forum.lex.bg

На тези, които не бягат от истината и не забравят , честит ДЕН на ПОБЕДАТА !
Ние завинаги сме в дълг към хората, които геройски са се сражавали на всички фронтове и са жертвали живота си , в борбата с фашистката чума, за мирното небе над главите ни ...
ПОКЛОН пред паметта им !...

Честит празник!
Поклон пред всички герой , отдали живота си за унищожаването на нацисткото зло!

Абе, ако го разглеждаме като нацисткото зло - да; обаче 9 май е още и краят на една война между едни и други държави, а в една война рядко има прави и неправи, по-скоро има спечелили и загубили, и ние сме били всъщност между загубилите (и като пристрастна бих казала, че сме имали напълно справедливи причини да се включим във войната), а от по-сериозни последици ни спасява май една друга не толкова светла иначе дата - 9 септември.
С това въобще не се опитвам да омаловажа злодеянията на нацизма. Само отбелязвам иронията на съдбата (ако това е ирония на съдбата).

Честит ДЕН НА ПОБЕДАТА над хитлеро-фашизма!!!

Поклон пред гробовете на незнайните войни!!!

portokal написа:Абе, ако го разглеждаме като нацисткото зло - да; обаче 9 май е още и краят на една война между едни и други държави, а в една война рядко има прави и неправи, по-скоро има спечелили и загубили, и ние сме били всъщност между загубилите (и като пристрастна бих казала, че сме имали напълно справедливи причини да се включим във войната), а от по-сериозни последици ни спасява май една друга не толкова светла иначе дата - 9 септември.
С това въобще не се опитвам да омаловажа злодеянията на нацизма. Само отбелязвам иронията на съдбата (ако това е ирония на съдбата).

Eдва ли може тази война да се представи, като едно голямо стълкновение между държави , в който едните побеждават другите , по подобие на първата световна война например.И не знам какво друго определение,освен зло, може да се даде на едно политическо ръководство , което изработва най-мащабния план да изличи от лицето на земята няколко народа , в което почти постига успех.Политическо ръководство , което мечтае да установи империя от една раса , която да властва над останалите , човешки същества , който са окачествявани като “низши , мръсни и т.н.” , идеология , която създава евгениката и т.н и т.н.Всъщност аз много харесвам определението , което дава Хенри Кисинджър и на войната и на Хитлер.В “Диполомацията” , той пише………….”Вземането на властта от Хитлер води до едно от най-големите бедствия в световната история.Неизбежно е било превръщането на Германия в най-силната нация на континента , но оргията от убийства и разрушения , която този процес предизвиква , е дело на една демонична фигура”.
Колкото до България , казано е , че “пътя за Ада е постлан с добри намерения” , което важи с пълна сила и за нас.Търсещи национално обединение под крилото на държава(имам предвид политическото ръководство , не народа) , която те презира като низша ръка хора(каквито са славяните) , обединение в един свят , който не искам да си представям. Включването на България в коалицията на злото , е голяма вина , която разбира се беше изкупена с активното й участие в заключителния етап на войната и спасяването на голяма част от евреите български граждани(не трябва да се премълчава факта , че евреите от “новите предели” на България-Беломорска Тракия и Македония са депортирани в лагерите на смъртта.).Така че според мен нареждането на нашата страна сред страните на победените е голяма несправедливост и признак на тесногръдие и дребнава мъст на някой Западни страни!
А за 9 Септември на 9 Септември.

Честитден на победата ли ? Като се замислим ...
Честит ден на победата на 27 милиона руснаци, 10 милиона германци, 5 милиона поляци и т. н. - общо 50 милиона души, станали курбан на лудоста на няколко човека.
Честит ден на победата на чехи, словаци, поляци, унгарци, румънци, сърби, хървати, словенци - сдобили се с 50 годишната дружба с братската Съветска страна.
Честит ден на победата и на нас, българите, и да са ни сладки плодовете й, дето ги ядем вече 60 години, че и отгоре.
Наздраве за Деня на победата !

system написа:Честитден на победата ли ? Като се замислим ...
Честит ден на победата на 27 милиона руснаци, 10 милиона германци, 5 милиона поляци и т. н. - общо 50 милиона души, станали курбан на лудоста на няколко човека.
Честит ден на победата на чехи, словаци, поляци, унгарци, румънци, сърби, хървати, словенци - сдобили се с 50 годишната дружба с братската Съветска страна.
Честит ден на победата и на нас, българите, и да са ни сладки плодовете й, дето ги ядем вече 60 години, че и отгоре.
Наздраве за Деня на победата !

Хм , няма голяма победа без голяма саможертва , все едно трябва да забраним да честваме 3 март , защото са загинали едиколко си турци , българи , руси , финландци и т.н.Сега нека да не политизираме празника и да го обръщаме на антикомунистически рецитал!

За Бога, нямах това предвид и изобщо не съм имал намерение да проповядвам антикомунизъм ...
Знам, че всичко далеч не е толкова просто, колкото го казах. Просто ме е яд на историята.
Мнението ми беше плод на ненужен афект. Съжалявам, ако съм развалил на някого празника. Поздравявам тези, които празнуват.

