Човешката раса произлиза от....македонците

[palimsest]

Излизащият в Скопие всекидневник “Шпиц” днес реагира остро на кратък филм под заглавие “Македонска молитва”, излъчен по държавната телевизия, според който човешката бяла раса произлизала от ...македонците!

[palimsest]

Македонист спрял своето развитие!

[palimsest]

Луноо,Лунооо...земльо мАкедонска!

[diaida]

Решение за създаване на македонска азбука, 16 май 1946:


Решението за правописОТ от 2 точки в стил "рече и отсече"


... и много македонци, търсещи българският си произход и по-точно бугарски пасош

[genius75]

ГОЛЯМО И ТЛЪСТО - ХА ХА ХА.

[satir]

да не съм чул да обиждате повече македонците! що за извратено поведение?
това е като да викаш сам на себеси: *аси маймуната съм"
п.с. хора са и они мое се обръкат начи
както казва Дон Кихот: не са лоши Санчо, омагьосани са

[palimsest]

Да,разбирам...и аз така мислех,
когато съм разговарял с тях винаги съм имал надеждата да се осъзнаят...има доста искрени и чисти българи на тая териториална общност,но са притискани ...
имам семейна вила в Охрид...когато видях стъпкания трикольор загубих надежда!
Маймуни са !

[Lion11]

Да де, но и "македонците" май недолюбват нас. Погледни във форума на http://www.kajgana.com в рубриките за история, а и за политика и вести как ни наричат част от писачите- обидно е и няма да го цитирам, но май си вярват (наричат българите т----и).
Има и македонци(използвам географското значение на думата ), които видно от постингите им в посочения форум имат българско самосъзнание, но май не са много. Все пак тези около 20-30 процента от македонците с българско самосъзнание(макар и ерозиращо- пишат-дядо ми е бил българин(бугарин)... ) не е редно да бъдат отблъсквани от България.
Между другото македонците май си вярват, че Василий втори е... "македоноубиец ":mrgreen: !!!!! В исторически извори и запазени исторически плочи без съмнение Василии втори е наричан българоубиец(Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος). Ето гръцката версия на уикипедия http://el.wikipedia.org/wiki/%CE%92%CE% ... 82_%CE%92' , вижте и http://www.agiasofia.com/emperors/basilb.html
http://sansimera.gr/archive/biographies ... garoktonos

[778899]

хаха, palimsest, това с Луната....направо ме разби! Стархотно чувство за хумор..... / той затова рИва толкоз хадвукатина Николов... как да се справи с теб?!?/ Много яко!

[kalahan2008]

Десетте Лаги на Македонизмот
проф. Божидар Димитров 09.11.2004
Издаваштво "Блаже Конески", Струмица
СОДРЖИНА
- ПРВА ЛАГА
Современа Македонија и македонскиот народ - наследници на Античка Македонија и античките Македонци
- ВТОРА ЛАГА
„Чистите македонски словени" и „бугарите - татари"
- ЛАГА ТРЕТА
Светите браќа Кирил и Методи, свети Климент, свети Наум, свети Гораст, свети Сава, свети Ангелариј „Македонски просветители" и „автори на македонската азбука"
- ЧЕТВРТА ЛАГА
„Македонскиот" цар Самуил и неговата „македонска" држава
- ПЕТТА ЛАГА
„Охридската архиепископија /1019-1767 г./ македонска црква"
- ШЕСТА ЛАГА
За „македонските преродбеници" и за „Бугарската егзархија" - која го завладеала „македонскиот" народ
- СЕДМА ЛАГА
ВМРО - организација на „македонци" за ослободување на „македонскиот народ"
- ОСМА ЛАГА
„Крсте Мисирков - Македонец број 1 за XX век"
- ДЕВЕТА ЛАГА
Херојската борба на македонскиот народ против „Бугарските" окупатори 1941-1944 г.
- ДЕСЕТА ЛАГА
За радоста на Македонците од нивното повторно вклучување во Југославија во 1944 г. и 250 000-те „македонци" во Бугарија

[gudio]

"Македонците" са отдавна "изпуснати" и нямаме никакъв шанс да ги приобщим обратно "в лоното на Майка България" С много, ама много редки изключения (статистически аналогични със самоопределилите се като "ескимоси" при последните две преброявания на населението в РБ), всички други македонци изтъкват някакъв български произход и "самосъзнание" единствено заради прословутия "пасош". Докопат ли се до него - веднага теглят една сочна на "балъците - тáтари", дето така наивно са им го дали и не се срамуват дори пред български медии да заявят, че не се чувстват никакви "бугари" и никога не са се смятали за такива (имаше интервю по една ТВ с някакви студенти - взели "пасоша" за да не плащат такси в наши ВУЗ-ове, както и да си купят по една евтина кола да си я карат во Македониjата).

