерви. За глупости.
Убеден съм, че съм прав, и ще си жаля навсякъде. На този етап само до ИВСС се въздържам. Причината е странното упорство на РС и ДСИ, които изглежда също са убедени, че са прави.

[propensity]

Вече има отказ за прекратяване на изпълнителното дело, чл. 433, ал. 1, т. 2 и 6 ГПК не се прилагали.

Не се прилагали според кого? А след като има отказ, точно по реда на 435-1 следва да се обжалва това дейтвие пред ОС и евнетуално пред апелативен, ако ОС не уважи жалбата.

Иначе е обществена тайна, че за черноморието действа "друг" ГПК.

[kalahan2008]

Според ДСИ. Според нея изп.дело не може да се прекрати по искане на съделител или поради неплащане на таксите. Сигурно и не се перемира, знам ли, още не са минали 2 г. Не знам кой според нея трабва да плаща таксите, вкл. за скица и възбрана, кой ще плаща депозит за вещото лице. Логиката е, че който образува делото, той плаща таксите. Значи съдът трябва да ги плати. А може и от джоба си да ги извади ДСИ, знам ли и аз.
Не подлежат на обжалване пред апелативен съд решенията на окръжен по отказ на СИ да прекрати делото, решението на окр.съд е окончателно. Освен ако не приеме, че жалбата е недопустима, тогава може.

[propensity]

Въпросът ми "според кого" по-скоро беше реторичен. Мнението на ДСИ не е миродавно спрямо ОС. За апелативен говорех, ако ОС излезе с определение.

Съделителите са легитимни да действат по 435 за отказа на ДСИ пред ОС. Въпросът кой плаща таксите и кой поръчва музиката, спред ДСИ и РС също е интересен.

Пиши тук когато има развитие, казусът е интересен.

[kalahan2008]

Казусът е абсурден.
РС казва, че вече е десезиран и не можел да върне на съделителите първия ИЛ, който е издаден по тяхно искане; ДСИ изпраща съобщение, че съделителите можели да поискат втори изпълнителен лист от РС и затова нямало да върне първия; РС обаче отказва да издаде втори ИЛ с аргумент, че вече е издаден един и е изпратен на ДСИ.
С други думи - прехвърлят си топката взаимно и ме правят на луд. Очевидно и ДСИ, и РС искат да жаля пред ОС и той да се яви като арбитър между тях. Аз обаче не искам, защото ще трябва да плащам един куп такси за жалбите, които ОС няма да ми присъди.
Когато жаля пред ОС отказа на ДСИ да прекрати изп. дело и ако ОС отмени този отказ, кой трябва да бъде осъден да плаща таксите за обжалването? ДСИ ли? МП ли?
По същия начин - когато се обжалва отказът на РС да издаде втори ИЛ и ако ОС уважи жалбата, кой трябва да бъде осъден да плати таксата на жалбоподателя - РС ли?

[propensity]

Ти може и да не искаш, но при влязъл в сила акт на съд, който не удовлетворява клиентите ти, щеш-не щеш ще жалиш.

Когато жаля пред ОС отказа на ДСИ да прекрати изп. дело и ако ОС отмени този отказ, кой трябва да бъде осъден да плаща таксите за обжалването? ДСИ ли?

ДСИ, естествено. Ако съдът намери, че ДСИ е извършил противозаконно действие, хем ще си плати, хем ще му бъде наредено да спре.

Според мен следва да поискате писмено инфомрация от ДСИ какви точно действия е извършил по ИД до този момент, при нужда обжалвайте и тях.

[kalahan2008]

Да върна обратна връзка по казуса:
Жалбата срещу отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното дело е отхвърлена като неоснователна.
Жалбата срещу отказа на РС да издаде втори изпълнителен лист е уважена. В момента има две паралелни изпълнителни дела за едно и също нещо - едното при ДСИ, а другото - при ЧСИ.

[Melly]

Да върна обратна връзка по казуса:
Жалбата срещу отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното дело е отхвърлена като неоснователна.
Жалбата срещу отказа на РС да издаде втори изпълнителен лист е уважена. В момента има две паралелни изпълнителни дела за едно и също нещо - едното при ДСИ, а другото - при ЧСИ.

