чл. 38 ЗА, дължи ли се възнаграждение при отказ и оттегляне?

[advokatdg]

Здравейте,
на път е да ми се случи интересна ситуация и ми се иска да събера мнения, опит и... съдебна практика, за да съм подготвен.

Защитавам ищеца при условията на чл. 38 ЗА като материално затруднено лице, запознал съм се с материалите по делото, написал съм искова молба и съм я входирал, образувано е гр. д., до тук добре.
В исковото производство има установителен и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, ответникът обаче започва агресивно да притиска клиента ми за споразумение.
Добре, но споразумението в същината си е „плащам извънсъдебно и ти покривам държавните такси, ти правиш отказ от иск и оттегляш пълномощното на адвоката, входираш си ги сам в съда“. Това естествено става зад гърба ми. Делото се прекратява с Определение по чл. 233 ГПК и за адвоката възнаграждение няма... май?

Попрочетох малко практика, която е доста оскъдна в тази насока и стигам до следните заключения - че се дължи, дължи се, поискано е определянето му от съда още с исковата молба, има извършен труд който не следва да е безвъзмезден, ответната страна е дала повод за завеждане на исковете поради наличието на неравноправна клауза по договор с потребител и изискани суми по тези клаузи. Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

[todevn]

Здравейте,
на път е да ми се случи интересна ситуация и ми се иска да събера мнения, опит и... съдебна практика, за да съм подготвен.

Защитавам ищеца при условията на чл. 38 ЗА като материално затруднено лице, запознал съм се с материалите по делото, написал съм искова молба и съм я входирал, образувано е гр. д., до тук добре.
В исковото производство има установителен и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, ответникът обаче започва агресивно да притиска клиента ми за споразумение.
Добре, но споразумението в същината си е „плащам извънсъдебно и ти покривам държавните такси, ти правиш отказ от иск и оттегляш пълномощното на адвоката, входираш си ги сам в съда“. Това естествено става зад гърба ми. Делото се прекратява с Определение по чл. 233 ГПК и за адвоката възнаграждение няма... май?

Попрочетох малко практика, която е доста оскъдна в тази насока и стигам до следните заключения - че се дължи, дължи се, поискано е определянето му от съда още с исковата молба, има извършен труд който не следва да е безвъзмезден, ответната страна е дала повод за завеждане на исковете поради наличието на неравноправна клауза по договор с потребител и изискани суми по тези клаузи. Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

Не се занимавам с граждански дела. Пари винаги взимам предварително - понеже знам за опарили се адвокати. Според мен е прекалено рисковано това което правиш колега и със Споразумението ако не са посочени твоите разноски е много трудно да получиш такива и то при прекратено дело.
Трябва да си имаме едно наум, че клиентите често са непочтени и не трябва напълно да им се вярва. Преди да съм взел пари за възнаграждението си не предприемам нищо - дори не консултирам. Хубаво е че споделяш, понеже знам и други подобни случаи, да знаят и други адвокати, да не се доверяват прекалено на клиентите, които често не уважават нашия труд.

[advokatdg]

Благодаря за отговора.

Понякога се налага да се работи и така, тъй като клиентът наистина няма възможности, а му се дължат пари в размер няколко пъти трудовото му възнаграждение - МРЗ.
В случая споразумението не стига до мен, ответната страна знае какъв ще е изхода от делото и притиска ищеца за споразумение - хем той да си вземе парите по-рано, хем ответната страна да не бъде натоварвана с адв. възнаграждение.
Както се казва „белята“ още не е станала, но ако/когато стане - искам да имам готов план за действие.

[guest1]

Здравейте.
Както и в подписът ми пише - това е само мнение, и не сте длъжни да се съобразявате с него!

Ситуацията е проста - всеки труд заслужава овъзмездяване - и ми напомня ситуация, при която съдът назначи експертиза. Страната, която е заинтересована (поискала експертизата) трябва да внесе депозит - съгласно определението на съда.
Съответно - докато няма внесен депозит - назначения експерт не прави НИЩО!

За чия сметка ще е Вашето възнаграждение - трябва съдът да реши, но не може да "останете на сухо"!

