Световната финансова криза
Публикувано на: 12 Окт 2008, 16:28
...е на път да засегне и България:
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1240925
"Уолстрийт джърнъл": Кредитната криза започна да засяга България и Румъния
Задлъжнелите банки тласкат глобалната финансова система към срив, а богатите държави засега не успяват да възстановят доверието, коментират от МВФ
12.10.2008
Кредитната криза бавно започна да засяга България и Румъния, в които икономическият растеж се увеличи през второто тримесечие на годината, в контраст с пониженията в другите страни в региона, пише в статия за отражението на световната финансова криза върху Източна Европа американският вестник "Уолстрийт джърнъл".
Авторитетният ежедневник отбелязва, че парите на пазара на недвижими имоти и за ипотечни кредити обаче започват да намаляват.
Новините за световната банкова криза вече пробиват балона на румънците, коментира "Уолстрийт джърнъл". Изданието обръща внимание, че някои по-богати граждани на страната вече са изтеглили спестяванията си от банките.
В статията със заглавие "Източна Европа усеща топлината от топенето", "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че инвеститорите и заемодателите се оттеглят от подложените на свръхнапрежение във финансов план икономики в региона.
Това заплашва да спука кредитните балони на Балканите и води до резки понижения в Унгария и преживяващите доскоро бум балтийски страни, предупреждава вестникът.
В същото време изданието прогнозира, че е малко вероятно която и да била от централно- и източноевропейските държави да изпадне в толкава тежка криза, колкото Исландия.
Унгарската икономика е най-слаба в Централна Европа заради увеличаването на данъците от 2006 г., предприето с цел укрепване на влошаващото се състояние на държавните финанси, обръща внимание вестникът.
Според него Латвия и Естония също са заплашени от криза, тъй като голяма част от растежа им се дължи на търговията на дребно и строителството - сектори, които са били подхранвани от евтините кредити.
Що се отнася до третата балтийска република - Литва, "Уолстрийт джърнъл" пише, че тя донякъде е в по-добро състояние, тъй като местните фирми и жители са взимали по-малко заеми и страната има по-силен експортен сектор.
Полша, Чехия и Словакия са още по-надолу в списъка на потенциалните кандидати за криза, защото техният растеж през последните години бе подхранван по-скоро от износа за Западна Европа, а не от балони на пазара на недвижимите имоти и на потреблението, обяснява изданието.
Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че задлъжнелите банки тласкат глобалната финансова система към срив, а богатите държави засега не успяват да възстановят доверието, предаде Ройтерс.
САЩ призоваха за търпение на фона на съревнованието на световните лидери да стабилизират финансовите пазари и да избегнат най-дълбоката рецесия от десетилетия, но според МВФ ще бъдат необходими повече стъпки идните месеци.
Засилващите се опасения за платежоспособността на някои американски и европейски финансови институции изправиха глобалната финансова система пред срив, заяви шефът на МВФ Доминик Строс-Кан, цитиран от Ройтерс.
Международният валутен фонд трябва да продължи реформата си, за да представлява по-добре световната икономика, да преразгледа начина си на финансиране и да засили ролята си на орган на надзора, заяви финансовият министър на САЩ Хенри Полсън, цитиран от Франс прес.
Един силен МВФ е в интерес на САЩ и на международната общественост, подчерта Полсън в реч, произнесена по случай срещата във Вашингтон на Международния паричен и финансов комитет, ръководния орган на МВФ.
През последните години Фондът започна реформи, за да преоцени дейността си в областта на надзора на валутните пазари, да стане по-представителен на световната икономика и да преразгледа модела си на финансиране, припомни Полсън.
Само че Фондът не може да спре до тук, заяви финансовият министър на САЩ.
Според Полсън анализите на Фонда по надзора на валутните пазари трябва "да бъдат предавани ясно и недвусмислено", а самият МВФ - да отделя по-голямо внимание на включването на макроикономическите и финансовите си анализи при изпълнението на ролята си на надзорен орган".
http://www.investor.bg/?id=69955
Нови два банкови фалита в САЩ
11.10.2008 20:30
Регулаторните органи в САЩ са затворили още две банки вчера, като заради трудности, предизвикани от острата криза, дейността си са прекратили разположената в Мичиган Main Street Bank и илиноиската Meridian Bank. С това банковите фалити в Америка от началото на годината стават 15.
Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC) ще поеме контрола върху Main Street Bank, която притежава активи на стойност 98 млн. долара и депозитна база от 86 млн. долара, както и върху Meridian Bank, която е дори още по-малка – активите й са 39,2 млн. долара, а депозитите – 36,9 млн. долара.