Наистина, днес е сложена точка на най-кървавата война, в Европа! Но това не е празник на СССР, на Русия, независимо че съветски воин забива съветското знаме на Райхстаг-а, а една поучителна, символична дата за всички народи, не само за тези, участвали в тази касапница и дали жертви. Но да се провеждат военни паради е повече от нелепо. Просто в този ден е необходимо да се сведат глави пред паметта на милионите загинали в това отвратително клане и да се отрекат за пореден път антидемократичните и милитаристични режими, а не да "дрънчат оръжия". Ето, днес войната отново се завърна в Бейрут, Афганистан е арена на терор, за бившия Ирак - там е касапница, подклаждана от терористи и империалисти, сега наричани с модерната дума "глобалисти". Добре е да си припомним Кърт Вонегът и книгата "Кланница 5"
"Книгата е вдъхновена от изживяванията на самия Вонегът по време на пленничеството му в германски лагер през Втората световна война. Там през 1945 г. става свидетел на бомбардировката на Дрезден от съюзническите войски, която отнема живота на 130 хил. души. Преживяванията на главния герой Били стават един от символите на антивоенните протести, обхванали САЩ по време на войната във Виетнам." http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=330065
А за отвратителните идеологически и практически "тезиси" на комунизма трябва да се говори ежедневно, да се изследва задълбочено и да се отрича остро, като се изобличава и се прави контраст с демократичните ценности, с естествените човешки и граждански права. Не успяхме да "декомунизираме" мисленето си, но това е друга тема..., макар и да бе приет закон-декларация:

ЗАКОН за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

mitko6 написа:ЗАКОН за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.

Чл. 1. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Предлагам всички, които са получили дипломите си по време на "националната катастрофа", да се разграничат от тях ( дипломите ) и да си посипят главата с пепел.

7777777 написа:

mitko6 написа:ЗАКОН за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.

Чл. 1. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Предлагам всички, които са получили дипломите си по време на "националната катастрофа", да се разграничат от тях ( дипломите ) и да си посипят главата с пепел.

Че цитираният закон е странен плод на българското нормотворчество (ама какво ли в него вече би могло да ни учудва...) - ясно. Но е за съжаление, за голямо съжаление, трагедия или как там да го наречем - че нещастната ни страница, била тя някога все пак държавица (а сега ... ), се е озовала след т.нар. "День победы" от тази страна на "желязната завеса" и наистина ми идва понякога да си посипя главата с пепел - защо попаднах и животът ми почти премина на това неподходящо място в това неподходящо време...

Добър ден!Това е моят първи пост.

Тук чета какви ли не патетични и опияняващи коментари срещу"нацисткото зло":"Злото на века,на хилядолетието"...Великата победа на Доброто над Злото...Победата на свободните страни,"дълбоко изстрадана",над хитлеро-фашизма...Символ на жертвоготовността,на несломимия дух на обединените пред лицето на мрака народи...

Това ниско ниво на аналитичност ме натъжава и огорчава.Говорим за едни рядко едностранчиви и елементарни коментари,сякаш преписани от някое вестниче.Не е допустимо един народ да бъде окачествяван и представян като носител и реализатор на злото,на утвърдените човешки антиценности.Това е народ с вековна,хилядолетна история,дал изключително много на света във всяко едно отношение...народ,доказал нееднократно своята епохална устойчивост и сила.

Втората световна война е бедствие от световен мащаб,чийто щети не могат да бъдат заличени никога!!!Тя разкрива други измерения на човешкото,разкрива страна,която е изглеждала невъзможна.Но за осъзнаването на тези събития е нужно много повече от отварянето на учебника по история и прочитането за зверствата на нацизма.Пътят дотам е дълъг и обоснован от историческите дадености,той е немислим в една нормална обстановка.Първата световна война завършва с първото по рода си нараняване на човешкото у хората,с разкриването на неописуемите последици от това.Еманация на това е Версайският мирен договор.Има една популярна карикатура,с която художникът изразява мнението си,че последиците от тази война ще предизвикат нова,по-голяма.Разбираем е стремежът на Британската империя и Френската такава да "обърнат поражението в победа".Това е естествената реакция на един човек.Но този опит граничи с лицемерието-"Бошвите ще платят цялата сметка(Раймон Поанкаре)-с планирания опит цели народи и държави да бъдат заличени(годишната вноска на България,например,е с 50% по-голяма от целия бюджет на обеднялата и гладна страна).Тук говорим за липса на всякакъв опит,а и желание, да бъдат възстановени на полагаемото им се място европейските ценности.Тази политика на насилие и национално угнетяване е потвърдена нееднократно(френско-белгийската окупация на Рур;действията на Гърция).Оказаният натиск върху тези държави е респективно и натиск върху народите,живеещи в тях-народи,били се до последна капка кръв,при неравностойни условия,водени често пъти от прогресивни и разбираеми каузи.Върху психиката на тези изстрадали и огорчени хора е наложено бремето на една колосална вина,вина,каквато те не носят.

Гладната смърт в сърцето на Европа,в сърцето на днешната човешка цивилизация...през XX век е събитие,шокиращо и обясняващо,даващо представа за психическите нагласи на тези хора.Във вашите коментари не личи убедително осъзнаването на народа и нацията като съвкупност от хора,от човешки съдби,трогващи със своята дълбочина и често пъти несправедливост.Превръщането на векове наред силен и дори горд народ в озверяла тълпа е факт,който очертава пътя,по който се движат събитията.

Идването на Хитлер на власт не е случайност и дори може би е исторически необходимо събитие.Той настанява във "фюрерското кресло"не с речите си или насилието,а с надеждата,която дава на германците.Тези негови ораторски изяви не впечатляват просто с думите,а с тяхното адекватно приложение в конкретната историческа епоха.Те трогват така народа не просто със смисъла си,а със светлината,която сочат,така остро контрастираща на мрака,който ги заобикаля.През 1927 година Хитлер е на трето място по рейтинг,а през 1932 година-на първо!!!А преди това...?Нима не е видна ескалацията,която следва партията със затъването на Ваймарската наследница на Райха в "блатото"?Тенденцията е очевидна.Това е факт-неизбежна последица на възприетата насока на световно развитие след края на Първата война.Тези събития са неволно(или волно?)инициирани от страните-победителки,резултат от тяхната недалновидна политика.В известен смисъл Втората световна война е заложена още през 1919 година...

Това колосално натоварване с вина на дадените народи неизбежно води до изкривявания и преиначаване на човешките виждания.Така се раждат комунизмът,по-късно фашизмът,нацизмът...

