Закон за лицата от 1907 г.

[hristev]

Търся трите норми на Глава III от ЗЛ от 1907 г. Главата е наименовата "За актовете за женитба".

Едно пиленце ми каза, че една от нормите е имала малко по-различно действие в периода от приемането на закона до средатата на 40те години. Мен лично ме интересува периода от приемането до средатата на 1937 г.

В Ларкода имам "дудук".. аа, исках да кажа, че в Лакорда има само последните действащи редакции преди отмяната на закона.

Помощ. Трябва да мина на Апис или Сиела....

[errant_lawyer]

Здравейте,

това е от Апис. Изглежда, че това е законът така, както е бил приет, без каквито и да било последващи промени. За съжаление не става ясно дали от 1907 г. до 1937 г. търсената от Вас разпоредба е била изменяна / допълвана; ако да - кога и как. Ако в Лакорда има по-подробна информация за измененията и допълненията на разпоредбата (т.е. с кой брой на ДВ са направени промените), можете да видите посочените броеве на ДВ и да направите справка в ДВ на сайта на Сиела (https://www.ciela.net/svobodna-zona-dar ... der?page=1). Така ще можете да проследите историческото развитие на разпоредбата. Успех.

Обн., ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г.

ГЛАВА III.
За актовете за женитба.

152. Обявяването на женитбата трябва да се направи въ течение на седемь дена отъ извършването на обряда на бракосъчетанието, на местното длъжностно лице по гражданското състояние. Обявяването става лично отъ едного отъ съпрузите.

153. Актътъ за женитба се съставлява въ присъствието на двама достоверни свидетели и трябва да съдържа:

Името, презимето, възрастьта, занятието, месторождението или местопребиванието на съпрузите;

Името, презимето, местожителството или местопребиванието на техните родители;

Годината, месеца и деня, въ които е извършено бракосъчетанието;

Името и презимето на духовното лице, което е извършило обряда на бракосъчетанието;

Номера и датата на издаденото отъ духовното лице свидетелство за бракосъчетанието на съпрузите.

154. Влязлото въ законна сила решение, което постановява унищожението на брака, се изпраща, въ заверенъ преписъ, отъ духовния съдъ, който го е постановилъ, на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, дето бракосъчетанието е било извършено.

За това решение се прави бележка отъ страна на акта за женитба.

[hristev]

Точно, колега! Благодаря! Вие реално отговорихте на въпроса ми, респективно ми предоставихте исканите от мен норми.

В сайта на Сиела не установих да има този брой на държавен вестник. Обаче установих много други неща. Едно от тях е, че цитираните от Вас норми се препокриват с информация, находяща се на една общинска интернет страница - на служба ГРАО.

Другото, което установих /по скоро си затвърдих мнението/ е, че ако искам да имам "пълна правна картина".. едва ли не трябва да проверявам всичко във всяка една правно-информационна /Сиела, Апис и Лакорда/. Не е гот, ама "кот-такоа".

Та Вие цитирате нормата от приемането на закона, до 1945 г. В спойлера е редакцията на закона от приемането 1945 до отмяната му 1949 г. /едната има две редакции, ама все тая/ - тоест нито Лакорда, нито Сиела дава "пълна правна картина".

