Хе, хе. Сега, след като има цялата информация на света, тролът гост1 вместо да даде отговор, вече трети ден спи под моста. Каква ирония. Изпитвам задоволоство без срам.
Много точно сте дали цялата информация, че да Ви се отговори коректно и точно. Затова ще го направя и безплатно. Няма да сте се тормозили напразно, че да качвате снимки и прочие. Пък и тролът гост1 може да научи нещо, макар че шансовете са миниатюрни, към несъществуващи, дори май и несъществуват.
Давам отговор. За жалост в правото всяко нещо е хем така, хем така и ние трябва да се борим да бъде или първото, или второто - което клиента иска.
Видно от таблицата за техникоикономически показатели, презюмирайки, че СОС в сградата са продавани от инвеститора според таблицата - ведно със соътветния процент идеални части от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, със сигурност земята е съсобствена. Тук сега има две мнения, но и двете мнения дават един и същи отговор на въпроса ви.
Първото мнение, на осн. на чл. 38 и 40 ЗС е, че императивно са установява съсобственост, като земята не е обща част, а се управлява по реда на ЗС. Това е така, защото общи части не могат да се прехвърлят отделно, а прилежащата земя към Вашия СОС в сградата Вие можете да прехвърлите свободно на съсед, който вече притежава земя и обект в сградата. Дори може да я прехвърлите и на съсед в сградата, който не притежава земя, защото има едно гига старо ТР, което общо взето праща нормата на чл. 33 от ЗС да ходи да си почива, вместо да урежда отношения за земя, върху която са построени сгради в режим на етажна собственост.
Второто мнение, което не подкрепям, е че така възникналата съсобственост върху земята, ако имаме изрично решение, може да стане обща част, респективно да се управлява по ЗУЕС. Съседът да ходи да прочете малко, че нищожността не се прилага за решения на ОСЕС. Там действа член 40 от ЗУЕС.
В крайна сметка нити първото, нито второто становище имат значение за Вас. Защо ? Защото мнозинството от собственици са съгласни там да има каквото има. Една малка незначителна част от съсобствениците не е съгласна с това. Като не е съгласна, може да търси парично обезщетение, но не и да премести чадърите.
В крайна сметка паричното обезщетение, което ще търси този съсобственик, реално ще е равен на процент на цената на мястото, върху което има чадър и маса - иначе казано, има няма 5 лева на година. Има два варианта за дело, обаче няма да влизам в подробности, защото не питате.
Вие питате за решение. Решението е да не правите нищо, защото съседът Ви не може да направи нищо. Съвет, ами гледайте решението.
Понякога в правото е най-добре да се бездейства. Случаят е такъв. Няма смисъл да се защитавате юридически, като заплахата е междусъседска. Тоест за да се организира правна защита, трябва да е налице правна атака. Такава атака няма.
Също е важно да се спазва принципът, че "старо ла..но мирише само ако го настъпиш". Еми, вашият комшия нищо не е настъпал, вие също.
Ако Ви пусне дело - зависи кое от двете възможни предпочете, ще твърдите, че всъщност е обратното и съдът ще го отсвири. Това е така, според мен, защото за един миниатюрен материален интерес реално комшията ще хаби значиетелни ресурси на съдебната система. Никой съдия няма да уважи такъв иск, защото ако го уважи - ще има и други подобни. Такива искове са вредни за съдебната система.
Важно е да кажа, че при вземане на решение за управление на земята, върху която е построена сградата, винаги трябва да се съобразявате с разпределеното право на реално ползване върху паркоместата. Тоест, да не решите, че ще вземете решение за на някого паркоместото
.