Никой нормален човек не може да оправадае погромите над евреите(друг велик народ),Директива номер18 и т.н.Аз се присъединявам към Вас,виждайки в това причината за разгрома на армиите на Райха.

Искам обаче да насоча погледа Ви в една-две други насоки:издигането на Германия и войната срещу нея.

1)От идването си на власт до 1939 година Фюрерът прави Германия най-голямата научна сила в света;увеличава десетки пъти размера на армията;построява множество магистрали;събира колектив от рядко способни и кадърни хора,които осъществяват политиката.При акцент на въоръжаването се постига забележителен ръст на жизнения стандарт...не може да не се забележи огромният подем в тази страна след идването на NSDAP на власт.Това пък било "предопределено,неизбежно".Ще се съглася да уважа мнението Ви,стига да го аргументирате по някакъв начин.Аз лично,засега,виждам този успех като дело на изключителните качества на нацисткия водач,така неумело оплют от вас.Но нека не задълбавам в темата...

2)Войната в класическия смисъл срещу злото не се изразява,според мен,в победа чрез съюз на всички водещи страни срещу една(Британската империя,Френската империя,Съветският съюз,САЩ).Плюс десетки дребни съюзници.Някак си обликът на армията на злото буди,според мен,асоциации с неизброими пълчища,заливащи пътищата и потапящи в мрак след себе си.Може би като във "Властелинът на пръстените".Но не и държава,разполагаща с 7-кратно по-малобройна армия,несравнимо по-ограничени ресурси(33 000 000 квадратни километра)...Не и държава,чиито коз са безграничната храброст и себеотрицание на войниците си,нейните даровити и способни пълководци...между другото били се не за идеите на Хитлер,а за Германия като ценност,като идеал.Деспотична и тиранична е войната на СССР срещу Финландия например,но не и тази на Германия срещу Франция...

Тук сякаш чувам мненията от онова време,че немската армия е съставена от машини,а не от хора!Че тя е "инструмент,верен,на Хитлер за осъществяването на неговите налудничави и неадекватни на човешките,нормални,разбирания планове".Искам да ви напомня,че тази армия е армия от онези хора,които плащат незплатими репарации,които живеят болни в канализационните тръби,които носят "клауза за виновност".Тя не може и не бива да бъде определена като армия от мародери,грабещи и съсипващи суверенни държави.Не е справедливо тя да бъде помнена като такава,защото с лекотата,с която нахлува в Чехия,тя брани Берлин по неописуем начин,не отстъпва при Ржев...

А ако няма олицетворение на злото за какъв тогава сблъсък става на въпрос???

commander написа:На тези, които не бягат от истината и не забравят , честит ДЕН на ПОБЕДАТА !
Ние завинаги сме в дълг към хората, които геройски са се сражавали на всички фронтове и са жертвали живота си , в борбата с фашистката чума, за мирното небе над главите ни ...
ПОКЛОН пред паметта им !...

С малко закъснение, но и моята шапка е долу за всички загинали и живи жертви на това безумие и в такъв ден (за мен вече нощ) не мога да не спомена с голяма обич името на Хаим Оливер - една от оживелите жертви на този ужас!
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A ... 0%B5%D1%80
Това е човекът на когото дължа всичко най-прекрасно от своето детство!
Поклон пред паметта му!

Не че съм голям фен на лудите Хитлер и Мусолини, но никак не ми е приятно, когато се премълчава, че комунизмът е затрил много повече милиони хора от всички жертви на втората световна война.

Не че съм голяма фенка на комунизма, но 50 милиона затрити... недей така! Ако разбираме "затрил" в буквалния смисъл, естествено.

Не е допустимо един народ да бъде окачествяван и представян като носител и реализатор на злото,на утвърдените човешки антиценности.

Кой пък тук е представял "един народ" като "носител и реализатор на злото"?!!! Кой се е изказал по начин, напомнящ някакви си писания, че германската армия е съставена от машини, верни на Хитлер, или каквото беше там?!
Никой тук не е дори намеквал за "добри" и "лоши" народи. Да не го прочете в някой вестник от тия, за които говориш?
Мен лично изключително много ме дразни това, че например руснаците, говорейки за своя "день победы", задължително и някак неусетно го обръщат на нещо като руски национализъм... трудно ми е да обясня по-добре, но на нещо в стил: нашата велика държава, която само справедливи войни е водила, никога не е нападала първа и винаги е побеждавала, щото е велика и щото войните и са справедливи... нещо такова. Та мен това ме дразни, освен това разбирам (мисля) напълно причините на нашата държава - айде, поне на нашия народ или частта от него, която е подкрепяла идеята, за управляващите държавата не мога да бъда сигурна - да се включи във Втората световна война; германците също са имали своите причини (казваш, били се за Германия, а не за Хитлер - вярвам), независимо, че, предполагам, немалка част от тях са били увлечени и точно от идеите на нацизма, та да отварят после работа на психолози, социолози и т.н. да обясняват защо тази идеология и този лидер са успели да увлекат така хората.
Това съм много склонна да мисля, че е вярно: "Тези събития са неволно(или волно?)инициирани от страните-победителки,резултат от тяхната недалновидна политика.В известен смисъл Втората световна война е заложена още през 1919 година...".
Никой не говори за лоши и добри армии, държави, народи и т.н., но това не прави по-малко чудовищни нещата, вършени от режима на Хитлер, за които сме чели (казвам "за които сме чели", защото не претендирам да съм чак толкова добре запозната) и които са прекратени от загубата му във войната и от датата 9 май.

Уфффф... накратко исках да кажа, че е много лесно да се плъзне човек в посока: тия са само лоши, ама изцяло, другите (наш`те) са добрите... и сигурно понякога това се прави или звучи по този начин, но всъщност е много глупаво и не мисля, че някой тук го е направил - независимо от разликите в политическите възгледи на писалите в темата.

7777777 написа:

mitko6 написа:ЗАКОН за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
Обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г.

Чл. 1. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Предлагам всички, които са получили дипломите си по време на "националната катастрофа", да се разграничат от тях ( дипломите ) и да си посипят главата с пепел.

Когато цитирате чуждо мнение, моля, бъдете коректни и го правете в цялост:

Не успяхме да "декомунизираме" мисленето си, но това е друга тема..., макар и да бе приет закон-декларация:

А по отношение на анализа на Магистрата ще му припомня, че и президентът на САЩ Уилсън във Версай през 1919 г. е предупреждавал да не се унижават победените народи, защото това ще породи естествен реваншизъм. Историята я знаем и кой е Хитлер, кога създава своята партийка, кога израства, кога взима властта и как (демократично), какво е Ваймарската република и какво нацисткия Трети райх. Да, при обединение на народа се постига бърз икономически растеж, но когато това обединение е под скиптъра на омразата или мистичната, сакрална идеологема, че немският народ е богоизбран, че той е съставен от богочовеци, неправилно използвайки се философските романи на Ницше, "Also sprach Zarathustra" - "Тъй рече Заратустра" (цитат от Речите на Заратустра - "Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете", вдъхновил и Рихард Щраус да сътвори своето велико музикално произведение, прекланящо се пред Човешкия дух http://www.youtube.com/watch?v=ENl4JK6LJ0Y, то е пагубно за гражданина. Бързо израстване сме виждали и в други ТОТАЛИТАРНИ държави - Съветска Русия, комунистическа България, назована НРБ - нима не се създадоха големи химически заводи, заводи за тежко машиностроене, нима под "религиозния комунистически патос" не страдаха нашите майки и бащи, за да се възцари "светлото бъдеще". Така - когато се обединяват усилията на народа чрез терор, подкрепен с "подходящата" идеология, резултатите са ясно видими, но успехът е кратък. Само свободното общество, с всичките му условнисти впрочем, е способно да състави една трайна "карта на успеха", там където не властва тиранията, а свободната мисъл, конкуренцията на духа и материалното производство, там където си оценяван не по родство и произход, а по личните си качества. Там където просветата е водеща държавна политика и където хората не се страхуват да изкажат своето мнение, да кажат "Царят е гол" и това да не доведе до уволняване на журналисти, пребиване на протестиращи миньори, до унижаване на учителите, като против техните протести се използваха стари комунистически приоми по Дезинформация - "Така ще надуем инфлацията, ще страдат гражданите", като същевременно се раздадоха милиард и половина незнайно къде (така инфлация не се надува, навярно )
Не мога да се съглася и с още едно съждение - че народите не са извлекли поука от "Касапница 5" (Втората световна война) - напротив: създаването на ЕС е доказателство за противното, за взимане на поуки от случилото се, за което предупреждава Уилсън през 1919 г.
Тъй като се отправи обвинение, че липсва истински анализ, ще си позволя да цитирам един руски философ, потискан от "Новата съветска власт" - Николай Бердяев - "За робството и свободата на човека", както можете да се досетите това философско изследване е правено преди 1933 г.:

" Съблазънта и робството на национализма е по-дълбока форма на робството от етатичното робство. Сред всички "свръхлични" ценности човек най-лесно се съгласява да се подчини на националното цяло. Това е дълбоко вкоренено в емоционалния живот на човека, по-дълбоко от отношението му към държавата. Но национализмът, издигнат като знаме за всички десни партии, е сложно явление. Националният егоизъм (=национализъм) е също така осъдителен от християнска гледна точка, както личният егоизъм. Обикновено мислят, че националният егоизъм е нравствен дълг на личността и показва не личен егоизъм, а жертвеност и героизъм. Това е показателен резултат от обективацията. Когато и най-лошото у човека се пренесе в колективните реалности, признати за идеални и свръхлични, то става добро и дори бива превръщано в дълг. Егоизмът, користта, самомнението, гордостта, волята за могъщество, омразата към другите, насилието - всичко става добродетел, когато се прехвърли от личността в националното цяло. На нацията всичко е позволено, в нейно име могат да се извършват дела, признати за престъпления от човешка гледна точка. Моралът на нацията не иска и да чува за човечност. Животът на отделния човек е кратък, а животът на нацията е продължителен, той може да трае и хилядолетия. Животът на нацията осъществява връзка между времената, което не може да стори отделният човек. Отделният човек чувства връзката си с предишните поколения чрез живота на нацията. "Националното" импонира с дълбоките си корени в един продължителен живот. Тук заставаме пред същия проблем: къде е екзистенциалният център, къде е органът на съвестта - в личността или в нацията? Персонализмът отрича, че екзистенциалният център, центърът на съзнанието е в нацията или в която и да е друга колективна, нечовешка реалност, той винаги е в личността. Личността не е част от нацията, а националното е част от личността и се съдържа в нея като една от качествените й характеристики. Националното се намира в конкретния човек. Това е само частна проява на истината, че универсумът се намира в личността, а не личността в универсума. Националността е питателна среда за личността. А национализмът е форма на идолопклоничество и робство, породено от екстериоризацията и обективацията."

Наистина, немският народ е горд народ, творчески, съзидателен, но не и "богоизбран" - и в СССР, и в националистическа Япония и във Фашистка Италия се дава тласък на науката, но това не води до просперитет на народа, а до колективни, национални безумия, т.е . не се използва съзидателно, а милитаристично и в полза на Господаря. И за да завърша - да не забравяме колко немски учени, не само от еврейски произход, напуснаха Третия райх! Защо ли?

