Вече без отговорност от СИ за действия по перемирано ИД?!

[nikodim77]

Здравейте,
Бих се радвал, ако по предстоящата тема се включат повече колеги (съфорумци), защото ми се струва актуална. Мисля, че по същата тепърва ще има писане, а вероятно и трудове. И ли както се казва: „От значение за правото”
Ще направя една предварителна уговорка, че не целя „лов на вещици”, ревизия на съдебен акт (доколкото е възможно да не включваме такъв или части от него в дискусията). Не съм страна по такъв.
Та: В досегашната съдебна практика, статии, академмични трудове е утвърдено, че след прекратяване на ИД по силата на закона т. нар. „перемпция”, ако СИ осъществи изп. д-ие, то той носи съответната отговорност. Дори и СИ да откаже да издаде постановление за прекратяване, това не означава, че процесуалното правоотношение не е прекратено (и то с обратна сила, според Живко Сталев) - а ако СИ продължи да извършва изп. действия, това вече е основание да се търси имуществена отговорност от него (ако е ЧСИ, или от работодателят му - МП, ако е ДСИ), доколкото той извършва изп. действия при липсата на процесуално правоотношение. Това положение, както по-горе посочих беше утвърдено от съд. практ., но до момента на появата на Р. на 4-то ГО 37/24.02.2021 по гр. д. 1747/2020 на ВКС, в което е залегнала следната теза:
„Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,…”
И ето, че е налице първото дело, което се основава на цитирания абзац от Р. на ВКС, което дело е именно за отговорността на МП в качеството му на работодател на ДСИ. Установено е, че е настъпила перемпция, че сумата не е преведена доброволно от страна на длъжника и т. н., но съдът се позовава на горното лаконичните мотиви: „ Настоящият състав, обаче споделя изразената практика на ВКС в решение Р. на 4-то ГО 37/24.02.2021 по гр. д. 1747/2020 на ВКС."
Добре! Това, което ме вълнува, на база на какво обстоятелство, съществуващо в правния мир СИ може да осъществи изп. д-ие по несъществуващо ИД?!? Едното е перемирано, а друго не е образувано. Тоест, няма висящ изп. процес, по който да са на лице предпоставки за осъществяване на изп. д-ия. И в крайна сметка СИ носи ли отговорността, която до момента от съдилищата се вменяваше за подобни действия.
На кратко, вече СИ няма да носят отговорност за изп. д-ия по перемирани ИД, и длъжниците не са защитени по никакъв начин…?

[ivan_lawyer]

Ще измислим и от това начин за измъкване, в крайна сметка - ще стане червено.

Ако някой се чуди на темата - понеже набра скорост движението на длъжниците, кредиторите взеха се обезопасяват.

Лошото е - лихвата, малко е гадно висока.

На мен не ми е логично, от всяка гледна точка, то е ясно - симулативно бездействие.

[ivanov_p]

„Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,…”

Аз това го пиша откакто излезе тълкувателното. Няма никаква друга правна логика извън горепосочената и всеки който малко познава изпълнителния процес и теорията на правото тярбва да е наясно с това.

[ivan_lawyer]

Всичко е ясно, но - има любезни измамници и - дали е кредит или граждански дълг - става усложнено. Ма - рано или късно ще има някаква санкция и по този повод,

Все пак ВКС прояви мъжество и отмениха Постановление № 80 от 1980 - като загубило значение.

[nikodim77]

Здравейте отново,
Добре, бих се съгласил с ivanov_p, който споделя логиката на ВКС, но не мога да се съглася с това, СИ да осъществява изпълнителни действия при липса на изп. дело (процес). Предходното ИД е перемирано, а новообразувано няма. Е, само за дисциплинарна отговорност ли говорим?!? А досегашната съдебна практика, написаното по учебниците и множеството статии и трудове…? Не намирам за логично при липса на ИД да се приемат за реални изп. д-ия, които да имат правни последици! Подчертавам, че тук не говорим за давности, а за осъществяване на изп. д-ия при липса на правно основание – няма изп. процес…

[ivanov_p]

Здравейте отново,
Добре, бих се съгласил с ivanov_p, който споделя логиката на ВКС, но не мога да се съглася с това, СИ да осъществява изпълнителни действия при липса на изп. дело (процес). Предходното ИД е перемирано, а новообразувано няма. Е, само за дисциплинарна отговорност ли говорим?!? А досегашната съдебна практика, написаното по учебниците и множеството статии и трудове…? Не намирам за логично при липса на ИД да се приемат за реални изп. д-ия, които да имат правни последици! Подчертавам, че тук не говорим за давности, а за осъществяване на изп. д-ия при липса на правно основание – няма изп. процес…

Изпълнителнителното производство започва по молба от взискателя, това е. Ако преди това е било образувано изпълнително производство по друго искане и то е перемирано е съвсем естествено след получаване на новата молба СИ да я администрира според реда, а ако не я администрира - здраве, не неговите действия прекъсват давността, а подадената от взискателя молба.

[miko_pk]

Бузата, която Белазелков сътвори говори за тлъст рушвет от колекторите. Цинично е, спрямо този свръхзадлъжнял народ. Много удобно е дописал тълкувателното решение, но в мотивите на т.10 ясно е казано, че след прекратяване по право на делото, всички други изпълнителни действия се обезсилват по право. Как едно обезсилено (неосъществено) изпълнително действие ще прекъсне давността?

[nikodim77]

Боже! Мисля и умувам, как е възможно..?!? Та именно той – Белазелков отвори кутията на Пандора. Но най-лошото е, че сега ще започнат съдебните състави, позовавайки се на това Р. на ВКС масово да отхвърлят жалби срещу незаконосъобразни действия на СИ след перемирани ИД.
Принципно не съм любител на конспирациите, но това, което съфорумецът miko_pk навежда като повод за размисъл, - предполагаем стимул, насочен към Белазелков, ме кара да мисля друго, не чак за стимул като намекнатия, но...:
ДСИ при Окр. С. осъществява секвестиране на не малка сума от сметка на пенсионер, в качеството му на наследник на починал брат. От направена справка при СИ се разбира, че делото е било перемирано 3 години преди изп. д-ие. Завежда се дело пред съответния РС и се чака. Чака се три месеца, докато се разбере, че съдиите са си направили отвод и делото е дадено на ОКР. С. за разпределение на друг районен в областта. И тъй, делото се гледа. РС постановява Р. в полза на ищеца. От там насетне МП обжалва (яростна защита, дори с процесуални прецеденти) защита и от страна на СИ. И, въззивното Р, основано на това Р. на ВКС отменя първоинстанционния СА, и толкова. Съответно възз. СА не подлежи на обжалване, защото материалният интерес е под изискуемия по ГПК.
Описах горното за да вляза в моята „теория на конспирацията”:
ИМ е депозирана през 2019 г. От тогава са отводи, изпращане до окр. съд, изпращане на ново в друг РС… проточва се процедурата. Както по-горе посочих, защитата е яростна, барабар със становище от ВСС, че не е имало перемиране на ИД и т. н. Е!? Дали пък това Р. на Белазелков не идва тъкмо навреме за въззивното обжалване…?
Както и да е, теории много. Но това СР. (въззивно), което посочвам е само първото, или едно от първите, които ще променят баланса в правото досежно подобен род дела.
Буза, ли е, академично словоизлияние ли е, нормална правна логика, която аз не мога да асимилирам, или правна логика,която е не пълно аргументирана и прецизно пояснена… не мога да коментирам, а и не съм достигнал нивото да коментирам СР и действия на съдии.
Обаче както у врачанско казват: - Е те така те!

[roshen]

Тия внушения, че Белазелков се бил произнесъл по тоя начин, защото му били платили, са страшно грозни, жалки и безпочвени. Човекът е отделил кажи-речи целия си живот на съдийската професия и е изключително принципен. Не се е женил, няма деца. Поддържа съвсем нормален стандарт на живот....Подобни намеци за корумпираност са нелепи; какво си представяте, че ще си замъкне едно чувалче с пари в гроба ли?! Завистта е лош съветник. Но по-тъжното е, че Пенчо и Драганчо, които като цяло нямат много поглед върху съдебната система, случайно ще прочетат такъв коментар и понеже съвпада с и без това изградената в съзнанието им представа, безкритично ще го вземат за чиста монета. И после ще тръбят, че ВСИЧКИ съдии са корумпирани.

[nikodim77]

Опасявам се, че изместваме или ще изместим темата в друга, при това нелицеприятна посока, а не това бе целта на пускането ѝ! В началото на встъпителния ми пост написах следното:
„Ще направя една предварителна уговорка, че не целя „лов на вещици”, ревизия на съдебен акт (доколкото е възможно да не включваме такъв или части от него в дискусията)…”
Да, и за мен не е коректно да се обсъждат съдебни актове и най-вече съдиите, произнесли се по тези актове. Също, а както и в преходния ми пост не мисля, че решението на Белазелков е продиктувано от материален стимул… моят намек, доколкото направих някаква хипотетична конспиративна теория е, за оказан натиск или нещо от сорта, но това е плод на абстрактно мислене породено от преждепишещия, който обича да се изразява – право куме в очи.
За това пак ще повторя, че не ми се иска темата да се измества в посока, която не е в релация със същината. Ето тук, https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5% ... %BE%D0%B2/ след статията има множество коментари, които говорят за това, което не бих искал да се разисква в настоящата тема.
В развоя на темата до момента не е намерен отговор на един от основните въпроси:
Какви се явяват изпълнителните действия при липса на висящ (въобще липса на какъвто и да е) изпълнителен процес???
Респективно и следващ въпрос: Каква следва да е защитата на длъжник, обект на подобни¹ действия?
Ето това следва да дискутираме, а не съдия/ии/ или мотиви за постановяване на съд. акт.


¹ Замених израза – „незаконосъобразни” с „подобни”, защото от въпросното СР на татък и според предполагаемата съд. практ., основаваща се на него, действията на СИ няма да се квалифицират като незаконосъобразни…?

[kalahan2008]

Всъщност ВКС не казва, че СИ извършва изп. действия по прекратено изп. дело, а че е длъжен да образува ново след прекратяване на предходното /перемирано/ дело. Всъщност такава е и новоналожилата се пректика при ЧСИ, която за пореден път се "официализира" чрез ВКС.
Тук по-скоро интригата е друга - разполага ли СИ с такива правомощия? Може ли /и длъжен ли е/ да образува ново изп. дело, при положение, че в молбата не пише изрично "Моля да образувате изпълнително дело срещу..."...
Моите разсъждения са следните:
1. Процесуалното правоотношение по изпълнителното дело се счита за прекратено едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване, което подлежи на обжалване от взискателя /арг. чл. 435, ал.1, т. 2 ГПК и чл. 433, ал. 3 ГПК/. Ако СИ е длъжен служебно да образува ново изп. дело, преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване, означава, че изп. лист е изпълнително основание по две паралелно действащи изп. дела - първото е прекратено, но постановлението за прекратяване все още не е влязло в сила; второто вече е образувано. Това за мен е недопустимо от процесуална гледна точка. Особено ако окръжният съд вземе, че отмени постановлението за прекратяване - тогава ще се възстанови висящността на първото изп. дело и ще има две паралелни изп. дела по един изп. лист. Тогава на СИ ще се наложи служебно да прекрати второто /новообразуваното/ изп. дело, а междувременно може да са извършени изп. действия...тук навлизаме в напълно неизвестни дебри на изп. производство, които сериозно застрашават правната сигурност.
2. Молбата за образуване на изп. дело следва да съдържа реквизитите на чл. 129 ГПК /арг. чл. 426, ал. 3 ГПК/. Освен че не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК /взискателят да посочи в какво се състои искането/, не са изпълнени и изискванията на чл. 128 ГПК, а именно - нова такса за образуване на изп. дело, ново пълномощно на процесуалния представител. Длъжен ли е СИ да зачете предишното пълномощно по първото изп. дело? Ами таксите? Излиза, че СИ трябва да остави без движение тази нова молба и да поиска взискателя да плати новите такси, в противен случай е длъжен да прекрати и новото изп. дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК /в тази част не споделям мнението на ВКС по тълк. дело 2/2013 на ОСГТК, чийто докладчик пак беше Белазелков/.

[miko_pk]

Тия внушения, че Белазелков се бил произнесъл по тоя начин, защото му били платили, са страшно грозни, жалки и безпочвени. Човекът е отделил кажи-речи целия си живот на съдийската професия и е изключително принципен. Не се е женил, няма деца. Поддържа съвсем нормален стандарт на живот....Подобни намеци за корумпираност са нелепи; какво си представяте, че ще си замъкне едно чувалче с пари в гроба ли?! Завистта е лош съветник. Но по-тъжното е, че Пенчо и Драганчо, които като цяло нямат много поглед върху съдебната система, случайно ще прочетат такъв коментар и понеже съвпада с и без това изградената в съзнанието им представа, безкритично ще го вземат за чиста монета. И после ще тръбят, че ВСИЧКИ съдии са корумпирани.

Колега, съгласен съм, че звучи грозно, но всеки си го е помислил. Другият ми коментар на стореното е, че вече е в пенсионна възраст и се е заблудил.
А Пенчо и Драганчо отдавна, им звънят по 4 пъти на ден и ги подканват да платят дълга към мобиком от 2001г.
Но според Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., ГК, IV г. о., това поведение на "кредитора" не ангажира отговорност за разноски, че даже и неговите разноски се възлагат на длъжника.

[nikodim77]

Привет на всички,
Калахан, както винаги напипва същността и е прецизен в анализа си.
По така изложеното и аз ще продължа с тезата си:
Именно тук е разковничето според мен. „Всъщност ВКС не казва, че СИ извършва изп. действия по прекратено изп. дело, а че е длъжен…” Да, в случай, че СИ осъществи каквото и да е действие по прекратено ИД, то едно такова действие е незаконосъобразно.
Така, може да не съм разбрал правилно Калахан, но ще изразя несъгласие с част от написаното: „Процесуалното правоотношение по изпълнителното дело се счита за прекратено едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване, което подлежи на обжалване от взискателя /арг. чл. 435, ал.1, т. 2 ГПК и чл. 433, ал. 3 ГПК/.”
Не споделям това, че процесуалното правоотношение по изпълнителното дело се счита за прекратено едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване. В цялостната съдебна практика и в разните трудове на корифеи в правото е категорично е залегнал принципът, че след прекратяване на делото по силата на закона (ex lege), то вече не следва да се говори за висящ процес, - такъв не съществува. Последното изключва и т. нар. „процесуални правоотношения”. Разбира се не говоря за онези проц. правоотношения, при които страните подават молби за преписи, правят справки и т.н. Но с риск да се повторя, след перемиране на ИД независимо от това, дали СИ ще се произнесе с нарочен акт – постановление или не, то висящ изп. процес няма. Няма да цитирам множеството съд. практ., но в този смисъл е и следното на Проф. В. Попова: - „Един процес, едно дело, което е започнало, но не е приключило се казва,че е висящ процес, висящо дело…” Тук в настоящия случай от момента на перемиране (приключване) на ИД е недопустимо да се говори за висящност, такова няма, то е прекратено по силата на закона.
И пак стигаме до въпросите:
Какви се явяват изпълнителните действия при липса на висящ (въобще липса на какъвто и да е) изпълнителен процес???
Каква следва да е защитата на длъжник, обект на подобни¹ действия?

[lawchoice]

Едно лирично отклонение, за онези, които са го забравили:
https://www.edna.bg/iz-edna/kojto-e-bez ... ka-4635609

[nikodim77]

Привет пак,
Да, поучително е и предполагам на място е лиричното отклонение, представено от lawchoice.
"който е без грях, нека пръв хвърли камъка …"
Именно това исках да се избегне, - коментар над съдебния състав (конкретния съдия) и продължавам да апелирам към това. Така или иначе въпросното СР е на лице, както и вече първият СА, мотивиран с него (СР 26114 от 27. 04. 2021 по в. гр. д. 68/2021 на Окр. С. Враца).
Ако в лиричното отклонение се има предвид това, че в разискването на темата допуснахме (включ. и аз) да сочим с пръст грешка на някого, не отбелязвайки своите грешки, то тук в тази тема вярвам, че ще установим същите, ще ги анализираме и ще се развие положително... Ако греша, моля да ми бъде пояснено! Но, ако наистина става дума за грешка при постановяване на СА, то как ще се случи поправката на тази грешка? По-скоро, не как, а кога!? Защото до поправяне на грешката ще е изминал период, в който ще се нароят N-на брой дела, мотивирани от тази „грешка”, като посоченото по-горе.

