ответник съм по иск за отмяна на дарение, без да съм надарен
Публикувано на: 16 Апр 2009, 23:48Колеги, ще се радвам някой да ме ориентира в следния казус.
Роднини /леля и чичо/ на баща ни / ние сме общо 4 деца от 3 брака и 1 преживяла съпруга/ през 1992 г. му даряват собствения си недвижим имот /къща с дворно място/. Единия от дарителите /чичото/ почива през 1994 г.
През 1996 г. баща ни продава на детето си Ванко от последния брак въпросната къща, а през 1997 г. умира.
През 2008 г. живата леля завежда иск против Ванко и майка му за отмяна на дарението. В същата твърди, че не може да се издържа от имуществото си, има нужда от издръжка, многократно я била искала от наследницита на дарения /баща ни/ но и била отказана. Представила е доказателства в тази насока - удостоверение за доход и нот.покана, с която е искала месечна издръжка Ванко и майка му и т.н.
Съда, след представяне на удостоверение за наследници, виждайки че сме доста на брой такива, ни конституира и нас, останалите 3 деца, като ответници.
От една страна разсъждавам - съда е прав. Делото за отмяна се води срещу надарения, той е починал, наследниците го заместват в процеса.
От друга страна пък си мисля, какъв иск за отмяна на дарение и какво неизпълнение на задължение за гледане и издръжка, като аз де факто и де юре не съм надарена и никога не съм била.
Всъщност, какъв ще е изхода на това дело, изобщо не ме интересува, но лелята претендира разноски. Смятате ли, че ако призная иска, съда на основание чл.78 ал.1 от ГПК няма да ги присъди.
И изобщо казуса ми е много интересен. Ако се стигне до отмяна на дарението, /по мое мнение в частта на 1/2 от имота/, съгласно чл. 227 ал.5 от ЗЗД това не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Кои ще дължи обезщетението в случая ?
Роднини /леля и чичо/ на баща ни / ние сме общо 4 деца от 3 брака и 1 преживяла съпруга/ през 1992 г. му даряват собствения си недвижим имот /къща с дворно място/. Единия от дарителите /чичото/ почива през 1994 г.
През 1996 г. баща ни продава на детето си Ванко от последния брак въпросната къща, а през 1997 г. умира.
През 2008 г. живата леля завежда иск против Ванко и майка му за отмяна на дарението. В същата твърди, че не може да се издържа от имуществото си, има нужда от издръжка, многократно я била искала от наследницита на дарения /баща ни/ но и била отказана. Представила е доказателства в тази насока - удостоверение за доход и нот.покана, с която е искала месечна издръжка Ванко и майка му и т.н.
Съда, след представяне на удостоверение за наследници, виждайки че сме доста на брой такива, ни конституира и нас, останалите 3 деца, като ответници.
От една страна разсъждавам - съда е прав. Делото за отмяна се води срещу надарения, той е починал, наследниците го заместват в процеса.
От друга страна пък си мисля, какъв иск за отмяна на дарение и какво неизпълнение на задължение за гледане и издръжка, като аз де факто и де юре не съм надарена и никога не съм била.
Всъщност, какъв ще е изхода на това дело, изобщо не ме интересува, но лелята претендира разноски. Смятате ли, че ако призная иска, съда на основание чл.78 ал.1 от ГПК няма да ги присъди.
И изобщо казуса ми е много интересен. Ако се стигне до отмяна на дарението, /по мое мнение в частта на 1/2 от имота/, съгласно чл. 227 ал.5 от ЗЗД това не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Кои ще дължи обезщетението в случая ?