Всъщност аз съм пристрастен , и не мога да разсъждавам така трезво и да виждам оправдания там където ги няма.Целият свят е осъдил нацисткия режим(не германския народ) , тонове мастило се е изписало по темата.Може би най-показателно е отношението на самия германски народ.Честно казано за тях е тежко бреме и как да кажа , ако разговаряш с немец за 2 световна война , отчетливо се чувства как германците се срамуват от тази война.Никой няма да тръгне да ти разправя как немските войски са се сражавали за величието на 3 Райх и т.н.Напротив….нещо повече известно ,е че отричането на нацистките издевателства в Германия е престъпление.Австрия също не прави изключение.Дори наскоро осъдиха един автор , който в книгата си оспорваше лагерите на смъртта.И изобщо , който е навътре с историята е наясно , че макар наистина Версайския мирен договор да е дълбоко несправедлив и да способства идването на власт на Хитлер , на последния са правени много , много отстъпки от Запада , така че не може да се оправдае войната по тази линия.
Не на последно място не трябва да се забравя , че нашия народ е дал също свидни жертви и е участвал в победата над Нацизма.Благодарения на 500 000 хиляди български войни са освободени Югославия и Унгария.Чудя се как господина с аналитичното мислене ще защитава армията на 3 райх и нейните доблестни генерали пред семействата на жертвите и българските ветерани.Разбира се в България ние сме хора на крайностите.От ревностни комунисти(да знам , че всички са били десиденти и борци на тихия фронт срещу тоталитарния строй ) сега махалото е на другия край и вече дори и светли дати като 9 май ще зачеркнем , защото след нея са ни турнали в съветския лагер(Не без охотното съдействие на демократите от САЩ И Великобритания).
Колкото до Русия и нейното честване на празника , когато си дал над 20 мил. жертви във тази война , няма как да няма националистичен облик.

Налага се,явно,да повторя мнението си.

Не ценя и не смятам,че е нужно дори да се отговаря на елементаризирани и емоционализирани твърдения като:"Ходи да ги обясняваш тия на семейства...и т.н."

Виждам,че се е постарал единият участник да ме "разбие" с мнението за национализма.Ще се съсредоточа върху него.То е поствано от Mitko6.Някак си много бързо и "в два реда" се съгласявате за това кой създава предпоставките и условията,обусловили събитията около 1940 година.Някак казвате"Да" и започвате да редите нещо друго.Да,обаче така не става...Възникването на нацизма като идеология е резултат от създаването на изключително екстремни и деградивни по своята същност социално-икономически условия.Трудно ми е да възприема това събитие като нелепа и жалка случайност,довело до тежки последици.По-логично,според мен,е то да се свърже с невъзможната ситуация,в която са поставени някои страни...при това целенасочено и със съзнанието за страданията,които се причиняват.В едноредовия Ви отговор се чете,че"Удро Уилсън бил "против"",ако позволите да Ви перифразирам...Да,"против" е бил-обаче това с нищо не е променило събитията.Договорът е наложен и влиза в сила,ВЪВ ВИДА,В КОЙТО Е ПРЕДВИДЕНО.Така че в този контекст не виждам никакво приложение на споменатия от Вас факт.Той с нищо не променя общата ситуация и няма връзка с моите писания-освен че потвърждава казаното. Мисля,че главният Ви проблем се състои в това,че не виждате мотивацията на човека,кротко ядящ със семейството си и слагащ децата си да легнат,да облече войнишката дреха и участва в безумни насилия.То обаче,може би,не е Ваша грешка.Наистина е трудно да се осъзнае тази промяна.

Не виждам в поста си мнения като"Велика Германия"и т.н.Още по-малко "Хайл Хитлер".Народът на Германия вярва в нацизма,защото той обещава и реализира неща,които другите не успяват.В условията на отчаяние и безнадеждност хората имат нужда от това.Защо например сега "Атака" има 5% рейтинг(освен очевидните причини )?

Ще Ви замоля да ме информирате и запознаете с тези "бързи" достижения на комунизма в България и СССР.Според мен тук е абсурдно да се говори за напредък в какъвто и да било смисъл.Крайните резултати за СССР за 15 години(кратък период от време) са:над 10 000 000 убити,липса на организираност и структура на армията,липса на подходящ кадрови състав(вземи 1929 година),безсмислено "обезкървяване" на ресурсите на страната...замяна на качествените и отговорни лидери с верни на Сталин слуги...А за България:определено не са ми ясни мотивите ти-в СССР поне има огромно строителство,макар и на неадекватно висока цена.У нас има...какво???
За сметка на това в Германия няма масови разстрели,няма колективизации...обаче развитието е бляскаво-не смятам да се повтарям-има тласък във всички сфери на живота.Според мен такава драстична разлика е глупаво да се обективизира с "обединение" на народа.Всъщност обединение не е имало в нито една комунистическа държава-навсякъде победите са наложени с оръжие...А дори да прилагаш ирония,Хитлер наистина идва напълно демократично на държавното "кормило".Може би просто не се е налагало да се прилагат някакви "недемократични" методи?На какво да отдадем това коренно променено развитие на Германия(до Хитлер и след качването му на власт)?Наистина контрастът е много голям.Разбира се-обяснения хиляди...но кое е най-простото и първонабиващо се на око?Ако се абстрахираме от това кой го е осъществил?Според мен чисто и просто по-умелият и далновиден начин на управление,намирането на по-удачните решения.А според вас?

Ще си позволя да се върна за втори път към предложената доктрина за "бързия успех и бързия провал".Сега можем с лекота да заключаваме подобни неща,да ги представяме като факти,мотивиращи историята.Според мен обаче това е "пригаждане на фактите към историята".Ами ако Германия беше победила?Теоретично да предположим,че беше се случило.Къде би отишла тогава теорията за "бързия разпад"?А нима България не постига най-значимите си икономически успехи в новата си история при "авторитарни" режими(Стамболов,цар Борис)?Бих искал да чуя мнението Ви по този...

А по отношение на национализма...Ами просто не съм съгласен.Може да прочетете много определения,но чуйте моето:"Опора,имаща активен характер,на дадена нация,основана и мотивирана от историческите достижения на тази същата".Може да бъде и по-"изпипано",но идеята ми е друга.Национализмът е за мен убеждение,възникнало от реални исторически факти и успехи на даден народ.Личното ми дълбоко убеждение е,че нещата не са "случайни",че колосалните дела на някои етнически групи са дело не на съвпадение(че "някои правят нещо-както са "те",така може да са и "онез""),а на качества,"отлежали" векове в кръвта им.Може би,четейки написаното,вече се готвите за отговор от рода на:"Ааа,националист,ясен си ми,кефи се на Хитлер и мисли,че е як пич".Може дори да го напишете,но това не променя обективната даденост,че на "някои им върви повече"(за народи).

Не мога да конструирам подобни мисловни съждения като тези,които цитирате.Затова лаически ще се опитам да опровергая едно-две от тях...Общото ми впечатление е,че целта е да се откроят и осъдят изявите на национализма.Те да бъдат разкрити като осъдителни и изобличени безмилостно.За да се вдъхне по-голяма убедителност се прилага класически модел на ораторство-изброяват се аргументите на ответната страна,поставя се преднамерено силната им позиция.След което,при тяхна "статичност",биват разбити. Аз искам да Ви посоча една друга страна на национализма!Страна,която,според мен,сочи наличие у него на достатъчно добродетели,за да бъде възприет и той самият като такава.Но преди това просто ще кажа,че това с антихристиянската нагласа на разглежданото течение е нереалено и несъобразено с реалността.Никъде и по никакъв начин не е нужно национализмът да бъде възприеман като мотив за водене на военни действия или осъществяване на насилия!Той е твърде многостранен,за да се приравняват свойствата му с едно-единствено.Един умерен национализъм би имал едно много търпимо,толерантно и същевременно тласкащо народа действие.Според мен поне...

Смятам,че насочен по правилния и градивен начин,национализмът би могъл да бъде водеща и градивна сила,ориентир в трудни моменти.Според мен като форма на национализъм може да бъде оприличено патриотичното и всенародно надигане по време на Българо-сръбската война...А нима не е останал национализъм и в Германия и Япония?Те май са известни като "икономическо чудо"?Виждам несъгласие с твърдението за стойността на нацията като обединител на епохи...Във връзка с това искам да попитам:как човек може да се мотивира да се жертва за нещо?Може би като единичен акт?Досега не бях гледал това,но сега ми се струва,че носи знака на някаква обезцеленост,на битийност.Тук е отбелязано,че нацията цени жертвата.Не искам да "историтизирам" спора,но как без жертви и храброст е възможно една държава да се утвърди като стабилна и водеща?Нима няма налице достатъчно примери?"Ах,за войната като ценност ли ще ми обясняваш???Като способ за себедоказване(на нацията)ли ще я представяш?"Не!Но до днес е имало около 14 000 войни.И при тях важи правилото,че макар и в разични времена,едно нещо ги обединява.То е фактът,че жертвената сила на народа неизменно носи изгоди на страната,която я притежава.Тези изгоди са духовни и исторически,но и материални.Завладяването на нови ресурси,обединяването на цели народи води до безспорен прогрес.Нереално е да се очаква,че резултатът би бил "увеличаване на заплатата".Но например евентуалното обединение на българите би било(поне преди)за тях много по-ценно,отколкото пари.Аз самият приемам теорията за екзистенциалността.Личността не може да се разглежда като градивна частица на нацията или пък нейните усилия да се отъждествяват с тези на мравка,градяща мравуняк.Личността е ценност сама по себе си и има право да търси своето щастие.Тя е ценност сама по себе си,но е неразумно нейното виждане като "самостойно съществуваща и самодостатъчна си".Някак така държавата започва да прилича на съвкупност от хора,живеещи на дадена територия...и толкова.Виждам личността като обединена с нацията,способна да търси и утвърди своята уникалност и неповторимост в унисон с приноса към нацията,да превърне именно тази уникалност в принос.Защото не знам "нация" и "уникалност" да са противоречиви понятия...

Държава от хора,вглъбени в "търсене(егоистично май)на уникалността си,на СОБСТВЕНАТА си екзистенциалност" ми напомня за легендата за хан Кубрат и снопа съчки...

Бих да попитам:Ако национализмът ражда изкривени държавни образувания като Третия райх,то тогава какви държавни такива ражада липсата на национализъм?Държави като Македония???

Краят на всяко лошо нещо трябва да се празнува. Началото на всяко добро нещо – също. В този смисъл 9 май безспорно трябва да се празнува.
А за Хитлер и Сталин и другите като тях, смятам, че трябва да се празнува 68 г. Като „Начало на края”. Четейки статията, която предлагам и тук, стигам до извода, че в онзи момент Хитлер или Сталин би могъл да бъде и французин и англичанин, че и американец. Малшнс е, че се е паднал на германците и на руснаците.

"Забранено е да се забранява", или лудостта на френския май' 68
Студентските бунтове преди 40 години бяха порив за индивидуална свобода и очовечаване
Светослав Терзиев
Никак не ги бива уличните настилки в София, но и парижките не са за хвалба. Из тесните улички в центъра на френската столица тънкият два-три пръста асфалт се е прокъсал на места като палачинка и отдолу се показва стар паваж. Личи си, че е залят набързо. Това е най-лесно забележимото наследство от бунтовния май 1968 г. Поучени от безредиците, властите са покрили паважа с асфалт, за да няма повече с какво бъдещите демонстранти да замерят полицията. Паветата са традиционно оръжие във Франция, където на година има поне по хиляда улични протеста (средно по три на ден).
Под асфалта лежи бунтовната история на Париж. Но какво има под паважа? Отговор дава същата смутна 68-ма - "Под паважа е плажът". През онзи лудешки май на студентски протести пясъчната подложка под изтръгнатите павета е изглеждала като морски плаж. Защото младежите преживяват своя бунт и като ваканционна лудория, залитаща към анархизъм, троцкизъм и маоизъм.
40 години след 1968-ма се знае достатъчно много за тогавашните събития. И въпреки това във Франция пак пламна остър дебат какво се е случило
На 3 април 2008 г. най-ярката фигура от бившите водачи на студентския бунт Даниел Кон-Бендит (Червения Дани), който сега е съпредседател на групата на "зелените" в Европарламента, представи книгата си "Забравете 68-ма!" Защо, нима се разкайва? Обяснението даде две седмици по-рано, на 15 март, когато бе поканен да говори пред студенти в университета в Монреал, Канада. Той им пусна по микрофона от трибуната да чуят как звучи сигналът на неговия мобилен телефон: "Не съжалявам за нищо", запя Едит Пиаф и изтръгна аплодисменти, сякаш бе оживяла. Всяко позвъняване по телефона напомня на Кон-Бендит, че не бива да съжалява за своята противоречива, объркана и често трудна за разбиране кауза.
"Бях решил да не говоря повече за тази година. Но се появи един мъж, който стана много известен, защото се ожени за Карла Бруни, а преди това беше женен за Сесилия, и той нападна 68-ма. Длъжен съм да отговоря. Неговият голям проблем е, че е ходил с къси панталонки по това време и не е могъл да участва в събитията. Този човек (Никола Саркози) реши да говори за 68-ма и заяви, че "трябва да се ликвидира 68-ма заради нейната неморалност". Но в Елисейския дворец той възприе лозунга на 68-ма "Живей без ограничения, наслаждавай се без предели!". Жестокият сарказъм на Кон-Бендит показа колко е засегнат.
Интересно е, че влиянието на духа на 68-ма върху французите не намалява, а нараства с отдалечаването от събитията. По повод 40-годишнината сп. "Нувел обсерватьор" поръча социологическо проучване, според което 74% от запитаните смятат, че май '68 е имал положително влияние в обществото, а 77% казват, че тогава биха били на страната на студентите. 20 години по-рано подобно проучване по поръчка на в. "Фигаро" даваше само 44% одобрение на май '68.
Какво се случи всъщност през 1968 г.? Какво ли не
Годината бе високосна и с повишена слънчева активност. Тогава имаше Зимни олимпийски игри в Гренобъл (Франция), а по-късно и летни в Мексико. В САЩ течеше кампания за президентските избори. На изток изгряваше Пражката пролет, а в още по-далечния изток се бе разиграла трагедията във виетнамското село Сонгми. От западната част на Атлантическия океан се надигна чернокож протест след убийството на Мартин Лутър Кинг, който се смеси с антивоенния гняв заради Виетнам. Студентски вълнения избухнаха не само във Франция, но също в Германия, Испания, Италия, Белгия, Аржентина, Панама, Перу. Знаме на всички бе Че Гевара, убит в края на 1967 г. В този политически въртоп се смесиха също сексуалната революция, възходът на феминизма, пробивът на халюциногена ЛСД, радикализацията на рок културата. От 1968 г. води началото си движението на "зелените", борбата на хомосексуалистите за граждански права, както и самото понятие "контракултура". Може ли всичко това да има общ знаменател?
Може, и отговорът се открива на границата между две поколения - военното и следвоенното.
Светът тогава е в относителна икономическа стабилност
Западните държави се радват на просперитет, който ги превръща в общества на потреблението. Успехът се дължи на поколението, оцеляло през войната и после заличило следите й. Това е поколението на героите, но и на създателите на бебешкия бум. То крепи дисциплината и през Студената война. След хаоса неговата ценност е редът. Възпитанието на новото поколение е сравнително строго. Навсякъде се наблюдава авторитаризъм, който в тоталитарните общества на Изток е най-силен, но е осезаем и на Запад. Франция и други либерални държави го усещат под формата на патернализъм. Де Гол е баща на нацията.
В такава среда поколението на бебешкия бум стига до своята зрелост с чувството на потиснатост и ограниченост. Материално е задоволено. Няма от какво да се страхува, защото му е гарантирана работа (безработицата във Франция тогава е само 3.5-4%). Не е заплашено от СПИН. Иска му се да живее своя живот, а не живота на родителите си, чиято строгост и архаичност го отблъскват. По онова време французойките нямат право да ходят на работа с панталони, нито могат да си отворят банкови сметки без писмено съгласие на съпруга си (ако са омъжени). Училищата са разделени за момчета и момичета и допускат физически наказания. В Германия наказателният кодекс определя хомосексуализма като престъпление. Кон-Бендит, който през 1968 г. е 23-годишен студент по социология в парижкото предградие Нантер, си спомня с възмущение: "Нямахме право след 22.00 ч. да влизаме в стаите на момичетата, нито те да идват при нас. Хванеха ли някого, губеше общежитието".
От другата страна на океана "американската мечта" е трансформирана в унификация. Появяват се еднотипни квартали, в които всяка къща прилича на другите, всички домашни градинки са окосени и подредени по един и същ начин и всеки следи съседа си да не се отклонява от общия вкус. Военната естетика е уеднаквила обществото, като е сменила униформите с цивилни дрехи. Това ражда съпротивата на хипитата, желанието за провокация, дава живот през 1969 г. на Уудсток и новата култура на протеста.
Май '68 не е нито политическа революция, нито борба за власт
Той е порив за индивидуална свобода, за очовечаване, резюмирано в лозунга "Забранено е да се забранява!" На Изток е борба за "социализъм с човешко лице", а на Запад - за "капитализъм с човешко лице".
Когато студентите от Сорбоната вдигат първата си барикада на 10 май на площад "Сен Жермен де пре", въобще не им идва наум да се спуснат по бул. "Сен Жермен" към Националното събрание. Те просто нямат политически искания. Единствената им претенция е за самоуправление, но тя е достатъчно ужасяваща както за консервативната десница на Де Гол, така и за комунистите и профсъюзите. Чудовищната обща стачка с участието на 10 млн. души на 22 май (три пъти по-голяма, отколкото по времето на Народния фронт през 1936 г.) е резултат не толкова на синдикален и комунистически призив, колкото на верижна реакция след студентските бунтове.
Стихийното развитие на протеста се потвърждава и от парадоксалния начин, по който завършва. Неговите цели са подменени, защото не са ясни. На 30 май е сключено "Споразумението от Гренел" със синдикатите, което увеличава заплатите със 7% и създава впечатление, че всичко е било за пари. По официална статистика тогава и без стачки всяка година заплатите растат с 6%. Нима бунтът е бил заради 1% повече? Това обаче обезоръжава синдикалистите и работниците се изтеглят от улицата. Втората гениална подмяна на целите е разпускането на 30 май от Де Гол на Националното събрание и свикването на предсрочни избори. Така пък се създава впечатление, че протестът е бил политически. Пред алтернативата Де Гол или комунистите, които са втората политическа сила със своите 22%, генералът получава масиран вот.
Вълненията приключват, но не и последиците от тях. Социологът Ален Турен изрича знаменитата фраза "Движението от май '68 няма утрешен ден, но има бъдеще". Само година по-късно патерналисткият капитализъм приключва с оттеглянето на Де Гол. Две години по-късно Франсоа Митеран създава в Епине Социалистическата партия и подписва през 1972 г. с комунистите Обща програма за управление. Старата левица се отказва от догматизма, поучена от "новите леви", както се наричат бунтарите от май '68, за да спечели през 1981 г. президентските избори. Университетите получават автономия, училището е реформирано, засилва се чувствителността към човешките права, жените и сексуалните малцинства придобиват равенство, влиянието на католическата църква намалява. Обществото се променя от една несъстояла се революция.
ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ
22 март - В университета в Нантер е основано протестното студентско "Движение 22 март". Сред инициаторите е роденият във Франция германски евреин Даниел Кон-Бендит.
2 май - Ден на антиимпериализма в студентското градче в Нантер. Ректорът Грапен спира занятията в университета.
3 май - Студенти правят митинг в двора на Сорбоната. Ректорът Рош губи самообладание и вика полиция, сблъсъци по булевард "Сен Мишел".
5 май - Няколко студенти са арестувани.
6 май - Демонстрация за освобождаване на арестуваните студенти, сблъсъци в Латинския квартал.
10-11 май - Първа "нощ на барикадите".
13 май - Сорбоната отново е затворена по нареждане на премиера Жорж Помпиду. Грандиозна демонстрация в Париж на левицата, в която според синдикатите участват 1 млн. души.
14 май - Работници окупират завода "Сюд-Авиасион".
15 май - Студенти окупират театър "Одеон" и го превръщат във форум за дебати.
17 май - Стачка на работещите в радиото и телевизията заради държавния контрол.
18 май - Де Гол се връща от Румъния и отправя ултиматум за прекратяване на "карнавала".
19 май - Заради вълненията е прекъснат филмовият фестивал в Кан.
21 май - Обща стачка с участието на 10 милиона души. Страната е парализирана.
23 май - Кон-Бендит, който е експулсиран в Германия, получава забрана да се върне във Франция.
29 май - Де Гол изчезва. Отива в Баден Баден да пита генерал Масю дали армията би се намесила при нужда. Обещава амнистия на военните, опитали се да го убият заради изтеглянето на Франция от Алжир.
30 май - Де Гол се връща и разпуска Националното събрание. Негови привърженици организират контрадемонстрация по авеню "Шан-з-Елизе". 13-годишният Никола Саркози иска да участва в нея, но майка му не го пуска.
23-30 юни - Победа на голистите на парламентарните избори.

