св.Прокопий - пчелар

[usra_ovcova]

8 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ

Прокопий се родил в Йерусалим през 3 в. Нарекли го Неаний и го възпитали в езическите обичаи. Като младеж постъпил на служба при цар Диоклетиан. Скоро станал войвода. По царска заповед заминал за Александрия, за да преследва християните и да раздава правосъдие, макар да не споделял възгледите на императора.

По време на пътуването се извила страшна буря. Изведнъж Неаний видял над главата си светъл кръст. И чул тайнствен глас, който го призовавал да приеме вярата Христова и кръста, като свещен символ на правдата, истината и победата.
Войводата се вслушал в чудните слова. Поръчал на един златар да му направи кръст от злато и сребро. Когато кръстът бил готов, на него внезапно се появили три образа – на Спасителя и на архангелите Михаил и Гавраил. Неаний разбрал за божествената му сила, поклонил му се и го скрил в пазвата си.

Когато пристигнал в Йерусалим, озареният от Божието слово Неаний вместо да преследва християните, се заел с тяхното спасение от разбойници, грабежи и убийства. И щом се завърнал удома изпочупил всички идоли и гласно изразил своята любов към Иисус.

Обезумялата му майка разказала на императора за недостойните дела на сина си. Диоклетиан сам се опитал да вразуми Неаний, но усилията му били напразни. Заповядал да го хвърлят в тъмница, където жестоко го измъчвали. Но нищо не могло да сломи вярата на светеца. Тогава Бог го възнаградил и една нощ Неаний приел светото кръщене с името Прокопий.
След време изпратили св.Прокопий в Кесария, за да бъде съден. Неговото мъченичеството свършило през 303 г., когато бил посечен с меч пред очите на целия град.

На тази дата църквата почита още паметта на преподобни Теофил Мироточиви.

В българския народен календар този ден е популярен като празник на пчеларите. Затова го наричали
СВЕТИ ПРОКОПИЙ ПЧЕЛАР
По стар обичай пчеларите ставали още преди изгрев слънце и отивали право при пчелините си. Носели винаги по две бели погачи, специално изпечени за празника. Наричали ги на св.Прокопий - светец и за Господа - боговица. Оставяли хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадявали ги по три пъти и ги намазвали обилно с мед. После ги разчупвали високо над главите и ги раздавали на съседи и роднини за здраве и берекет, да има хубав и ароматен мед.

В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, се изпълнявал обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед, който имала магическа сила да лекува всякакви болести. Затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли. Най-често с него лекували от тежки ухапвания от насекоми. С този мед намазвали питката в чест на Баба Шарка. От него слагали на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване.