Ще ме послушат ли

[advokat__nikolov]

Вие, явно, не сте запознат с правната природа на търговските сделки и с договора за лизинг в частност.

Сигурно е така...къде мога да се сравнявам с Вас по познания...
Доколкото разбрах, според Вас ако искам да си купя плазмен телевизор на лизинг, който струва 5000 лв., например, при погасителен план да речем от 36 вноски по 200 лева всеки месец /тук се включват лихвите/, ще платя след 3 г. тези общо 7200 лева /5000 лв+2200 лв лихви/ и накрая, след като изплатя и последната вноска, ако искам да придобия телевизора, трябва да платя още 2000 лева /заради амортизацията/, защото трябва да сключа отделен договор за покупко-продажба с лизингодателя. А договорът за покупко-продажба е възмезден, нали така? Т.е. този плазмен телевизор ще ми излезе "златен" - общо 9200 лева...
А може би последващата прехвърлителна сделка ще е дарение? А ако лизингодателят откаже да ми дари телевизора? А може би е нещо друго, знам ли и аз вече.

Ей, не приемай нещата толкова дълбоко Аз в повечето случаи се майтапя. Питай Инспектора - той идеално ме разбира, че се шегувам. Пък и с вас, hidden, винаги ми е било да контактувам, защото имаме различни гледни точки, а и сте добър събеседник.


Така...

Ако искате телевизор на изплащане, ще трябва да сключите или договор за продажба на изплащане по ЗЗД или същия договор по ТЗ, но трябва да отбележим, че вещите за лично употребление никога не могат да бъдат обект на търговска продажба, стига купувачът да е физическо лице, а това означава, че договорът за продажба на изплащане на телевизор ще се сключи по ЗЗД, като обикновена продажба. Да не говорим за Мтел, който, макар и вещта да е за лично уптребление ( например мобилен апарат ) сключва търговски договор - за лизинг, и чрез който договор за лизинг прехвърля автоматично собствеността, макар и самият договор да няма транслантивен ефект. Виждаш ли какво мазало се получава.


Именно поради тази причина договор за лизинг и договор за продажба на изплащане трябва да се разграничават строго.


За това, чуеш ли за лизинг - разбирай : "Не придобивам в собственост вещ, освен, ако допълнително не ми я продатат".


По принцип договори за лизниг се сключват за предоставянето например на бетоновози, кранове, влакови композиции. Да речем нямам допълнително 1 000 000 лв. да купувам бетоновози, за това се обръщам към теб да купиш бетоновозите от трето лице и да ми ги дадеш на лизинг и да ти цъкам по 100 000 лв за 12 месеца. Аз построявам сградата, бетоновозите не ми трябват повече-свършил съм си работата и ти ги връщам, не ми трябват повече. А пък ти си инвестирал 1 000 000 лв за тия бетоновози и ще продължиш евентуално да ги отпускаш на лизинг, но като оперативен, за да спечелиш още повече пари. По този начин излиза, че си направил добра инвенстиция с бетоновозите.

В горния пример се получава нещо като ЕФЕКТЪТ на транзитна продажба, с тая разлика, че третото лице няма да изпълни на мен, а на теб. Ти придобиваш собствеността на вещта на база продажбено правоотношение с третото лице. Ставаш ми лизингодател, като собственик на вещта, а аз - правото да се ползувам от нея за определен период, без да я придобивам, освен ако не ми я продадеш.

[DEKAH]

Николов, до колкото мога да прочета първото ти мнение, проблема беше за заглавието на договора. В последствие започваш да цитираш какво представлява договора за лизинг. Никой не спори с теб, относно характера на различните видове договори. Колегите искаха да ти обеснят, че наименованието на договора не е основание за неговата нищожност, нито пък е "груба грешка от юридическо естество". Това как страните ще наименоват договора е ирелевантно по отношение на клаузите, които са договорени в него. Освен при един специфичен вид търговски сделки, където наименованито на сделката /след даденото тълкувателно решение от ВКС/, е условие за нейната валидност.

Теоретичните разделения на договорите са създадени, за да бъдат изучавани и преподавани лесно, както и да са в полза на тези, които създават правната литература. Наименоването на договорите, тяхното класифициране и подредба в съответните отрасли е чисто теоретично, но е важно и е свързано с юридическата лексика.

Докато в практиката нещата са съвсем различни. Наименоването на договора като определен вид, не означава автоматично, че този договор е точно от този вид. Виждал съм договор за наем, сключен за срок от 10 год, като в самия договор е записано, че ако наемателя изплаща редовно наемната цена в срока на договора наемодателят се задължава да му прехвърли правото на собственост. Това според теб какъв договор е? За наем, или предварителен за покупко-продажба /чл.19 ззд/ или пък продажба на изплащане? Ако приемем, че е предварителен договор, от кога започва да тече придобивната давност в полза на наемодателя/купувача/....
Това са комлпицирани ситуации, които са в реалния живот. Набери теоретичните познания, за да можеш след време да ги приложиш. Никой не го интересува, че ти знаеш всички индивидуализиращи белези на определен вид сделка, след като не знаеш как да ги приложиш. За това е нужна практика.

Пожелавам ти след време да посредничиш между страни, за сключването на договор. Да разбереш от опит, че страните не ги интересува изобщо как ще се казва договора, а ги интересува само да се достигне до угодната за тях позиция. Тогава ще разбереш, как всяка една клауза в договора може да претърпи странни за теб редакции и да се превърне в отделен договор, който може да се обективира и съществува самостоятелно, противно на твоите разбирания за видовете сделки и начина на тяхното реализиране на хартия. Важното е да не противоречът на закона и добрите нрави. Т.е. това, което не е изрично забранено от закона е разрешено, стига да не е аморално /Quod non vetat lex, hoc vetat fieri pudor - Seneca/

А най-важното в случая е, че когато потърсиш защита на правата си по съдебен ред, във връзка с определен договор, съда е длъжен да прочете клаузите в договора, да определи действителната воля на страните, да определи обективната истина и да постанови решение, с което да защити създадените с договора правоотношения.

[inspectora]

Николов, Николов ... какво да ти кажа пич ...
Договорът за лизинг, си е договор за лизинг ... Никой не ти спори за липсата на транслативен ефект на този договор, никой не ти спори и за необходимостта от последващ договор за продажба ... Казах ти - ходи почети малко закони и малко теория от по-предните курсове /че си я позабравил май, ако изобщо си я научавал/ ...
Договорът на М-тел си е договор за лизинг! Вътре в него /в документа/ има и още някои клаузи, специфични за други видове договори, но за теб явно е непонятно как е възможно в един договор /на един хартиен носител с по един подпис/ да се уговарят няколко различни договора ... /в практиката договор в „чист” вид е нещо, което не се среща винаги – не мога да преценя точно, но може би около 50% от договорите не са в „чист” вид/
Хайде сега да видим и въпросната клауза за "едностранното волеизявление", с което се придобива собствеността: да се върнем при гражданското право обща част /доколкото имам спомени там се учеше за сключването на договора/. Виж добре как се сключва договорът: оферта-приемане и такива ми ти работи ...
"Едностранното волеизявление", или т.нар. "опция" за изкупуване може да се договори по два начина:
1./най-често срещаният вариант при лизинг на вещи, прехвърлянето на които изисква определена форма на договора/ като един вид "предварителен" договор за покупко-продажба, при което окончателният страните да сключат след лизинга /или повреме на лизинга/ - тук разликата с предварителния договор /в „чистия” му вид/ е, че само едната страна /лизингополучателя/ може да упражни това право /което си е преобразуващо, т.е. порестативно /, докато др. страна /лизингодателя/ няма такова право. Какво правим ако имаме договор за лизинг за МПС, с опция и при упражняването и лизингодателят откаже да подпише договор за продажбата? Николов стигна ли до процеса, за да ми кажеш какъв иск имаме ако искаме да станем собственици на МПС-то? И кажи сега с такива искове какви права се упражняват?
/т.е. тук освен договор за лизинг имаме и предварителен договор за покупко-продажба, а също и някои модалитети, които обусляват „действието” на предварителния договор, като например плащането на всички вноски по договора за лизинг, което обаче не прави договора такъв за продажба на изплащане – просто имаме няколко договора, от които договорът за лизинг е най-ярко отличаващият се, съответно ще сложим неговото „заглавие”/
2./най-често срещаният вариант при лизинг на вещи, прехвърлянето на които не изисква форма на договора/ тук „вторият договор”, съдържащ се в документа всъщност представлява оферта за продажба, която е валидна при определени условия /изпълнението на лизинговото правоотношение/ и при приемането и /което обикновено става с конклудентни действия – най-често със заплащането на остатъчната стойност, която е символична/ вече имаме сключен договор за продажба, по който дори вече всяка от страните си е изпълнила задълженията.

Не знам какво не ти става ясно в случая с договора на М-тел ... при положение, че много добре знаеш какво е лизинг и какво е продажба и че ако спреш да си плащаш лизинга ще заплатиш обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на договора /тъй като никой няма да тръгне да си издирва телефона/, а не незаплатената дължима цена!!! Нямат иск за плащане на цена по този договор, а само за обезщетения.

Схващаш ли сега защо не им е договора за продажба, а за лизинг?