magistrat12 написа: Бих да попитам:Ако национализмът ражда изкривени държавни образувания като Третия райх,то тогава какви държавни такива ражада липсата на национализъм?

Съжалявам, но не ми се влиза в доктринерен спор. Няма да повтарям престъпленията на националсоциализма, на фашизма също. Бих говорил за престъпленията на "космополитния комунизъм", а след това на "национал-комунизма", преобразил се в "ДС/КГБ икономически и мутренски капитализъм" - огледяйте се из партиите в България и ще разберете "Кой кой е в българската "култура"?" Цитирахте една партийка, която в никакъв случай не може да се нарече националистическа, а демагогско ДС/КГБ схоластична, проповядваща идеи, които са един оксиморон - смесица от етатизъм-либерализъм; шовинизъм-патриотизъм; бодряшко упование в "масите"-тотално пренебрежение към държавата и нейните институции; претендираща за членство в ЕНП-срещи с "националстически" кадри на КГБ, с видни представители на ДС (проект вероятно на видни бивши представители на ДС). Огледайте се и ще видите същите "проекти", единият от които заявява активно, дори натрапчиво, намерение за управление на тази държава (апропо - за мнозина това не е тяхната "държава").
И като заключение само ще цитирам една мисъл на немския просвещенец, един от ярките участници и идеолози на Немското Просвещение Готхолд Ефраим Лесинг - "Говорете, говорете, дори и глупости да говорите, за Бога - говорете!" Това не е насочено към Вас, макар че нестроен е Вашият "национализъм" (питам се какво ли са мислили българските националетатисти-националисти през 30-те и 40-те години на миналия век ), а е синтезиран израз на желанието ми в българското общество да има диалог, всеки свободно да излага аргументирано мислите си - дано скоро се появят по-обективни масмедии, защото във века на информационните носители българското общество няма реална информация за случващото се. То си има и обективни причини, някои от които се посочиха от Вас.