, така че не дерзайте в тази насока), а от чисто правен интерес, като юрист. Тези дни из съсловието ни нашумя Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов ( заповедта тук: http://scc.bg/wp-content/uploads/2017/0 ... 6.2017.pdf ) , с която колегите твърдят, че не е съобразена с чл. 31 от ЗА в следните части:
- т. 11.1. буква „б“, която предвижда достъпът на адвокати до делата да е само въз основа на пълномощно от страна по делото;
- т. 13.1 - забрана адвокатите да се снабдяват с копия от документи само след разрешение на съдия докладчик.
- т. 12.8. предвиждаща забрана за „фотографиране“ на документи.
Преобладаващата част от колегите намират, че тези " разпоредби противоречат на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата: „Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения ….., само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта“.
Тези разпоредби противоречат и на чл. 86, ал. 3 от ПАРОАВАС – „Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата.“ и чл. 87, ал. 2 вр. ал. 3 от ПАРОАВАС, според които разрешение на съдията докладчик се изисква само за издаване на съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа, но не и за копията от приложените към делата книжа."
В този ред, като израз на несъгласие са насрочили пред Съдебната палата на Витошка публично събиране ( който иска може да отиде от 11.30 до 13ч. на 19.06.).
Общо взето се държи сметка за това, че не винаги имало възможност да ти дадат писмено мандат, дори за проучване на дело, интересите на клиентите били над интересите за защита на личните данни, к` ми на адвокат, доказано само с адвокатска карта, ми дава право на безпрепятствен достъп до цялата документация съдържаща се в делото, в столичните съдилища битува някаква практика "Делото е на доклад" с месеци ( аз и това не го разбирам- съгласно правилника мястото на делата е деловодство, не при докладчика, но никой не роптае срещу това писмено)- време, което препятства правото на защита за главно встъпване за трети лица, проблеми по дела с несъстоятелност и прочее. Прокара се мнение, че след като информацията в имотния регистър по ПВ е публично достъпна няма никаква пречка да се предостави достъп до делата и на всеки гражданин без оглед интересът му по делото
- все пак сме правова държава и от Европа вече са ни санкционирали за достъпността, а така ще привлечем и повече гласове. Аз, както се разбира, съм от малцината, които не са съгласни с болшинството( пак тая черна овца
) по следните съображения:ПРАВИЛНИК ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА В РАЙОННИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ, ВОЕННИТЕ И АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА е с възстановено действие от 13.06.2017г.( Виж Решение № 8802 от 13.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 47 от 13 юни 2017 г.\), където в чл. 86 ВСС е ползвал някаква идиотска правна техника, като е разделил адвокатите на такива, като процесуални представители по делата и всеки друг притежаващ к` адвокат.
(2) Страните по делата и техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.
(3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата.
Тук силите им са стигнали само за това, като не са дали в ДР дефиниция дали се прави разлика между вида информация, респективно такава "по делото" и "в производството" ( така де- ако ти дадат описната книга ( страни, номер на дело, дата на образуване, предмет), която е публична, пак са ти предоставили достъп до информация, но не би- текстът е непрецизен, че да е интересно).
По тълкуване на колегите в първия случай правото ти е като представител на страна по делото, а във втория е лично право на всеки адвокат без оглед връзката му със страните ( възможно дори да няма такава- примерно при проучване за предприемане на действия по главно встъпване).
Всъщност, за мен и чл. 31 от ЗА не е толкова разтеглив- дава право на "справки", но не и на достъп до книжата в кориците на делото, а правото да получаваш копия и сведения е във връзка с предимството ( ето още едно право, от което съм се отказала доброволно
), но не заличава задължението ни за облигационна връзка със страна по делото, но очевидно колегите са на друго мнение. По последни данни ( КЗЛД, респективно АС, а последни, `щото законодателството такова, че все се променя тълкуването му) адвокатите не сме администратори на лични данни, но съдилищата са. Не мога да кажа, че само ЗЗДЛ е пречка, а и в самата К е разписано, че всеки от нас има право на неприкосновеност на личните данни ( а в документите, приложени към делата се съдържат три имена, ЕГН, адреси, банкови сметки,авоари, родствени връзки, семейно положение, лични отношения, имуществено състояние, здраве, сексуален живот и прочее, и прочее) и намирам, че преди моето право да упражнявам професията си ( аргументът е точно този- да се облекчи работата на адвоката, като се стъпчат правата на трети завоалиран под благородното "защита интересите на доверители") стои неприкосновеността на личните данни на всички страни по делото.
Отделно, значи да разбирам, че за адвоката е вменено задължение да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето и няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент, но за съда това ограничение не съществува, само защото интересуващият се от чуждо нему дело се представя с адвокатска карта? Твърде неравностойно ми се струва и това не е правен аргумент, но пък чл. 26 и сл. от ЗЗДЛ си стои: В случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него
, като съгласно чл. 29 от с.з. Правото на достъп по чл. 26 се осъществява " с писмено заявление до администратора на лични данни". Е, какво е казал Топалов- искаш достъп до материалите по делото, вкл. и да снимаш, копираш и прочее- представяш пълномощно, а ако нямаш пишеш писмена мотивирана молба, в която обосноваваш интерес. Сега, бавно се случвали в столичните съдилища тези работи- ако ще се възразява за бавността- аз съм "за", но не и когато бързината е за сметка на чужди права.
Не знам, но все ми се струва, че в качеството си на адвокат, освен защита интересите на моите клиенти, нямам право да игнорирам правата на другите граждани. НалЕ, там където свършват правата на другите, започват и моите и в този ред на мисли съм против съдът да предоставя безпрепятствен достъп до лични данни на трети лица, дори да са адвокати, а третите лица, дори да са адвокати, да ги обработват по см. на §1 т1 от ДР на ЗЗЛД без доказан интерес.
Горното не означава, че имам против съдилищата да предприемат нужното, за да заличават всички лични данни на страните ( не само съгласно чл. 64 от ЗСВ в постановените актове), след което да предоставят информация, но дайте да не се лъжем- никой от нас няма да чете произволно дело- търси се информация по дела, по които имаш настоящ или евентуален интерес. Информацията е сила, така казват.
Отплеснах се, но пускам темата, за да сондирам мнението на всеки, който има интерес да разсъждава по нея. А, ако някой смята, че не съм права и "неоснователно ограничавам и без това ограничените права на адвокатите" нямам против да изложи своите аргументи ( все пак има свобода и на словото).
Та, да се върнем на темата: правото на адвокатите по чл. 31 ЗА за справки по дела абсолютно ли е и доминира ли над правото на неприкосновеност на лични данни на гражданите?
п.п. адвокат съм ( пак повтарям, че няма да си скъсам дипломата), не работя в столицата и като цяло нямам проблем с достъпа до делата след представяне на пълномощно, а в моя съдебен район са новатори- сканират всички документи по делото и след едно заявление ми изпращат на ел. поща цялото дело.
. Май, май... м?
) аргументи "против" забраните в нея. Моите "за" ги изложих.