От официалното съобщение на FDIC става ясно, че депозитите на Main Street ще бъдат поети от Monroe Bank & Trust, която ще поеме и управлението на двата клона на фалиралата банка. Депозитите и офисите на Meridian Bank ще бъдат поети от National Bank of Hillsboro.
От началото на годината в САЩ са фалирали 15 банки, като за сравнение през 2007 година фалитите са били едва три. Ситуацията в сектора остава напрегната, като според FDIC 117 от общо 8 500-те банки в страната, които попадат във фондовете за застраховане на депозитите са изпитвали значителни проблеми през миналото тримесечие, което не се е случвало през последните 5 години, предава marketwatch.com.
http://www.investor.bg/?cat=6&id=69946
Руските милиардери са загубили 230 млрд. долара от началото на кризата
10.10.2008 18:16
Руските милиардери, сред които са алуминиевият магнат Олег Дерипаска и футболният бос Роман Абрамович, са загубили повече от 230 млрд. долара от началото на финансовата криза, съобщава Bloomberg. Сривът на руските капиталови пазари е най-сериозният от 1998 г., когато страната обяви мораториум по външния си дълг.
Богатството на 25-мата най-богати руснаци, изчислено на база притежаваните от тях активи, се е понижило с 62% от средата на май, когато бе достигнат върхът на борсовия индекс Micex. За същия период индикаторът се понижи с 61 на сто. Глобалната кредитна криза, конфликтът в Грузия и пониженията в цените на суровините накараха чуждестранните инвеститори да изтеглят близо 74 млрд. долара от Русия от август до началото на октомври.
„През 1998 г. имаше сериозен трансфер на богатства в ръцете на руските олигарси. Сега нещата се обръщат“, смята Марк Мобиус, ръководител на фонда Templeton Asset Management Ltd., който управлява близо 30 млрд. долара на развиващите се пазари.
Собственикът на РУСАЛ, Олег Дерипаска, който е най-богатият в списъка, е загубил над 16 млрд. долара в последните месеци и миналата седмица продаде участието си в Hochtief AG and Magna International Inc. Собственикът на футболния клуб Chelsea Роман Абрамович пък е регистрирал загуби от 20 млрд. долара., на база притежаваните от него активи, без недвежимите имоти и кеша.
Най-големият губещ е Владимир Лисин, чийто дял в металургичниата компания Новолипетск се е обезценил с 22 млрд. долара.
Притежаваните от шефа на Лукойл, Вагит Алекперов, акции в компанията са загубили около 60% от стойността си и към момента се оценяват на 7,2 млрд. долара.
Поне един от руските милиардери обаче се е измъкнал „невредим“ - Михаил Прохоров, който в началото на април продаде 25-процентния си дял в Норилск Никел на Олег Дерипаска. Продажбата се осъществи точно преди цените на никела да започнат рязко да се понижават. От април досега стойността на този дял е паднала с близо 60%.
Според Павел Теплюхин от Troika Dialog Asset Management, колосалните загуби на борсата могат да доведат до ново преразпределение на активите в руската индустрия. По думите му към момента се наблюдава засилен интерес от страна на руски инвеститори към придобиване на дялове на настоящите атрактивни нива.
Много анализатори са на мнение, че залозите сега ще бъдат много по-големи от тези при приватизацията в началото на 90-те години и редистрибуцията след фалита на страната през 1998 г.
Днес фондовата борса в Русия остана затворена, като от регулаторните органи обявиха, че търговията ще бъде възстановена при подходящи условия.
Сигнализирай за грешка
http://www.investor.bg/?cat=6&id=69943
Берлускони: Обмисля се затваряне на финансовите пазари
10.10.2008 18:03
Политическите лидери на развитите страни обсъждат идеята да затворят световните финансови пазари, докато „пренапишат правилата на световните финанси“, твърди италианският премиер Силвио Берлускони, цитиран от Bloomberg.
„Идеята за прекратяване на търговията на пазарите за известно време, колкото е необходимо за пренаписване на правилата, се обсъжда“, е казал Берлускони след среща на италианския кабинет. Разрешението на проблема с финансовата криза „не може да бъде само за една страна или дори само за Европа, а глобално“, смята премиерът на Италия.
Финансовите министри на страните от Г-7 и ръководители на централни банки се срещат днес във Вашингтон и ще останат там за срещите на Международния валутен фонд и Световната банка през уикенда.
Берлускони не е съобщил подробности относно това какви правила смятат лидерите да променят, споменавайки единствено, че те „говорят за нов Бретън Уудс“.