[diaida]

Какво остава след като се изкъпе един македонец ?
Много мръсна вода и чист Българин

[palimsest]

„Нова Македония" Една трета от гените на македонското население са античномакедонски
10 март 2009 | 14:47 | Агенция "Фокус"
Скопие. Една трета от гените на македонското население са античномакедонски, пише днес вестник ”Нова Македония”, като се позовава на анализ на швейцарската компания за генетични изследвания „Игенея”. Според анализа генетичният състав на македонското население е: 30% античномакедонски, 10% илирийски, 15% елинистки, 5% финикийски, 20% германски, 5% хунски и 15% славянски гени. Генетичният състав на населението на Гърция според данните на института е: 10% германски, 10% илирийски, 20% славянски, 20% финикийски, 5% античномакедонски /като на север повече от 18%/ и 35% елинистки. Данните за генетичния състав на населението в България са: 49% тракийски, 11% македонски, 15% славянски, 15 % елинистични и 5% финикийски гени.
Съотношението на античномакедонския елемент, както е видно от анализите, е „драстично по-голям в Македония, отколкото в Гърция”, пише вестникът. Ръководството на „Игенеа”, който е един от трите най-влиятелни в света института, които се занимават с изследване на генетичния материал на съвременни и на хора от миналото, като че ли е било добре запознато с балканския синдром и е уточнило на страницата си в Интернет, че данните са резултат изключително от научни изследвания и отправя молба да не се използват в политически контекст, пише „Нова Македония”.

Започвам да се възмущавам и с 11-те процента маке в мен...

О, не разумни юруде, люде, поради що се правите на гламави,
та не разумеете, македонска нация, народност или народ има толкова, колкото и Коледа и Възкресение се празнуват на една дата.

[Гост]

Античномакедонски ми хареса много.

[palimsest]

интересно, по какво ги сравниха, с мамутите, или с клетки от древноантично-македонско аку (на не македонски език- изпражнение)?

[palimsest]

Оказа се, че Новинар пускал версия на т.нар. македонски, по-известен като югозападен диалект...което смятам за гавра !
Смятам също, че нета е за това, хората на територията на оградена с граница с българия, косово,сърбия,албания и гърция, зовяща се македония...четат именно за това на български, щото другаде немогат...Новинар, може да спечелят македонска публика, но ще загубят българската,мисля си, поне аз .

[ivan_lawyer]

Ха - ето в хороскопа ми пише да избягвам спорове с колеги, затова между капките - Македония е достатъчно дълго време живяла откъсната.

Всеки знае, че и Украинците и Литовците дори, са руснаци - но те си имат собствен характер.

Божидар Димитров обединява и всъщност е доста мъдър - не сме единствената държава в света, с откъснати територии, Германия плаче за Елзас, Австрия за Унгария (за Босна и Херцеговина), Полша плаче за територии, Финландия - макар, че е обезщетена солидно от СССР през 1940 - финландската война и буферната зона около Ленинград (наложена от агресията на Запада) - тогава между впрочем Чърчил тръгнал с ескадрили - щял е да се сбие със Сталин.
Румъния има загубени територии - като съюзник на Вермахта.
Гърция - осторов Крит. Япония - Курилските острови.

Вярно, Македония е скъпа, но от икономически и всякакъв начин е трудно.

Единственият вариант е военният, но това означава късане на дипломатически връзки, изолация, ембарго.

Иначе от военно-тактическа страна войната е детска работа - едва ли ще има и изстрел.

Разбира се - нямаме такъв Хитлер, макар Волен Сидеров да го докарва.
Пък и то трябва гений - подкопаване на международното доверие в Македония, обезсилване на онези скрити ключалки (вероятно Македония е продадена на някой западен съюзник - я Гърция, я Турция), наложени от 1946 година.