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 1945 г.) Актът на женитба се съставя при извършването на бракосъчетанието и трябва да съдържа:
името, бащиното име и презимето (семейното име) на длъжностното лице по гражданското състояние, което е извършило бракосъчетанието;
годината, месеца и деня, в който е извършено бракосъчетанието;
мястото, където е извършено бракосъчетанието;
името, бащиното име и презимето, възрастта, занятието, месторождението, местожителството или местопребиваването, народността, поданството, предишното семейно положение, а също така и родството на съпрузите ако има такова;
името, бащиното име и презимето, местожителството или местопребиваването на техните родители;
разрешението на председателя на областния съд в случаите на чл. 3, ал. 2 от наредбата-закон за брака;
изпълнението на изискванията на чл. 10 от наредбата-закон за брака;
изявленията на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак помежду си и на длъжностното лице по гражданското състояние, че е обявило брака за сключен;
изявления на жената за презимето, което ще носи след бракосъчетанието чл. 15 от наредбата-закон за брака;
Актът се подписва от длъжностното лице по гражданското състояние, от съпрузите и от двамата свидетели.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.; отм. и заменен с предишен чл. 153а, бр. 108 от 1945 г.) Когато актът за женитба е съставен вън от общината, гдето съпрузите имат своето местожителство или местопребиваване, длъжностното лице, което е съставило акта, в срок от десет дни изпраща препис от него на длъжностното лице по гражданското състояние на горепоменатата община за вписване в регистрите на тая община.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 1945 г.) Влязлото в законна сила решение, с което се обявява брака за недействителен или се разторгва, се изпраща в заверен препис от съда, който го е постановил, на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, дето е било извършено бракосъчетанието. Това решение се отбелязва от страна на акта за женитба.

Сега...

Обръщам внимание на цитираните от Вас норми - точно те са действали от приемането на закона до промените на същия по-късно.

Доколкото в четвърти ред /не е нито алинея, нито точка, нито нищо - по смисъла на правилника към ЗНА поне/, та.... Доколкото в четвърти ред на цитираната от Вас разпоредба на чл. 153, действала в периода от приемането на закона до 1945 г., е предвидено, че в акта за граждански брак се посочва името и презимето на духовното лице, което е извършило обряда на бракосъчетанието, то задавам следните въпроси:

Считате ли, че според действащото до 1945 г. право е било задължително сключването на църковен брак преди сключването на граждански брак, респективно първото било ли е част от фактическият състав на второто. Аз считам, че отговорът е "да".

В тоя ред на мисли - Считате ли, че доколкото в удостоверението за свето кръщение на децата е посочено, че родителите им имат граждански брак - с оглед на горния правен извод, то правилен ли е и следващият правен извод - че такова удостоверение за свето кръщение е годно доказателство да мотивира районния съд да установи факта на сключване на граждански брак. Лично аз - пак отговарям с "да, макар да е по-скоро индиция". Логиката ми е, че църквата е проверявала фактите - тоест е търсила документи при кръщаването на децата.

Все тая, мисля едни екзотични хипотези къде може да се закучи една работа. Недейте да задълбавате много в отговора си. Това дет го мисля - едва ли ще стане.

[errant_lawyer]

Здравейте,

по въпросите Ви:

Считате ли, че според действащото до 1945 г. право е било задължително сключването на църковен брак преди сключването на граждански брак, респективно първото било ли е част от фактическият състав на второто

До приемането на Наредбата-закон за брака от 1947 г. не е имало граждански брак. Единствената призната форма на брака е бил църковният брак (вж. Екзархийския устав на Българската православна църква от 1888 г.). Актът за женитба, който се е съставял по Закона за лицата от 1907 г., не е бил акт за граждански брак, а просто е удостоверявал сключването на църковен брак. В този смисъл актът за женитба по Закона за лицата е не е имал конститутивно действие, каквото има в днешно време актът за брак.

Считате ли, че доколкото в удостоверението за свето кръщение на децата е посочено, че родителите им имат граждански брак - с оглед на горния правен извод, то правилен ли е и следващият правен извод - че такова удостоверение за свето кръщение е годно доказателство да мотивира районния съд да установи факта на сключване на граждански брак. Лично аз - пак отговарям с "да, макар да е по-скоро индиция". Логиката ми е, че църквата е проверявала фактите - тоест е търсила документи при кръщаването на децата

Съгласен съм с Вас, че наличието на упоменат сключен брак в кръщелното е индиция за наличието на брак, сключен в съотвествие с действащото към онзи момент право. Как ще бъде ценено обаче това доказателство, зависи от конкретния съдия. Ако аз съм съдия, бих приел за установено, че е имало сключен брак, но някой може да приеме и че само кръщелното е недостатъчно. Според мен тук има място за дискреция при цененето на доказателствата.