Споразумението от Бретън Уудс, подписано през 1944 г., е прието с цел да се възстанови международната икономическа система след Втората световна война.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1240925
"Уолстрийт джърнъл": Кредитната криза започна да засяга България и Румъния
Задлъжнелите банки тласкат глобалната финансова система към срив, а богатите държави засега не успяват да възстановят доверието, коментират от МВФ
12.10.2008
Кредитната криза бавно започна да засяга България и Румъния, в които икономическият растеж се увеличи през второто тримесечие на годината, в контраст с пониженията в другите страни в региона, пише в статия за отражението на световната финансова криза върху Източна Европа американският вестник "Уолстрийт джърнъл".
Авторитетният ежедневник отбелязва, че парите на пазара на недвижими имоти и за ипотечни кредити обаче започват да намаляват.
Новините за световната банкова криза вече пробиват балона на румънците, коментира "Уолстрийт джърнъл". Изданието обръща внимание, че някои по-богати граждани на страната вече са изтеглили спестяванията си от банките.
В статията със заглавие "Източна Европа усеща топлината от топенето", "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че инвеститорите и заемодателите се оттеглят от подложените на свръхнапрежение във финансов план икономики в региона.
Това заплашва да спука кредитните балони на Балканите и води до резки понижения в Унгария и преживяващите доскоро бум балтийски страни, предупреждава вестникът.
В същото време изданието прогнозира, че е малко вероятно която и да била от централно- и източноевропейските държави да изпадне в толкава тежка криза, колкото Исландия.
Унгарската икономика е най-слаба в Централна Европа заради увеличаването на данъците от 2006 г., предприето с цел укрепване на влошаващото се състояние на държавните финанси, обръща внимание вестникът.
Според него Латвия и Естония също са заплашени от криза, тъй като голяма част от растежа им се дължи на търговията на дребно и строителството - сектори, които са били подхранвани от евтините кредити.
Що се отнася до третата балтийска република - Литва, "Уолстрийт джърнъл" пише, че тя донякъде е в по-добро състояние, тъй като местните фирми и жители са взимали по-малко заеми и страната има по-силен експортен сектор.
Полша, Чехия и Словакия са още по-надолу в списъка на потенциалните кандидати за криза, защото техният растеж през последните години бе подхранван по-скоро от износа за Западна Европа, а не от балони на пазара на недвижимите имоти и на потреблението, обяснява изданието.
Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че задлъжнелите банки тласкат глобалната финансова система към срив, а богатите държави засега не успяват да възстановят доверието, предаде Ройтерс.
САЩ призоваха за търпение на фона на съревнованието на световните лидери да стабилизират финансовите пазари и да избегнат най-дълбоката рецесия от десетилетия, но според МВФ ще бъдат необходими повече стъпки идните месеци.
Засилващите се опасения за платежоспособността на някои американски и европейски финансови институции изправиха глобалната финансова система пред срив, заяви шефът на МВФ Доминик Строс-Кан, цитиран от Ройтерс.
Международният валутен фонд трябва да продължи реформата си, за да представлява по-добре световната икономика, да преразгледа начина си на финансиране и да засили ролята си на орган на надзора, заяви финансовият министър на САЩ Хенри Полсън, цитиран от Франс прес.
Един силен МВФ е в интерес на САЩ и на международната общественост, подчерта Полсън в реч, произнесена по случай срещата във Вашингтон на Международния паричен и финансов комитет, ръководния орган на МВФ.
През последните години Фондът започна реформи, за да преоцени дейността си в областта на надзора на валутните пазари, да стане по-представителен на световната икономика и да преразгледа модела си на финансиране, припомни Полсън.
Само че Фондът не може да спре до тук, заяви финансовият министър на САЩ.
Според Полсън анализите на Фонда по надзора на валутните пазари трябва "да бъдат предавани ясно и недвусмислено", а самият МВФ - да отделя по-голямо внимание на включването на макроикономическите и финансовите си анализи при изпълнението на ролята си на надзорен орган".
http://www.investor.bg/?id=69955
Нови два банкови фалита в САЩ
11.10.2008 20:30
Регулаторните органи в САЩ са затворили още две банки вчера, като заради трудности, предизвикани от острата криза, дейността си са прекратили разположената в Мичиган Main Street Bank и илиноиската Meridian Bank. С това банковите фалити в Америка от началото на годината стават 15.
Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC) ще поеме контрола върху Main Street Bank, която притежава активи на стойност 98 млн. долара и депозитна база от 86 млн. долара, както и върху Meridian Bank, която е дори още по-малка – активите й са 39,2 млн. долара, а депозитите – 36,9 млн. долара.