[ivan_lawyer]

Дали има или няма рушвет, за да се издаде такова превратно тълкуване, не ни интересува - интересува ни как да се измъкват длъжниците - айде - да го кажем научно - как да се изтъкват своевременно защитни твърдения, в полза на тезата за пермаментно бездействие.

Алтернативата е - санкции от страна на Евро-институциите относно неяснота в законодателството, вратата е широко отворена - защото всички си знаем калпавото законодателство и глупавите разрешения на съдилищата.

[nikodim77]

Е, тъй де, тъй! И аз искам да се отърсим от по-нататъшни коментари за относно мотивите за това превратно тълкуване. То вече е факт!
ivan_lawyer, написа:

Алтернативата е - санкции от страна на Евро-институциите относно неяснота в законодателството, вратата е широко отворена - защото всички си знаем калпавото законодателство и глупавите разрешения на съдилищата.

Предполагам това е предложение за дело с-щу България…?

Всъщност, бих казал, че не ни е чак толкова калпава норм. база, колкото нейното тълкуване, прилагане и контрол над прилагането ѝ. Все пак си мисля, че следвайки своето вътрешно убеждение, основано на логиката на закона, практиката и конкретния казус, съдебния състав е можело да прецизира (допълни) с още някой и друг аргумент своето тълкуване, изразено в тези наколко изречения, които ние сега обсъждаме. Не вярвам целта да е била именно париране на дела по чл. 45, респ. 49 от ЗЗД.
Ето препратка към първоинстанционния акт, който е отменен с цитираното в предходния ми пост възз. дело.: https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... Glb7GVU%3D
Интересно, че второинстанционният, който е обект на темата не е публикуван. Нито в сайта на съда, нито в ЦУБИПСА…?!? Но мога да постна при интерес фрагменти от същото.

[lawchoice]

nikodim77,
Няма да коментирам по същество вижданията ти, доколкто те са резултат на субективна оценка на законосъобразността на конкретни съдебни актове. Оценка, направена от теб, макар и да сочиш, че не това е предметът на темата. Следва обаче да се отбележи, че съдът е длъжен да прилага закона, такъв какъвто го разбира той. Ангажимент на законодателната власт е да следи дали приетите от нейните органи нормативни актове се прилагат от съдилищата съобразно точният им смисъл.
Колкото до материалът, публикуван от мен и обосновал лирическото отклонение от темата, за да има смисъл и да бъде възприет вярно, необходимо е той да бъде прочетен и възприет без емоции. Иначе няма смисъл...

[nikodim77]

