Съдебно изп.дело - поръчителсво и суброгация

[pitasht]

&
Здравейте,
Имам следната ситуация:
Едно лице като ЕТ тегли кредит от банка, но спира да го обслужва. Дъщеря му е поръчител по кредита.
Ет не се пререгистрира и банката си изважда заповед за изпълнение спрямо ФЛ и дъщерята. Дотук ок.
След завеждане на изп.дело дългът е платен от Бълг.банка за развитие по дадена гаранция и става суброгация, но само за главницата по дълга.
Платилата банка се конституира по изп.дело на осн. чл. 429 ГПК.
В делото имаме / според мен/ двама взискателя: първата банка за лихвите и разноски и др., ББР за главницата и новите разноски.
Запорира се само заплатата на длъжника, спрямо дъщерята години наред не се прави нищо.
Първото ми питане е дали смятате, че спрямо нея делото следва да се прекрати, поради бездействието на кредиторите?
От заплатата поради доста други кредити започват удръжки след време но по 50лв месечно.
Правени са две разпределния на суми, които на мен лично са ми доста неясни. Примерно вместо да се платят разноските на първата банка, започват плащания на разноските на втората банка и на главницата.
Така главницата спада с около 500лв и се изчистват разноски по малко на двете банки.
Сега се опитваме да направим споразумение с ББР и за мое учудване се появяват според тях законни лихви от датата на плащане, които не съществуват в изп.дело и не са изчислявани никога, нито са събирани. За СИ такива няма, тя е приела, че тази гланица е неолихвяема така пише в един документ адресиран до длъжника.
Суми по изп.дело спрямо първата банка също не са разпределяни от 3-4 години.
Моята задачка е да спася поръчителя, като първото искане на клиента ми беше да се плати дълга, но като гледам сумите вероятно той ще се откаже защото законната лихва е над 4000 лева, които той дори не знаеше че има да плаща.
Идеи някакви за поръчителя?
Той отговаря ли при такъв вид суброгация?