Това ми изглежда на някакъв абсурд в паралелно проведена процедура по публичната продан на един и същ имот? Ще се надцакват ли?
1. ДСИ ще наложи възбрана, ЧСИ и той ще наложи също възбрана...;
2. ДСИ ще калкулира разходи по изпълнението = разноски по производството (съответни такси + адв. хонорар),
ЧСИ също ще калкулира разноски (такси + адв. хонорар)...;
3. ДСИ ще възложи на в.л. да направи оценка на имота, която ще бъде база за обявяване на първоначална цена в наддаването,
ЧСИ също ще възложи на в.л. да извърши оценка за база на първоначалната цена в наддаването;
От фактичаска страна е възможно първоначалната цена в наддаването за един и същ имот да се различава по размер, нали?
4. И ДСИ и ЧСИ си обявяват ден и час за наддаването.
5. При ДСИ проданта се извършва при цена различна по размер от проданта при ЧСИ само на основание разликата в първоначална цена за наддаване за един и същ имот.
Питанка: Дали законодателят е допуснал да се извършва публична продан на имот по две паралелно образувани изпълнителни производства от различни съдебни изпълнители и всяка една от тях да е законосъобразна?
ИЛИ ако е така, то постановлението за възлагане ще прояви действие от датата на вписването му в нотариалните книги, а резултатът ще бъде: който предвари пръв да впише акта, той завари...
Да, но според мен по този начин допускаме да бъдат сътворени два акта с конститутивно действие за един и същи имот и хвърляме купувачите в нови приключения - дела: кой е действителният собственик придобил на правно основание имота?
За мен една такава конструкция - да се извърши публична продан на един и същ имот от двама СИ е абсурдна. Пиша импулсивно без дори да прегледам нормите по принудителното изпълнение, но така сочи моята логика.

Допълвам:
С оглед изложеното, оставям на мнението си, че:

По въпрос №3: Изпълнителният лист се издава по инициатива на един от съделителите, но в него се отразяват вземанията на всеки един от тях представляващи стойността на притежаваната част от имота.
Тоест, изпълнителният лист следва да е неделим, издава се в един екземпляр като се предава в държане на молителя-страна в приключилия съдебен спор във втората фаза на делбата.

[kalahan2008]

1. ДСИ ще наложи възбрана, ЧСИ и той ще наложи също възбрана...;
2. ДСИ ще калкулира разходи по изпълнението = разноски по производството (съответни такси + адв. хонорар),
ЧСИ също ще калкулира разноски (такси + адв. хонорар)...;
3. ДСИ ще възложи на в.л. да направи оценка на имота, която ще бъде база за обявяване на първоначална цена в наддаването,
ЧСИ също ще възложи на в.л. да извърши оценка за база на първоначалната цена в наддаването;
От фактичаска страна е възможно първоначалната цена в наддаването за един и същ имот да се различава по размер, нали?
4. И ДСИ и ЧСИ си обявяват ден и час за наддаването.
5. При ДСИ проданта се извършва при цена различна по размер от проданта при ЧСИ само на основание разликата в първоначална цена за наддаване за един и същ имот.

В конкретния случай няма да се стигне до там, защото никой няма да плати таксите и разноските по изп. дело на ДСИ. Но съм имал случай като ПЧСИ, при който отделните съделители си вадят отделни изп.листове, съответно се надпреварват /при различни ЧСИ/ кой първи ще продаде имота.

Питанка: Дали законодателят е допуснал да се извършва публична продан на имот по две паралелно образувани изпълнителни производства от различни съдебни изпълнители и всяка една от тях да е законосъобразна?
ИЛИ ако е така, то постановлението за възлагане ще прояви действие от датата на вписването му в нотариалните книги, а резултатът ще бъде: който предвари пръв да впише акта, той завари...

Точно така, който пръв впише постановлението за възлагане, той е победител.
Имам такъв случай - реален кредитор образува изп. дело и налага възбрана. Длъжникът обаче не спи, а си формира привиден дълг към уж несвързано лице чрез заповедно производство и се образува изп. дело при друг ЧСИ. При първия ЧСИ жали до дупка, при втория нещата се движат много бързо. До момента, в който кредиторът по първото изп. дело не се присъединява като кредитор по второто изп. дело /с привидния кредитор/, съответно започва и там жалене на всичко. Всички жалби отиват при едни и същи съдии. И по двете изп. дела в момента сме на етап жалене на разпределения по чл. 495 ГПК - след проведени публични продани. Тези обжалвания са двуинстанционни, поради което всичко зависи от бързината на произнасяне на съда - окръжен и апелативен. По първото дело разпределението е отменено веднъж, но втория път е потвърдено, предстои издаване на постановление за възлагане и ново обжалване, но само една инстанция (ОС). По второто дело разпределението е отменено 3 пъти, но там съдът се произнася по-бързо. Четвъртото е потвърдено, но само в ОС, предстои и АС да се произнесе.
Ситуацията изглежда като някакъв трилър, но е реална.
По принцип законодателят би следвало да уреди въпроса на законодателно ниво, както го стори с конкуренцията на публични продани на движими вещи /чл. 473, ал. 2 ГПК/. Не зная обаче защо тази конкуренция при недвижимите вещи остана извън фокуса на законодателя при няколкото законодателни промени в ГПК от 2017 г. и 2019 г.
Донякъде проблемът се разрешава след постановяване на ТР 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС:

Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда
вещнопрехвърлителен ефект.