[advokatdg]

Чудесно, но въпросът ми е по-скоро процесуален - как да действам при хипотетично оттеглено пълномощно и определение за прекратяване на делото в което ответната страна не е осъдена за адв. възнаграждение?

[guest1]

Чудесно, но въпросът ми е по-скоро процесуален - как да действам при хипотетично оттеглено пълномощно и определение за прекратяване на делото в което ответната страна не е осъдена за адв. възнаграждение?

Не знам, дали е чудесно, но ...
Освен пълномощно - като процесуален представител, трябва да имате и „Договор за правна защита“ с вашия доверител. И вътре ще си разпишете всички варианти.

[bvoykov]

Трудна ситуация. Зависи все пак какво са се разбрали в спогодбата. Сега, казвате, че ответникът се съгласил да заплати държавни такси, това означава ли, че страните са се спогодили разноските да бъдат поети от ответника? Ако е така... хипотетично следва да се заплатят разноски и за процесуално представителство, щото все пак такива са поискани още с исковата молба и е налице пропуск и непроизнасяне от страна на съда. Единственият вариант е адвокатът да подаде искане, на практика от свое име, за допълване на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК и ако това не стане, други варианти едва ли има. Той има правен интерес в този случай, защото при нормално протекло производство съдът следва да присъди възнаграждение лично на него. Един колега имаше такава ситуация май, където адвокатът искаше в лично качество присъждане на разноски, защото е осъществил защита по чл. 38 ЗАдв, но не знам какво се случи... в крайна сметка май беше уважено, но не беше подобен казус с прекратяване поради спогодба.

[advokatdg]

Единственият вариант е адвокатът да подаде искане, на практика от свое име, за допълване на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК и ако това не стане, други варианти едва ли има. Той има правен интерес в този случай, защото при нормално протекло производство съдът следва да присъди възнаграждение лично на него. Един колега имаше такава ситуация май, където адвокатът искаше в лично качество присъждане на разноски, защото е осъществил защита по чл. 38 ЗАдв, но не знам какво се случи... в крайна сметка май беше уважено, но не беше подобен казус с прекратяване поради спогодба.

Нещо такова ми се върти и на мен... в лично качество, тъй като довереник към този момент вече не съм, пък дали ще стане - ще си кажа когато му дойде времето... ще се радвам на още мнения, защото се чувствам доста уязвим да бъда заобиколен, а съм свършил немалко работа по делото.

Правя уточнение, от гледна точка на съда спогодба/споразумение няма, има отказ от иск и оттегляне на пълномощно, толкова.

Към guest1, нещо не се разбираме...ясно е, че има договор между адвокат и клиент, но той е по чл. 38 ЗА, разбирай вътре трябва да присъства думичката „безплатно“, съответно няма как да вмениш на клиента финансова отговорност ако реши да се откаже, ти си носиш риска както при загубено дело и представителство по чл. 38 ЗА. Няма как и да разпишеш отговорност на трето за договора лице. Няма много варианти за разписване, да не кажа никакви.

[guest1]

Към guest1, нещо не се разбираме...ясно е, че има договор между адвокат и клиент, но той е по чл. 38 ЗА, разбирай вътре трябва да присъства думичката „безплатно“, съответно няма как да вмениш на клиента финансова отговорност ако реши да се откаже, ти си носиш риска както при загубено дело и представителство по чл. 38 ЗА. Няма как и да разпишеш отговорност на трето за договора лице. Няма много варианти за разписване, да не кажа никакви.

То е ясно, че не се разбираме!
Не за друго, ами защото ... „в живота - „безплатни“ неща няма - все някой трябва да плати“!
Говорите за „чл. 38 ЗА“ (Закон за адвокатурата) - ами прочетете го де!

Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

[advokatdg]

(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Обърни внимание на болднатата част.

[guest1]

Обърни внимание на болднатата част.

Ти пък погледни малко по-нагоре

Чл. 38. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие

Пише „може“, а не - „длъжен е“!