От официалното съобщение на FDIC става ясно, че депозитите на Main Street ще бъдат поети от Monroe Bank & Trust, която ще поеме и управлението на двата клона на фалиралата банка. Депозитите и офисите на Meridian Bank ще бъдат поети от National Bank of Hillsboro.
От началото на годината в САЩ са фалирали 15 банки, като за сравнение през 2007 година фалитите са били едва три. Ситуацията в сектора остава напрегната, като според FDIC 117 от общо 8 500-те банки в страната, които попадат във фондовете за застраховане на депозитите са изпитвали значителни проблеми през миналото тримесечие, което не се е случвало през последните 5 години, предава marketwatch.com.
http://www.investor.bg/?cat=6&id=69946
Руските милиардери са загубили 230 млрд. долара от началото на кризата
10.10.2008 18:16
Руските милиардери, сред които са алуминиевият магнат Олег Дерипаска и футболният бос Роман Абрамович, са загубили повече от 230 млрд. долара от началото на финансовата криза, съобщава Bloomberg. Сривът на руските капиталови пазари е най-сериозният от 1998 г., когато страната обяви мораториум по външния си дълг.
Богатството на 25-мата най-богати руснаци, изчислено на база притежаваните от тях активи, се е понижило с 62% от средата на май, когато бе достигнат върхът на борсовия индекс Micex. За същия период индикаторът се понижи с 61 на сто. Глобалната кредитна криза, конфликтът в Грузия и пониженията в цените на суровините накараха чуждестранните инвеститори да изтеглят близо 74 млрд. долара от Русия от август до началото на октомври.
„През 1998 г. имаше сериозен трансфер на богатства в ръцете на руските олигарси. Сега нещата се обръщат“, смята Марк Мобиус, ръководител на фонда Templeton Asset Management Ltd., който управлява близо 30 млрд. долара на развиващите се пазари.
Собственикът на РУСАЛ, Олег Дерипаска, който е най-богатият в списъка, е загубил над 16 млрд. долара в последните месеци и миналата седмица продаде участието си в Hochtief AG and Magna International Inc. Собственикът на футболния клуб Chelsea Роман Абрамович пък е регистрирал загуби от 20 млрд. долара., на база притежаваните от него активи, без недвежимите имоти и кеша.
Най-големият губещ е Владимир Лисин, чийто дял в металургичниата компания Новолипетск се е обезценил с 22 млрд. долара.
Притежаваните от шефа на Лукойл, Вагит Алекперов, акции в компанията са загубили около 60% от стойността си и към момента се оценяват на 7,2 млрд. долара.
Поне един от руските милиардери обаче се е измъкнал „невредим“ - Михаил Прохоров, който в началото на април продаде 25-процентния си дял в Норилск Никел на Олег Дерипаска. Продажбата се осъществи точно преди цените на никела да започнат рязко да се понижават. От април досега стойността на този дял е паднала с близо 60%.
Според Павел Теплюхин от Troika Dialog Asset Management, колосалните загуби на борсата могат да доведат до ново преразпределение на активите в руската индустрия. По думите му към момента се наблюдава засилен интерес от страна на руски инвеститори към придобиване на дялове на настоящите атрактивни нива.
Много анализатори са на мнение, че залозите сега ще бъдат много по-големи от тези при приватизацията в началото на 90-те години и редистрибуцията след фалита на страната през 1998 г.
Днес фондовата борса в Русия остана затворена, като от регулаторните органи обявиха, че търговията ще бъде възстановена при подходящи условия.
Сигнализирай за грешка
http://www.investor.bg/?cat=6&id=69943
Берлускони: Обмисля се затваряне на финансовите пазари
10.10.2008 18:03
Политическите лидери на развитите страни обсъждат идеята да затворят световните финансови пазари, докато „пренапишат правилата на световните финанси“, твърди италианският премиер Силвио Берлускони, цитиран от Bloomberg.
„Идеята за прекратяване на търговията на пазарите за известно време, колкото е необходимо за пренаписване на правилата, се обсъжда“, е казал Берлускони след среща на италианския кабинет. Разрешението на проблема с финансовата криза „не може да бъде само за една страна или дори само за Европа, а глобално“, смята премиерът на Италия.
Финансовите министри на страните от Г-7 и ръководители на централни банки се срещат днес във Вашингтон и ще останат там за срещите на Международния валутен фонд и Световната банка през уикенда.
Берлускони не е съобщил подробности относно това какви правила смятат лидерите да променят, споменавайки единствено, че те „говорят за нов Бретън Уудс“.
Споразумението от Бретън Уудс, подписано през 1944 г., е прието с цел да се възстанови международната икономическа система след Втората световна война.