Не забравяйте, че загубихме Втората световна война - макар и да сме воювали рамо до рамо с победителите, дефакто и деюре сме били във война със САЩ, Англия.

Но пък политиката на Борис ІІІ е национално правилна - с оглед сибирския студ, последните 50 години.

Единственият начин е - да съберем по 2 лева и да купим по една акция от всеки един македонски завод.

Ма нека хитрите византийци - Гърцията (дано не обиждам колеги - с гръцки роднини), да се пусне първо по пързалката - гледам страшно активно се въртят около печката напоследък.

[kalahan2008]

Всеки знае, че и Украинците и Литовците дори, са руснаци - но те си имат собствен характер.

Това за литовците категорично не е вярно. Литовците и латвийците са различни в езиково и етническо отношение от руснаците и от славяните като цяло. Вярно е, че в Литва има много руснаци, но литовците не са славяни, спадат към специфична балтийска езикова група, която е междинна между прагерманците и праславяните, и се е обособила от тях още преди новата ера.
Преди да пишеш, първо помисли!

[ivan_lawyer]

Да, да така е - но то по принцип има еднаквост при расите - примерно има еднакви черти - нали не ходим на четири крака, като сме по-неразвити - ходим на два, плюс всички умения на Хомо Хабилис.

Но разбира се, придържам се към хороскопа си - да не влизам в спорове с колеги - затова съм и написал ачик-ачик, да обидя някой, че то свят малък - винкели големи.

[palimsest]

Терминът македонски език никога не е бил използван преди ХХ век. Вече казахме (гл. 16) как през ХІХ в. македонските славяни обикновено се определят като „българи” и в повечето случаи са писали на новокодифицирания стандартен български език; и как след 1878 г. и автономията на България започва тяхното диференциране от българите. Но до края на века това първоначално разделяне не намира израз в писмената езикова практика, нито в името на езика. Тогавашните автори, които днес биват споменавани като „македонски”, наричали езика си български. (...)

Едва през 1903 г. за пръв път се споменава за македонски език от Кръсте Мисирков (1974-1926), македонец, живеещ от години в Русия. Той изказва съжаление за кървавото потушаване на македонското въстание срещу турците през август 1903 г. (наречено Илинденско). Няколко месеца по-късно той публикува в София книга, озаглавена За македонските работи. Пледира за македонски „народ” и македонски „език” и пише на правопис и форма, които измисля, изхождайки от живите македонски говори. Аргументацията е интересна, защото открито преминава от политическото обстоятелство към националното утвърждаване, а оттам и към езика. Според автора бедата на Македония не е в турската решимост сама по себе си, защото той се надява на освобождаване от империята, а в опасността от разделение между съседните балкански държави - нещо, което наистина ще се случи десет години по-късно. Той показва много далновидно, че обединението с България, за което мечтаят много от сънародниците му, винаги ще се оказва възпрепятствано от международната обстановка. Така стига до извода, че македонските славяни сами трябва да отстояват своите интереси, като образуват народ, различен както от българите, така и от сърбите. Този народ има свой език, който също е различен. За да се пише на този език, той предлага като основа централния диалект от Охрид, Битоля, Прилеп и Велес, който е по-отдалечен и от българския, и от сръбския: така той се отказва от родния си говор, защото е от по-южен край, намиращ се днес на гръцка територия. И той доказва движението в движение, тоест като пише според тези принципи.

Книгата не е имала непосредствено влияние: тя веднага била претопена от българските власти. Това не намалява обаче нейната пионерна стойност. Тя ще бъде преиздавана и ценена в Македония след 1945 г. Книгата отдава почит на паметта и делото на Коста Ра-чин (1909-1943) „единственият писател, който между двете световни войни се осмели да пише на македонски” (Барач 1963:262), комунистически деец, загинал в съпротивителното движение. Той е писал на македонски на своя говор от Велес и по свой правопис. Югославската полиция унищожила един от ръкописите му през 30-те години, а друга негова творба била изгорена при арестуването му от българската полиция през 1942 г. (De Braye 1980:142). Но междувременно той успява да публикува една стихосбирка Бели зори през 1939 г. в Загреб: тогава Хърватска в продължение на две години (1939-1941) е автономна „Бановина” – след царската диктатура и преди тази на режима на усташите – и един автор, отхвърлян от Белград, бил тук възприеман добре.

