forum.lex.bg

Много ще ми е интересно да сондирам мнения по следния казус (за който не успах да открия никаква практика, статии и други писания):
Влязло в сила осъдително решение и издаден ИЛ, но за нещастие ИЛ е загубен. Образувано е производство по чл.248 ГПК. Ответникът по молбата прави възражение, че след влизане в сила на осъдителното съд. решение, е извършено заместване в дълг по чл.102 ЗЗД и на това основание иска отхвърляне на молбата. Претендираното заместване е хипотеза на едностранно поемане- по съглашение между кредитора /т.е. молителя по чл.248 ГПК/ и трето лице /което не участва и няма как да участва в производството по изд. на дубликата/.
Няма да коментирам дали такова съглашение по чл.102 ЗЗД има или няма. В скоби само ще отбележа (за да е ясно, че няма шикания), че в конкретния случай последното нещо, което би минало през ума на кредитора и на третото лице, е да освободят ответника от дълга.
Въпросът ми е дали в производството по чл.248 ГПК ответникът може да се позовава на заместване в дълг по съглашение между кредитора и трето лице (в смисъл дали възражението, че има заместване, е възражение за "погасяване на дълга" по смисъла на чл.248, ал.3 ГПК).
Според мен не може. Делото е висящо и поради това няма да излагам съображенията си защо считам, че не може . Само една сламка: Изпълнение + Глава V ЗЗД е "Погасяване на задълженията" , а цесията и заместването са в съседната глава ІV ЗЗД "Прехвърляне на вземания и задължение".

Ако има такова съглашение, според мен изпълнителен лист не трябва да се издава. Третото лице ще си съди длъжника отделно. Чл. 326 от ГПК посочва кой може да ползва стария изп. лист. Макар че третото лице има обратен иск, не смятам, че той е частен правоприемник на взискателя.
Но какво значи "последното нещо, което би минало през ума на кредитора и на третото лице, е да освободят ответника от дълга"? Ако имате предвид, че длъжникът ще отговаря към третото лице - тогава ясно, но ако искате да кажете, че не са искали да освободят длъжника от отговорност към стария кредитор, значи няма заместване в дълг по чл. 102.

Директно на въпроса ти-а защо длъжника в произв-то по чл. 248 да не може да се позовава на поемане на дълг като основание за погасяване на дълга си?
Аргументите ми са следните:
Ал. 3 на чл. 248 говори за възражения за погасяване на дълга(т.е. по моему дава се една ШИРОКА рамка), вкл. и споменатия случай!
Защо ли?!
Е, добре-погасяване на дълг става по различни способи-не само чрез плащане, но и чрез сливане, опрощаване, прихващане и т.н.
Това помеждудругото-знам, че го знаете, но наблягам на това, защото института на "експромисията"(чл.102-ЗЗД) е доста ясен:-) и небудещ противоречия!!!!
Ясно е казано в изр.2 на 1-та алинея-"длъжника се освобождава от отговорност"!
Но понеже виждам, че явно си на страната на взискателя(нали така?!) ще те посъветвам друго:-)
По необходимост поемането на дълг се оформя със съответен писмен акт-не мисля, че това е винаги задължително, но с оглед на факта, че най-често става дума за парични задължения(и в този смисъл и с оглед евентуалното приложение на чл.133-ГПК:-) обикновено е точно така!!!
Ако не съм ясен-идеята ми е следната-пред съда твърдете, че възражението на ответника е неоснователно и искайте той да представи доказателство(а) за това че наистина има експромисия!
Доколкото разбирам от написаното от Вас, той такива неща няма и не може и да представи, така че съда може и да отхвърли претенцията му като недоказана!dididi написа:
>
dididi написа:
>
> Много ще ми е интересно да сондирам мнения по следния казус
> (за който не успах да открия никаква практика, статии и други
> писания):
> Влязло в сила осъдително решение и издаден ИЛ, но за
> нещастие ИЛ е загубен. Образувано е производство по чл.248
> ГПК. Ответникът по молбата прави възражение, че след влизане
> в сила на осъдителното съд. решение, е извършено заместване в
> дълг по чл.102 ЗЗД и на това основание иска отхвърляне на
> молбата. Претендираното заместване е хипотеза на едностранно
> поемане- по съглашение между кредитора /т.е. молителя по
> чл.248 ГПК/ и трето лице /което не участва и няма как да
> участва в производството по изд. на дубликата/.
> Няма да коментирам дали такова съглашение по чл.102
> ЗЗД има или няма. В скоби само ще отбележа (за да е ясно, че
> няма шикания), че в конкретния случай последното нещо, което
> би минало през ума на кредитора и на третото лице, е да
> освободят ответника от дълга.
> Въпросът ми е дали в производството по чл.248 ГПК
> ответникът може да се позовава на заместване в дълг по
> съглашение между кредитора и трето лице (в смисъл дали
> възражението, че има заместване, е възражение за "погасяване
> на дълга" по смисъла на чл.248, ал.3 ГПК).
> Според мен не може. Делото е висящо и поради това
> няма да излагам съображенията си защо считам, че не може .
> Само една сламка: Изпълнение + Глава V ЗЗД е "Погасяване на
> задълженията" , а цесията и заместването са в съседната глава
> ІV ЗЗД "Прехвърляне на вземания и задължение".