Добре, изместихме вече темата…?
Привет lawchoice,
Винаги се старая да бъда обективен в преценките си във всеки житейски аспект, независимо какво би ми коствало. Но нека приемем, че от моя страна е проявен субективизъм, който аз обаче съм осъзнал. Точно за това пуснах темата. За да прочета мнения "оценки" на професионалисти, които оценки ще са обективни. Да, може би съм дал повод да се счита, че предлагам оценка, но всячески се опитвам да не правя такава. И наистина за пореден път натвърждавам, – целта на темата не е оценка на акта на ВКС, макар такава според развоя на дискусията да е неизбежна в някакъв момент. Най-малко съм имал и имам желанието да се дават оценка и квалификации към конкретен съдебен състав – съдия. Наскоро имаше едно дело с-щу държавата (или с-щу съдебната система, на помня) за неприлагане на ПЕС от български съд, респ, незаконосъобразен съдебен краен акт (необжалваем). Колкото и да не е била това целта, то съдът, разглеждащ делото все пак е преценявал законосъобразността и е дал оценка на акта и съдът, който го е постановил. Последното соча с оглед това, че колкото и да не искам/е/, все пак, ето че в темата се допусна разбор на акта на ВКС.
По въпроса за задължението на съда за прилагането на закона: Съдът според мен, е длъжен да прилага закона какъвто е, какъвто е точният му смисъл и основано на двете изброени да го разбира и формира т. нар. „вътрешно убеждение”. Вероятно зад думите, - „такъв какъвто го разбира той (съдът)” стои това, което е визирано в закона като, „вътрешно убеждение”, но това вътрешно убеждение следва да е изначално формирано според изброените две предпоставки по-горе. Отклонявайки се от същината на диалога ни, ще отбележа, че до сега от встъпването ми като участник в този форум не съм предлагал свой коментар досежно понятието – „вътрешно убеждение”. Вътрешното убеждение следва да се формира на база – представени доказателства твърдения на страни и свидетели и т.н, което да убеди съдебния състав, че е приложим онзи текст от закона, който ще доведе до справедлив краен акт. Но не и съдът да преценява по свое вътрешно убеждение (както го разбира той) закона. Законът е един с един смисъл за всички и всеки съд следва да го интерпретира еднакво. Тъй, ето че накратко изложих и мнението си за вътр. убежд.
Повярвай, прочел съм материала, публикуван от теб внимателно и не го чета за първи път. Аз изповядвам този начин на мислене. Не съдя (поне тук в тази тема) никого. Не соча с пръст нечия грешка. Ако отчитам нещо като грешка, то това е и което изложих по-горе, а именно, че съдебният състав на ВКС е можело да прецизира (допълни) с още някой и друг аргумент своето тълкуване, изразено в тези няколко изречения, които ние сега обсъждаме и на практика променят до сега утвърдената практика. А моите грешки и субективни преценки, бих се радвал да ги чуя (прочета). При мен емоции има, но винаги след преценка на това, което ги е предизвикало. Не гледам емоционално, а чисто логически и базирайки се на това, което ми е известно до момента като практика по подобни казуси.
Предполагам защо няма да коментираш по същество, макар да мисля, че при желание винаги можеш да представиш своя теза, което представяне ще е извън пределите на забраната, която считаш, че те ограничава и е разписана в ЗСВ…изборът е твой Прекланям се пред това, че спазваш принципите си, и че пред теб на пиедестал стои спазването на правилата!

А сега, ще е добре да продължим на татък в дискусията по същината на темата...

[kalahan2008]

Не споделям това, че процесуалното правоотношение по изпълнителното дело се счита за прекратено едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване. В цялостната съдебна практика и в разните трудове на корифеи в правото е категорично е залегнал принципът, че след прекратяване на делото по силата на закона (ex lege), то вече не следва да се говори за висящ процес, - такъв не съществува. Последното изключва и т. нар. „процесуални правоотношения”. Разбира се не говоря за онези проц. правоотношения, при които страните подават молби за преписи, правят справки и т.н. Но с риск да се повторя, след перемиране на ИД независимо от това, дали СИ ще се произнесе с нарочен акт – постановление или не, то висящ изп. процес няма. Няма да цитирам множеството съд. практ., но в този смисъл е и следното на Проф. В. Попова: - „Един процес, едно дело, което е започнало, но не е приключило се казва,че е висящ процес, висящо дело…” Тук в настоящия случай от момента на перемиране (приключване) на ИД е недопустимо да се говори за висящност, такова няма, то е прекратено по силата на закона.

Съгласен съм, не съм се изразил коректно. Имах предвид, че докато съдът не установи с влязло в сила решение, че процесуалното правоотношение действително е прекратено /по перемпция/, съществува правна несигурност относно неговото съществуване. Фактът, че прекратяването му настъпва ex lege (според ВКС), не променя факта, че някой трябва да установи това настъпване. Взискателят смята, че 2-годишният срок на перемпцията е прекъснат, длъжникът и СИ смятат, че това не е така. Значи ли това, че СИ трябва служебно да преформулира волята на взискателя, приемайки служебно, че се касае за молба за образуване на ново изп. дело? Очевидно ако взискателят обжалва прекратяването на старото изп. дело, то волята му не е била да се образува ново изп. дело. Това имам предвид аз.
Защо е важно дали има ново или старо изп. дело? Заради обезпечителните мерки, наложени по старото изп. дело. Щом то е прекратено, трябва да се вдигнат и да се наложат наново. Според чл. 433, ал. 3 ГПК те се вдигат едва, когато постановлението за прекратяване на старото изп. дело влезе в сила. На практика какво се случва - налагат се нови, но не се вдигат старите, докато не влезе постановлението за прекратяване в сила, което може никога да не стане, ако не се връчи на взискателя съобщение. А редът на обезпечителните мерки е важен, особено когато се касае за възбрани и последващи разпоредителни сделки на длъжника.