Вече анализирах (гл. 16) създаването от Тито на „Република Македония” и промоцирането на една „македонска нация”. Това са били политически решения. По същия начин се въвежда един отделен език, но за тази операция наследството на писателите от миналото е било добре дошло, по-специално това на Мисирков. Тогава делото на този забравен автор ще изглежда като пророческо. И то наистина е такова в политическо отношение: отказ да се разделя Македония, обръщане към международен арбитър (при Мисирков това бил „Негово величество Султанът”, а през 1945 г. – „другарят Тито”). Това важи в още по-голяма степен по отношение на езика: обръщане към „централните” македонски диалекти, защото те, от една страна, са между българския и сръбския, а от друга страна, са твърде отдалечени както от източния български, така и от сръбския от Херцеговина – основи на стандартите на двата съседни езика.

Въпреки че идва отвън, това нововъведение изглежда отговаряло на определени въжделения на заинтересованото население, защото проектът за установяване на новия езиков стандарт намира своите ентусиазирани привърженици. На първо място трябва да споменем Блаже Конешки (1921-1993), езиковед славист, следвал в Белград и в София (където се наричал последователно Коньевич и Конев), автор на лирическа поезия, роден в Прилеп, т.е. в лоното на „централните диалекти” на Македония. Като познавач на въпросните говори и на методите за „езиково планиране”, той допринася за избора на решения във всички области: фонетика, правопис, лексика (вж. Андреевски 1991: 131-171). Общо взето бил възприет почти фонетичен правопис, както на сръбски, но с различна транскрипция. Този правопис се различава от традиционния български. От само себе си се разбира, че всяко от тези решения поражда критики и сарказъм в България и Сърбия. Ала така изградената система функционира ефикасно от над половин век като стандартен език в преподаването, книгоиздаването, медиите, в писмения и устния език в Македония и в диаспората, като изпълнява своето предназначение нито по-добре, нито по-зле от всеки стандартен език в която и да било страна с все още твърде селски облик и където живите диалекти са до голяма степен запазени. През 1991 г. независимостта на Македония (за разлика от тази в Молдова) не доведе до никакви промени в това отношение.

Терминът македонски език не се приема нито в Гърция (където в най-добрия случай се говори за „език на славяните от Македония”), нито в България, където се смята, че македонският е просто български, преиначен от абсурден правопис. След независимостта бе подготвен за подписване договор между двете страни по въпросите на междусъседските отношения. Договорът за малко не се провали, защото българите отказваха текстът да се напише на двата езика: твърдяха, че има само един език. Изход от положението се намери, като бе подписана английска версия на договора. Впоследствие българската непреклонност намаля и отношенията се подобриха.

Всички чисто езикови аргументи, които могат да се изтъкнат в този спор, имат две страни. Македонският стандарт съдържа граматични черти, които не съществуват в българския стандартен език. Тук могат да се застъпват две гледни точки: или ще се открие, че някои български диалекти също имат тези черти, и тогава в София ще кажат: „Следователно, това е български”, или въпросните черти няма да ги има никъде в България и тогава ще се направи изводът, че македонците са по-българи и от българите, защото при тях се срещат най-специфичните национални особености (вж. Seriot 1997 : 182-183).

И тук се натъкваме на несъстоятелността на чисто езиковите критерии при подобни дебати. Ако един диалект е достатъчно широко разпространен, той винаги може да породи два или повече стандартни езика, стига да са налице политически или културни условия за това. За да бъде успешно подобно раздробяване, то трябва да отговаря на определено желание на населенията и да бъде прието от тях.

Библиография:
Andreevski, Džane, Razgovori so Koneski, Skopje, Kultura, 1991.
Barac, Antun, Jugoslavenska književnost, 1963, Zagreb, Matica hrvatska.
De Bray (R.G.A.), Guide to the South Slavonic Languages, Columbus, Ohio, Slavica publishers, 1980.
Seriot, Patrick (éd.), Faut-il que les langues aient un nom? Le cas du macédonien (Трябва ли езиците да имат име? Случаят с македонския), in Tabouret-Keller 1997 : 167-190.

Le discours balkanique с. 361-364.