И все пак въпросът стои отворен в случаите, когато се касае за конкуренция не с привиден, а с истински кредитор. Или пък конкуренция с публична продан в друго производство - напр. по ДОПК. Често има конфликтни ситуации и при открито производство по несъстоятелност по ТЗ /има ЧСИ, които го пренебрегват и си продават.../.

По въпрос №3: Изпълнителният лист се издава по инициатива на един от съделителите, но в него се отразяват вземанията на всеки един от тях представляващи стойността на притежаваната част от имота.
Тоест, изпълнителният лист следва да е неделим, издава се в един екземпляр като се предава в държане на молителя-страна в приключилия съдебен спор във втората фаза на делбата.

Практиката на ВКС е в обратната посока:

Определение № 586 от 17.12.2012г. по ч.г.д. № 465/2012г. на ВКС, II г.о.:
Съдебната делба е нормативно уредено особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидените в глава ХХVІІІ ГПК-отм., съотв. глава ХХІХ ГПК способи. Постановеното във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот /или имоти/ се изнася на публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо относно начина за прекратяване съсобствеността върху тези имоти. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик, от което следва, че всеки съделител може да упражни и правото да иска публична продан, а съответно да иска и да му се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. В тази хипотеза съдът не може да откаже издаването на изпълнителен лист с аргумент, че такъв вече е издаден на друг съделител. Тъй като всеки съделител може да упражни правото си да иска публична продан въз основа на влязлото в сила решение, то е възможно да се провеждат няколко отделни производства по публична продан за един и същи имот, като съсобствеността ще бъде прекратена по това от тях, което приключи първо с влязло в сила постановление по чл.496 ГПК, а правата на третите лица са защитени от регистрирането на протокола по чл.487, ал.3 ГПК.

[Melly]

1. ДСИ ще наложи възбрана, ЧСИ и той ще наложи също възбрана...;
2. ДСИ ще калкулира разходи по изпълнението = разноски по производството (съответни такси + адв. хонорар),
ЧСИ също ще калкулира разноски (такси + адв. хонорар)...;
3. ДСИ ще възложи на в.л. да направи оценка на имота, която ще бъде база за обявяване на първоначална цена в наддаването,
ЧСИ също ще възложи на в.л. да извърши оценка за база на първоначалната цена в наддаването;
От фактичаска страна е възможно първоначалната цена в наддаването за един и същ имот да се различава по размер, нали?
4. И ДСИ и ЧСИ си обявяват ден и час за наддаването.
5. При ДСИ проданта се извършва при цена различна по размер от проданта при ЧСИ само на основание разликата в първоначална цена за наддаване за един и същ имот.

В конкретния случай няма да се стигне до там, защото никой няма да плати таксите и разноските по изп. дело на ДСИ. Но съм имал случай като ПЧСИ, при който отделните съделители си вадят отделни изп.листове, съответно се надпреварват /при различни ЧСИ/ кой първи ще продаде имота.

Питанка: Дали законодателят е допуснал да се извършва публична продан на имот по две паралелно образувани изпълнителни производства от различни съдебни изпълнители и всяка една от тях да е законосъобразна?
ИЛИ ако е така, то постановлението за възлагане ще прояви действие от датата на вписването му в нотариалните книги, а резултатът ще бъде: който предвари пръв да впише акта, той завари...

Точно така, който пръв впише постановлението за възлагане, той е победител.
Имам такъв случай - реален кредитор образува изп. дело и налага възбрана. Длъжникът обаче не спи, а си формира привиден дълг към уж несвързано лице чрез заповедно производство и се образува изп. дело при друг ЧСИ. При първия ЧСИ жали до дупка, при втория нещата се движат много бързо. До момента, в който кредиторът по първото изп. дело не се присъединява като кредитор по второто изп. дело /с привидния кредитор/, съответно започва и там жалене на всичко. Всички жалби отиват при едни и същи съдии. И по двете изп. дела в момента сме на етап жалене на разпределения по чл. 495 ГПК - след проведени публични продани. Тези обжалвания са двуинстанционни, поради което всичко зависи от бързината на произнасяне на съда - окръжен и апелативен. По първото дело разпределението е отменено веднъж, но втория път е потвърдено, предстои издаване на постановление за възлагане и ново обжалване, но само една инстанция (ОС). По второто дело разпределението е отменено 3 пъти, но там съдът се произнася по-бързо. Четвъртото е потвърдено, но само в ОС, предстои и АС да се произнесе.
Ситуацията изглежда като някакъв трилър, но е реална.
По принцип законодателят би следвало да уреди въпроса на законодателно ниво, както го стори с конкуренцията на публични продани на движими вещи /чл. 473, ал. 2 ГПК/. Не зная обаче защо тази конкуренция при недвижимите вещи остана извън фокуса на законодателя при няколкото законодателни промени в ГПК от 2017 г. и 2019 г.
Донякъде проблемът се разрешава след постановяване на ТР 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС:

Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда
вещнопрехвърлителен ефект.