Съвсем ме обърка.
Хем си се съгласил да е безплатно, хем търсиш пари?
Хем клиентът ти те е упълномощил да го представляваш, пък после се измята?
И нямаш вариант за такъв случай!

Значи работодателя е „клекнал“, работникът си е взел своето, а ти си ... с пръст в уста!

[kalahan2008]

Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

Защо да не е упълномощен? Докато пълномощното не е оттеглено, адвокатът може да предприема процесуални действия.
В случая те са: искане за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Съдебната практика приема, че в хипотезата на чл. 38 ЗА ответникът се осъжда да заплати разноските за адвокатско възнаграждение не на ищеца, а на неговия адвокат директно.
Тук основният въпрос на доказване е: дал ли е ответникът повод за завеждане на иска? Ако е дал, съдът ще го осъди да Ви плати на Вас директно, а не на клиента.
п.п. Не знам защо си комуникирате с този дразнител guest1. Просто го игнорирайте, той нарочно се опитва да дразни потребителите.

[advokatdg]

Добре, но определението с което се прекратява делото се връчва на адвоката само за запознаване, той не е вече упълномощен да иска... каквото и да е.
Каква следва да е защитата на адвоката тук за да се стигне до осъждане на ответната страна за разноски в частност адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА?

Защо да не е упълномощен? Докато пълномощното не е оттеглено, адвокатът може да предприема процесуални действия.
В случая те са: искане за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Съдебната практика приема, че в хипотезата на чл. 38 ЗА ответникът се осъжда да заплати разноските за адвокатско възнаграждение не на ищеца, а на неговия адвокат директно.
Тук основният въпрос на доказване е: дал ли е ответникът повод за завеждане на иска? Ако е дал, съдът ще го осъди да Ви плати на Вас директно, а не на клиента.
п.п. Не знам защо си комуникирате с този дразнител guest1. Просто го игнорирайте, той нарочно се опитва да дразни потребителите.

Здравейте,
благодаря за включването.
Относно последната част - разбрах вече.

Не е упълномощен, защото с молбата за отказ от иска ищецът оттегля пълномощието на адвоката - това си е част от „сделката“ с ответника извън съда - да си оправят сметките и да се изолира адвоката, завел иска, за да спестим от разноски...
Всъщност снощи стигнах до „разковничето“, а именно "Съгласно трайно установената практика (срв. определение № 270/ 05. 10. 2016 г. по ч. гр. д.№ 3846/ 2016 г., I г. о., определение № 388/ 11. 07. 2017 г. по ч. т.д.№ 831/ 2017 г., II т. о. и цитираните в тях предходни актове на ВКС по същия въпрос), когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски."
Накратко, „плащането“ като събитие трябва да бъде стигне до съда по някакъв начин, за да се стигне до адв. възнаграждение. Задачата е ясна, но не стана по-проста... Ще видим, все още нищо от това не се е случило, очаквам го скоро. Ще пиша при развитие.

[kalahan2008]

Съжалявам за ситуацията, в която сте изпаднал, доста е неприятна. Можете единствено да разчитате съдът да Ви признае самостоятелна процесуална легитимация в производството за разноските.
Другата опция е да ги търсите от клиента с исков процес, но последното е трудна работа, ако наистина е материално затруднен. Евентуално да наложите запор върху сметката, по която си е получил парите от ответника, като обезпечение на бъдещ иск, без гаранция, че не ги е изтеглил вече от сметката.

[guest1]

Продължавам да си мисля, че съвместявате несъвместими неща.

... когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски."
Накратко, „плащането“ като събитие трябва да бъде стигне до съда по някакъв начин ...

Има право, ама трябва тези разноски да са доказуеми. Да има направено или дължимо плащане.

[kalahan2008]

Определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч.т.д. № 1276/2023 г. на ВКС, I т.о.:
Съгласно цитираната от обжалващата страна практика, както и съгласно определенията, постановени по ч.т.д. № 2340/2015г. на 1 т.о. на ВКС, ч.т.д. № 997/221г. на 1 т.о. на ВКС, по ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС и мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА ; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК . В този смисъл дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА , тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА , се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.