И все пак въпросът стои отворен в случаите, когато се касае за конкуренция не с привиден, а с истински кредитор. Или пък конкуренция с публична продан в друго производство - напр. по ДОПК. Често има конфликтни ситуации и при открито производство по несъстоятелност по ТЗ /има ЧСИ, които го пренебрегват и си продават.../.

По въпрос №3: Изпълнителният лист се издава по инициатива на един от съделителите, но в него се отразяват вземанията на всеки един от тях представляващи стойността на притежаваната част от имота.
Тоест, изпълнителният лист следва да е неделим, издава се в един екземпляр като се предава в държане на молителя-страна в приключилия съдебен спор във втората фаза на делбата.

Практиката на ВКС е в обратната посока:

Определение № 586 от 17.12.2012г. по ч.г.д. № 465/2012г. на ВКС, II г.о.:
Съдебната делба е нормативно уредено особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидените в глава ХХVІІІ ГПК-отм., съотв. глава ХХІХ ГПК способи. Постановеното във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот /или имоти/ се изнася на публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо относно начина за прекратяване съсобствеността върху тези имоти. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик, от което следва, че всеки съделител може да упражни и правото да иска публична продан, а съответно да иска и да му се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. В тази хипотеза съдът не може да откаже издаването на изпълнителен лист с аргумент, че такъв вече е издаден на друг съделител. Тъй като всеки съделител може да упражни правото си да иска публична продан въз основа на влязлото в сила решение, то е възможно да се провеждат няколко отделни производства по публична продан за един и същи имот, като съсобствеността ще бъде прекратена по това от тях, което приключи първо с влязло в сила постановление по чл.496 ГПК, а правата на третите лица са защитени от регистрирането на протокола по чл.487, ал.3 ГПК.

Цитираната съдебна практика считам за изолиран случай, а и неправилна, тъй като ако приемем че всеки съделител има право да се снабди с ИЛ, то какво би станало ако съделителите са повече от двама и всеки един от тях пристъпи към образуване на изпълнително дело за принудителна продан на имота? Ще настане пълна какафония...
Изхождам от възложените на СИ публични функции да осъществяват принудителни продани на неподеляеми имоти, което ги приравнява като "квази" продавачи. По аргумент на по-силното основание, първият СИ се явява процесуален субституент на съсобствениците, докато вторият СИ няма такова качество - ще е налице фигурата на конкуренция на права между двамата.
И най-силният аргумент от материалноправно естество е, че ако се допуска паралелно извършване на публични продани на един и същ имот, то началната цена при наддаването практически ще е различна. Това би означавало нарушение на основени принципи на правото - равнопоставеност и равен старт при равни условия, които да гарантират на съсобствениците справедливо по размер вземане след прекратяване на собствеността с извършената публична продана.

И за да се избегне този "феномен" считам, че съдът следва да издава само един единствен ИЛ по молба на първия от съсобствениците прибегнал до изпълнение на решението по втората фаза на делбата. Разрешаването на този въпрос обаче е в прерогативите на НС, естествено.

[propensity]

И за да се избегне този "феномен" считам, че съдът следва да издава само един единствен ИЛ по молба на първия от съсобствениците прибегнал до изпълнение на решението по втората фаза на делбата

В тези производства страните са едновременно ищци и ответници. Какво следва, ако въпросният съделител получи ИЛ, но не предприеме реални действия по изпълнението? Тоест изисква го първи от съда и след това си го закачва на стената в рамка? Да речем същият този съделител, който владее имота и няма никакъв интерес от делбата му с други съделители? В подобна хипотеза останалите засегнати съделители увисват в процес, в който разчитат именно съдът да ги спаси.

За мен не е толкова странно, че изпълнението се води паралелно от два СИ, а самоволните действия на ДСИ. Несезиран от никоя страна и с отказ да спре действията си.

С какви мотиви жалбата с/у действията на ДСИ е отхвърлена?

А към гореочертаните проблеми възниква още един. Ако двете продани излъчат двама отделни купувачи и те си платят на съответния СИ в срок. Тогава бозата ще е още по-голяма. Ако приемем, че вписването на постановлението за възлагане носи своите правни последици, то купувачът, който реши да впише постановлението си след първия купувач ще разбере, че не е действителният собственик на имота, и че първото постановление е противопоставимо на неговото.

При подобно развитие ще му се наложи да води отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 във вр. с чл.499 от ГПК за да си върне платеното за имота с една камара ответници.

Ако изпълнението се води от двама СИ, това единствено ще доведе до опорочаване на проданта. Не знам, кой ще е този, който ще се яви на тръг в подобна бъркотия, ако си е направил най-елементарна проверка.